№ 1126
гр. Плевен, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на седми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20214430102120 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Пред ПлРС е депозирана искова молба от ”****” ЕООД гр.София, ЕИК
***, чрез юрк. **** против С. КР. С., ЕГН **********, от гр****, в която се
твърди, че между ответника- като кредитополучател и „*** - като
кредитодател, е сключен договор за потребителски кредит № 59388667 /
11.07.2016г. Твърди, че подписвайки договора, кредитополучателят
удостоверил, че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ
индивидуалните условия по паричен заем. Твърди, че на 01.07.2017г. е
сключен договор за продажба на вземания между „**** , с ново име „***“ и
„***, по силата на който вземането било прехвърлено в полза на „*** изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, за което длъжникът е
уведомен от първоначалния кредитор по реда на чл.99 ЗЗД. Твърди, че след
прехвърлянето на договор за потребителски кредит № *********/11.07.2016г.,
от цедента на цесионера, цесионерът вписал новият кредит под № 2845895.
Ищецът твърди, че сключеният Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения от 30.01.2017г. на основание чл.99 ЗЗД и Приложения №1 към
него от 01.10.2019г. между „*** и „**** , по силата на който вземането е
прехвърлено в полза на „**** е основание за подаване на заявлението, с което
е образувано ч.гр.дело и настоящето исково производство. Твърди, че към
исковата молба прилага Приложение №1 към договор за цесия, в което
1
фигурират само данните на ответника с оглед защитата на лични данни на
останалите длъжници. Твърди, че „**** упълномощило „**** в качеството
си на цесионер по договор за цесия за своя сметка на уведоми длъжниците за
извършената цесия. Към молбата прилага уведомление за извършена цесия,
което да бъде връчено на ответницата. Твърди, че съгласно сключения
договор кредитодателят се задължил да отпусне на кредитополучателя
потребителски кредит в размер на 2100 лева при условия, посочени в
договора. Ответницата се задължила да върне кредита с начислените
договорна лихва и такси на 60 седмични вноски, от които 59 в размер на по
73,51 лева, а последната 73,38 лева. Първата погасителна вноска е платима на
20.07.2016г., а последната на 06.09.2021г. По договора ответницата била
извършила плащания в размер на 2056,00 лева. Твърди, че след приспадане на
направените плащания, дължи главница в размер на 1216,86 лева. Съгласно
договора длъжникът дължи договорна лихва в размер на 414,23 лева,
представляваща 31,28% годишно.След приспадане на плащанията, дължимата
лихва е в размер на 126,17 лева за периода от 20.07.2016г. до 06.09.2017г. С
подписване на договора, кредитополучателя се е съгласил да заплати
начислени такси и комисионни : такса оценка на кредитно досие и такса
услуга „Кредит у дома“. Съгласно договора таксата оценка на досие била
платима при подписване на договора, но страните се съгласили същата да
бъде включена в седмичните погасителни. Таксата за услуга „Кредит у дома“
била по избор на клиента, като кредитодателят се задължил да предоставя
услуга доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и на
услугата по седмично събиране на вноските също по местоживеене на
кредитополучателя. Твърди, че кредитополучателят е удостоверил, че разбира
и се съгласява, че тази услуга е допълнителна и се предоставя само по негово
желание срещу определена в договора за кредит такса. Твърди, че
кредитополучателят удостоверил, че разбира, че 30% от таксата е равна на
разходите, свързани с организиране на допълнителната услуга „Кредит у
дома“ и предоставяне в брой на кредита по местоживеене на
кредитополучателя. Съгласно клаузите на договора, таксата за услуга „Кредит
у дома“ е платима при подписване на договора, но страните са постигнали
съгласие да бъде включена в седмичните погасителни вноски. Таксите и
комисионните за допълнителни услуги са в размер на 1011,44 лева. Твърди,
че ответникът следвало да плати целия заем на 06.09.2017г., като от тази дата
до подаване на заявлението ответникът дължи мораторна лихва в размер на
371,96 лева. В заключение моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответницата му дължи 1216,86 лева главница,
126,17 лева непогасена договорна лихва за периода от 20.07.2016г. –
06.09.2017г., 1011,44 лева непогасени такси и комисионни за допълнители
услуги, 371,96 лева мораторна лихва от 07.09.2017г. – 25.09.2020г., и законна
лихва от датата на подаване на заявлението. Претендира разноски. Прави
искане за назначаване на експертиза.
В едномесечния срок ответницата е представила писмен отговор, в
2
който оспорва претенциите. Оспорва цесията, като твърди, че липсват
доказателства за валидно сключен договор за продажба на вземания между
„***, към момента „***“ ООД и „***. Твърди, че липсват доказателства, че
длъжникът е уведомен от първоначалния кредитор по реда на чл.99 ЗЗД.
Отделно от това твърди, че договорът е нищожен поради нарушение на
разпоредбите на чл.11 ал.1 т.11 и т.12 ЗПК. Твърди, че договорът трябва да
съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяване. Твърди, че погасителният план трябва да
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяване на
главница, лихва и допълнителни разходи. В случая липсва разбивка по пера
на задължението, от което да се установи каква част представлява главница,
лихва и допълнителни разходи по кредита. Не е ясно как е формиран размера
на погасителната вноска. Отделно от това твърди, че таксата услуга „Кредит у
дома“ е нищожна. Твърди, че е нищожна и таксата „Оценка на досие“. В
заключение моли съда да отхвърли претенциите.
В съдебно заседание не се явява представител на ищцовото дружество.
Ответникът се представлява от адв.С.Н. от АК Плевен и поддържа подадения
писмен отговор.
На 30.09.2020г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение, по което е образувано ч.гр.дело
4946/2021г. По същото е издадена заповед № 260124/01.10.2020г., с което е
разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сумата 1216,86 лв.,
представляваща главница, сумата 126,17 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 20.07.2016г. до 06.09.2017г., сумата 1011,44 лв.,
представляваща такси и комисионни за допълнителни услуги, и сумата 371,
96 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 07.09.2017г. до
25.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.09.2020г. до изплащане на вземането, както и сумата 154,43 лв. разноски
по делото, от които 54,53 лв. представляващи държавна такса и 100,00 лв.
представляващи юрисконсултско възнаграждение. Срещу заповедта е
постъпило възражение от длъжника, поради което съдът е разпоредил на
заявителя, че може да предяви установителен иск за вземанията си в
едномесечен срок. В едномесечния срок е постъпила исковата молба по
настоящето дело.
От приложения на лист 8 договор се установява, че между ответницата
С. КР. С. и „*** е сключен договор за потребителски кредит № ********* /
11.07.2016г. с размер на кредита 2100 лева. В договора страните са уговорили
общия размер на фиксираната лихва да е 31,82 %, което е 414,23 лева., а ГПР
да е 48% или сумата от 519,23 лева. Страните са договорили заплащане на
такса оценка на досие в размер на 105 лева, както и допълнителна услуга
3
Кредит у дома на стойност 1791,24 лева.. Общата дължима сума по договора
заедно с допълнителните такси страните са уговорили в размер на 4410,47
лева, която се дължи на 60 броя седмични вноски, всяка в размер на 73,51
лева и последна в размер на 73,38 лева. Също от договора се установява, че
дължимата вноска се дължи в понеделник, като първото плащане следва да
бъде направено на 20.07.2016г.
Установява се от представеното по делото доказателство, че на
ответницата е представен стандартен формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити, в който са посочени същите
параметри на договорната лихва и на ГПР по кредита.
Видно е, от договор за цесия от 30.01.2017г. и Приложение №1 към
него, че ищецът по делото „**** ” ЕООД, гр. София, е придобил вземанията
по процесния договор за кредит от „*** АД.
По делото се установява също, че цесионерът- ищец е упълномощен от
цедента, да уведоми длъжниците за станалата цесия.
Представено по делото е и Уведомление, без данни да е изпратено до
ответницата по делото за извършената между страните цесия.
С определението за насрочване, съдът е назначил съдебно-счетоводна
експертиза и е указал на ищеца да внесе депозит. До датата на заседанието
депозита не е внесен, а основателността на претенциите се установява от
приложените по делото писмени доказателства.
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е
да докаже учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда
на чл.410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване
на срока по чл.415, ал.1 от ГПК; съществуването на твърдяното вземане в
негова полза вземане по договор за потребителски кредит по основание,
размер и длъжник; че кредитополучателя е получил твърдяната сума по
договор за кредит; настъпването на предсрочната изискуемост на кредита или
падежа на вземането.
Съответно в тежест на ответника по делото е да установи всички
положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете,
от които черпи благоприятни за себе си правни последици, включително, че е
заплатил сумите. Не се спори по делото, че в полза на ищеца е издадена по
реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми.
Установява се от приетите по делото доказателства, че длъжникът е възразил
в срок срещу издадената заповед и в изпълнение указанията на съда
заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за
установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от
водене на настоящото производство и неговата допустимост.
4
Ищецът основава претенцията си на вземане по сключения между
ответника и „*** договор за заем, чието вземане твърди, че е придобил чрез
договор за цесия от „*** АД, който е придобил вземането на кредитотодателя.
С оглед на разпределената доказателствена тежест в процеса и
направеното оспорване от ответната страна съдът е указал на страната да
представи доказателства за факта на сключване на договора за цесия между
„*** АД и „***.
Ищецът не е представил доказателства, от които да се удостовери, че
„*** АД е придобил процесното вземане от „***.
Съдът счита, че доколкото ответникът по делото е направил плащания
на цесионера „*** АД, то той е бил уведомен за договора за цесия и тя е
произвела действие по отношение на него. С направените плащания от страна
на ответника на цесионера длъжникът е удостоверил дължимостта на сумите
именно на новия кредитор, поради което следва да се приеме за установено,
че процесното вземане е прехвърлено надлежно на „*** АД и
непредставянето на самия договор за цесия и приложенията към него не е
основание за отхвърляне на иска.
Процесният договор за заем е сключен в писмена форма, на хартиен
носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват
нарушения на формата (външната страна на представения правопораждащ
спорното право документ), съгласно специалния ЗПК. Съгласно
императивните изисквания, въведени с разпоредбата на чл.11, ал.1 т.11 и 12
ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими
при различни лихвени проценти за целите на погасяването, като
погасителният план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и
условията за извършването на тези плащания, да съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато
допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за
кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се
в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на
допълнителните разходи съгласно договора за кредит.
Спорно по делото е дали с уговореното в процесния договор относно
размера на седмично плащане– 73,51 лв., последното плащане – 73,38 лв.,
срока на договора – 60 седмици, падеж на първото плащане 20.07.2016г. и
падеж на определен ден (понеделник), са спазени изискванията на закона
5
относно съдържанието на договор за кредит, а именно посоченото в чл.11
т.11 и т.12 ЗПК и може да замести погасителния план, изискуем по закон.
От цитираното съдържание на договора следва изводът, че в същото
фигурира информация за съответните плащания и срокове за това. Съгласно
цитираната правна норма на ЗПК, за да бъде прието, че съответни уговорки в
договора по своята правна същност представляват погасителен план, следва
освен да са ясни размерът на съответните плащания и срока за това, да е
изложена и разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главница, лихва, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо, допълнителните разходи. В настоящия случай липсва разбиване
по пера на задължението на кредитополучателя, от което да е ясно в каква
част то представлява главница, лихви и допълнителни разходи по кредита,
респ. липсва информация, показваща с всяка отделна вноска каква част от
задължението за главница, лихви и допълнителни разходи се погасява. Не
става ясно как се формира сумата от 73,51 лв., съставляваща размер на
седмична погасителна вноска, съответно 73,38 лева последната такава.
Задължение произтичащо от ЗПК за кредитора е да посочи разбивка не само
на целия размер на предоставения паричен заем, а и на всяка една отделна
погасителна вноска. Макар да се изяснява, че сумата от 4410,47 лв. е сбор от
сумата от 2100лв. – главница по договора, сумата от 105 лв. – такса за оценка
на досие, сумата от 414,23 лв. – общ размер на фиксираната лихва и сумата от
1791,24 лв. – такса за услугата „кредит у дома“, не е посочено в стойността на
всяка една седмична вноска какъв е размерът на главницата, лихвите и
допълнителните разходи.
Отделно от това съдът дължи произнасяне и в случаите , когато са
налице нищожни клаузи в договора за кредит.
В чл.25 от договора е уговорена услугата "Кредит у дома", с която се
предоставя възможност кредита да бъде даден в брой по местоживеене на
клиента и седмичните погасителни вноски да се събират по местоживеенето
му. За тази услуга кредитополучателят дължи такса 30 %, която включва
разходите, свързани с предоставяне на кредита и разходите за събиране на
вноските по уговорения начин. Предвидено е, че тази такса е дължима от
клиента при подписване на договора, но е платима на равни вноски през
периода на кредита. Видно е, че тази такси се състои от два компонента-
разходи на кредитора, свързани с предоставянето на заемната цена и
разходите за събиране на седмичните вноски в дома на
кредитополучателя. Съдът счита, че в първата си част клаузата противоречи
на чл. 10а, ал.2 от ЗПК, тъй като е свързана с усвояването на сумата от
потребителя, респективно е свързана с основното задължение на ответника по
договора, да предостави заемната сума. По отношение на втория компонент
съдът счита, че също е нищожна, тъй като по същество представлява печалба
на кредитора. В договора е посочено, че общо дължимата такса "Кредит у
6
дома" е в размер на 1791,24 лв., като при изчисляване на посочения общ
годишен размер на разходите от 48 % не е включена тази такса. Посочената
сума следва да бъде взета предвид при преценка на действителния годишен
процент на разходите по кредита, доколкото въпросната такса е начислена
като покупна цена на твърдяната услуга, респективно представлява разход за
потребителя. Следователно с нея се заобикаля императивното изискване на
чл.19, ал.4 от ЗПК, гарантиращо максимално допустимия процент на
разходите на годишна база по потребителските кредити да е в размер не по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения,
определена с постановление на Министерския съвет, поради което е
нищожна.
Нищожна е също и таксата за оценка на досие, тъй като не отговаря
на изискванията на чл.10а, ал.4 от ЗПК. Съгласно тази разпоредба видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да
бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
Посочената такса е уговорена в чл.3 от договора като задължителна. Таксата
се начислява за "услуги по оценка на досието на клиента", платима е при
подписване на договора, но е включена в седмичните вноски за улеснение на
клиента. Съдът счита, че посочената уговорка не отговаря на разпоредбата на
чл.10а, ал.4 от ЗПК, тъй като е неясна- не става ясно за какво точно действие
или услуга се дължи въпросната такса. Следователно се заобикалят
изискванията на закона и като такава клаузата е нищожна по аргумент на
чл.21, ал.1 от ЗПК. Съдът счита също така, че доколкото оценката на
досието предхожда сключването на договора, то тази дейност касае
отпускането на кредита, във връзка с което кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони, на основание чл.10а, ал.2 ЗПК. Клаузата
противоречи и на чл.16 от ЗПК, която предвижда императивно задължение за
кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя преди да предостави
кредит на последния. Клаузата, с която е уговорена такса за оценка на досие,
на практика прехвърля върху самия длъжник финансовата тежест от
изпълнението на задълженията на финансовата институция за предварителна
оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит, вменени й с
посочената нормата и води до неоправдано допълнително увеличаване на
размера на задълженията по договора.
При така изложеното, съдът приема, че процесният договор за
потребителски кредит е сключен в нарушение на изискванията на чл.11, ал.1
т.11 и 12 ЗПК, тъй като няма изискуемото по закон съдържание – липсва
погасителен план, поради което е налице пълна недействителност
(нищожност) на договора – арг. чл.22 ЗПК. Съгласно правилото на чл.23
ГПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
7
По делото не се навеждат доводи от ответника да е върнал по-голяма
сума за главница, отколкото се твърди в исковата молба и съдът приема, че е
основателна единствено претенцията за главница в размер на 1216,86 лева.
Неоснователни са претенциите за сумата 126,17 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 20.07.2016г. до 06.09.2017г., сумата 1011,44
лв., представляваща такси и комисионни за допълнителни услуги, и сумата
371,96 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 07.09.2017 г. до
25.09.2020г.
Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата
молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013 г., ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство
разноски в общ размер от 68,92 лв. за заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част на претенциите.
За исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер от 69,56 лв., съобразно уважената част от иска.
Относно разноските за юрисконсултско възнаграждение, направени в
исковото производство, съдът намира следното: съгласно чл.78 ал.8 (Изм. -
ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те
са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът
намира, че в конкретния казус не е налице фактическа и правна сложност,
поради което определя юрисконсултско възнаграждение за представителя на
ищеца в размер на 100.00 лв.
По делото ответникът е представил договор за правна помощ за
договорено възнаграждение в размер н 850 лева. Не е правено възражение за
прекомерност. Съобразно отхвърлената част на претенциите, ищцовото
дружество дължи на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 470,63 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.
КР. С., ЕГН **********, от гр.**** дължи на „****” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.**** етаж 3, п. к. 1527, представлявано от
*** на основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД сума в
размер на 1216,86 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за
потребителски паричен кредит № **********, сключен на 11.07.2016г., ведно
8
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 30.09.2020г до окончателното плащане на същата, КАТО
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата 126,17 лв., представляваща договорна лихва
за периода от 20.07.2016г. до 06.09.2017г., сумата 1011,44 лв.,
представляваща такси и комисионни за допълнителни услуги, и сумата
371,96 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 07.09.2017г. до
25.09.2020г, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА С. КР. С., ЕГН **********, от гр. **** да заплати на „****”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.**** етаж 3, п. к.
1527, представлявано от *** сумата от 68,92 лв., представляваща сторени в
заповедното производство по ч.гр.д. № 4946 по описа за 2020г. на Плевенски
районен съд, разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С. КР. С., ЕГН **********, от гр.**** да заплати на „****”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.**** етаж 3, п. к.
1527, представлявано от *** сумата от 69,56 лв., представляваща сторени в
исковото производство разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „****” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.„Панайот Волов“ №29, етаж 3, п. к. 1527,
представлявано от *** да заплати на С. КР. С., ЕГН **********, от гр.****,
сумата от 470,63 лв., представляваща сторени в исковото производство
разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9