Р
Е Ш Е
Н И Е
№512
гр. Перник, 09.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание
на двадесет и девети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря Н.С., като разгледа административно дело № 596/2020
г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 – чл. 178 АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба, подадена от Й.Д.М., ЕГН **********
*** против заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-1158-001038/29.08.2020 г.,
издадена от С.Г.Л.– началник
сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - Перник,
с която на основание чл. 171, т. 2А, б. А от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка
прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство, със свидетелство за регистрация на моторно превозно средство № ********* за срок от шест месеца.
Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност
на оспорения акт, поради неспазване на изискването за мотивираност, неправилно
приложение на материалния закон и несъобразяване с целта му. Искането му към
съда е оспорената заповедта да бъде отменена.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не
се е явил и не е изпратил представител.
Ответният административен орган – С.Г.Л.- началник сектор
„Пътна полиция” към ОДМВР – Перник, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт В., е изразил становище за неоснователност на жалбата. Искането му
към съда е да я отхвърли по съображения, подробно изложени в съдебно заседание.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК
приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна
следното:
На 29.08.2020 г. младши автоконтрольор при ОДМВР –
Перник, сектор Пътна полиция е съставил АУАН серия GA, № 277181/29.08.2020 г. В
него е отразено, че на 29.08.2020 г. в 15.20 ч. в гр. Перник, ул. *** Д.Г.Г.,
ЕГН ********** управлява лек автомобил марка „***”, с рег. № РК***ВР,
собственост на Й.Д.М., след като свидетелството и за управление на моторно
превозно средство е отнето. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.
150А, ал. 1 от ЗДвП. АУАН е подписан от нарушителя без възражения. С него, на
място, са иззети СРМПС № ********* и два броя регистрационни табели с рег. № РК***ВР.
Въз основа на
съставения АУАН серия GA, № 277181/29.08.2020 г. С.Г.Л.– началник сектор „Пътна
полиция” към ОДМВР - Перник е издал оспорения административен акт – заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №
20-1158-001038/29.08.2020 г., с която на основание чл. 171, т. 2А, б. А
от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка прекратяване на
регистрацията на пътно превозно
средство – лек автомобил марка „***”, модел „***”, с рег. № РК *** ВР, със свидетелство за
регистрация на моторно превозно средство №
*********, за
срок от шест месеца. Препис от нея е връчен на 14.09.2020
г. на жалбоподателя, чрез пълномощника
му – Д.Г.Г., която е удостоверила представителната си власт с пълномощно, с
нотариална заверка на подписа, извършена на 08.08.2019 г. от нотариус Р.М.с
район на действие РС – Перник.
Срещу
административния акт е постъпила жалба в вх. № 2774/24.09.2020 г.
В хода на съдебното производство жалбоподателят е
представил писмени доказателства – ЕР № 1134 от зас. № 110/15.09.2003 г.,
епикриза, издадена от СБАЛББ – Перник ЕООД и резултат от образно изследване,
извършено в ДКЦ Токуда, касаещи здравословното му състояние.
При така
установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, в настоящия
състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид
становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на
събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт
на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във
вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ
на съдебно оспорване индивидуален административен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Оспорената заповед за прилагане на принудителна
административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21,
ал. 1 от АПК. По аргумент от чл. 146 от АПК, за да бъде законосъобразна следва
да е издадена от компетентен орган, при спазване на установените форма и
процедура, да съответства на материално правните разпоредби и на целта на
закона.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителната
административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП се прилага с мотивирана заповед
от ръководителите на службите за контрол съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица.
Видно от заповед № 8121з-48/16.01.2015 г. на
министъра на вътрешните работи, по реда на чл. 165 от ЗДвП, като служби за
контрол по смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП са определени Областните дирекции
на МВР. По силата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП ръководителите им са компетентни да
прилагат принудителни административни мерки, като в същата разпоредба е
предвидена възможност те да делегират това свое правомощие на други длъжностни
лица. От заповед № 313з-1464/08.08.2017 г. на директора на ОДМВР – Перник се
установява, че той е оправомощил, посочените в т. 1 длъжностни лица да прилагат
принудителните административни мерки по реда на глава VІ от ЗДвП. Сред тях/т.1.2/
е началникът на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Перник. Това е издателят на
оспорената заповед. Следователно по отношение на нея е спазено изискването за
компетентност.
Заповедта за прилагане на принудителна
административна мярка е обективирана в изискуемата по аргумент от чл. 172, ал.
1 от ЗДвП, писмена форма и съдържа мотивите за издаването и. Изискването на чл.
172, ал. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивираност е
изпълнено, когато са посочени фактическите основания и правната норма, която
предвижда последиците от настъпването им. В конкретния случай подробно, ясно и
конкретно са изложени обстоятелствата, които са послужили за основание на
административния орган да приложи разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, във вр. с чл.
171, т. 2А, б. А от ЗДвП. Те са достатъчни, за да може да се осъществи съдебен
контрол за законосъобразност на административния акт и същевременно неговият
адресат да разбере причините, поради които е издаден и свързаните с тях правни
последици. Предвид изложеното, неоснователно е оплакването на жалбоподателя за
немотивираност на оспорения акт.
Срокът на принудителната административна
мярка е определен конкретно от административния орган и е в предвидения от
закона минимум от шест месеца.
В хода на административното производство не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи
отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
Оспорената
заповед е материално законосъобразна. Издадена е на основание чл. 171, т. 2а,
б. А от ЗДвП. Разпоредбата, в относимата и част предвижда, че за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага
принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на моторно
превозно средство за срок от шест месеца до една година на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, на което свидетелството за управление на
МПС е отнето по реда на чл. 171, т. 1 или т. 4 от ЗДвП.
Не е
спорно между страните и се установява от материалите по делото, че
жалбоподателят е собственик на МПС – марка „***”, модел „*** 1.9 ТДИ”, с рег. №
РК *** ВР.
От
представената справка картон на водач се установява, че Д.Г.Г. притежава СУМПС
№ *********, валидно до 27.04.2027 г., което е отнето на основание чл. 171, т.
1, б. Б от ЗДвП със ЗППАМ № 20-1158-000939/08.08.2020 г., връчена и на
08.08.2020 г.
От АУАН серия GA, № 277181/29.08.2020
г. се установява, че Д.Г. ***. Св. ***е
управлявала лек автомобил марка „***”, с рег. № РК***ВР, собственост на Й.Д.М.,
след като свидетелството и за управление на моторно превозно средство и е
отнето - нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. АУАН
е съставен от длъжностно лице, в кръга на правомощията му. Съдържа всички
изискуеми реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Отразени са фактите, включени в състава
на нарушението по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и е посочена относимата към тях
законова разпоредба. Подписан е от съставителя, свидетеля при установяване
нарушението и нарушителя. Препис от АУАН е връчен на последния. Следователно,
спазен е редът, установен в ЗАНН за съставянето му и на основание чл. 189, ал.
2 от ЗДвП в съдебното производство се ползва с доказателствена сила за
описаните в него факти. Оборването им е в тежест на жалбоподателя. Той не е
ангажирал доказателства в тази насока.
С оглед
изложеното настоящият състав намира, че оспорената заповед е издадена при
наличие на една от алтернативно предвидените предпоставки в чл. 171, т. 2а, б. А
от ЗДвП, поради което е материално законосъобразна.
Наведените
от жалбоподателя доводи, за малозначителност на нарушението са неотносими към
настоящия административно-правен спор. Те подлежат на преценка в административно-наказателното
производство за ангажиране на отговорността на нарушителя и нямат отношение към
законосъобразността на приложената принудителна административна мярка.
Оспорената
заповед съответства на целта на закона, посочена в чл. 171 от ЗДвП – „за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения“. Мярката има превантивен характер – да осуети
възможността адресата и да извърши други правонарушения по ЗДвП. За времето, в
което е прекратена регистрацията на МПС тази цел се постига чрез ограничаване
възможността на нарушителя да управлява МПС. Оспореният административен акт е
издаден при съблюдаване на тази цел, поради което по отношение на него не е
налице отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК.
Предвид всичко изложено, настоящият състав намира, че
оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона
форма, при спазване на административно-производствените правила, в съответствие
със закона и неговата цел, поради което е законосъобразен. Подадената жалба е
неоснователна и следва да се отхвърли.
Ответникът не е заявил претенция за разноски, поради
което такива не следва да му бъдат присъждани.
Мотивиран от горното, Административен съд - Перник
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от
Й.Д.М., ЕГН ********** *** против заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-1158-001038/29.08.2020 г., издадена от С.Г.Л.– началник сектор „Пътна полиция” към ОДМВР -
Перник, с която на основание чл. 171, т.
2А, б. А от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка прекратяване на
регистрацията на пътно превозно
средство – лек автомобил марка „***”, модел „***”, с рег. № РК *** ВР, със свидетелство за
регистрация на моторно превозно средство №
*********, за
срок от шест месеца, като
неоснователна.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 – ро от ЗДвП не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:/п/