Р Е
Ш Е Н
И Е № 260003
гр.Враца, 28.01.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на
20.12.2022г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ИВАНОВА
при
участието на секретаря МАРИЯ ЦЕНОВА разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА
т.д.№48 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е частинен осъдителен иск с
правно основание чл.511, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД от М.И.И., ЕГН **********,
с адрес ***, представляван по пълномощие от адв.Х.Х. от САК, срещу Сдружение
"Национално бюро на българските автомобилни застрахователи" със
седалище гр.***.
В исковата молба се твърди, че на
31.07.2018г. около 16ч. на главен път І- 1 Е-79, км.151+490 като водач на МПС с
рег.№СА *** СН, марка "Форд", модел "Фокус", движейки се в
посока към гр.Враца, ищецът е участвал в ПТП, причинено от водача на товарен
автомобил с турска регистрация, рег.№***, марка "Мерцедес", модел В1-N7 Х. Т.,
който в нарушение на ЗДвП осъществил обратен завой на забранено за това място и
препречил пътя му на движение, в резултат от което управляваният от ищеца
автомобил се ударил в този на турския водач. Пътят бил мокър и валял дъжд.
Ищецът твърди, че в резултат от ПТП
претърпял множество телесни наранявания, изразяващи се в две разкъсно-контузни
рани в окосмената част на главата, наложили хирургична обработка, контузия на
лява околоочна област с множество разкъсно-контузни рани, обширен оток и
кръвонасядане с подлежащо счупване на лявата ябълчна кост с разместване на
фрагментите, причиняващи неврологични нарушения /изтръпване на зъби/. След
катастрофата ищецът бил закаран в МБАЛ-Враца, но поради изключително тежкото му
състояние бил пренасочен и хоспитализиран в УМБАЛСМ "Пирогов"ЕАД-София,
Отделение по лицево-челюстна хирургия, където на 06.08.2018г. бил опериран.
Лечението му продължило 41 дни, а оздравителният процес продължава и до днес.
Твърдението на ищеца е, че в резултат от ПТП е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, които търпи и към настоящия момент.
В исковата молба се сочи, че с
претенция вх.№2-8229/15.08.2018г. ищецът е поканил ответника на основание
валидна застраховка "Гражданска отговорност" на чуждестранния водач Х.
Т. - "Зелена карта", издадена от чуждестранния застраховател TUV TUKK,
да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000лв., което
му било отказано. Сочи се също, че по случая било образувано ДП №994/2018г. на
РУ-Враца и ДП №1942/2018г. на РП-Враца, което с постановление от 11.06.2019г. е
прекратено.
По този начин е обоснован правния
интерес от предявяването на частичен осъдителен иск за сумата 26 000лв., част
от сумата 100 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 31.07.2018г. до окончателното
й изплащане. Претендират се и разноски.
Представляван по пълномощие от
Адвокатско дружество "Б., А., Д." чрез адв.Д.Д. от САК, ответникът е
подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск.
В отговора се признава, че с посочената
от ищеца молба от ответника е поискано изплащане на обезщетение за претърпените
при процесното ПТП неимуществени вреди в размер на 100 000лв. Сочи се, че с
искане от 22.08.2018г. ответникът е поискал потвърждение на застрахователното
покритие от страна на турското национално бюро по реда на чл.8 от Вътрешните
правила на Съвета на Бюрата и с писмо от 10.09.2018г. е уведомен от запитаната
страна, че за процесния влекач с посочения от ищеца регистрационен номер към
датата на събитието е налице застраховка Зелена карта с номер на полицата ***,
издадена от ANADOLU SIGORTA T.A.S, с период на валидност от
29.01.2018г. до 29.01.2019г.
Нататък в отговора се излагат
обстоятелствата във връзка с водената с пълномощника на ищеца кореспонденция, в
която същият е уведомен, че предвид неприключилото досъдебно производство и
неустановената вина на водача на турския автомобил, следва да бъдат представени
доказателства в тази насока, като такова информация е изискана и от ОД на
МВР-Враца, но не е предоставена на ответника. Все заради неустановената вина на
водача, станал причина за настъпването на произшествието, пълномощникът на
ищеца е уведомен, че ответникът не може да се произнесе по претенцията. С писмо
от 03.02.2020г. ответникът е уведомен от Районна прокуратура-Враца, че с
постановление от 11.06.2019г. досъдебното производство е прекратено, след което
адв.Х. е уведомен, че съгласно постановлението на прокуратурата Х. Т. няма вина
за настъпилото ПТП, поради което ответникът не може да предприеме действията по
чл.511, ал.2 от КЗ и да изплати претендираното обезщетение.
Ответникът оспорва твърдението на ищеца
за вина на водача на турската автокомпозиция и твърди, че изключителна вина за
настъпването на ПТП има ищецът, който, съгласно приетото в постановлението на
прокуратурата, е възприел маневриращия камион с ремарке, но поради превишената
си и несъобразена скорост не е успял да спре, нито е предприел други действия
за предотвратяване на произшествието и се е ударил в задната част на автокомпозицията
и по този начин с действията си е станал единствена причина за настъпването му.
В условията на евентуалност ответникът
прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца,
за който се твърди, че е бил без поставен предпазен колан.
Ответникът оспорва иска и по размер,
като оспорва и претенцията за лихва за забава.
Като е взел предвид изложеното от
страните в разменените книжа, с акта си по чл.274 ГПК съдът е приел, че като
безспорен между тях, не се нуждае от доказване факта за наличие на валидна
застраховка "Зелена карта" за МПС, управлявано от турския водач, както
и факта за предявяване от страна на ищеца на претенция пред ответника за
изплащане на обезщетение.
Ищецът не е подал допълнителна исковата
молба.
След като анализира и прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, съдът приема за установено следното:
С исковата молба е представен
Констативен протокол за ПТП с материални щети от 07.06.2018г. на ОДМВР-Враца,
от който е видно, че на 31.07.2018г. около 15:45ч. на главен път Е-79,
км.151+490 е настъпило ПТП с участници МПС с рег.№***, марка
"Мерцедес", модел "В1-N7", собственост на B. S.,
управлявано от Х. Т., турски гражданин, и МПС с рег.№СА *** СН, марка
"Форд", модел "Фокус", управляван от ищеца М.И.И.. В
протокола е отразено, че при произшествието е пострадал водачът И., който е получил
фрактура на лицеви кости от лявата страна и е транспортиран в УМБАЛ "Хр.
Ботев-Враца", а след това в УМБАЛСМ "Пирогов"-София. Отразено е
също, че обстоятелствата и причините за ПТП са в процес на изясняване.
По делото е приложено ДП №944/2018г. на
РУ Враца /пр.пр.№1942/2018г. на Районна прокуратура-Враца/. С постановление от
11.06.2019г. наказателното производство, водено за престъпление по чл.343,
ал.1, б."б", вр. чл.342, ал.1 НК, е прекратено на основание чл.243,
ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК. Въз основа на събраните в досъдебното
производство доказателства и в частност – заключението на САТЕ прокуратурата е
приела, че при удара между товарния
автомобил и лекия автомобил "Форд" последният се е движел със скорост
от 81км/ч, а камионът – с 15км/ч, а от техническа гледна точка причината за
настъпване на произшествието е във водача на лекия автомобил "Форд Фокус",
който поради движение с превишена скорост от 81км/ч при разрешена такава от
60км/ч се е блъснал в задната част на ремаркето, с което сам се е поставил в
невъзможност да предотврати ПТП.
С исковата молба е представена епикриза
на УМБАЛСМ "Пирогов", Отделение по лицево-челюстна хирургия, от която
се установява, че ищецът е постъпил за лечение на 31.07.2018г. и изписан
на10.08.2018г. с окончателна диагноза "Счупване на костите на скулите и
горната челюст. Открита рана на клепача и околоочната област. Открита рана по
окосмената част от главата". От епикризата е видно, че ищецът е претърпял
оперативна интервенция за отстраняване
на лицева асиметрия, като е отразено, че е имал и изтръпване на горните зъби.
Представен е болничен лист за разрешен на ищеца отпуск по болест до
09.09.2018г.
По делото не е спорна пасивната
легитимация на ответното сдружение в качеството на компенсационен орган по
чл.506, ал.3 КЗ, вр. чл.511, ал.1, т.2 и чл.515 КЗ, с оглед наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застрахователен договор "Зелена
карта" за т.а."Мерцедес" с прикачено ремарке, сключен с чуждестранния
застраховател ANADOLU SIGORTA T.A.S. по полица №***, със срок за
валидност 29.01.2018г.-29.01.2019г. По искане на ответника валидността на
полицата е потвърдена от Бюрото на турските автомобилни застрахователи с
представено с отговора на исковата молба писмо от 11.09.2018г.
С исковата молба ищецът е представил
претенция вх.№2-8229/15.08.2018г., с която е поискал от ответника да му бъде
изплатено обезщетение за неимуществени вреди за претърпените при ПТП увреждания
в размер на 100 000лв. Представена е и кореспонденция, водена между ответника и
пълномощника му адв. Х., от която е видно, че предявената претенция за
изплащане на обезщетение не е уважена поради неустановен виновен водач за
настъпването на процесното ПТП, като в едно от писмата се съдържа позоваване на
постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство.
За установяване на обстоятелствата, при
които е настъпило процесното ПТП, по делото са събрани гласни доказателства.
Св. Н.М. дава показания, че в деня на
произшествието пътувал от с.Манастирище към гр.Мездра и на разклона за с.
Паволче видял, че в ляво от посоката му на движение е станала катастрофа и в ляво на банкета бил преместен автомобила
на ищеца. Преди да навлезе в отбивката за с.Паволче свидетелят видял ТИР с
турска регистрация, идвайки от гр.Мездра, да прави обратен завой, и тъй като
погледът му бил насочен към ударения автомобил, не забелязал, че ТИР-ът е
спрял, и също се ударил в него. Свидетелят си спомня, че валял дъжд и видимостта
не била добра, но видял, че колата на ищеца, която била изцяло на банкета, е
смачкана и предната й част сочела в посока Враца. Удареният автомобил се намирал
на около два метра от разделителната мантинела, а на стотина метра преди
разклона ТИР-ът вече правел обратен
завой в участък, в който имало двойна непрекъсната линия, забраняваща
пресичането, и един маркиран триъгълник, също неразрешаващ пресичането, точно в
който ТИР-ът направил обратния завой. Когато М. го видял, ТИР-ът вече бил навлязъл
с повече от половината от дължината си и свидетелят не очаквал, че ще спре,
когато се ударил в задната лява част на ремаркето. След инцидента свидетелят
разбрал, че светлините на ТИР-а са счупени при първото ПТП.
Св. Ц.К. дава показания че в деня на
катастрофата пътувала с автомобил от гр.Мездра за гр.Враца, но не е пряк
свидетел на инцидента. Свидетелства, че валял дъжд и в отбивката за с.Паволче
на самото платно видяла спрял автомобил, претърпял произшествие, чийто водач
слизал от него с кървящи рани в областта на главата. К. не видяла сблъсъка, но
видяла ТИР, който завършвал маневра обратен завой. Свидетелката спряла, за да окаже
помощ на пострадалия водач и подала сигнал за произшествието, и дава показания,
че спрелият автомобил бил в дясната лента за движение, но не си спомня в
каква посока била насочена предната му
част и позицията му, но е сигурна, че не бил спрял перпендикулярно на платното
и че било счупено предното му стъкло.
По делото е допусната комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза.
Вещото лице-автоексперт се произнася,
че процесното ПТП е настъпило в светлата част на денонощието при облачно време
е валеж на дъжд, на мокра пътна настилка и при нормална видимост. Товарната
ТИР-композиция, след загуба на ориентация по маршрута на движение по път Е-79 в
посока гр.Мездра – гр.Видин, при достигане на джоб отбивка в участък на пътя,
където свършва и мантинелата – преди навлизане в гр.Враца, непосредствено преди
разклона за с.Паволче е спряла, за да обърне посоката си на движение с маневра
ляв завой. В един момент водачът на композицията от положение на покой е
предприел маневрата, като с предната си част е навлязъл в лентата за движение в
посока гр.Враца /в този момент е възникнала опасността от ПТП/, продължил е движението
си по крива в посока платното за движение към гр.Мездра и в момента, в който
предната челна част на влекача е навлязла в това платно, а прикаченото
полуремарке с дължина от около 15 метра се намирало още в платното за движение
за гр.Враца, е ударен в задната лява греда на ремаркето. Лекият автомобил
"Форд" се движил в посока гр.Враца в полагащата му се дясна лента със
скорост от около 81км/ч и, намирайки се на около 53.76 метра от мястото на
удара, водачът му е възприел предприетата маневра на ТИР-композицията с
навлизане на влекача в лентата му за движение като опасност от ПТП, но поради
попадане на мястото на удара в опасната му зона на спиране, не е имал
техническа възможност да предотврати удара. Според вещото лице от техническа
гледна точка причина за настъпването на ПТП е движението на лекия автомобил
"Форд" със скорост от 81км/ч, при максимално разрешена такава от
60км/ч.
В техническата част на заключението се
съдържа пълно описание и снимка на пътния участък, в който е настъпило
произшествието. Изчислени са опасните зони на спиране на двете МПС, като за
лекия автомобил "Форд" тази зона е с дължина около 63 метра при
установеното движение със скорост от 81км/ч, а при движение с разрешената
такава от 60км/ч – 39 метра. Опасната зона на спиране на товарната композиция е
0 метра, предвид положението й в покой, поради което според вещото лице
опасната зона за спиране на този автомобил не е в причинна връзка с ПТП. Вещото
лице е на мнение, че водачът на ТИР-композицията е имал видимост чрез лявото
огледало за обратно виждане, имал е техническа възможност да види и възприеме
лекия автомобил "Форд", да не предприеме навлизане в платното за
движение в посока Враца, да не
предприема навлизане в това платно и да го пропусне да премине. Водачът на
л.а."Форд", при движение със скорост от 81км/ч е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на ПТП чрез своевременно реагиране на
аварийно спиране.
Вещото лице-съдебен лекар дава
заключение, че при процесното ПТП ищецът е получил счупване на лява ябълчна
кост с разместване на фрагментите и лицева асиметрия, наложили оперативно
наместване, което счупване отговаря на самостоятелния медико-биологичен квалификационен признак счупване на челюст.
Получил е също разкъсно-контузни рани в областта на лявата лицева половина на
главата, оток и кръвонасядане на лява лицева половина, които са му причинили
временно разстойство на здравето, неопасно за живота. Ищецът е изпитвал болка в
рамките на 40-45 дни, претърпял е оперативно лечение под обща упойка чрез извършване
на кожен разрез в ляво в кожната гънка на левия клепач, извършена е елевация на
фрагмент и репозиция, фиксиран е с титаниева мини плака, като оздравителният
процес е протекъл нормално в рамките на 40-45 дни. При извършения на ищеца
личен преглед е установено, че по лицето му няма следи от ръбци и други
изменения в резултат от травматични и хирургични интервенции, няма оплаквания и
оздравителният процес е приключил. Заключението на вещото лице е, че към
момента на удара ищецът е бил с поставен предпазен колан.
По реда на Хагската конвенция от
18.03.1970г. за събиране на доказателства в чужбина по граждански и търговски
дела по делегация в Република Турция като свидетел по делото е разпитан водачът
на товарната композиция Х. Т.. Същият е дал показания, че на посочената във
въпросния лист дата /31.07.2018г./ е станал участник в произшествие с
автокомпозиция със споменатия регистрационен номер. Свидетелят е заявил, че е
пътувал в посока българо-румънската граница и спрял край пътя, най-вдясно, на
банкета и бил в състояние на покой. Пътят бил двупосочен, имало табела за
забрана за движение на камиони и за да се върне обратно, свидетелят
позиционирал композицията вдясно, на пътния банкет, тъй като имало лента на
обратен завой. Времето било мъгливо и дъждовно, движението не било интензивно,
нямало светофари. Според показанията на Турунч автомобил, чиято марка не помни,
се ударил отзад в автокомпозицията, в най-дясната й част, дошли пожарна,
полиция и линейка и за по-голяма сигурност той направил обратен завой и
преместил композицията в отсрещното платно. Докато били давани показания, друг
автомобил се ударил в бронята на композицията, въпреки че имало полицаи и пътят
бил затворен с понтони. Свидетелят твърди, че се намирал на пътния банкет, не
се е движел и не е извършвал никакви маневри както при удара с първия автомобил
/син на цвят/, който пътувал в посока към града, така и при удара с втория. За
първия автомобил свидетелят заявява, че се е движел в дясната част на пътя.
По искане на страните по делото е
допусната и изслушана повторна специализирана съдебна автотехническа
експертиза, чието заключение не се оспорва от
тях и се възприема от съда. Въз основа на материалите по делото и
извършените анализи и изчисления в констативно-аналитичната част на
заключението вещото лице приема следното:
Процесното ПТП е резултат от сблъскване
на две МПС, настъпило при навлизане на товарната композиция от крайпътен
участък в дясната пътна лента на
еднопосочен път с две ленти за движение при тилен-кос удар при сблъскване
и движение на двете МПС след удара до окончателното им установяване на мястото,
на което са намерени. Според приетото от автоексперта до сблъскването седловият
влекач "Мерцедес Актрос" с рег.№*** и прикаченото към него
ремарке № ***се е движил на път Е-79 и на км 151+490 се е установил в покой в
крайпътен участък /уширение-банкет/ в посока от гр.Мездра към гр.Монтана.
Когато челната част на л.а."Форд Фокус" с рег.№СА *** СН се е намирала
на разстояние 51.25м от мястото на удара /при нереализирано закъснително
движение/спиране от страна на водача преди удара/ или на разстояние от 55.95м
/при реализирано спиране без отлагане на следи върху настилката преди мястото
на удара/, водачът на товарния автомобил осъществява постъпателно движение и
навлизане в дясната пътна лента. Към момента на навлизане но товарния автомобил
върху дясната пътна лента скоростта на лекия автомобил "Форд Фокус" е
76.25км/ч при нереализирано спиране преди мястото на удара или 84.56км/ч при
реализирано спиране без отлагане на следи върху настилката. Минималното време
за движение на товарния автомобил към
дясната пътна лента е 2.42 сек., минималното изминато разстояние е 10.54м, а
скоростта на движение е 15.66км/ч. По този начин, движейки се постъпателно към
мястото на удара, между двете МПС настъпва удар в челната част на лекия
автомобил и тилната част на ремаркето, прикрепено към товарния. След отделянето
на двете ПС едно от друго лекият автомобил се установил частично в дясната
пътна лента и десен банкет, а товарната композиция е продължила транслационното
си движение в дъга на ляв завой и се е установила в покой в насрещното пътно
платно, в което е реализиран втори удар с друг автомобил, движещ се в посока от
гр.Монтана към гр.Мездра.
Според вещото лице от техническа гледна
точка причините за настъпването на ПТП са комплексни. От една страна, те са
свързани с действия/бездействия на водача на товарната композиция, в резултат
от които се е реализирало постъпателно движение от десен банкет/състояние на
покой/ към дясна пътна лента, в който момент зад него се е движел лекият
автомобил "Форд". От друга страна, причините за ПТП са свързани с
действията/бездействията на водача на лекия автомобил, изразяващи се в движение
със скорост, по висока от максимално разрешената за пътния участък, и липсата
на данни за спиране от негова страна. Мястото на първоначалния контакт при
удара е в дясната пътна лента на път Е-79.
В заключението се сочи, че
произшествието е реализирано в светлата част на денонощието върху мокра пътна
настилка и при валеж на дъжд на прав еднопосочен двулентов хоризонтален
участък, покрит с асфалтова настилка без неравности. Двете пътни платна са
разделени от тревна ивица с ширина 1 метър и поставена двойна мантинела и
разделена с пътна маркировка, като от двете страни на пътя се намират банкети с
ширина 1.2м. В непосредствена близост до мястото на произшествието е поставен
пътен знак за ограничение на скоростта от 60км/ч.
Вещото лице приеме, че опасната зона за
спиране на лекия автомобил е в порядъка 82 – 70.1 метра, тази при движение с
разрешената скорост от 60км/ч е 49.28 метра, а тази на товарния – 8.45 метра.
След съответни изчисления автоекспертът приема, че е технически възможно да се
направи извод, че при реалната скорост на лекия автомобил "Форд"
преди мястото на удара това превозно средство не е в състояние да спре до него.
От друга страна местоположението на лекия автомобил към момента на реализирано
постъпателно движение на товарния автомобил от
банкета към дясната пътна лента е след знака за ограничение на скоростта
от 60км/ч. От изчисленията си вещото лице достига до извод, че при движение на
лекия автомобил "Форд" с разрешената скорост от 60км/ч и своевременни
действия за спиране от страна на неговия водач е технически възможно да се спре
преди мястото на удара, но при спиране без отлагане на следи върху настилката
/плавно/ спирането е невъзможно. От друга страна, водачът на товарната
композиция е имал техническа възможност към момента на реализиране на
постъпателно движение от банкета към дясната пътна лента да възприемане чрез
огледалото за обратно виждане на местонахождението на попътно движения се лек
автомобил "Форд", да го пропусне, с което да предотврати ПТП.
Констатацията на експертизата е, че
лекият автомобил "Форд" е оборудван с триточкови предпазни колани на
всяко от седящите места.
В заключение вещото лице приема,
че при завиване на товарния автомобил в
обратна посока от дясната пътна лента е необходимо водачът му да осъществи
закъснително движение до скорост, по-ниска от критичната на занасяне за
съответния радиус. Предвид предхождащата скорост на движение на товарния
автомобил преди осъществяване на спиране в десния банкет, е необходимо неговият
водач да реализира плавно закъснително движение с подаден светлинен сигнал /ляв
мигач/, при което стоп светлините на ремаркето ще бъдат включени и водачът на
попътно движещия се лек автомобил "Форд" ще има техническо време да
намали скоростта и да реализира спиране преди траекторията на товарния
автомобил. При реализиране на завиване в обратна посока на товарния автомобил
от дясна пътна лента-десен банкет неговият водач, независимо от това, че
съществува прекъсната осова линия и състояние на покой и при аналогични
действия на водача на лекия автомобил "Форд", произшествие ще
настъпи.
В съдебно заседание вещото
лице-автоексперт дава подробни допълнителни пояснения по представеното
заключение, като поддържа отново, че причина за настъпването на процесното ПТП
е поведението на всеки един от двамата водачи.
За установяване на твърдените от ищеца
болки и страдания е разпитан свидетеля К.
К., който дава показания, че на 31.07.2018г. узнал от свой колега за станалата
катастрофа и отишъл на мястото на произшествието. Там разбрал, че ищецът е
транспортиран в болница, отишъл там и го намерил в спешно отделение, облян в
кръв. След това ищецът бил транспортиран с линейка в болница
"Пирогов" в София, където разказал на свидетеля, че се прибирал от
курс в гр.Мездра и е пътувал за гр.Враца, че времето било лошо, валял проливен
дъжд и не добра видимост. Разказал също, че в дясната половина на пътя имало
спрял камион с подаден десен мигач, но при приближаването на ищеца на 20-30
метра камионът направил обратен завой и заел четирите платна, поради което
ищецът не можал да реагира. Кирилов свидетелства, че в болница "Пирогов" на ищеца била
направена операция за поставяне на пластини, тъй като скулата му била
раздробена. Няколко месеца след операцията свидетелят и ищецът се срещнали и
тогава вторият още имал белези по лицето и се оплакал, че продължава да има
болки.
При така ангажираните доказателства
съдът достигна до следните изводи:
Съгласно чл.506, ал.2 КЗ Сдружение
"Национално бюро на българските автомобилни застрахователи" е представително национално бюро на
застрахователите в Република България в Съвета на бюрата, като участва и съдейства
за функциониране на системата "Зелена карта" и задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в държавите
членки и в държавите, подписали
Многостранното споразумение, като изпълнява функциите на компенсационен
орган и извършва плащанията в случаите, предвидени в чл.515 КЗ. Съгласно
чл.511, ал.1, т.2 КЗ в случаите на настъпило застрахователно събитие на
територията на Република България с участието на виновен водач, управляващ
моторно превозно средство, което обичайно се намира в държава, чието национално
бюро членува в Съвета на бюрата, претенцията се обработва в бюрото – в
случаите, когато няма кореспондент на територията на Република България на
застрахователя на виновния водач или когато или когато има кореспондент на територия
на Република България на застрахователя на виновния водач, но съгласно
вътрешните правила на Съвета на бюрата бюрото е приело решение да ликвидира
щетата. Предвидено е, че претенцията на пострадалото лице може да бъде
предявена пред съд, само ако бюрото не се е произнесло по заявената претенция в
срока по чл.496, ал.1 КЗ, отказало е плащане или пък увреденият не се е
съгласил с размера на обезщетението /чл.511, ал.3 КЗ/.
Чл.515, ал.1 КЗ предвижда, че НББАЗ в
качеството на компенсационен орган заплаща обезщетение на увреденото лице,
пребиваващо в Република България, само когато застрахователят на виновния водач
или неговият представител за уреждане на претенции в Република България не са
дали мотивиран отговор по исканията, включени в претенцията, в тримесечен срок
от датата, на която увреденото лице е предявило претенцията си за плащане пред
застрахователя или представителя, или застрахователят на виновния водач не е назначил
представител за уреждане на претенции в Република България.
По делото между страните липсва спор по
факта, че застрахователят на виновния водач не е определил кореспондент за
уреждане на претенции в България, поради което ответникът НББАЗ изпълнява
функциите на компенсационен орган.
Установено е по безспорен начин, че на
15.08.2018г. ищецът е предявил пред ответника претенция за изплащане на
обезщетение за причинените при ПТП неимуществени вреди. НББАЗ не се е произнесло
по тази претенция, поради което предявеният иск е допустим.
За основателността на предявения иск по
чл.515, ал.1, т.2 КЗ е необходимо да се установи: настъпване на ПТП, наличие на
причинно-следствена връзка между виновното и противоправно деяние на водач на
МПС, по отношение на когото има действие задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите в системата "Зелена
карта" в държавите членки и в държавите, подписали Многостранното
споразумение, и причинени на ищеца вреди.
По делото е установено, че на
31.07.2018г. е настъпило ПТП между ТИР-композиция с турска регистрация,
управлявана от Х. Т., турски гражданин, и лек автомобил "Форд Фокус",
управляван от ищеца.
След анализ на събраните по делото
доказателства и в частност – на заключението на повторната САТЕ, което съдът
кредитира, се налага извод, че вина за настъпването на процесното ПТП имат и
двамата водачи. Съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД вината на причинителя на увреждането
се предполага до доказване на противното. В случая презумпцията за вина на двамата
водачи, участвали в ПТП, не е опровергана, той като страните не са ангажирали
убедителни доказателства, които да изключват вината или да я намаляват. Вината
на водача на турската композиция се състои в това, че при предприемането на
маневрата обратен завой е имал възможност да възприеме движещия се в полагащата
му се лента за движение лек автомобил и да изчака неговото преминаване. Като
водач на лекия автомобил ищецът го е управлявал с превишена скорост, при което
е създал предпоставки за настъпване на произшествието. В тази връзка и по повод
възражението на ответника за наличие на принос на пострадалия за настъпването
на вредоносния резултат съобразно чл.51, ал.2 ЗЗД, съдът приема, че в процентно
изражение приносът на ищеца е 50%.
По делото е безспорен и фактът, че към
датата на процесното ПТП товарната ТИР-композиция /влекач и прикачено
полуремарке/ е имала сключена валидна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, сключена с турско застрахователно
дружество по посочена по-горе в мотивите застрахователна полица.
По въпроса за определяне на размера на
следващото се на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болки
и страдания в резултат от полученото счупване на лявата ябълчна лицева кост и
открити рани, при съобразяване на установения в чл.52 ЗЗД принцип на
справедливостта и посочените в ППВС №4/68г. като релевантни за определяне на
размера на обезщетение и за прилагане на критерия "справедливост"
обективни обстоятелства, а именно характера и тежестта на телесното увреждане,
продължителността и интензитета на търпените болки, възстановителния процес от
около 40-45 дни, претърпяната хирургична интервенция и възрастта на ищеца към
момента на събитието /31 години/, съдът приема за справедливо обезщетение в
размер на 15 000лв. Предвид приетия принос на пострадалия за настъпването на
вредоносния резултат предявеният иск следва да бъде уважен за сумата 7 500лв.,
а в останалата част отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Основателна е претенцията за присъждане
на законна лихва върху сумата на обезщетението. Чл.516, ал.2 КЗ предвижда, че
срокът за произнасяне на Компенсационния орган е два месеца, считано от датата
на предявяване на претенция пред него, а съгласно ал.4 този орган дължи законна
лихва върху застрахователното обезщетение, считано от датата, на която изтича
срокът по ал.2. В разглеждания този срок започва да тече от 16.10.2018г., при
което обезщетението следва да бъде присъдено ведно със законна лихва, считано
от тази дата до окончателното му изплащане.
По разноските.
При този изход на делото съразмерно
уважената част от иска и предвид липсата на възражение на ответника по чл.78,
ал.5 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени деловодни разноски по представения
списък по чл.80 ГПК в размер на 1 573.56лв.
Ответникът представя списък на
разноските по чл.80 ГПК, от който и и от приложените към него доказателства е
видно, че е сторил разноски в общ размер 12 660.08лв. Ищецът прави възражение
по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение в размер на 11 280лв. Съдът намира това възражение за
основателно, тъй като делото не се отличава с особена фактическа и правна
сложност, а многократните му отлагания са свързани с допълнителни разноски,
които са включени в списъка отделно и подлежат на възстановяване по компенсация.
Адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено на сумата 1 500лв. в
хипотезата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, при което сумата за разноски, която ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника съразмерно с отхвърлената част от иска,
възлиза на 2 880.08лв.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Сдружение "Национално бюро
на българските автомобилни застрахователи", ЕИК ***, със седалище гр.***
да заплати на М.И.И., ЕГН **********,*** сумата 7 500лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили при ПТП на 31.07.2018г., ведно със
законната лихва, считано от 16.10.2018г. до окончателното му изплащане, както и
направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на
1 573.56лв.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М.И.И., ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи", ЕИК ***, със седалище гр.*** разноски по компенсация
съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 2 880.08лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: