№ 272
гр. Варна, 29.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно частно
наказателно дело № 20223000600356 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243,ал.7 от НПК.
Образувано е по жалба на процесуалния представител на пострадалите
лица В. Т., А. Т., В. В., П. Ж. и Ж. Ж.-адв. М. Я. срещу определение №527 от
28.10.2022г. на Окръжен съд гр.Варна, с което е потвърдено Постановление за
прекратяване на наказателното производство от 06.10.2022г. по ДП
№3187/2020г. по описа на РУ при ОД на МВР-Варна за извършено
престъпление по чл.343,ал.1,б.“в“ вр. чл.242,ал.1 от НК.
В жалбата се сочат доводи за необоснованост и незаконосъобразност.
Счита се, че окръжния съд не е обсъдил в пълнота събраните по делото
доказателства, като е възприел безкритично фактическите констатации и
достигнатите в Постановлението правни изводи. Твърди се, че фактическата
обстановка не е изяснена в пълнота, което е довело до неправилни
фактически и правни изводи. Молбата е да бъде отменено обжалваното
определение, с което е потврърдено Постановлението на Окръжна
прокуратура, а делото да бъде върнато за разследване с даване на
задължителни указания.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното:
Жалбата е подадена от легитимно лице, в законовия срок, а разгледана
1
по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
С Постановление от 06.10.2022г. Окръжна прокуратура Варна е
прекратила наказателното производство по ДП №3187/2020г. по описа на РУ
при ОД на МВР-Варна за извършено престъпление по чл.343,ал.1,б.“в“ вр.
чл.242,ал.1 от НК, на осн. чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24,ал.1,т.1 от НПК.
Постановлението е било обжалвано от процесуалния представител на
пострадалите лица като необосновано и незаконосъобразно с искане да бъде
отменено и делото върнато на прокурора.
С определение №527 от 28.10.2022г. Окръжен съд гр.Варна е потвърдил
обжалваното Постановление за прекратяване на наказателното производство.
Видно от постановеното определение, съдът е приел, че материалния
закон е приожен правилно и постановеното постановление е законосъобразно.
Съдът не е извършил собствен анализ на събраните по делото доказателства,
като декларативно е приел, че акта на прокурора е законосъобразен и
неговите изводи почиват на верен и пълен анализ на събраните по делото
доказателства.
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
На 30.09.2020 год. около 14,42 часа, училищен автобус “Исузу“,
собственост на Община Долни чифлик,обл.Варна, модел “Тюркуаз“ с рег. №
В 61 02 ВК, управляван от М.М.П. се движел по пътя между с.Старо Оряхово
и гр.Долни Чифлик след изхода на с.Детелина. Пътната настилка в района
била асфалт в добро състояние, с добра пътна маркировка. Пътят бил
двулентов с по –една лента във всяка посока, разделени от маркировка М3,
“единична прекъсната линия“. Автобусът се движил със скорост от 102км/ч
при разрешена по закон скорост 80км/ч. Пътната настилка била суха,
видимостта отлична. По същото време, но в посока обратна на неговата към
с.Старо Оряхово и в срещуположната лента за движение се движели
училищен автобус с рег.№ В 9642 НТ, управляван от Д.Е. Д. и лек автомобил
„Дачия Сандеро“ управляван от Б. В.а Т.а. Лекият автомобил се движел със
скорост около 86 км/ч. На около 1 км. след изхода за с.Детелина, училищен
автобус, с рег.№ В 96 42 НТ се разминавал с училищен автобус с рег. № В 61
02 ВК, когато от последния се чул силен гръм и се вдигнал черен облак прах.
Това било възприето от свидетелите Д. Д., П.М.в и М.М.. Внезапното
пръсване на предната лява гума предизвикало и промяна в движението на
2
училищен автобус с рег.№ В 61 02 ВК, като при спукването на гумата
автобуса се наклонил наляво при което се образувала странична сила в тази
посока, довела до изменение траекторията на движение на автобуса наляво.
Водачът задържал волана, при което за кратко успял да запази
траекторията си на движение в своята лента, но в този момент задействал и
спирачната система при което е намаляла тангенциалната /теглителна
сила/,която го тегли напред и автобуса се насочил силно наляво. Вследствие
на това навлязъл в лентата за насрещно движение в посока с.Старо Оряхово,
при което настъпил челен удар с насрещно движещият се лек
автомобил,м.“Дачия“ ,модел „Сандеро“ с рег. № РВ 39 95 МК, управляван от
Б. В.а Т.а, при което този автомобил се преобърнал в бетонната отводнителна
канавка.
В близост до мястото на ПТП и пред катастрофиралия автобус се
движел автомобил на ЗЖУ-Варна с водач-ст.полицай Н.Н. и пътници:
ст.полицай Н.М. и двамата служители на ЗЖУ-Варна. Ст.полицай Н.Н. видял
случващото се на огледалото за обратно виждане и предприел незабавно
спасителна акция с опити да счупят панорамното стъкло за да излезе водача.
След инцидента на мястото, за да окажат помощ пристигнали свидетелите
Д.Е., който отворил вратата на катастрофиралия автобус и свид.И.М. и М.С..
След излизането си от автобуса М.М.П. видял автомобил „Дачия“, който бил
врязан под автобуса. След като предположил че има пострадал човек,П.
изпаднал в шок,вдигнал кръвно и бил откаран от екип във ФСМП-гр.Долни
чифлик за преглед. Пристигналият на място екип от ФСМП-гр.Долни чифлик,
с дежурен медик–д-р Е. констатирал смъртта на Б. В.а Т.а.
Във ФСМП-гр.Долни чифлик на свид.П. били взети две проби за
алкохол или за наличие на наркотици,които отчели отрицателни резултати.
В хода на разследването е била назначена съдебно- медицинска
експертиза в която вещото лице е дало заключение, че причината за смъртта
на Б. В.а Т.а е тежката съчетана травма в областта на гръдния кош и корема.
От огледа и аутопсията на трупа на Б. Т.а са били установени следните
травми:съчетана травма гърди,корем,таз,десен горен и долни крайници-
счупване на леви и десни ребра с разкъсване на пристенна плевра, контузия
на сърце и бял дроб,вдишвана кръв и белите дробове и излив на кръв в двете
плеврални кухини,разкъсване на слезка, чреводържател на тънки и дебели
3
черва с излив на кръв в коремната кухина,разгъвно счупване на ниво 1-2-ри
гръдни прешлени,счупване на дясната раменна кост костите на дясната
предмишница, счупване на двете бедра, счупване на носни кости, разкъсно-
контузни рани в областта на десния горен и долните крайници, порезни рани в
областта на левия горен крайник, кръвонасядания по меките черепни обвивки,
гръдния кош, дясната мишница, таза и долните крайници, ожулвания в
областта на корема и левия горен крайник, хроничен бронхит, околосъдова
фиброза и липоматоза на миокарда, тежка мастна дегенерация на черен дроб.
Описаните порезни рани в областта на левия горен крайник са резултат на
действието на предмети с режещи ръбове. Описаните ожулвания в същите
области са резултат на действието на предмети с остри върхове. Останалите
описани травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди,
тъпи предмети, реализирани със значителна сила в гореописаните области.
Според вещото лице е налице пряка причинно[1]следствена връзка между
описаните травматични увреждания и настъпилия смъртен резултат. Всички
травматични увреждания са получени пожизнено, тоест съществува пряко-
причинна връзка между травматичните увреждания и настъпилата смърт.
Горната фактическа обстановка е идентична с изложената в
обстоятелствената част на Постановлението на прокурора, с изключение
поредността на действията на водача на автобуса.
По ДП са назначени единична, допълнителна и повторна АТЕ, чиито
констатации са идентични.
Според вещите лица, причината за ПТП е спукването на гумата, което
се дължало на ниското налягане на въздух в нея, вследствие на което същата е
загрявала, поради пренапрежения. Когато това загряване стане прекалено
голямо, гумата се пука като част от нея се отделя от каркаса. Това е
съпроводено с отделянето на черен прах/като облак/. За по-голямото
нагряване е спомогнала и по-високата скорост. Вещите лица са категорични,
че причината за ниското налягане на въздух в гумата, довело до спукването й
е техническа неизправност и по-точно дефектиралия вентил за
помпене/изпускане на гумата. Причината за дефектирането му не може да
бъде установена.
По отношение на скоростта вещите лица дават заключение, че автобуса
се е движел преди ПТП със скорост от 102км/ч, в момента на спукване на
4
гумата-с 96км/ч., а в момента на удара-65,66км/ч. Скоростта на автомобила
Дачия Сандеро в момента на удара била 86,36 км/ч.
Като възможност за предотвратяване на ПТП вещите лица сочат
поведението на шофьора на автобуса. При спукването на гума е необходимо
максимално натискане на педала на газта за да се увеличи тангенциалната
/теглителната/ сила, да се хване здраво волана и да компенсира страничната
сила чрез завъртането му в обратната посока. Когато се овладее ППС, следва
да се отпусне плавно педала на газта и бавно да се спре. Ето защо, вещите
лица категорично считат, че водачът на автомобила е имал техническата
възможност да предотврати ПТП чрез адекватна реакция и контролиране на
автобуса.
Както водача на автобуса, така и на лекия автомобил не са имали
техническа възможност да предотвратят ПТП чрез аварийно спиране, тъй
като техния спирачен път е по-голям от отстоянието на ПТП до мястото на
удара.
По отношение величината на скоростта на автобуса. Няма спор, че
същата е надхвърляла пределно допустимата за този пътен участък от 80кв/ч.
За наличието на причинна връзка с ПТП, настоящия състав съобрази
констатациите на АТЕ-зи. Всички вещи лица категорично заявяват, че
високата скорост е способствала за по-бързото загряване на гумата и от там за
нейното спукване. При движение с по-ниска скорост /вкл. и разрешената/
гумата е щяла да загрее по-бавно и е било възможно да не се спука, или да се
спука в едни по-косен етап/ най-вероятно след разминаването с л.а. Дачия/.
На въпроса дали произшествието е било предотвратимо при управление с
разрешената скорост, вещите лица дават заключение, че при управление с
80км/ч, същите реакции на водача, същото отстояние на автомобила Дачия от
МУ, удар отново ще настъпи, но в по-късен етап/0,275сек.по-късно.
Вещите лица са категорични, че причината за ПТП не е техническа
неизправност на автобуса като системи, връзки и агрегати. Няма обективни
данни и за възможен скрит дефект на спуканата гума.
Известно противоречие съществува в двете експертизи по отношение
поведението на водача на автобуса след спукване на гумата. Въпреки че
неговите показания са коректно отразени в експертизите, за разлика от
единичната експертиза, която приема, че след пукането на гумата водачът е
5
задържал волана след което е предприел аварийно спиране, тройната приема,
че водачът първоначално е извил волана надясно и след това е предприел
аварийно спиране. Последното не кореспондира както с показанията на
водача на автобуса, така и с оставените обективни находки-следи от
автомобилна гума/запазване на траекторията на движение/.
Тъй като предходния въпрос е свързан с реакцията на водача на
автобуса СЛЕД спукването на гумата, следва да се постави въпроса за
времето преди това, през което винтила е изпускал въздух и гумата се е
нагрявала. Според заключението на тройната АТЕ по-ниското налягане на
въздух в предната лява гума води до намаляване както на статичния, така и на
динамичния радиус на колелото, което води до наклоняване на автобуса
/макар и минимално/, тъй като масовия му център се измества по напречната
му ос спрямо надлъжната му ос,т.е. води до появата на странична сила, но
значително по-малка. Съответно при по-ниско налягане на въздух в предната
лява гума на автобуса, водачът е можел да усети, че МПС се самонасочва
наляво/“дърпа наляво“/.
Непротиворечива е съдебната практика, че случайно деяние ще бъде
налице, когато водачът не по своя вина е поставен в невъзможност да избегне
настъпването на обществено опасните последици. Същият следва да не е
нарушил нито едно правило за движение по пътищата, което да е в причинна
връзка с причинената смърт.
Основния въпрос, който следва да бъде изяснен е дали подсъдимия е
упражнявал непрекъснат контрол върху управляваното от него моторно
превозно средство и дали е могъл да намали и спре при възникналата
опасност за движение.
От фактическите констатации на тройната АТЕ се установява, че още
преди спукването на гумата автобусът се е отлонявал наляво, като това е
могло да бъде усетено от водача му. Следва да бъде установено от
експертите, какво разстояние е било изминато с това “самонасочване наляво“
и дали времето за което това разстояние е било изминато, съобразно
установената скорост е било достатъчно, за да реагира водачът адекватно,
като намали скоростта на движение, включително и да предприеме спиране на
автобуса и дали по този начин може да избегне спукването на гумата, респ.
ПТП. Видно от единичната АТЕ, когато спукването на гумата е съпроводено
6
с отделяне на черен прах сочи, че гумата е карана дълго време с ниско
налягане.
Един от основните въпроси, който не е бил разрешен по делото е
момента, в който е възникнала опасността за водача на автобуса -към момента
на спукване на гумата, или в един предходен момент, когато автобуса се е
„самонасочил наляво“ следствие спадане на налягането. Ако опасността за
движение за водачът на автобуса е възникнала именно от този предходен
момент, същия е следвало да противодейства на отклонение на посоката на
движение, а не да продължие да се движи със същата скорост, без да извърши
никакви действия с които да предотврати опасността. Ако опасността е
възникнала в момента на спукване на гумата следва да се отговори на въпроса
дали един правоспособен водач на МПС, който е придобил право да го
управлява след редовно проведен курс и периодичен такъв е бил подготвен за
всяка аварийна ситуация и е спазил изискванията на чл.20,ал.1 от ЗДвП да
контролира непрекъсвано управляваното от него МПС /в този смисъл вж
Решение №103 от 11.04.1985г. по н.д.№68/85г. на трето н.о./..
Следва да се отговори дали обективните следи по делото водят до
извода, че водачът не е упражнявал необходимия контрол в съответствие с
изискванията на закона върху управляваното от него превозно средство, така
че да не допусне настъпването на пътнотранспортното произшествие и да
запази живота и здравето на пътуващата в автомобила пострадала. В този
смисъл, липсата на действия предотвратяващи възможността за настъпване на
тежкия инцидент, при възникналото отклонение в ляво биха обусловили
извода, че водачът сам се е поставил в невъзможност да контролира
автомобила и посоката му на движение, респ. да предотврати спукването на
гумата, с което е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.20,ал.1 ЗДвП,
която повелява, че водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват и разпоредбата на чл. 20, ал. 2 изр. 2
ЗДвП, съгласно която водачите са длъжни да направят всичко възможно, за
да намалят скоростта или да спрат превозното средство.
В този смисъл след експертна проверка следва да бъде направен
извод от прокурора, дали водачът обективно е имал възможност да
предприеме действия с които да избегне опасното движение наляво и
спукването на гумата в рамките на изминатия участък, като намали скоростта
7
в момента, в който е възприел започналото отклонение в посоката на
движение на автомобила и дори да извърши безопасно спиране. Същото
следва да се прецени и с оглед установената скорост за
движение,респ.причинна връзка, а именно дали при разрешената скорост
същия е могъл да го предотврати. Липсата на такива действия, биха
потвърдили поведението на водача при управление на автомобила, а именно
загуба на контрол върху автомобила и липса на действия за предотвратяване
на опасността от напускане на пътната лента и навлизането му насрещната
лета, респ. предотвратяване на последващия пътен инцидент.
При положителен отговор, с допуснатите нарушения водачът
обективно ще създаде предпоставки за настъпване на пътнотранспортно
произшествие, като настъпилият вредоносен резултат ще бъде в причинна
връзка с неправомерното му поведение. Ако той е бил упражнил контрол
върху управлявания от него автобус, би трябвало да вземе мерки за
предотвратяване на възникналата в предходен момент опасност.
Ако водачът не е извършил активни действия, които обективно е
могъл да извърши, с които да предотврати възникналата опасност преди
спукването на гумата, като овладее автомобила чрез извеждането му от
състояние на странично плъзгане, може да се направи извода, че той
обективно е имал възможност да избегне произшествието чрез конкретно
противодействие.
Горното налага извода, че делото не е изяснено от фактическа страна.
Необходимо е извършване на нови процесуални действия с назначаване на
допълнителна експертиза по поставените въпроси, стъпвайки на целия събран
доказателствен материал. След това следва да се направят правни изводи,
съобразявайки и дадените по горе теоретични разяснения.
Несъобразявайки съдебна практика и установените положения на
материалния закон, решаващия съд е въприел правните изводи на прокурора
и сам е достигнал до незаконосъообразни такива.
Съобразявайки изложеното, въззивната инстанция намира, че
Постановлението на прокурор от Окръжна прократура и определението на
окръжния съд, с което това Постановление е потвърдено са необосновани и
незаконосъъобразни, поради което следва да бъд+ат отменени, а делото
върнато на прокурора с указания за правилно приложение на материалния
8
закон.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №527 от 28.10.2022г. на Окръжен съд гр.Варна,
като
ОТМЕНЯ Постановление за прекратяване на наказателното
производство от 06.10.2022г. по ДП №3187/2020г. по описа на РУ при ОД на
МВР-Варна за извършено престъпление по чл.343,ал.1,б.“в“ вр. чл.242,ал.1 от
НК и връща делото на прокурора с дадени задължителни указания по
приложение на закона.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9