№ 812
гр. Перник, 20.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Съдия:РОСИЦА ВЕЛКОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско
дело № 20241700500356 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 241/14.03.2024 г. по гр.д. № 4283/2023 г., Районен съд - гр.
Перник е признал за установено, че на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 146, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД В. А. Я., ЕГН ***, с адрес гр. Перник,
***, дължи на „Мъни плюс корп“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. Рачо Петров Казанджията № 4, вх. А, ет. 5,
сумата от 143,00 лева, представляваща главница по Договор за поръчителство
от 07.11.2014 г. във връзка със сключен с „А1 България“ ЕАД Договор за
продажба на изплащане № ********* от 26.09.2019 г. с предмет Handest
Huawei Y5 2018 Blu+PH TTEC cl, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.12.2022 г.
до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 27,61 лева –
мораторна лихва за забава периода от 21.12.2020 г. до 15.11.2022 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК № 58/16.01.2023 г. по ч.гр.д. № 6265/2023 г. по описа на Районен съд –
Перник срещу ответника и солидарния длъжник „Фонд за гарантиране на
задълженията на физически лица“ ЕООД, ЕИК *********.
Съдът е постановил, че вземането е при условията на солидарност с
„Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД, ЕИК
*********. Със същото решение съдът се е произнесъл и относно разноските.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК В. А. Я. е обжалвал постановеното от
Районен съд – гр. Перник решение. С жалбата се сочи, че Я. отглежда сам
детето си, което е с диагноза Аутизъм и паралелно с това полага грижи и за
възрастните си родители. Заявява, че в периода за който е търсен по делото е
претърпял трудова злополука, довела да счупване на крак и невъзможност да
1
се движи. На следващо място с жалбата се твърди, че не е причина за
образуване на настоящото производство, а такава са неуредените отношения
между А1 България ЕАД и другите две фирми, за съществуването на които
сега разбира. Сочи, че дължимата сума в размер на 143 лева е платена от Я.
още през 2020 г. Счита, че е налице неравноправна клауза по договора,
сключен с А1 България. Моли се съда да постанови решение с което да бъде
отменен постановеният от първата инстанция съдебен акт, включително и в
частта, с която В. Я. е осъден да заплати разноските по делото. Не се
представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от „Мъни плюс корп“
ЕАД, представлявано от изпълнителните директори Илия Лев Петков и Борис
Якимов Якимов, чрез адв. Иван Лазов, с който се оспорва въззивната жалба
като неоснователна. Твърди се, че възраженията, изложени във въззивната
жалба са неоснователни и същите не кореспондират с данните по делото.
Сочи, че твърденията относно финансовото и здравословно състояние на В.
Я., както и на детето му, не го освобождават от задълженията по процесния
договор, като се излагат подробни съображения в тази насока. На следващо
място се отбелязва, че доколкото не е налице плащане в полза на
„Систейнабъл бизнес солюшънс“ АД с ново име „Мъни плюс корп“ ЕАД, то с
поведението си Я. е станал повод за завеждане на дело. По отношение на
направените с въззивната жалба твърдения, че е налице неравноправна клауза
в договора, с която се нарушават правата на жалбоподателя се сочи, че
клаузите по сключения договор са били предмет на индивидуално договаряне
и потребителят се е съгласил с тях, подписвайки индивидуалния си договор.
Допълва, че клаузите са разбираеми и между тях или в самите тях не се
открива противоречие. По изложените съображения се моли съда въззиваната
жалба да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение да бъде
потвърдено. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.
В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на
претендирания от въззивника размер на адвокатското възнаграждение.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна
проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с
изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора към нея страните не са поискали събиране
на нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал.
2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се
произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора към нея не се представят и
не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният
съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и
2
правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд
относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото
на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане
има характер на проект на доклад по делото.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на
доклад.
НАСРОЧВА делото за 11.07.2024 г. от 11:10 часа , за която дата и час
страните да се призоват с връчване на препис от настоящото разпореждане, а
на въззивния жалбоподател – и с препис от писмения отговор.
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото
задължение има и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. Съдът
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им
разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията
ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска
да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал.
9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по
доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
3
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да
удовлетворява интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се
налага да продължат.
да запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора
инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с
координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и
Районен съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за
насрочване, ведно с обективирания в него проект на доклад по делото.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4