Р Е
Ш Е Н
И Е
№......
гр.В.Търново, 24.06.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на двадесет и втори май през две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№1767 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е образувано по предявен иск с правно основание чл.48 от ЗЗД вр.чл.50 от ЗЗД.
В исковата молба са изложени твърдения, че
на 09.03.2019 г., около 10:30 ч. ищцата А.П., заедно с внучката си, излизала от
жилищната сграда в гр. *********когато била нападната от куче, средно
на ръст, с жълт косъм, което излязло от входа на блока. Кучето не било с каишка
и нямало намордник, не било с придружител. Животното, без видима причина се
спуснало и захапало ищцата по дясното седалище и дясното бедро. Ищцата
започнала да вика от страх и болка, но кучето я държало в захапката си около
две-три минути. На помощ й се притекъл съсед от блока, който след усилия успял
да издърпа кучето на безопасно разстояние. Тогава ищцата видяла, че панталонът
й е разкъсан и от крака й тече кръв. Ищцата твърди, че посетила Спешна помощ*****, където била
прегледана от дежурен лекар и раните й били обработени и превързани. Започнала
лечение и в инфекциозно отделение на болницата, което продължило около месец.
На 11.03.2019 г. била прегледана и освидетелствана от съдебен лекар, който
установил разкъсно-контузни рани с кръвонасядане и оток по дясното седалище.
Ищцата твърди, че болката в дясната седалищна част не отшумявала, а се пренесла
по десния крак и слабинна област и след посещение на невролог й била поставена
диагноза „увреждане на седалищния нерв”, като й било предписано лечение. Ищцата
заявява, че подала сигнал до Община ****и след извършена проверка, разбрала,
че кучето е собственост на дъщерята на ответника - М.П.Т. и се отглежда в дома на
ответника, както и че породата на кучето е английски кокер шпаньол, на име Ч.
Ищцата заявява, че вследствие на увреждането е претърпяла и търпи неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания, уплаха, стрес. Сочи, че дъщерята на
ответника е непълнолетна към момента на деликта и живее в жилището на баща си.
С оглед гореизложеното, отправя искане до съда да постанови решение, с което да
осъди ответника П.Ц., в качеството му на родител на непълнолетната към момента
на деликта собственичка на кучето, причинило телесни увреждания на ищцата, да й
заплати сумата 2000 лв, представляваща неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от увреждането /09.03.2019 г./ до окончателно изплащане.
Претендира разноски.
В срока
по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът
оспорва предявения иск. Не оспорва, че дъщеря му притежава куче, което е успяло
да излезе от дома на ответника на посочената в исковата молба дата, без контрол
от собственика, без намордник и каишка, което заявява, че е станало случайно и
кучето било изпуснато по време, когато в жилището били синът на съжителката на
ответника и неин колега. Ответникът сочи, че излязъл навън, когато ищцата се
разкрещяла, но видял кучето да стои настрани, уплашено и не видял панталонът на
ищцата да е разкъсан или да има кръв. Ответникът изразява съмнение причинените
на ищцата вреди да са от ухапване от кучето, оспорва на ищцата да е поставена
противобясна ваксина, както и че е получила увреждане на седалищния нерв, като
твърди, че имала такива оплаквания и преди това. Ответникът заявява, че кучето
е дружелюбно и се намира под надзора на семейството му около седем години, но
ищцата имала неналожени от поведението на животното реакции поради страх от
кучета, като замахвала към животното, резки движения, ритници и др., с което
според ответника ищцата провокирала кучето и то лаело по нея. По отношение на
другите хора животното било дружелюбно. Ответникът заявява, че оспорва
твърденията, че кучето е ухапало ищцата, както и оспорва размера на исковата
претенция. Прави и възражение за съпричиняване, доколкото животното никога не е
реагирало с лай, ако не е предизвикано или подразнено. На следващо място
заявява, че не следва да носи лична отговорност, тъй като не е могъл да
предотврати настъпването на вредите, като по вина на трето лице, а не на
собственика на кучето и неговия родител кучето е било изпуснато. Отправя искане
за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно и от
представеното доказателство-заверен препис от паспорт****., издаден от
ветеринарна клиника „С” се установява, че М.П.Т. е собственик на куче, порода „английски
кокер шпаньол”.
По делото е представено
съдебно-медицинско удостоверение, видно от което при направен медицински
преглед на 11.03.2019г. е установено, че ищцата има разкъсно-контузни рани с
кръвонасядане и оток по дясно седалище, които увреждания са причинили на ищцата
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От представения по
делото амбулаторен лист от 11.04.2019г. е видно, че на ищцата е поставена
диагноза „увреждане на седалищния нерв” и е изписано медикаментозно лечение.
По делото е представен
сигнал от 27.03.2019г., отправен от ищцата до ВТРП с искане за извършване на
проверка относно индицент от 09.03.2019г., при който ищцата била ухапана от
куче. Видно от представения заверен
препис от постановление от 17.06.2019г на ВТРП, със същото се отказва да се
образува досъдебно производство по повод подаден от ищцата сигнал за инцидент,
при който била ухапана от куче, като мотивът за отказа е, че липсва елемент от
фактическия състав на престъпление по чл.325в ал.1 от НК. По делото са
приложени и заверени преписи от материалите, съдържащи се в прокурорската
преписка №785/2019г.
Община В.Търново също била
сезирана от ищцата със жалба във връзка с инцидента.По делото е представен
отговор от страна на Община****, в който е съобщено, че
е извършена проверка по случая и предприети мерки. По делото е представена и
приета като доказателство в цялост и
заверен препис от преписката, образувана в Община***, по повод сигнала на
ищцата.
С наказателно
постановление от 09.07.2019г. на непълнолетната към тази дата М.П.Т. е наложено
наказание „глоба” в размер на 500лв., заменено с наказание „обществено
порицание”, поради констатирано административно нарушение по чл.3 ал.2 т.3 от Наредба за придобиване, притежаване и отглеждане на кучета на територията
на Община В.Търново.
По делото са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Р В И, П. М И, К П К и Л С Й-Д.
Свидетелката И, която е майка на М.Т., разпитана каза, че на 09.03.2019г.
заедно с ответника, който е баща на М.,
около 11.00 ч преди обед излезли от жилището им, като затворили входната врата,
без да я заключват. В жилището останали синът на свидетелката и негов приятел,
както и М., която през това време спяла. Слизайки по стълбите, край тях бързо
преминало куче, което оприличили на тяхното. Върнали се към жилището и видели, че
вратата е отворена и гостът им П. И през това време си обувал обувките на
вратата. Свидетелката излязла на терасата на жилището, което е на първия етаж и
чула ищцата А. да вика „махайте го това куче, не искам да го виждам повече”.
Свидетелката не забелязала ракъсвания на дрехите на ищцата. Свидетелката чула
ответникът да предлага на ищцата да я закара до Бърза помощ, но тя отказала.
Свидетелката заяви, че кучето не е агресивно. Според свидетелката кучето можело
само да си отвори вратата в жилището. Свидетелката каза, че кучето е собственост на дъщеря им М., като й го
подарили за рождения ден, когато била в пети клас. Свидетелката каза, че за
кучето се грижат цялото семейство. Свидетелката заяви, че потърсила ищцата, за
да разбере дали има рани, но тя отказала да разговаря с нея. Свидетелят И,
разпитан каза, че бил на гости в дома на ответника, на 09.03.2019г. Свидетелят
каза, че когато си тръгвал, кучето било в хола, но изведнъж вратата на хола се
отворила и кучето се втурнало и излязло от жилището. Опитали се да хванат
кучето, но то хукнало към входа на блока. Когато слезли пред блока, видели
жена, която вика да махнат кучето. Изглеждала уплашена. Свидетелят не видял
видими следи от ухапване или разкъсани дрехи, кръв по дрехите на ищцата.
Предложили й да я закарат до Спешния център, но тя отказала. Свидетелят К,
разпитан каза, че станал свидетел на инцидент през миналата година, когато
кучето на семейството на ответника нападнало и ухапало ищцата, тяхна съседка.
Свидетелят бил пред блока и възприел как кучето захапва жената по „задните
части”. Той извикал и кучето пуснало ищцата и започнало да лае по свидетеля.
Ищцата била много уплашена. Свидетелката Д, дъщеря на ищцата, разпитана каза,
че на 09.03.2019г., пред входа на блока, прибирайки се към дома си, видяла
дъщеря си и майка си, като детето казало, че кучето на съседката ги е
нападнало. Ищцата събула панталона пред дъщеря си и й показала, че е ухапана от
кучето. Откарала я в Спешна помощ,
където й поставили ваксина против тетанус. След това на ищцата била поставена и
ваксина против бяс, по нейно желание. Нараняването от ухапването било в
областта на седалището, като раната била с посиняване и леко кръвотечение, не
толкова дълбока. След ухапването ищцата не се чувствала добре физически и
психически. Накуцвала. И преди имала болка, но след ухапването се задълбочила
болката в седалището. Раната зарастнала за около две-три седмици.
Видно от съдебно-медицинско
удастоверение от 11.03.2019г. лекарят извършил преглед на ищцата е установил
ръзкъсно-контузни рани с кръвонасядане и оток по дясното седалище. Лекарят е
посочил, че описаните травматични увреждания са резултат от действие на предмет
с изразен ръб и връх, каквито са кучешките зъби и е възможно да бъдат получено
по начин и време, описан от пострадалата. Според лекарят телесните увреждания
са причинили на ищцата временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От заключението на назначената по
делото съдебно-медицинска експертиза, изготвена от д-р Б. Г., се установява, че в резултат на ухапване от домашно
куче на 09.03.2019г ищцата е получила две разкъсно-контузни рани с размер
2-3см./0,2см.; изразен оток на меките тъкани, придружени с хематом с размер
около 6 см. около раните, насложена инфекция на тъканите около раните;
реактивно увреждане на седалищния нерв на десния крак. Вещото лице е направило
извод, че посочените травматични увреждания може да са получени по време, място
и начин, съобщени от ищцата, а именно при ухапване от куче на 09.03.2019г., като при ухапването се е
стигнало до увреждане на подкожие и кожа, включващо хематом. Лечението
продължило повече от 20 дни, а поради увреждане на седалищния нерв периода на
лечение е посочен за повече от 45-60 дни. Вещото лице е констатирало, че към
момента на прегледа е налице видим белег от ухапване на дестния глутеус с
размер 0,5/2 см. и още един по-малък белег, с диаметър около 0,5 см. Вещото
лице заяви при изслушването му в съдебно заседание, че начинът на заздравяване
при ищцата е протекъл нормално за нейната възраст. Раните от ухапването били
обработени, но не се наложило хирургическа намеса и поставяне на шевове.
По делото е допусната и изготвена втора съдебно-медицинска експертиза,
изготвена от вещо лице специалист-невролог, от заключението на която се
установява, че няма причинна връзка между ухапването на 09.03.2019г. в дясно
седалище и възпалението на седалищния нерв от 11.04.2019г. Според вещото лице
не се касае за реактивна ишалгия в резултат от ухапването, а за болки,
изтръпване и накуцване в резултат от хронично заболяване при ищцата-дископатия.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим, а
разгледан по същество е частично основателен по следните съображения:
Разпоредбата на
чл. 48, ал.1 от ЗЗД посочва, че родителите и осиновителите, които
упражняват родителските права, отговарят за вредите, причинени от децата им,
които не са навършили пълнолетие и живеят при тях. Отговорността е лична се основава на личната вина, допусната при упражняването
на възпитание и надзор върху ненавършило пълнолетие дете. Родителите имат задължението да формират възгледи,
убеждения и привички за поведение на детето и да го подготвят за живота в обществото,
като продължават да се грижат за възпитанието му и да му внушават внимателно
отношение при действията му, до навършване на пълнолетие. Съгласно разпоредбата на чл.50 от ЗЗД, за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно
собственика и лицето, под чийто надзор се намират те.
В
случая, от събраните по делото доказателства, се установи, че на процесната
дата 09.03.2019г., около 10.30ч преди обед, пред вход «*» на жилищната сграда, намираща
се в гр********, ищцата била
нападната и ухапана от куче,
порода "английски кокер шпаньол", като получила две разкъсно-контузни
рани с кръвонасядане и оток по дясното седалище. Не е спорно, че кучето, което
е нападнало ищцата е собственост на М.П.Т., която е била непълнолетна към
момента на ицидента /навършени 17 години/.М.Т. е дъщеря на ответника, като кучето било
отглеждано в жилището на ответника, намиращо се в същия жилищен блок на
горепосочения адрес, в който жилищен блок живее и ищцата по делото. Не е спорно
и че непълнолетното към момента на инцидента дете на ответника живее заедно с родителите
си, в жилището, в което е отглеждано кучето. От показанията на свидетелите Р И
и П. И се установява, че на процесната дата кучето било изпуснато по невнимание
от жилището, като успяло да излезе през отворената входна врата, в момент, в
който свидетеля И си тръгвал от дома на ищеца, втурнало се по стълбите, излязло
от входа на блока и нападнало ищцата, която по това време била пред жилищния
блок, заедно със своята внучка. Ищцата се изплашила и се развикала да махнат
кучето. Ответникът, заедно със свидетеля И слезли пред блока и предложили на
ищцата да я откарат до Спешния център, като междувременно ответникът прибрал
кучето. Спорно по делото е дали кучето е причинило ухапване на ищцата. Съдът
намира, че по делото са налице категорични доказателства относно твърденията,
че кучето е нападнало и ухапало ищцата. В тази насока са показанията на
свидетеля К, който е бил очевидец на случилото се и е възприел нападението на
кучето над ищцата и ухапването. Съдът кредитира показанията на този свидетел,
тъй като същия не е заинтересован от изхода на делото, очевидец на случилото се
е и неговите показания кореспондират и със заключението на съдебно-медицинската
експертиза, съдебно-медицинското удостоверение относно причинените на ищцата
увреждания-две разкъсно-контузни рани по дясното седалище. Относно получените
от ищцата рани от ухапването от куче, съдът съобрази и показанията на свидетелката Д-дъщеря на
ищцата, преценени по реда на чл.172 от ГПК, но ги кредитира, тъй като същите
кореспондират със заключението на експертизата досежно получените наранявания,
както и с показанията на свидетеля К. От
представените по делото писмени доказателства, събраните гласни доказателства от
разпита на свидетелката Д и заключението на съдебно-медицинската
експертиза, се установява, че при ухапването
на ищцата се причинени следните наранявания: две разкъсно-контузни рани с размер 2-3см./0,2см.;
изразен оток на меките тъкани, придружени с хематом с размер около 6 см. около
раните. Налице е и
причинна връзка между ухапването от кучето
и претърпените на пострадалото лице вреди. Това се установява от заключението
на съдебно-медицинската експертиза, неоспорено в тази част. По отношение на
твърденията за възпаление на седалищния нерв/реактивна ишалгия/ съдът намира, че
по делото се установи, че при ищцата не е настъпило това усложнение след
ухапването, а болките, които е изпитвала, накуцването и щадящата походка са се
дължали на хронично страдание-дископатия в поясната област на гръбнака и е с
давност от преди инцидента. Това се установява от съдебно-медицинската
експертиза, изготвена от вещото лице д-р Н., специалист-невролог. Съдът дава
вяра на това заключение пред извода, че при ищцата се е получило неврологично
заболяване/реактивна ишалгия/ в резултат от ухапването, съдържащ се в заключението на първата
изготвена по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р
Г., доколкото второто заключение/изготвено от д-р Н./ е дадено от лекар
специалист в областта на неврологията. С
оглед изложеното съдът намира, че по делото е установено, че на посочената дата
ищцата е била ухапано от кучето, собственост на дъщерята на ответника, като е
получила горепосочените наранявания.
На следващо място, следва
да се прецени дали е налице основание за ангажиране на отговорността на
ответника да обезщети вредите, претърпени от ищцата. Съдът намира, че са
налице законовите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника за причинените вреди, като възраженията на
ответника са неоснователни. В съдебната практика се приема, че когато
причинените от вещ вреди на трети лица не са резутат само от свойството на
вещта, а са свързани и с неправилното й пазене или други противоправни и
виновни човешки действия отговорност може да се търси и по чл.45, 48 и 49 от ЗЗД. В случая се касае за куче,
собственост на непълнолетно дете, за което е следвало да се полагат грижи и
осъществява контрол по начин, за да не се допусне животното да причини вреди.
Съгласно чл.5 ал.2 т.3 от Наредбата за придобиване, притежаване, отглеждане на
кучета на територията на Община ****всеки, който отглежда куче е длъжен да осъществява
контрол върху поведенито на животното, като в чл.7 ал.1 т.5 от същата Наредба е
посочено, че който отглежда куче има задължение да следи кучето да не напуска
мястото си отглеждане. Собственикът на кучето, ухапало ищцата, безспорно носи
задължение за изпълнение на горепосочените разпоредби. По делото се установи,
че на дъщерята на ответника- М., с влязло в сила наказателно постановление от
09.07.2019г. е наложено административно наказание за неизпълнение на
горепосочените задължения, в качеството й на собственик на кучето, ухапало
ищцата, което наказателно постановление е приложено по делото. Съдът намира, че
неправомерното поведение на непълнолетното дете се е изразявало, в това, че в
качеството на собственик на кучето, не е взела необходимите мерки, за да не се
стигне до нападение и ухапване на ищцата, причинени от кучето, за което е била
ангажирана аднистративно-наказателната отговорност на непълнолетната към момента
на инцидента М.Т.. Съдът не приема възражението на ответника, че отговорност
следва да се търси от свидетеля И, който «изтървал» кучето. Свидетелят е бил само гост в
жилището и не може да се приеме, че кучето е било под негов надзор, доколкото
това предполага предваритено да му е поверена отговорността за кучето, а в случая
не е така. Съдът намира, че е налице основание да се ангажира отговорността на
ответника, който като родител на непълнолетното дете е следвало, след като му е закупил куче, да създаде у детето необходимите знания и умения да се
грижи за кучето, негова собственост и да следи детето да упражнява контрол над
животното. Съдът намира, че по делото не се събраха доказателства за
обстоятелства, изключващи отговорността на ответника.
Неимуществените вреди, причинени
на ищцата се установяват от заключенията на експертизите и събраните гласни и
писмени доказателства. В резултат от получените при процесния инцидент
наранявания ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се във
физически болки и страдания, продължили през възстановителния период. Видно от заключението на съдебно-медицинската
експертиза, на пострадалата е причинено временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, за срок от около 15- 20 дни, като съдът приема, че това е
периода на пълното възстановянане, с оглед доказаното, че болките от неврологичен
характер не са в причинна връзка с ухапването. Освен това, видно от гласните
доказателства ищцата е претърпяла негативно душевно изживяване, стрес, уплаха.
Съобразявайки критериите за определяне на размера на
обезщетението-характер и тежест на увреждането, интензивност и продължителност
на претърпените болки и страдания и затрудненията, до които те са довели,
продължителност и вид на проведеното лечение, обстоятелства, при които е
настъпило увреждането, болки и страдания от психическо естество във връзка с
преживения от ищцата първоначален шок,
възрастта на пострадалия /касае се за жена на възраст почти 65г./, съдът
намира, че следва с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД за така претърпяните от ищцата
неимуществени вреди в резултат на причиненото й увреждане – ухапване от кучето,
собственост на непълнолетното дете на ответника на дата 09.03.2019г. да се
определи обезщетение в размер на 1500 лева, като иска за неимуществени вреди е основателен
и доказан до този размер, а за разликата над 1500лв. до пълния претендиран
размер от 2000лв., иска е неснователен и недоказан. Възражението за
съпричиняване е неоснователно, тъй като не се установи ищцата по някакъв начин
да е предизвикала животното преди нападението.
С оглед основателност на исковата претенция в горепосочения размер,
следва върху уважения размер на главницата да бъде присъдена и законната лихва,
претендирана с исковата молба. Разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД при непозволеното увреждане, се дължат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Лихвите тогава се явяват
компенсаторни, а не мораторни, и се дължат като допълнение на обезщетението от
деня на събитието, защото съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение за
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Следователно, при непозволеното увреждане лихвите се дължат от деня
на събитието, когато е извършено увреждането. Ето защо, върху уважената част от
иска следва да бъде присъдена законната лихва, считано от деня на причиненото
увреждане – 09.03.2019 г. до окончателно изплащане.
Ищцата е претендирала присъждане на разноски и с оглед изхода на спора и
на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъдат осъден да заплати на
ищцата направените по делото разноски в размер от общо 472,50 лв. за държавна
такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение, съразмерно на
уважената част на иска.
Ответникът също е претендирал присъждане на разноски и с оглед
разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК следва да му бъдат присъдени разноски,
съразмерно с отхвърлената част на исковата претенция. От страна на ищеца е
релевирано възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ответника, което възражение съдът намира за
неоснователно, тъй като възнаграждението съответства по размер на фактическата
и правна сложност на делото, обстоятелството, че по делото бяха проведени
повече от едно открито съдебно заседание, както и възнаграждението не надвишава
значително минималния размер, посочен в Наредбата. Общият размер на
претендираните от ответника разноски е 650лв., като с оглед изхода на спора, в
полза на ответника следва да се присъди сумата 162,50лв. за разноски за възнаграждение
за вещо лице и адвокатско възнаграждение, изчислени съразмерно на отхвърлената
част на исковата претенция.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.Т. П с ЕГН **********, с адрес ***
да
заплати на ищцата А.И.П. с ЕГН ********** *** сумата 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, причинени на ищцата в резултат от ухапване от
куче, порода "английски кокер шпаньол", собственост на М.П.Т. с ЕГН **********,
непълнолетна към момента на деликта дъщеря на ответника, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на увреждането/09.03.2019г/ до
окончателното изплащане, както и сумата 472,50лв./четиристотин
седемдесет и два лева и петдесет стотинки/, представляваща направени по делото
разноски за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част на иска, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за
разликата над уважения размер от 1500лв до пълния претендиран размер от
2000лв., като неоснователен и недоказан
в тази част.
ОСЪЖДА А.И.П.
с ЕГН ********** *** да заплати на П.Т. П с ЕГН **********, с
адрес *** сумата 162,50лв. /сто шестдесет и два лева и петдесет стотинки/,
представляваща направени от ответника разноски в настоящото производство за
адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, изчислени съразмерно
на отхвърлената част на исковата претенция.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: