О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 5245
20.12.2019г., гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският районен съд състав
на двадесети декември
две
хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№ 1663 по описа за 2019г.
Производството е по реда на чл.140 ГПК.
Депозирана е искова молба от „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД, с която молят съда да приеме за установено по
отношение на отв.К.Р.С., че дължи на ищеца сумата от 900лв.- главница, сумата 78.18лв.-договорна
лихва от 01.11.18г. до 21.03.19г., сумата 23.44лв.- лихва за забава, неустойка
за неизпълнение на задължение в размер на 462.07лв. за периода 01.11.18г.-21.03.19г.
и сумата от 18лв. такса разходи за събиране на вземането, ведно със законната
лихва върху главницата. Претендира и разноски в двете производства.
На 22.10.2018г. между „Изи Асет
Мениджмънт" АД и К.Р.С. е сключен Договор за паричен заем №3352178. На
ответницата е предоставен Стандартен европейски формуляр, съдържащ
индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за
паричен заем. С подписването на договора кредитора се е задължил да предостави
на ответницата парична сума в размер на 900лева, представляваща главница и
чиста стойност на кредита. Кредиторът е предоставил на ответницата посочената в
договора сума. Уговорената лихва за срока на договора е 40% , ГПР е 46.90%,
като общата крайна дължима сума е 978.18лв., разпределена в 21 седмични вноски
от по 46.58лв. Срокът на договора е 21 седмици.Първата вноска е с падеж 01.11.18г.,
а последната с падеж 21.03.19г. С тази сума ответницата е рефинансирала и задължението
си по договор за паричен заем №3297611 в размер на 423.55лв.
Ответницата е била запозната с
тарифата за таксите на „Изи Асет Мениджмънт" АД, като в случай на забава в
заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна
лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на кредитора заплащането
на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения,
провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на
просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се
начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска,
чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени
разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да
заплати заемателят, не може да надхвърлят 45лв. На ответницата е начислена
такса разходи за събиране на вземането в размер на 18лв.
Ответницата се е задължила в
3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави обезпечение-
двама поръчители, всеки от които да отговаря на следните изисквания: да
представи служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният
размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000лв.; да работи по
безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за
паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД; да няма неплатени
осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и
финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една
година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен", като поръчителите
подпипсват договор за поръчителство ИЛИ банкова гаранция с бенефициер, която е
издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на ответницата
по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по договора за заем. Предвид обстоятелството, че ответницата не е
представила нито едно от договорените обезпечения и е начислена неустойка за
неизпълнение в размер на 468,72 лева, която страните са постигнали споразумение
да бъде разсрочена на 21 равни вноски, всяка в размер на 22,32 лева, платими на
съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така,
погасителната вноска, която ответницата е следвало да заплаща е в общ размер на
68,90 лева.
На ответницата е начислена лихва
за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 2.11.2018г. до
датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е
23,44 лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна
падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.
Ответницата не е заплатила изцяло
дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в
размер на 6,65лв., с която е погасена неустойка за неизпълнение от 6,65 лв.
Срокът на договора е изтекъл с
падежа на последната погасителна вноска, а именно 21.03.2019г. и не е обявяван
за предсрочно изискуем.
На 16.11.2000г. ищеца и Изи Асет
Мениджмънт АД са сключили рамков договор за цесия, като с приложение
№1/01.01.19г. задължението на ответницата е цедирано на ищеца. За извършената
цесия ответницата е уведомена от ищеца, от името на цедента. Уведомлението се е
върнало в цялост, тъй като длъжникът не е намерен на адреса. Ищецът представя:договор
за паричен заем № 3352178/22.10.2018 г.;предложение за сключване на договор;тарифа
за таксите на „Изи Асет Мениджмънт" АД; Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 16.11.2010 ;потвърждение за сключена цесия на основание
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД;Извлечение от Приложение № 1 от 01.01.2019 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г.,сключен между „Изи Асет
Мениджмънт" АД н „Агенция за събиране на вземания" ООД;Пълномощно от
управителя на „Изи Асет Мениджмънт" АД, с което е успълномощенс „Агенция
за събиране на вземания" АД да уведомява длъжници от името на „Изи
Асе" Мениджмънт" АД; Уведомително писмо от „Изи Асет Мениджмънт"
АД чрез „Агенция за събиране не вземания" АД с Изх.№ УПЦ-П-ИАМ/3352178 от
07.01.2019 г. за извършената цесия, Известие за доставяне и обратна разписка,
удостоверяваща изпращането на уведомителнителни писма. Има искане за прилагане на
ч.гр.д.№863/2019г. на РРС. В случай, че ответникът оспори обстоятелствата въз
основа на които се претендира вземането, моли съда да назначи съдебно -
счетоводна експертиза.
Ответницата
К.Р.С. счита исковата молба за нередовна, тъй като е налице разминаване между обстоятелствената част и
петитума на същата. На стр.1 абзац втори, както и на стр.3, последен абзац като
ответник и длъжник, сключил процесния заем и съответно до когото са изпращани
уведомления за извършената цесия е посочен Васил Ванчев Петрунов, а в
останалата част на молбата и съответно петитума фигурира К.Р.С.. Това
обстоятелство, затруднява правото на защита. По същество счита исковете за неоснователни
и недоказани.
По делото не са представени документи
удостоверяващи получаването на уведомлението от страна на ответника.За да има
действие договорът за цесия по
отношение на длъжника, той следва
изрично да бъде уведомен за извършеното прехвърляне и това уведомяване да е
направено от цедента. Предвид на това счита, че цесията не е породила действие
за длъжника, тъй като същият не е бил редовно уведомен за прехвърляне на
вземанията по договора за заем. Представените обратни разписки не удостоверяват
получаване от длъжника на изпратените му уведомления за цесията. По отношение
на връчването на това уведомление с исковата молба, следва да се посочи, че
действително съдебната практика приема, че такова връчване в хода на процеса
поражда действие и редовно уведомява длъжника за цесията. Това обаче не се
отнася за случаите, при които исковата молба и с нея уведомлението за цесия се
връчват на особен представител. Причината е, че връчването на особения
представител е една законова фикция за връчване на ответника. Законовите фикции
и тяхното приложно поле са уведени изрично в закона. Следователно, при връчване
на особения представител фикцията за връчване на ответника обхваща само
исковата молба и приложенията й, както и всички други процесуални изявления на
ищеца и съда. Чрез уредената процесуална фикция обаче не могат да се получават
изявления с материалноправен ефект, каквото е уведомлението за цесия.
В настоящия случай липсвало реално
уведомяване. Не може да се приеме, че с получаване на уведомлението за цесия от
особения представител, длъжникът е уведомен за нея по изложените доводи, които
произтичат от закона.
А последният не може да бъде
изменян чрез съдебна практика по практически съображения, свързани с интереса
на кредитора. Неоткриването на ответника, който не е изпълнил задължението си
да регистрира действителния си адрес, може да доведе само до негативни
процесуални последици за него, но не и да доведе до връчване на всякакви
материалноправни изявления от неговите кредитори чрез неуредени в закон фикции. В крайна сметка цесионерът на свой риск е
придобил прехвърленото вземане, без в съглашението да участва длъжника, поради
което следва да търпи последиците от невъзможността последният да бъде открит,
за да му бъде съобщена цесията. Така или иначе това съобщаване на може да стана
на особения представител и с арг. от чл.99, алинея последна от ЗЗД
прехвърлянето на вземанията не е породило действие нито за третите лица, нито
за длъжника.
Счита, че е налице и неравноправна
клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на двама
поръчители, което задължение става изискуемо след неизпълнение на договора за
кредит, е в пряко противоречие с целта на Директива 2008/48 /чл.8 пар.1/. На
практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. На длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след
като кредита е отпуснат, като ако не го извърши дългът му нараства., т.е.
опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава . Целта е, ако има
съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение и
след предоставянето му да се да отпусне кредитът, която практика би съответствало
на изискванията на Директивата. Задължението на кредитора за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича
и от ЗПК. Съдът има задължение да се придържа към Директивата при тълкуването
на националния закон, като той следва да се тълкува изцяло във връзка и с оглед
целите на директивата.
Неустойката
за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени
вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и
цели само и единствено да постигане неоснователно обогатяване. По този начин се
заобикаля законът, тъй като императивната разпоредба на чл.33 ал.1 ЗПК
предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размера на законната
лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнението
на едно акцесорно задължение- недадено обезпечение, от което пряко обаче не
произтичат вреди.
Ищецът претендира направени разходи
за извънсъдебни събиране на задължението в размер на 18 лв., която е недоказана,
тъй като по делото липсват каквито и да е доказателства, че кредиторът е сторил
някакви разноски. Същите подлежат на доказване, тъй като не се следват
автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава.
Счита претендираното 350лв.
юк.възнаграждание за неоснователно завишено с оглед липсата на правна сложност
на делото и цената на иска.
Исковата молба е допустима, като изложените
доводи за нередовност съдът споделя. Тази нередовност може да бъде отстранена в
хода на делото от ищеца, който да прецизира отпечатаните на хартия свои
твърдения и сочени факти.
Предмет на разглеждане е следователно иск по
чл.422 във вр. с чл.415 ГПК за установяване на вземането на ищеца към ответника
за дължими главница, лихви, неустойки и разноски.
При положителният установителен иск
доказателствената тежест е на ищеца. Същият следва да докаже основанието и
размера на претенцията си. Ищецът
следва да докаже наличието на валидно сключен договор за паричен заем, в който
са уговорени претендираните суми; качеството си на кредитор спрямо ответника,
основанието за това/наличието на валидна цесия/; че ответницата не е изпълнила конкретни
задължения по договора за заем. Ищецът
следва да докаже и размера на претенцията си за главница, лихви, неустойка.
С оглед твърдението на ответницата следва да
бъде назначена ССЕ.
Писмените доказателства са допустими и
относими и следва да бъдат приети. При оспорване на вземането от страна на
ответницата ще бъде назначена ССЕ с посочената от ищеца задача.
По
изложените съображения, съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ДОПУСКА приложените към исковата молба и
отговора писмени доказателства и тези находящи се в гр.д.№863/19г. на РРС.
Съдът
УВЕДОМЯВА страните, че е констатирал наличие на неравноправни клаузи в договора
за предоставяне на паричен заем, за които е длъжен да следи служебно, както и
за клаузи противоречащи на закона /ЗПК/ и добрите нрави. Страните следва да
заявят ще се ползват ли от всички уговорени клаузи в договора за кредит.
НАЗНАЧАВА съдебно счетоводна експертиза с вещо лице Красимир Атанасов, при
възнаграждение в размер на 250лв. вносими от ищеца в едноседмичен срок от
съобщението, което след като се запознае с материалите по делото и кредитното
досие на ответницата да отговори на следните въпроси: 1. На коя дата и как е
предоставен на ответницата договорения размер на кредита от кредитора?,2. Какъв
е размерът на непогасените задължения по договор за паричен заем №3352178/22.10.2018г.- главница, договорна лихва,
неустойка към датата на подаване на заявлението? 3.Какъв е размера на лихвата
за забава за периода от 02.11.17г. до датата на подаване на заявлението? 4.Има
ли ответницата и други задължения към Изи Асет Мениджмънт АД? Има ли
рефинансиране на това задължение на ответницата и ако-да, какъв остатък е
получила ответницата?
НАСРОЧВА съдебно заседание за 30.01.2020г.
от 10ч. Да се призоват страните, като им се връчи и препис от определението, а
на ищеца и от отговора.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: