№ 474
гр. Варна, 02.08.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20243001000373 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.258 ГПК, образувано по въззивна жалба на
АГРОБЛОК ТЪРГОВСКА КОМПАНИЯ ЕООД, ЕИК *********, гр. Горна Оряховица,
представлявано от управителя Д.Т., срещу решение №168/12.04.2024г., постановено по
т.дело №200/2023г. на ОС -Варна, с което съдът е осъдил дружеството въззивник да заплати
на ОДЕСОС ПБМ ЕАД, ЕИК *********, гр.Варна, Южна промишлена зона, сумата общо от
45 974.55 лева /четиридесет и пет хиляди деветстотин седемдесет и четири лева и
петдесет и пет стотинки/, от която 41 494.52 лева по фактура ********** от 23.01.2023г.,
сумата от 4 451.87 лева по фактура ********** от 25.01.2023г. и сумата от 28.16 лева по
фактура ********** от 27.01.2023г., представляващи неплатено възнаграждение по сключен
между страните Договор за пристанищни услуги от 22.12.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 05.04.2023г. до окончателното
плащане, както и сумата от общо 857.60 лева /осемстотин петдесет и седем лева и шестдесет
стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане, от която сума 776,62 лева
обезщетение по първата фактура за периода от 31.01.2023г. до 30.03.2023г. вкл., сумата от
80.50 лева обезщетение по втората фактура за периода от 02.02.2023 г. до 30.03.2023 г. вкл. и
сумата от 0.49 лева обезщетение по третата фактура за периода от 04.02.2023г. до
30.03.2023г. вкл., на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
С жалбата се излага, че постановеното решение е неправилно и необосновано,
постановено при погрешни изводи от фактическа страна, в разрез със събраните
доказателства, при допуснати нарушения на материалния закон. На първо място,
въззивникът твърди, че още с отговора на исковата молба е отправил възражение за
прихващане – материалноправно и в евентуалност съдебно, което необосновано не е било
прието от съда за разглеждане. Излага че предявеното от него насрещно вземане от ищеца
произтича от същия договор за пристанищни услуги, поради което двете вземания са
функционално свързани и обусловени. Изпълнението на само едно от тези вземания би
нарушило еквивалентността в правоотношението.
На следващо място, въззивникът счита, че съдът неправилно е разпределил
доказателствената тежест между страните по спора, тъй като не е отделил фактите, които
подлежат на установяване от ответника и не е определил правната квалификация на спора.
Прави се довод, че искът е преждевременно предявен и поради това недопустим, преди
изтичане срока за окончателно уреждане отношенията между страните. Твърди се, че с
1
писмо от 20.02.22г. /приложение №7/ ответникът е указал на ищеца, че ще задържи
дължимото по фактурите плащане до експедиция на останалото количество карбамид на
основание чл.90 ЗЗД. Счита, че окончателните отношения между страните е следвало да се
уредят след изтичане на договора, който срок е изтекъл съгласно чл.38 от договора, на
10.05.2023г.
Твърди се необоснованост на решението, тъй като съдът не е анализирал всички
събрани по делото доказателства. Така например Констативен протокол от 26.01.23г. за
отчитане естествените фири при обработката на товари е представен за първи път с молба от
05.10.23г., а не по време действието на договора. Този протокол е коментиран от съда в
решението, въпреки че не е бил връчен на ответника и не е намерил отражение както при
ищеца, така и при ответника. Освен това, въззивникът оспорва този документ като частен
документ без достоверна дата, съставен за нуждите на процеса. Поддържа, че
претендираните суми са изискуеми едва след приключване действието на договора.
Изпратеното от ищеца кредитно известие №156/14.02.23г. представлява признание на същия
за установената липса на 50 т. карбамид и доказателство, че към тази дата не е съществувал
оспорения Констативен протокол от 26.01.2023г., съответно, че последният е съставен по-
късно с оглед процеса. Твърди се, че на 08.03.23г. ответникът е бил уведомен от ищеца за
анулиране на кр.известие №156/2023г. поради неправомерното му издаване. Твърди се още,
че съдът не е обсъдил оспорените от ответника обичаи на Пристанище ПБМ. Счита за
неоснователно позоваване в решението на Обичаи на Одесос ПБМ ЕАД, т.96 и т.97, тъй като
тези клаузи противоречат на чл.250 от ЗЗД, поради което са нищожни и не пораждат правно
действие между страните. Съдът не е извършил анализ на заключението на допуснатата и
приета по делото съдебно-техническа експертиза. Ограничил е правото на защита на
страната в процеса, тъй като неоснователно не е допуснал исканата тройна СТЕ съобразно
изявление от 19.03.2024г., направено при оспорване на основната СТЕ. Съдът не е допуснал
и други поискани от ответника доказателства във връзка с оспорване начина на съхранение
на стоката в Пристанище Одесос. Съдът неправилно приложил Наредба №13а-10403 за
предела на естествените фири, след като не е налице претегляне на товара. Не е отчел, че
съгласно чл.7 от същата Наредба, нормите на естествените фири не се прилага в случаите,
когато приемането на стоково-материалните ценности е само по документи, както е в случая.
/3 849.710 тона съгласно Генерален акт №82/27.12.22г./ Изслушаната СИЕ въззивникът
твърди, че е неотносима към спора. Твърди още, че от събраните доказателства не се
установява къде е съхранявана стоката и правилно ли е била съхранявана съобразно
спецификата й, какво е било вътрешното й движение в пристанището, а отговорност за
складирането и съхранението й носи ищецът. Твърди се приложение на разпоредбите от ЗЗД
касателно договора за влог и договора за изработка. Въз основа на изложеното ответникът
претендира отмяна на постановеното от ВОС решение и вместо това отхвърляне на
предявения иск като недопустим /преждевременно предявен/, евентуално неоснователен.
С ВЖ са направени доказателствени искания:
1. за откриване производство по реда на чл.193 ГПК за оспорване датата и съдържанието
на КП от 26.01.2023г.;
2. за допускане на трима свидетели при довеждане - лицата, поставили подписите си под
протокола от 26.01.23г. Б.П., С.Т. и С.П.;
3. за изискване на справка относно завеждане на КП в деловодството на ищеца в периода
20.01.23г. до 30.01.23г.;
4. за назначаване на СТЕ с поставена изрично задача както и за допускане на тройна СТЕ
/поискана в съдебно заседание на 19.03.24г./.
В срока за отговор е постъпило становище по ВЖ от насрещната страна ОДЕСОС
ПБМ ЕАД, представлявана от ю.к.Л., за нейната неоснователност. Претендира се
отхвърлянето й като неоснователна и недоказана, съответно потвърждаване на съдебното
решение с присъждане на сторените в производството разноски за ю.к.възнаграждение.
Изразява се становище за неоснователност на направените доказателствени искания
поради обстоятелството, че част от твърдените факти са неотносими към спора, а друга част
2
са установени с вече събрани по делото доказателства.
Въззиваемата страна поддържа, че спорът е изцяло установен от фактическа страна и
не е ясно какво отношение има към него установяване на атмосферните условия на
съхранение на стоката. По отношение на соченото възражение за прихващане, което
неоснователно не било прието от съда, ищецът сочи, че такова активно вземане не е било
конкретизирано като предмет на прихващането, поради което и не било разгледано от съда.
Поддържа се, че направените от въззивника твърдения са бланкетни и необосновани. Счита
за напълно неоснователно искането за откриване на производство по оспорване обичаите на
работа на пристанище Одесос ПБМ – неясно какво се оспорва и какво ще допринесе за
изхода от спора. Освен това страната изтъква, че тези обичаи са били приети от насрещната
страна още при подписване на договора за пристанищни услуги, а и счита тяхното
оспорване след изпълнение на услугата за недопустимо. Прави се довод, че с направеното от
ответника изявление за упражнено право на задържане плащането по отношение на
последните три издадени фактури /първите три са били заплатени своевременно/, всъщност
ответникът признава изискуемостта и ликвидността на претенцията. Твърди, че ищецът е
изпълнил в цялост договора за пристанищни услуги като е отправил покана за доброволно
плащане на 24.02.23г. Не е съществувал спор и относно размера на естествените фири и
идентични размери са отразени както в КП, така и в отправената покана за доброволно
изпълнение. Освен това, тези фири били обявени на контрагентите на пристанището ведно с
Тарифата на пристанището на интернет страницата www.portodesos.com. На следващо
място, експертизата е определила, че в случая фирите на обработената стока са под
минималните размери от 1.6%. Твърди се невярно интерпретиране от въззивника на
цитираното в жалбата кредитно известие, тъй като ищецът твърди, че сумата била
предложена като отстъпка за доброволно уреждане на спора. Страната счита, че няма
никакво основание за допускане на тройна СТЕ пред въззивния съд, тъй като делото е
изцяло изяснено от фактическа страна. Невярно е твърдението за ограничаване правото на
защита на ответника чрез отказ да бъдат уважени доказателствените му искания. Лишено от
правно основание е оспорване на констативния протокол като частен свидетелстващ
документ без обвързващо значение за страните и съда.
Отделно от изложеното, въззиваемата страна твърди, че по делото е категорично
установено движението на стоката и мястото й на съхранение в складове №6 и №7,
разположени до кея, експедицията й от склад №5, където се намирала пакетажната машина.
Твърди, че противно на твърдяното от въззивника, отговорността на пристанището за
складирането и съхраняването на стоката е споделена с тази на клиента и уредена от
страните с договора и обичаите. Поддържа, че въззивникът е имал достъп до видеокамера на
пристанището, записите от която са били предоставени и на вещото лице по СТЕ. Поддържа
най-накрая, че в производството е било доказано предаването на стоката на Агроблок ТК
ЕООД и приемането й без забележки или възражения от последния. Няма твърдения за
различни от установените факти, поради което и не е налице основание за допускане на
тройна СТЕ.
При преценка допустимостта на производството въззивният състав констатира, че
въззивна жалба е подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок /пощ. клеймо от
29.05.24г./, чрез представляващия дружеството, при интерес от обжалването.
За да се произнесе по направените доказателствени искания във въззивната жалба
настоящият състав намира, че съгласно ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, дейността на
въззивния съд като съд по същество, е да формира собствени фактически и правни изводи
въз основа на направените в жалбата оплаквания и събраните пред първата инстанция
доказателства, съобразно приложимите императивни правни норми и при зачитане на
вътрешното си убеждение и принципите на правораздаване съгласно чл.5 и сл. ГПК. За
допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на селото
въззивният съд не следи служебно. Ако са налице такива оплаквания в жалбата, въззивният
съд дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да
предприемат тези процесуални действия за посочване на относими за делото доказателства,
3
които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или
неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е
извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното
производство. Тъй като в случая не се констатират пропуски при доклада на спора, а не са
налице и такива обосновани оплаквания, въззивният състав намира, че не следва да дава на
страните допълнителни указания. Доколкото разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК ограничава
обхвата на дейността на въззивния съд, последният може да приеме, че
първоинстанционният съд е приел за установен факт, който не се е осъществил, или че не е
приет за установен факт, който се е осъществил, само ако въззивната жалба съдържа
оплакване, че даден релевантен за делото факт е погрешно установен. Въззивният съд
може да приеме определена фактическа констатация за необоснована само при наличие на
оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част.
Необходимост от ново установяване на факт пред въззивния съд възниква и когато
доказването на този факт е извършено в нарушение на съдопроизводствените правила и
въззивната жалба съдържа оплакване за това. Когато във въззивната жалба липсват такива
оплаквания, въззивният съд не може служебно да назначи експертиза за установяване на
който и да е правнорелевантен факт. Ето защо, когато възникне необходимост да бъде
установено дадено обстоятелство във връзка с въведено във въззивната жалба оплакване,
въззивният съд служебно назначава експертиза и определя задачата й на разноски на
страната, която носи тежестта да докаже съответния факт.
На първо място, въззивният съд намира, че доколкото възражението за прихващане с
равностойността на липсващото количество урея /карбамид/, предявено своевременно с
отговора на исковата молба, е надлежно заявено, то неправилно съдът е отказал приемането
му за съвместно разглеждане по делото съгласно чл.298 ГПК. От изложението от ответника
както в отговора, така и в допълнителния отговор, а така също и в молба вх.
№24485/10.10.23г. /на л.219 по делото/, се установява характерът и размерът на
релевираното чрез възражението за материалноправно/съдебно прихващане вземане, в
размер на 57 128.25 лева до размера на предявената претенция, съставляващо левова
равностойност на 47.930 тона карбамид, разтоварен на пристанището, съхраняван в
складовете на ищеца Одесос ПБМ ЕАД и непредаден при експедицията, изчислен при цена
от 1191.91 лева с ДДС/тон.
Направените с жалбата доказателствени искания съдът намира за неотносими и
недопустими, поради което същите следва да бъдат оставени без уважение. Както бе
посочено по-горе, съставът на АС не констатира нередовност и пропуски при изготвяне
доклада по спора, вкл. по разпределената на страните доказателствена тежест. Същият
следва да бъде допълнен единствено с указания до ответника, предявил възражението за
прихващане, че не е ангажирал доказателства за установяване основанието и размера на
възражението си – че е налице неизпълнение на договора за пристанищни услуги,
изразяващо се в липса на част от предаденото количество урея /разлика между
разтовареното количество и експедираното от пристанището/, за което отговорност носи
операторът на пристанището /изпълнител/ по договора за пристанищни услуги от 22.12.22г.
По отношение на останалите обстоятелства първ.съд е дал указания на страните при
изготвяне на доклада по спора.
Във връзка с разпределение на доказателствената тежест на ответника следва да се
укаже, че не сочи доказателства за основанието и размера на вземането си, предявено като
възражение за прихващане, основано на неизпълнение на договора за пристанищни услуги,
изразяващо се в липса на част от предаденото количество карбамид при експедирането му на
собственика. Възражението е заявено своевременно, но доказателствени искания във връзка
със същото не са направени или направените са недопустими и неотносими спрямо
конкретни факти, посочени от въззивника. Част от доказателствените искания представляват
правни изводи и са недопустими за установяване посредством експертиза, а друга част се
явяват и преклудирани. /напр. искането за установяване на влажността на въздуха и
причините за състоянието на стоката по акт 4806/21.01.2023г.
4
Искането за откриване на производство по чл.193 ГПК по оспорване съдържанието и
датата на представения от ищеца констативен протокол от 26.01.2023г. съдът намира за
недопустимо с оглед характера на доказателството на частен свидетелстващ документ, който
не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила по отношение на
съдържанието и датата на съставяне. Поради това неотносимо се явява и доказателственото
искане за изслушване показанията на тримата, посочени от въззивника свидетели,
подписали протокола както и искането за справка от деловодството на ищеца за завеждане
на процесния протокол в периода от 20.01.23г. до 30.01.2023г. Съдът намира за допустимо,
но неотносимо и неконкретизирано искането за назначаване на техническа експертиза
относно съхранението на стоката и преместването й в границите на пристанището /от склад
в склад/, доколкото същото не кореспондира на въведени от страната конкретни възражения
срещу иска, а освен това при липса на конкретни възражения срещу компетентността и
обосноваността на изслушаното вече заключение, прието в първата инстанция. С оглед на
изложеното, направените с жалбата доказателствени искания следва да бъдат оставени без
уважение.
Съобразно изложеното, въззивният състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ВЖ на АГРОБЛОК ТЪРГОВСКА КОМПАНИЯ ЕООД,
ЕИК *********, гр.Горна Оряховица, представлявано от управителя Д.Т., срещу решение
№168/12.04.2024г., постановено по т.дело №200/2023г. на ОС -Варна, с което съдът е
осъдил дружеството въззивник да заплати на ОДЕСОС ПБМ ЕАД, ЕИК *********,
гр.Варна, Южна промишлена зона, сумата общо от 45 974.55 лева /четиридесет и пет
хиляди деветстотин седемдесет и четири лева и петдесет и пет стотинки/, от която 41
494.52 лева по фактура ********** от 23.01.2023г., сумата от 4 451.87 лева по фактура
********** от 25.01.2023г. и сумата от 28.16 лева по фактура ********** от 27.01.2023г.,
представляващи неплатено възнаграждение по сключен между страните Договор за
пристанищни услуги от 22.12.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на иска – 05.04.2023г. до окончателното плащане, както и сумата от
общо 857.60 лева /осемстотин петдесет и седем лева и шестдесет стотинки/,
представляваща обезщетение за забавено плащане, от която сума 776,62 лева обезщетение
по първата фактура за периода от 31.01.2023г. до 30.03.2023г. вкл., сумата от 80.50 лева
обезщетение по втората фактура за периода от 02.02.2023 г. до 30.03.2023 г. вкл. и сумата от
0.49 лева обезщетение по третата фактура за периода от 04.02.2023г. до 30.03.2023г. вкл., на
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
ПРИЕМА ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИХВАЩАНЕ, заявено с отговора на исковата молба от
ответното дружество АГРОБЛОК ТЪРГОВСКА КОМПАНИЯ ЕООД срещу ОДЕСОС ПБМ
ЕАД, за признаване извършено материалноправно прихващане с вземане на ответното
дружество във връзка със същия договор за пристанищни услуги, извършено от ответника с
писмо от 20.02.2023г., за връщане на непредадени/неекспедирани 47.850 тона карбамид с
левова равностойност в размер на 1 191.91 лева с ДДС/тон, или сумата от 57 128.30 лева до
стойността на предявения иск в размер на 45 974.55 лева, на основание чл.298 ГПК.
УКАЗВА на страната липсата на доказателствени искания за установяване
основателността и размера на възражението за прихващане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на въззивника за откриване на
производство по чл.193 ГПК спрямо констативен протокол на ищеца от 26.01.2023г.; за
разпит на трите лица, подписали протокола както и за извършване на справка за завеждане
на същия протокол в деловодството на ищеца за интервала от 20.01.23г. до 30.01.2023г.
както и за изслушване на съдебно -техническа експертиза и за назначаване на тройна
съдебно-техническа експертиза.
НАСРОЧВА производството в открито съдебно заседание на 23.10.2024г. от 16.00
5
часа, за която дата и час да бъдат уведомени страните.
УКАЗВА на страните, че следва да представят списъци по чл.80 ГПК за сторените от
тях разноски най-късно в насроченото съдебно заседание.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6