Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1137 19.10.2022г. гр.
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на двадесет и девети септември, две хиляди двадесет
и втора година, в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО
ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
2.НЕЛИ СТОЯНОВА
секретар: С.А.
прокурор: А. Ч.
Като
разгледа докладваното от съдия Хр. Христов
КАН дело № 1400 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 63в, ал. 1 от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК).
Образувано
е по касационната жалба от М.М.Х., ЕГН **********, адрес: ***, против Решение №
52 от 24.06.2022 г., постановено по НАХД № 168 по описа на Районен съд – Царево
за 2022 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 21-4635-000564/30.03.2022
г. на началника РУ Приморско към ОД МВР Бургас, с което на М.М.Х., ЕГН **********,
адрес: *** за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3, пр.
1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400.00 лева
и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Иска се отмяна на атакуваното решение и на
потвърденото НП. Излагат се доводи, че решението е незаконосъобразно,
необосновано и неправилно. Твърди се, че
първоинстанционният съд е достигнал до неправилен извод, че е доказана
субективната страна на вмененото му нарушение, тъй като същият не бил
своевременно уведомен за прекратената регистрация на управляваното от него МПС.
В
съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява лично
и не представлява. Извънсъдебно
е депозирал становище, с което поддържа жалбата.
Ответникът
по касацията началника на РУ Приморско към ОД МВР Бургас, редовно и
своевременно призован, не изпраща представител. В представено по делото писмено
становище излага доводи за правилност на първоинстанционното решение, като моли
същото да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар.
Участващият
в процеса представител на ОП - Бургас счита, че решението на първоинстанционния
съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на
изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество
същата се явява неоснователна поради следните съображения:
Съгласно
чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд
подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК
по реда на глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки
нормата на чл. 218 от АПК, съдът обсъжда само
посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Въз
основа на установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна,
че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
водещи до отмяната, а извършеното нарушение е установено по безспорен начин. По
изложените съображения е потвърдил оспореното пред него наказателно
постановление, като законосъобразно.
Настоящият
съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка,
както и направените въз основа на нея правни изводи. Правилно въззивният съд е
приел, че в случая са били налице законовите предпоставки за издаване на наказателно
постановление.
От събраните по делото доказателства се установява, че на посочените в
АУАН дата и място, М.М.Х.
е установен от контролни длъжностни лица от РУ Приморско при ОД МВР -
Бургас да управлява лек автомобил „Рено Клио” с рег. № А8646КС, който не е регистриран
по надлежния ред. Автомобилът е придобит от Х. с договор за покупко-продажба на
МПС на 11.08.2021 г., като същият не е изпълнил задължението си да го
пререгистрира в КАТ – Бургас в двумесечен срок от придобиването му и към
момента на проверката – 11.12.2021 г., автомобилът е бил с прекратена служебно
регистрация, считано от 13.10.2021 г. Нарушението е квалифицирано по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и за извършването му Х. е
санкциониран на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна
мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени
задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата.
Санкцията за нарушаване на тези изисквания е предвидена в нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12
месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер. В чл. 143, ал. 15 от ЗДвП е предвидено, че се прекратява
служебно регистрацията на регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен
срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство.
От събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че Х. не е изпълнил задължението си да регистрира
закупения от него автомобил, с оглед на което регистрацията на автомобила е
била служебно прекратена от административния орган на основание чл. 143, ал. 15
от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба, прекратяването на регистрацията се
извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система, като не е
предвидено задължението да се уведомява новия собственик на автомобила, да се
отнеме свидетелството за регистрация и да се свалят регистрационните табели.
Такива задължения не са предвидени и в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002
г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.), за разлика от другите случаи
на служебно прекратяване на регистрацията.
Служебното прекратяване на
регистрацията на автомобила, на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП е законовата
последица от неизпълнението на задължението да се регистрира закупения
автомобил, в предвидените срокове. Ето защо, Х., управлявайки собствения си
автомобил, след като е знаел, че не е изпълнил това си задължение, е бил наясно
с предвидените от закона последици. Нормата на чл. 140 от ЗДвП не изисква
конкретна форма на вина, за да се счете нарушението за съставомерно, т.е. то
може да бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно
чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи, като в настоящия случай разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП не изключва наказуемостта при тази форма на вината. В този смисъл, следва
да се приеме, че касаторът е осъществил състава на вмененото му нарушение на
нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и правилно е ангажирана неговата
административнонаказателната отговорност, на посоченото основание. Да се приеме
обратното би означавало да се толерира неправомерното поведение на лицето и то
да черпи права от него, което е недопустимо.
Правилно районният съд е приел, че в случая не са налице и основания за
квалифициране на установеното нарушение като „маловажен случай” по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН. По делото не са ангажирани доказателства, че извършеното
нарушение, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона
нарушение, поради своята малозначителност е с явно ниска степен на обществена
опасност, поради което правилно наказващият орган и първоинстанционният
съд не са приложили тази разпоредба.
Извършеното
от касатора нарушение е безспорно доказано. Разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП постановява, че редовно съставеният АУАН възпроизвежда фактически данни,
които следва да се зачетат от съда. Така въведената презумпция е оборима, а
тежестта да опровергае установените с акта факти е на санкционираното лице. В
настоящия случай, такива доказателства не са представени, както пред
първоинстанционния съд, така и пред касационната инстанция, а дори напротив –
касаторът е посочил в производството пред Районен съд – Царево, че не оспорва
фактическата обстановка, описана в процесното НП. При тези обстоятелства, след
като е анализирал представените по делото доказателства, въззивният съд е
формирал подробна и правилна фактическа обстановка, която се възприема и от
касационния състав.
Преценявайки
фактите Районен съд – Царево е анализирал правилно фактическата обстановка и е
достигнал до верните юридически изводи, поради което неговото решение е
правилно и законосъобразно.
С
оглед изложеното, не се установиха наведените касационни основания за отмяна на
оспореното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила, като
валидно, допустимо и правилно.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във връзка
с чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН, АдмС - Бургас, XIX касационен
състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 52 от 24.06.2022 г.,
постановено по НАХД № 168 по описа на Районен съд – Царево за 2022 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.
2.