РЕШЕНИЕ
№ 990
гр. Пловдив, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. И.а
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело
№ 20225300500743 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение №230/24.01.2022г. по гр.д.№15547/2021г. по описа на РС-
Пловдив,VIII гр.с-в,с което е осъден жалбоподателя да заплати на въззиваемата страна
сумата 1762,76лв.,произтичащи от допълнително възнаграждение за положен нощен труд в
размер на 1720,2 часа,приравнен на дневен труд с коефициент 1,143,положен през периода
01.09.2018г.-30.09.2020г.,ведно със законната лихва върху главницата,начиная от депозиране
на исковата молба в съда до пълното изплащане на задължението,както и направените
разноски по делото в полза на бюджета на съдебната власт в размер на 450лв. държавна
такса и 130лв. за ССЕ.Недоволен от така постановеното решение е останал ответника в
първоинстанционното производство- ОД МВР-*** и моли така постановеното решение да се
отмени и вместо него да се постанови друго,с което да се отхвърли исковата претенция
изцяло като неоснователна и недоказана.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли да се остави без
уважение,а първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно да се потвърди.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с оглед
становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори,че за процесния период въззиваемата страна е в трудови правоотношения с
жалбоподателя,като е работил в системата на МВР като „*****“ към РУ на МВР-***.В
първоинстанционното производство е била назначена ССЕ,от заключението на която става
1
ясно,че за процесния период въззиваемия е положил нощен труд в размер на 1505
часа,който приравнен на дневен труд с коефициент 1,143 се равнява на 1720,2часа,но този
нощен труд не е бил приравнен с коефициент 1,143 на дневен,но се установява,че 251,2 часа
от този труд не са били заплатени,което е съобразно чл.9,ал.2 от НСОРЗ от 2007г.,която е
приложима в настоящия случай,тъй като се явява специална норма по отношение на
ЗМВР,който пък от своя страна е приложимия закон в настоящия случай,поради факта,че
съобразно ЗМВР и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. е следвало този нощен труд да бъде
приравнен на дневен и да бъде заплатен допълнително.И от заключението на в.л.С. К. става
ясно,че при приравняване на нощния труд на дневен ,като от тях не са заплатени 251,2 часа
,за които 251,2 часа се дължат общо 1762,76лв.,които не са били изплатени на въззиваемия.
Настоящата инстанция намира,че следва да потвърди решението на районния съд
изцяло,тъй като същото е правилно и законосъобразно и е постановено съобразно
приложимото законодателство,като на въззиваемия са присъдени изцяло дължимите му се
суми за положения от него нощен труд,приравнен на дневен съобразно НСОРЗ.
Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от въззиваемата страна,поради
което и се дължат такива в размер на 450лв. за адвокатско възнаграждение.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №230/24.01.2022г. по гр.д.№15547/2021г. по описа на
РС-Пловдив,VIII гр.с-в.
ОСЪЖДА ОД на МВР-*** да заплати на С. И. И. с ЕГН-********** от с.*****
направените от него разноски в размер на 450лв./четиристотин и петдесет лв./ за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2