№ 720
гр. София, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100513089 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 30.07.2021 г. по гр.д. № 22807/20 г., СРС, III ГО, 113 с-в е
осъдил МЛ. Р. Н., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София. ул. ****, на основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1472,32 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия през периода от
м.05.2016 г. до м.04.2018 г. за имот, находящ се в гр. София, на адрес ж.к.
****, аб. № *********/154293, ведно със законната лихва считано от
08.06.2020 г. до изплащане на вземането, сумата от 299,79 лева, представляваща
мораторна лихва върху тази сума за периода от 15.09.2017г. до 22.05.2020 г. и
сумата от 9,64 лв., представляваща цена за услугата по дялово разпределение за
периода от 01.09.2017г. до 30.04.2018г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 08.06.2020 г. до изплащане на вземането, като е отхвърлил
предявения иск за мораторна лихва върху цената на услугата за дялово
разпределение, начислена за периода от 15.09.2017г. до 22.05.2020 г. в размер
на 2,05 лв. Осъдил е АЛ. Н. Н., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, на
1
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
490,77 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия през периода
от м.05.2016 г. до м.04.2018 г. за имот, находящ се в гр. София, на адрес ж.к.
****, аб. № *********/154293, ведно със законната лихва считано от
08.06.2020г. до изплащане на вземането, сумата от 99,93 лева, представляваща
мораторна лихва върху тази сума за периода от 15.09.2017г. до 22.05.2020 г. и
сумата от 3,21 лв., представляваща цена за услугата по дялово разпределение за
периода от 01.09.2017г. до 30.04.2018г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 08.06.2020 г. до изплащане на вземането, като е отхвърлил
предявения иск за мораторна лихва върху цената на услугата за дялово
разпределение, начислена за периода от 15.09.2017г. до 22.05.2020 г. в размер
на 0,68 лв. Осъдил е МЛ. Р. Н., ЕГН ********** и АЛ. Н. Н., ЕГН
********** да заплатят на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от общо 1058,05 лева. представляваща разноски по делото. Осъдил е „Т.С.“
ЕАД да заплати на МЛ. Р. Н., ЕГН ********** и АЛ. Н. Н., ЕГН **********
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от общо 0,40 лева, представляваща
разноски по делото.
Решението в осъдителната част е обжалвано с въззивна жалба от
ответниците МЛ. Р. Н., ЕГН ********** и АЛ. Н. Н., ЕГН ********** и
двамата от адрес: гр.София, ****, чрез пълномощника по делото адвокат С.П.
от САК, със съдебен адрес: гр.София, ж.к.**** с мотиви, изложени в
жалбата. Развиват се доводи, че съдът не е обсъдил възражението, че
начислените сметки от ищеца са за целия апартамент, но ответниците ползват
половината от него, а един от двата радиатора е свален и затапен, като се
ползва само един. Освен това, давностният срок е изтекъл.
Въззиваемото дружество „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. ****, представлявано от Изпълнителния
директор А.А., чрез пълномощника по делото юрискосулт Ф.И. оспорва
въззивната жалба. Претендира разноски за настоящето производство.
Третото лице помагач не взема становище по жалбата.
СГС констатира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1
от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по
2
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо,
поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал-.1, пр.1 ЗЗД, вр.
чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **** срещу МЛ. Р. Н., ЕГН
********** и АЛ. Н. Н., ЕГН ********** за следните вземания: за сумата от
1963,10 лв., представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за
периода от м.05.2016 г. до м.04.2018 г. в топлоснабден имот, находящ се в
гр.София, на адрес ж.к. ****, за сумата от 399,73 лв., представляваща
обезщетение за забава в погасяването на главния дълг за цената на
доставената топлинна енергия, начислено за периода 15.09.2017 г. -
22.05.2020 г.,за сумата от 12,86 лв. за цена за услугата по дялово
разпределение за периода от м.09.2017г. до м.04.2018г. и за сумата от 2,74 лв.
за обезщетение за забава в погасяването на главния дълг за цената на услугата
по дялово разпределение, начислено за периода 15.09.2017 г. - 22.05.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на исковата молба
до плащането.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че между него и Н.Т. Н., чийто наследници
по закон са ответниците МЛ. Р. Н. и АЛ. Н. Н., е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички
абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо
изричното им приемане от страна на потребителите. Съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не
е осъществил насрещната парична престация, да заплати установената
покупна цена, обективирана в представените по делото фактури. Твърди, че
процесиите парични задължения са срочни, тъй като в чл. 30, ал. 3 от ОУ
(2002 г. ) и чл. 32, ал. 6 от ОУ (2006 г.) е уговорено, че потребителят е длъжен
да заплаща продажната цена за доставената топлинна енергия ежемесечно - в
последния ден от месеца. Претенциите са разпределени по следния начин: от
МЛ. Р. Н.-за ¾ части от процесните вземания, а от АЛ. Н. Н.-3а ¼ част.
Ответниците в срока по чл.131 ГПК са депозирали писмен отговор, в
3
който са оспорили предявените искове. Направили са въражение за изтекла
погасителна давност.
Третото лице помагач не е взело писмено становище по исковете.
От правна страна:
От депозирания по делото делото нотариален акт за продажба на
недвижим имот №83 от 22.12.1986г. на нотариус Е.Б. и удостоверение за
идентичност, издадено от кмета на Столична община - Район „Надежда“ е
видно, че Н.Т. Н. е придобил собствеността върху следния недвижим имот:
ап. 64, находящ се в гр. София, на адрес ж.к. ****. Ответниците не оспорват
обстоятелството, че към момента на удостоверение за наследници е видно, че
Н.Т. Н. е починал на 28.01.2017г., като е оставил за свои наследници по закон-
МЛ. Р. Н. /съпруга/ и АЛ. Н. Н. /син/. След смъртта на Н.Т. Н. неговото право
на собственост върху 1/2 идеална част от жилището е преминало върху
наследниците му - МЛ. Р. Н. и АЛ. Н. Н., при условията на чл.5 вр. чл.9 ЗН,
респ. всеки от тях като съпруга и син на починалия е получили по 1/4 идеална
част от жилището. МЛ. Р. Н. се легитимира като собственик на останалата
1/2i идеална част от имота след прекратяване на съпружеската имуществена
общност връху същия със смъртта на съпруга й. Така МЛ. Р. Н. се легитимира
като собственик на 3/4 ид.ч. от имота, а АЛ. Н. Н. на ¼ ид.ч.
Именно в качеството си на собственици на процесния имот чрез
наследяване, ответниците се явяват страна по облигационното правоотношение с
„Т.С.“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с
Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДЕКВР и Решение № ОУ-01/27.06.2016г.
на КЕВР /чл. 150, ал.1 от Закони за енергетиката/. Ответникът е потребител на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153 от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ,
бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.) Съгласно тази норма, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ
4
"Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и
действалата преди нея норма на чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР. Следователно между страните за процесния период е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, съответно одобрение с Решение ОУ-
026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР.
Този договор за търговска продажба се счита за сключен с конклудентни
действия - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката, като топлоп‐
реносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията
общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Следователно, между
страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба
(доставка) на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда-етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите към процесния период
Наредба за топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването
/Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на
сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ и
съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост,
5
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Относно твърденията, че по делото липсват достатъчно доказателства,
че дължимите суми са реални и трябва да бъдат заплатени от ответниците, по
делото са били допуснати и приети СТЕ и ССЕ. Съгласно заключението на
СТЕ, сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване
през процесния период. В имота на ответниците е имало 2 броя отоплителни
тела, щранг-лира в банята и 1 бр. водомери за топла вода. На 2 бр. от
отоплителните тела са поставени ИРРО. За периода 2016/2017 г. не е бил
подсигурен достъп за отчет на уредите, поради което ТЕ за отопление е
начислявана на база екстраполация по максимален специфичен разход на
сградата съгласно т.6.5 от приложението към чл.61, ал.1 от Наредба 16-334 от
06.04.2007 г.
Според ССЕ дължимите суми за ТЕ за главница са в общ размер от
2683,94 лв. за периода от 05.2016 г. до 04.2018 г. Има данни за извършени
плащания от 720,84 лв., като с тях са били платени задължения по фактури от
05.2016 г. до месец 12.2016 г. Общото задължение на ответниците за
неплатена ТЕ за главница възлиза на 1963,10 лв., 12,86 лв. непогасена
главница за ДР за преиода 09.2017 г. до 04.2018 г. вкл. Начислените
мораторни лихви за забава на плащането възлизат на 447,97 лв.
Относно твърдението, че съдът не е обсъдил възражението, че
начислените сметки от ищеца са за целия апартамент, но ответниците ползват
половината от него, а един от двата радиатора е свален и затапен, като се
ползва само един, то този довод, като въведен за първи път във въззивната
жалба, се явява преклудиран по смисъла на т.4 от Т.Р. № 1 от 09.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, според която „възраженията на
ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на
срока за отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК, поради което не
могат да се направят за първи път пред въззивния съд. Това се отнася и за
възраженията за погасителна и придобивна давност.“ По силата на изричната
разпоредба на чл.133 във връзка с чл.131, ал.2, т.5 ГПК, с изтичането на срока
за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя
възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент
6
факти. По силата на концентрационното начало в процеса, страната не може
да поправи пред въззивната инстанция пропуските, които поради собствената
си небрежност е допуснала в първоинстанционното производство. Да се
допусне противното, би означавало да се обезсмисли заложената в
процесуалния закон идея за дисциплиниране и ускоряване на исковото
производство чрез концентриране в началната фаза на процеса на действията
по определяне на исканията и възраженията на страните и по установяване на
релевантните за спора факти.
Въззивната жалба, макар и съвсем пестелива, се явява основателна,
досежно възражението за погасителна давност, което е било направено
своевременно. Приложима е 3 годишната погасителна давност, поради което
за периода от 01.05.2016 г. до 01.05.2017 г. са погасени по давност
задълженията за сумата от 1299,22 лв. За този период са прихванати
неправилно извършените от ответниците плащания за сумата от 720, 84 лв.
При тези данни и според заключението на ССЕ, задълженията за главница са
били в размер от 2683,94 лв., от които следва да се извадят погасените по
давност суми от 1299,22 лв. и платената сума от 720,84 лв., като се получава
сумата от 663,88 лв. От тази сума МЛ. Р. Н. дължи 497, 91 лв. главница, а АЛ.
Н. Н.-165,97 лв.
Размерът на лихвата за забава за периода от 15.09.2017 г. до 22.05.2020
г. изчислена по реда на чл.162 ГПК възлиза на 180,67 лв. От тази лихва МЛ.
Р. Н. дължи 135,50 лв., а АЛ. Н. Н.-45,16 лв.
Променя се и размера на присъдените разноски.
Ищецът е направил разноски в общ размер от 859, 27 лв., от които
209,27 лв. за държавна такса, 550 лв. депозити за вещите лица и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Според уважената част от иска същите
възлизат на 309 лв.
Ответниците са сторили разноски за адвокатско възнаграждение от 350
лв., които и според отхвърлената част от иска възлизат на 224 лв.
За въззивната инстанция въззивниците са направили разноски за
държавна такса от 60, 64 лв., като и съобразно отхвърлената част от иска
възлизат на 38,80 лв. Няма данни за направени разноски за адвокатско
възнаграждение, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
7
Въззиваемото дружество е направило разноски за юрисконсултско
възнаграждение от 100 лв., което и съгласно уважената част от иска възлизат
на 36 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 30.07.2021 г. по гр.д. № 22807/2020г. на СРС, III ГО,
113 състав в частта, в която съдът е осъдил МЛ. Р. Н., ЕГН ********** да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София. ул. ****, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумата над 497,91 лв. до 1472,32 лева, представляваща цена на
доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2016 г. до 01.05.2017г. за
имот, находящ се в гр. София, на адрес ж.к. ****, аб. № *********/154293,
ведно със законната лихва считано от 08.06.2020 г. до изплащане на
вземането, сумата над 135,50 лв. до 299,79 лева, представляваща мораторна
лихва върху тази сума за периода от 15.09.2017г. до 22.05.2020 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 08.06.2020 г. до изплащане на
вземането, в частта, в която е осъдил АЛ. Н. Н., ЕГН ********** да заплати
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
****, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата над 165,97 лв. до 490,77 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия през периода от
01.05.2016 г. до м.01.05.2017 г. за имот, находящ се в гр. София, на адрес ж.к.
****, аб. № *********/154293, ведно със законната лихва считано от
08.06.2020г. до изплащане на вземането, сумата над 45,16 лв. до 99,93 лева,
представляваща мораторна лихва върху тази сума за периода от 15.09.2017г.
до 22.05.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
08.06.2020 г. до изплащане на вземането, като и в частта, в която е осъдил
МЛ. Р. Н., ЕГН ********** и АЛ. Н. Н., ЕГН ********** да заплатят на
„Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата над 309 лв. до
присъдените общо 1058,05 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 974,41 лв., представляваща разликата между 1472,32 лв. и
497,91 лв., дължима от МЛ. Р. Н., ЕГН ********** на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, представляваща цена на
доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.4.2018 г.,
8
ведно със законната лихва считано от 08.06.2020 г. до изплащане на
вземането, както и за сумата от 164, 29 лв., представляваща разликата между
299,79 лв. и 135,50 лв., представляваща мораторна лихва върху тази сума за
периода от 15.09.2017г. до 22.05.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 324 лв., представляваща разликата между 490,77 лв. и 165,97
лв., дължима от АЛ. Н. Н., ЕГН ********** на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, представляваща цена на
доставена топлинна енергия през периода от м.05.2017 г. до 30.04.2018 г. за
имот, находящ се в гр. София, на адрес ж.к. ****, аб. № *********/154293,
ведно със законната лихва считано от 08.06.2020г. до изплащане на
вземането, за сумата от 54,77 лв., представляваща разликата между 99,93 лв.
и 45,16 лв., дължима от АЛ. Н. Н., ЕГН ********** на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
****, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2017г. до
22.05.2020 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. ****, представлявано от Изпълнителния директор А.А., чрез
пълномощника по делото юрискосулт Ф.И. да заплати на МЛ. Р. Н., ЕГН
********** и АЛ. Н. Н., ЕГН ********** и двамата от адрес: гр.София, ****,
чрез пълномощника по делото адвокат С.П. от САК, със съдебен адрес:
гр.София, ж.к.**** направените разноски за първата инстанция в размер още
на 223,60 лв., а за въззивната инстанция в размер на 38,80 лв.
ОСЪЖДА МЛ. Р. Н., ЕГН ********** и АЛ. Н. Н., ЕГН ********** и
двамата от адрес: гр.София, ****, чрез пълномощника по делото адвокат С.П.
от САК, със съдебен адрес: гр.София, ж.к.**** да заплатят на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****,
представлявано от Изпълнителния директор А.А., чрез пълномощника по
делото юрискосулт Ф.И. направените разноски за въззивната инстанция в
размер на 36 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
ищеца „Т.С.” ЕАД- „Нелбо ЕАД.
Решението е окончателно на основание чл.280, ал.3 ГПК.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10