№ 91
гр. Силистра, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на деветнадесети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Людмил П. Хърватев
Членове:Люба Ст. Стоилкова
Анелия Д. Великова
при участието на секретаря Мирена В. Стефанова
в присъствието на прокурора С. Г. Т.
като разгледа докладваното от Анелия Д. Великова Въззивно
административно наказателно дело № 20253400600152 по описа за 2025
година
установи:
С решение № 16 от 06.03.2025 г. постановено по АНД № 243/24 г.
Дуловски районен съд е признал обв. А. С. А. за виновен в извършване на
престъпление по чл. 131, ал. 1, т.5а, във вр. с чл.130, ал.1 от НК, като на осн.
чл. 78А от НК го е освободил от наказателна отговорност с налагане на адм.
наказание „глоба“ в размер на 1100лв.
Въззивното производство е образувано по жалба на обв. А., който счита
съдебния акт за неправилен, незаконосъобразен, а наложеното наказание – за
явно несправедливо. В жалбата се излагат мотиви за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на
защита на обвиняемия, свързани с недопускане до разпит на свидетели
очевидци. Набляга се на несъставомерност на деянието от субективна страна.
В тази връзка се прави искане за отмяна на ревизираното решение и
постановяване на ново, с което обв. А. да бъде признат за невинен,
алтернативно – наложеното наказание „глоба“ да бъде изменено до
минималния размер , предвиден в закона.
В съдебно заседание – обв. А. А. се явява лично и с адв. Г. И. - редовно
упълномощен защитник.
Представителят на ОП - Силистра счита жалбата за основателна, но по
1
различни, изтъкнати в нея съображения. Навежда доводи за допуснати
процесуални пороци на решението, а именно на чл. 259 от НПК, като излага
твърдения за нарушаване принципа за непрекъснатост на съдебното
заседание.
Предира за отмяна на обжалвания акт и връщане на делото на
първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.
Силистренски Окръжен съд след като взе предвид твърденията на
страните, заявени и поддържани в хода по същество и материА.те по делото
прие за установено следното:
Жалбата е допустима, но настоящият съдебен състав не може да се
произнесе по съществото на спора, поради допуснато грубо нарушение на
процесуалните правила, визирано в чл. 348, ал.3, т. 4 от НПК
Видно, последното съдебно заседание е било проведено на 05.02.2025 г.,
когато съдът е счел делото за изяснено от фактическа и правна страна, и е
обявил, че ще се произнесе с решение в срок, което не е сторил.
По делото е нА.чно Решение № 16 от 06.03.2025 г., т. е. цели тридесет
дни след съд. заседание.
При постановяване на решение по реда на чл. 378, ал. 4 от НПК следва
да се прилагат правилата на чл. 300 и чл. 310 от НПК, като съдът е обвързан и
от принципа, заложен в разпоредбата на чл. 259 от НПК, за непрекъснатост на
съдебното заседание.
Съгласно чл. 300 от НПК, съдът се оттегля на тайно съвещание за
обявяване на присъдата, след изслушване на последната дума на подсъдимия.
В закона е въведена задължителна поредност на заключителните процесуални
етапи от съдебното заседание - съдебни прения, последна дума на подсъдимия
и постановяване на присъдата, която не може да бъде прекъсвана с
извършване на процесуални действия по друго дело от същия състав.
Това правило е израз на принципа за непрекъснатост на съдебното
заседание, уреден в чл. 259 от НПК, по силата на който след изслушване на
последната дума на подсъдимия и преди постановяване на присъдата,
съставът на съда не може да разглежда друго наказателно дело.
Непрекъснатостта на съдебното заседание е важна гаранция за реА.зирането
на основния принцип за непосредственост на производството, уреден в чл. 18
от НПК. Основната цел на непрекъснатостта на съдебното заседание е да се
създадат условия за това съдебният състав да вземе решение по въпросите,
визирани в чл. 301 от НПК, непосредствено след приключване на процеса по
събиране на доказателства и изслушване на становищата на страните по
същество на делото.
В настоящия случай съдията-докладчик безспорно е участвал в
разглеждането на редица дела граждански и наказателни. Тези действия
представляват абсолютно съществено нарушение на процесуалните правила,
което неминуемо обуславя отмяната на постановения съдебен акт. Всъщност
2
постановеното решение е процесуално недопустимо, поради което на
практика липсва годен предмет за проверка от въззивния съд в изпълнение на
правомощията му по процесуалния закон- чл. 335, ал. 3 НПК.
Съдът е бил длъжен да постанови решението си на 05.02.2025 г. или
друга нарочна дата, при спазване на правилата за непрекъснатост на
съдебното заседание. Няма пречка изготвянето на мотивите да бъде отложено,
но е безапелационно ясно, че диспозитивът на решението следва да се
произнесе в открито съд. заседание.
В тази насока е и Тълкувателно решение № 3 от 20.11.2014 г. на ОСНК
на ВКС, където изрично е посочено:
„1. При постановяване на решение по реда на чл. 378, ал. 4 от НПК се
прилагат правилата на чл. 300 и чл. 310 от НПК.
2. При постановяване на решение по реда на чл. 378, ал.4 от НПК съдът
е обвързан от принципа на чл. 259 от НПК за непрекъснатост на съдебното
заседание.
3. Срокът по чл. 319 от НПК за обжалване и протестиране на решението
по чл. 378, ал. 4 от НПК започва да тече от момента на неговото обявяване.“
При така установеното грубо нарушение на процесуалните правила,
водещо до нарушаване на процесуалните права на страните /неяснотата
относно началния момент, от който съдебния акт подлежи на обжалване/,
както и до нарушаване тайната на съвещанието, поради неспазване принципа,
визиран в чл. 259 от НПК, настоящата инстанция е в невъзможност да
извърши дължимата проверка по съображенията, изложени в жалбата.
Предвид горното и на основание чл. 335, ал. 2 от НК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 16/06.03.2025 г. постановено по АНД № 243/24г.
на Дуловски районен съд, ИЗЦЯЛО.
ВРЪЩА делото на ДРС за ново разглеждане от друг състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3