Решение по дело №12/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 118 от КСО (Кодекс за социално осигуряване), вр. с чл. 145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по повод постъпило в съда оспорване от С. А. К., чрез адв. [населено място], АК Русе против решение № 2153-17-126 от 13.12.2024 г. на директора на ТП на НОИ Русе, с което е потвърдено разпореждане [номер]-17-626/ 09.10.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Русе. С разпореждането на К. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, поискана по реда на чл.68, ал.3 от КСО.

Според адвоката на жалбоподателя, решението и потвърденото с него разпореждане са неправилни, постановени в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона.

В жалбата се сочи, че не се оспорва че заявителят С. К. към 10.06.2024г. има изискуема възраст за пенсиониране и общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория на основание чл.104 от КСО от 14 години, 09 месеца и 00 дни. От друга страна се твърди, че пенсионният орган (ПО), а в последствие и директорът на ТП на НОИ Русе неправилно и в нарушение на закона са приели, че С. К. няма 15 години действителен осигурителен стаж, изискуем по цитираната разпоредба на чл.68, ал.3 от КСО. Според жалбоподателят и неговият адвокат, изводът на ПО и горестоящият АО погрешно почивал на приетото от тях, че периодът на наборната военна служба, в който [населено място] е бил в армията - 24.09.1976 г. до 15.11.1978 г. не следвало да се зачете за „действителен стаж”, съгласно легалното определение, дадено в §1, ал. 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на КСО.

Съответно, ако този период е бил зачетен за такъв, то общият действителен стаж би достигнал заложения в закона минимум от 15 години за придобиване право на пенсия по реда на чл.68, ал.3 от КСО.

Иска се от Административния съд да отмени процесното решение, и потвърденото с него разпореждане, с което е отказано на заявителя и жалбоподател в настоящото производство отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и връщане на преписката на пенсионния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ-Русе, действащ чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Цв. Р. счита жалбата за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Русенският административен съд, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и доводите на страните, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в 14-дневния срок по чл. 118 КСО от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата като краен резултат по повод направеното с нея искане за връщане на преписката на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Русе за ново произнасяне се явява неоснователна.

Фактите по спора:

Със заявление, заведено с вх. № 2113-17-961 от 10.06.2024 г. (л.22 и сл. от адм. преписка) С. К. е поискал от ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Русе отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основанието- чл.68, ал.3 от КСО. Към заявлението приложил и съответните документи-трудови книжки, доказващи трудовия и осигурителен стаж, който има, както и Удостоверение №ЗНК-1483/ 31.10.2024г. от Централно военно окръжие [населено място] и военна книжка № 108668/30.05.1985г. и Удостоверение за идентичност на лице с различни имена № ГР-2092-40/26.05.2022г.

От ТП на НОИ Русе била направена и таблица, съдържаща по години описа на осигурителния стаж (л.30-33 от адм. преписка).

От таблицата е видно следното: 1. С. К. към момента на подаване на заявлението е с навършени 67 г., 00 м.; 02д. Общият му осигурителен стаж, приравнен към 3-та категория труд според ръководителя по пенсионно осигуряване при НОИ Русе възлизал на 14 години 09 месеца и 00 дни. Действителният такъв според ПО и последствие и според директорът на ТП на НОИ-Русе възлизал на 12 години, 11 месеца, 28 дни. От действителния стаж ПО е приспаднал, видно от мотивите в разпореждане [номер]-17-626/ 09.10.2024 г. периодите, през които С. К. е получавал обезщетение за безработица – 00г. 06м. 00 д.

Съответно, според ПО, в общия осигурителен стаж влиза и времето, в което той е отбивал редовна военна служба – 24.09.1976 г. до 15.11.1978 г. – 02 г. 01 месеца и 22 дни, като този стаж и ПО и горестоящият АО приемат за "действителен стаж", по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, съобразявайки Закон за допълнение (ЗД) на КСО, обн. ДВ, бр.8/25.01.2023 г., в сила от 29.01.2023г., като с §1 от ЗД на КСО е допълнена разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО досежно понятието "действителен стаж" в което вече и законодателно се признава за "действителен стаж" времето на редовна военна служба.

На 09.10.2024 г. било издадено разпореждане [номер]-17-626, с което по депозираното от [населено място] заявление бил направен отказ за отпусната лична пенсия за ОСВ, поискана по реда на чл.68, ал.3 от КСО.

Мотивите на административният орган за направения отказ с това разпореждане са свързани с анализ на размера на трудовия и осигурителен стаж на заявителя и приложимата в случая правна норма на чл.68, ал.3 от КСО, според която „В случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на [възраст] възраст“.

Изводът бил, че К. не отговаря на изискванията на чл.68, ал.3 от КСО, тъй като има навършените съгласно нормата години, но няма необходимите 15 години действителен осигурителен стаж, тъй като действителният му стаж е общо 12 години, 11 месеца, 28 дни. Пенсионният орган приема още, че разпоредбата на чл.15, ал.4 от НПОС не обхващала правото на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО и осигурителният стаж от втора категория не се превръщал в трета, а се сумирал с този от трета категория.

Срещу това разпореждане от 09.10.2024г. [населено място] подал жалба от 19.11.2024г. (л.7 от адм. преписка), в която заявил, че не е съгласен с отказа за отпускане на пенсия за ОСВ, като изложил доводи относно тълкуването на цитираните в разпореждането правни норми и посочил, че положена от него задължителна наборна военна служба следва да бъде зачетена за действителен осигурителен стаж.

По жалбата на К., на 13.12.2024г. директорът на ТП на НОИ Русе издал и процесното решение №2153-17-126, потвърждаващо разпореждане [номер]-17-626/ 09.10.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при НОИ Русе, като мотивите му изцяло приповтарят тези в проверявания от него акт на пенсионния орган. Горестоящият АО също приема, че К. не отговаря на изискванията на чл.68, ал.3 от КСО, тъй като има навършените съгласно нормата години, но няма необходимите 15 години действителен осигурителен стаж. Действителният стаж на заявителя бил определен на общо 12 години, 11 месеца, 28 дни. И според горестоящият АО, разпоредбата на чл.15, ал.4 от НПОС не обхващала правото на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО и осигурителният стаж от втора категория не се превръща в трета, а се сумира с този от трета категория. Никъде в актовете на ПО не се казва, че не признават задължителната наборна военна служба за действителен осигурителен стаж, напротив.

Недоволен от така постановеното решение и от отказа за отпускане на лична пенсия за ОСВ, жалбоподателят депозира жалба до съда. В съдебна зала не се явява и не се представлява. Излага доводи и твърдения за незаконосъобразност на административния акт, поради нарушение на материалния закон, и противоречието му с целта на закона, като отново акцентира върху това, че е следвало и ПО, и след това директорът на ТП на НОИ-Русе да зачетат времето на задължителна наборна военна служба за действителен осигурителен стаж. Иска отмяна на актовете на ТП на НОИ – Русе.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Актовете на органите на НОИ - разпореждане [номер]-17-626/ 09.10.2024 г. и потвърдилото го решение № 2153-17-126 от 13.12.2024 г. на директор на ТП на НОИ [населено място] са издадени от компетентни по материя и място органи на социалното осигуряване, в изискуемата писмена форма и съдържат правни и фактически основания.

При постановяването на решението, както и на потвърденото с него разпореждане не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

По делото, а и в административното производство няма спор относно изложените по-горе факти, досежно това, че към момента на депозиране на заявлението, с което е сезирал С. А. К. е навършил 67 г., 00 м.; 02д.

Спорът касае отговор на въпроса: Има ли към датата на заявлението, вх. № 2113-17-961 от 10.06.2024г. [населено място] 15 години действителен осигурителен стаж?

Разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО дава легално определение и дефинира понятието "действителен стаж" като действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.

Видно от изготвената от ПО таблица (л.30-33 от адм. преписка), съдържаща по години описа на осигурителния стаж на К. е, че неговият осигурителен стаж до момента на депозиране на заявлението е следния : 1. От трета категория 08 г. 05 м. 19 д; 2. От втора категория 05 г. 00 м. 09 д. Или общият му осигурителен стаж, дори и при превръщане на стажа от II категория на III-та, който става 06 г. 03 м. 11 д, е равен на 14 г. 09 м. 00 д. В размера на този стаж влиза изцяло осигурителния стаж на С. А. К., без премахване на времето, през което той е получавал обезщетение за безработица – 00г. 06м. 00 д. В този стаж, противно на твърдението на К. и неговия адвокат, влиза и времето, през което е отбивал редовна военна служба – 24.09.1976 г. до 15.11.1978 г. – 02 г. 01 месеца и 22 дни. Дори и при тези сметки, е видно, че С. А. К. няма 15 години действителен осигурителен стаж.

Правилно е приел ПО, а след това и ръководителят на ТП на НОИ-Русе, че от общият осигурителен стажа следва да бъде приспаднато времето, за което [населено място] е получавал обезщетение за безработица – 00г. 06м. 00 д. Без значение обаче за тези сметки е и направеният с разпореждане [номер]-17-626/ 09.10.2024 г. и с решение № 2153-17-126 от 13.12.2024 г. правен извод, че нормата на чл.15, ал.4 от НПОС не обхващала правото на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО и осигурителният стаж от втора категория не се превръщал в трета, а се сумирал с този от трета категория. И в двата случая, и при сумиране на стажа от втора и трета категория, и при сумиране на стажа от трета, с превърнатия такъв от втора към трета по реда на чл.104, ал.2 от КСО, К. не може да достигне изискванията на чл.68, ал.3 от КСО за 15 години действителен осигурителен стаж. Верен е извода на ПО и на горестоящият АО, че чл.15, ал.4 от НПОС не обхващала правото на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО, защото разпоредбата звучи по следния начин: „При преценяване на правото по ал. 1 и определяне размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст осигурителният стаж се превръща в трета категория“. Видно от ал.1 на чл.15 от НПОС е, че тя визира придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО. Законодателят и издателят на Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, не определят правила, при които при заявление за отпускане на пенсия по реда на чл.68, ал.3 от КСО, да се извършва преобразуване на стажа от по-ниска категория труд към трета. И разпоредбата на чл.104, ал.2 от КСО говори за превръщане на осигурителния стаж при хипотеза пенсиониране „…за осигурителен стаж и възраст“, и анализираните норми от НПОС - чл.15, ал.4, вр. с ал.1 от Наредбата също визират „Правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО “. Разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО е алтернативен вариант на придобиване на право на пенсия, „В случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2“, която дори не е определена като „Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст“, а законодателят лаконично е записал: „В случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия…“. Затова и в чл.15, ал.3 от НПОС е записано, че „Право на пенсия по чл. 68, ал. 3 КСО се придобива при не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж и навършена възраст, както следва…“. Ако се имаше предвид, че превръщането на осигурителния стаж от други категории/втора/ към трета следва да се спазва като правило и при заявление за пенсиониране по реда на чл.68, ал.3 от КСО, това щеше изрично да бъде записано в следващата алинея 4 на чл.15 от Наредбата.

Така или иначе, С. А. К. няма 15 години действителен осигурителен стаж и това е безспорно установено и доказано.

Затова и изводът както на ръководителя по пенсионно осигуряване при НОИ Русе, така и на директора на ТП на НОИ-Русе че [населено място] не отговаря на изискванията на чл.68, ал.3 от КСО са правилни.

С. К. има навършени години-67 г., 00 м.; 02д. Другата предпоставка, за да е изпълнена хипотезата на чл.68, ал.3 от КСО е заявителят да има най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. А както видяхме в анализа по-горе, той ги няма.

Пенсионният орган е сезиран с искане за отпускане на лична пенсия по реда на чл.68, ал.3 от КСО и той проверява дали са налице предпоставките за уважаване на това искане. След като не са налице, той е издал законосъобразно разпореждане. Т. се явява и решение № 2153-17-126 от 13.12.2024 г. на директора на ТП на НОИ-Русе.

Жалбата срещу акта на пенсионния орган и този на горестоящият такъв е неоснователна.

Те са постановени в съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което следва да бъдат оставени в сила.

С оглед изхода на делото и предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК ответникът има право на разноски. Такива са поискани за юрисконсултско възнаграждение. Разноските съдът определя като съобрази характера на спора, разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. В полза на държавното учреждение ТП на НОИ - Русе, следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на С. А. К. срещу решение № 2153-17-126 от 13.12.2024 г. на директора на ТП на НОИ Русе, с което е потвърдено разпореждане [номер]-17-626/ 09.10.2024г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Русе.

Осъжда С. А. К. от [населено място], [ЕГН] да заплати на ТП на НОИ - Русе направените по делото разноски в размер от 100 (Сто) лева - за юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.