Решение по дело №888/2009 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 703
Дата: 1 юни 2010 г.
Съдия: Генчо Колев Атанасов
Дело: 20095530100888
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 февруари 2009 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                  Година 01.07.2010          Град .....  

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                            Първи  граждански състав

На първи юни                                               Година две хиляди и десета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                   Председател: Генчо Атанасов

                                                                    Членове:

 

Секретар Ж.Д.

Прокурор

като разгледа докладваното от зам.-председателя Атанасов

гражданско дело номер 888 по описа за 2009 година.

 

Предявен е иск е за делба на съсобствен недвижим имот по реда на чл.341 и сл. от ГПК.

Ищцата С.В.М. твърди в исковата си молба, че е дъщеря на ответницата И.Г.В. и сестра на ответника Д.В.Д., като всички били наследници на В. Д. ***, починал на 01.03.1999г. Тримата съделители били съсобственици по наследство на недвижим имот, описан в следните нотариални актове: нотариален акт №96, том І, н.д.№161/1954г. на Районен съд .....; нотариален акт №57, том ІІІ н.д.№970/23.05.1978г. на Районен съд .....; нотариален акт №13 том ІV, н.д.№1423/1978г. и Нотариален акт №67 том ХХХІІІ, н.д.№8247/2005г. за прехвърляне на 3/6 ид.ч. от ответницата И.Г.В. на ответника Д.В.Д.. В последния нотариален акт имотът бил описан както следва:  АПАРТАМЕНТ разположен на ІІ етаж от триетажна жилищна сграда, построена върху дворно място, находящо се в гр. ....., ул. ..... .., цялото дворно място с площ 330 кв.м., представляващо УПИ VІ-3096 в кв.2 по плана на града одобрен със Заповед №131 от 30.01.1989г. на Община ....., при граници на дворното място: изток-ул. ....., юг-УПИ- V-395; запад- УПИ-VІІІ-жил.стр. и гаражи; север УПИ ІІ-жил.стр. и гаражи; който апартамент се състои от: три стаи, кухня, килер, антре и баня-тоалетна, със застроена площ, съгласно удостоверение на данъчна оценка от 68кв.м., при граници на апартамента: север-жилищна кооперация на калкан; изток- ул. ....., юг-двор на УПИ VІ-3096; запад – апартамент на Н.Е.П. и стълбище, заедно със съответния процент идеални части от таванските и избените помещения, както и съответния процент идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, както и от 50/330 кв.м. ид.ч. от дворното място, находящо се в гр. ..... ул. ..... .., цялото дворно място с площ от 330 кв.м. Ищцата твърди, че описанието  било невярно в частта относно посочената квадратура на апартамента 68 кв.м., като същият имал по-голяма застроена жилищна площ от 90 кв.м., пропуснато било описание на балкон с площ от 2 кв.м., описани били избени и тавански помещения в съответен процент идеални части, без да се посочва броят на помещенията, квадратурата и граници. Твърди, че в избения етаж на сградата страните притежавали  две реално обособени избени помещения, както следва: избено помещение с размери 3,50/1,30 кв.м. с южен прозорец и друго такова, находящо се в средата на избения етаж до стълбището с размери 3,30/1,80 кв.м., с обща площ на двете 8,6 кв.м., предоставени в собственост на наследодателя им В. Д.В., както и общо ползване на пералня. Твърди още, че на таванския етаж на В. Д.В. е предоставена 1/6 ид.ч. от целия таван, на която част, съгласно архитектурен проект е построено не таванско помещение, а мансардно жилище с квадратура 24 кв.м., съставляващо стая с кухненски бокс и общо ползване на тоалетна при граници: от север- калкан на жилищна сграда; изток—ул. .....; юг-коридор; запад-тоалетна и стълбище, който имот се ползвал реално така повече от двадесет години. Моли съда да постанови решение, с което да допусне до делба следния недвижим имот: 50/330 ид.ч. от дворно място, находящо се в гр. ..... ул. ..... .., цялото дворно място от 330 кв.м.по нот.акт, а по скица от 337 кв.м., съставляващо УПИ ІІІ-3495 в кв.2 по последен ПУП Реш. на ОС№300/20.11.2008г., с неуредена регулация за 2 кв.м. при граници: от изток-ул. ....., от запад-УПИ VІІІ-3500 и от север УПИ ІІ-3494 и от юг- УПИ І-3496, заедно с реални обекти апартамент- югоизток на ІІ  жилищен етаж, с прилежащи две реални мазета в избен етаж и застроена жилищна мансарда /боксониера, евентуално ателие/, установени по размери, граници, разположение и изчисление на общи части/ при квоти 1/6 ид.ч. – за нея ищцата, 4/6 ид.ч. за първата ответница и 1/6 ид.ч. за втория ответник. На основание чл.344, ал.2 от ГПК ищцата моли съда да разпредели ползването на поделяемия имот, като й се възложи за ползване до окончателното приключване на делбата мансардно помещение /боксониера, евентуално ателие/ или ответниците да бъдат осъдени да й заплащат обезщетение за лишаване от ползване в размер на 100 лева месечно, считано от завеждане на исковата молба, който размер определя като 1/6 ид.ч. от наема, който би се получавал за целия имот по пазарни цени- общо 600 лв., ведно със законните лихви за забава. С молба от 18.05.2009г. ищцата е направила следните уточнения: предмет на иска за делба е апартамент №3, находящ се в гр. ....., ул. ....., вход 1, ..., състоящ се от три стаи, кухня, килер, антре, баня-тоалетна, балкон с разгърната застроена площ от 90 кв.м./ а съгласно нотариален акт №8, том ІХ, рег.№13655, дело №1338 от 2005г., вписан с рег. №12658/05.12.2005г., акт №67, том ХХХІІІ, дело №8247/2005г., със застроена площ съгласно удостоверение за данъчна оценка от 68 кв.м./,при граници на апартамента: север-жилищна сграда на калкан; изток- ул. .....; юг- двор на УПИ VІ 3096; запад- апартамент на Н.Е.П. / понастоящем апартамент на Б.Н.Е./ и стълбище, заедно с принадлежащите към апартамента: избено помещение с размери 3,50 на 1,30 кв.м. с южен прозорец и второ такова, находящо се в средата на избения етаж  до стълбището, с размери 3,30/1,80 кв.м. с обща площ 8,6 кв.м.за двете, ведно с общо ползване на пералня, находяща се на избения етаж, /според декларация на Т.М. Димитров, с нотариална заверка №883/30.05.1959г. на нотариус П.Андреев гр. ..... във вр.с нотариален акт №96/1954г./, както и две принадлежащи към апартамента тавански помещения, находящи се на четвърта таванска плоча, а именно: таванско помещение, застроено като мансардно помещение с кухненски бокс с обща застроена площ от 24 кв.м., при общо ползване на тоалетна и тавански килер със застроена площ 1,50/1,50 кв.м., при граници на първото: север-калкан на жилищна сграда, изток- ул. ....., юг- таванско помещение на Б.Н.Е., запад- тоалетна и коридор, което помещение е построено от общия наследодател през 1980 г. и било обект на непрекъснато давностно владение от него и наследниците за периода от 1980 г. до настоящия момент, а за килера с граници: изток- коридор, запад- тераса, застроена над трета плоча и принадлежаща към апартамент №4, север- таванско помещение на В. Т.М., юг- таванско помещение на Б.Н.Е., който килер е бил обект на непрекъснато давностно владение от общия наследодател и наследниците за период от около 30 години, ведно със съответния процент идеални части от общите части  на сградата, както и с 50/330 кв.м. идеални части от дворното място, цялото с площ от 337 кв.м., съгласно скица №729/24.02.2009г. на Община ....., а съгласно скица на поземлен имот №1626/10.03.2009г., изд.от Службата по геодезия, картография и регистър – гр. ..... с площ от 334 кв.м., ведно със съответните идеални части от правото на строеж. С оглед на това  моли съда да приеме, че предмет на делбата е самостоятелен обект в сграда, в режим на етажна собственост, а именно апартамент с идентификатор 68550.503.495.1.3, ведно с прилежащите му две зимнични и две тавански помещения, както и съответстващите му идеални части от общите части на сградата, от дворното място и от правото на строеж, като дворното място не представлява отделен обект на делбата, тъй като се намира в режим на съсобственост.

Ищцата е предявила и инцидентен установителен иск, като моли съда да обяви на осн. чл. 26 ал.2 от ЗЗД, вр. чл. 17 от ЗЗД нищожността на покупко-продажбата на недвижимия имот, удостоверена с нотариален акт №8, том IX, рег. № 13655, дело № 1338 от 2005 г., с който И.Г.В. е продала на Д.В.Д. собствените си 3/6 ид. части от недвижимия  имот за сумата от 10750 лева. Твърди, че продажбата е нищожна, тъй като записаната в нотариалния акт сума, представляваща продажната цена на имота, не е реално заплащана от купувача. Записването в нотариалния акт, че купувачът е изплатил горната сума изцяло и в брой на купувача, преди подписването на нотариалния акт било фиктивно. Счита, че цената е съществен елемент от съдържанието на договора за покупко-продажба и ако тя е записана фиктивно в нотариалния акт, договорът се явява лишен от основание, тъй като срещу едната престация отсъства друга насрещна такава. Моли съда, ако  евентуално приеме, че горната сделка не е нищожна на твърдяното основание, да се произнесе по твърдението, че последната е нищожна поради противоречие с добрите нрави /на осн. чл. 26, ал. 1от ЗЗД във вр. с  чл. 9 от ЗЗД/. Сочи още, че в съдебната практика се приема, че горното основание е налице, ако насрещните престации по сделката не са еквивалентни. Твърди, че в конкретния случай, имотът е бил с пазарна цена приблизително от около 120000 евро или 240000 лв. към края на 2005 г., а е продадена ½ от него за 10 пъти по-ниска цена, което водело до драстично изразена нееквивалентност на насрещните престации. С уточняваща молба от 15.09.2009г. ищцата С.В.М. моли на осн. чл. 344. ал. 2 от ГПК, съдът да разпредели ползването на поделяемия имот, като й предостави за ползване до окончателното приключване на делбата двете мансардни помещения – таванско помещение, с жилищно предназначение, състоящо се от кухненски бокс, дневна и коридор, и на таванския килер, ведно с ползването на общия санитарен възел на таванския етаж или да осъди ответниците да й заплащат обезщетение за лишаване от ползване в размер на 150 лв. месечно, от датата на връчването на нотариалните покани – 26.02.2009 г., който размер определя като 1/6 ид. част от наема, който би се получил за целия имот по пазарни цени – общо 900 лв., ведно със законните лихви за забава. Счита, че ответниците неоснователно се противопоставяли на горното искане, изтъквайки аргумента, че наемът, който получават за този имот в размер на 65 лв., им е необходим за допълване на дохода. В апартамента, който би могъл да им се определи за ползване стояли необитавани двете южни, добре обзаведени стаи вече 10 години. Счита, че при отдаването им под наем те биха могли да получават значително по- висок доход в сравнение с досегашната наемна цена. В становище от 15.09.2009г. ищцата С.В.М. оспорва твърдението на ответниците, че нейната 1/6 ид. част от делбения имот е била придобита по давност от ответника Д.В.Д., поради непрекъснато владеене на имота от него в течение на повече от 10 години. Сочи, че от датата на смъртта на общия им наследодател 1.03.1999 г. до датата на внасяне на исковата молба за делба – 26.02.2009 г. са изтекли по-малко от 10 години и съгласно чл. 116 б. „б” от ЗЗД във вр. с чл. 84 от ЗС, предявяването на иск прекъсва давността. Твърди, че на същата дата 26.02.2009 г. на ответниците са връчени отделни нотариални покани за заплащане на обезщетение за ползването на нейната 1/6 ид. част от общия имот, ведно със законните лихви от момента на забавата. С връчването на нотариалните покани вземането станало изискуемо и ответниците изпаднали в забава. Сочи, че с исковата молба за делба е поискано и разпределяне на ползването на общия имот, като е заявена претенция да й се предостави за ползване до окончателното приключване на делбата мансардното помещение. Този иск също прекъсвал давността, независимо от това дали е предявен иск за делба или не. Твърди, че освен това, за периода от 01.03.1999г. до 26.02.2009 г. ответниците са ползвали общия имот и по този начин са упражнявали фактическа власт в/у него, но не като владелци, а като държатели на нейната 1/6  идеалната част от общия имот. Твърди, че в подадената от майка й данъчна декларация вх. № **********/14.04.1999 г. имотът е деклариран като съсобствен, като за посочени 4/6 ид. части за майка й и по 1/6 ид. част за нея-ищцата и за брат й Д.В.Д.. В последващата данъчна декларация, подадена от брат й Д.В.Д. с вх. № 001734/21.03.2006 г., имотът също бил деклариран като съсобствен като са обявени по 1/6 ид. части за майка й и за нея-ищцата, а за ответника Д. 2/3 ид. части.  Твърди, че от горното било видно, че те са заявили знанието и намерението си да упражняват фактическа власт върху нейната 1/6 ид. част като я държат не като своя, а за другиго, т.е. да я ползват не като владелци, а като държатели. Ищцата твърди, че видно от съобщение, изпратено от Община ..... за дължимия от нея данък за 2009 г., той е определен въз основа на последната декларация – вх. № 03001734/21.03.2006 г., подадена от ответника Д.  Д., като от нея не се установява промяна на горепосочените обстоятелства. Видно било от приходна квитанция № 48237/10.04.2009 г., че дължимият за нейната 1/6 ид.ч. данък е внесен на 10.04.2009 г. от нея в съответствие с изпратеното данъчно съобщение. Счита,  че заявеният от майка й отказ от нейната част на имот в полза на брат й Д.В.Д., със запазване на пожизнено право на ползване е правно ирелевантен, тъй като не бил осъществен в изискуемата от закона форма. Освен това, притежаваната от майка й 1/6 ид. част била придобита по наследство на 01.03.1999 г., което било прието от нея, видно от внесената от нея данъчна декларация  вх. № **********/14.04.1999 г. Твърди, че за периода от 01.03.1999г. до датата на отказа – 18.06.2009 майка й е живяла в общия имот, извършвала е разпореждане с него като отдавала част от имота под наем и следователно е приела и е ползвала своята наследствена част. Счита, че при това положение отказ от наследство не може да се направи, тъй като той би бил нищожен. Половината от недвижимия имот бил придобит от майка й в резултат на прекратяването на съпружеската имуществена общност, настъпило със смъртта на баща й. Другата половина от имота била придобита в резултат на наследяване – по 1/3 ид. част за всеки наследник. Счита, че с прехвърлянето на 3/6 ид. части от имота, извършено от майка й на брат й с нотариален акт за покупко-продажба №67 том XXXIII н.д. №8247/2005 г., имотът ставал реално неподеляем и следвало да бъде изнесен на публична продан, което обстоятелство не било в интерес на съделителите. В молба от 25.09.2009г. ищцата допълва инцидентния установителен иск относно описанието на делбения имот съгласно нотариалния акт и схема на самостоятелен обект в сграда: „Апартамент разположен на II етаж от триетажна жилищна сграда, построена върху дворно място, находящо се в гр. ....., ул. ..... .., цялото дворно място с площ от 330 кв.м., представляващо УПИ VI-3096, в кв.2 по плана на града, одобрен със заповед №131 от 30.01.1989г. на община ....., при граници на дворното място: изток- ул. ....., юг-УПИ V-395, запад УПИ VIII-жил.стр. и гаражи, север-УПИ II-жил.стр. и гаражи; който апартамент се състои от: три стаи, кухня, килер, антре и баня-тоалетна и е със застроена площ, съгласно удостоверение за данъчна оценка от 68 кв.м., при граници на апартамента: север-жилищна кооперация на калкан, изток-ул. ....., юг-двор на УПИ VI-3096, запад- апартамент на Н.Е.П. и стълбище, заедно със съответния процент идеални части от таванските и избени помещения, както и съответния процент идеални части  от общите части на сградата и от правото на строеж върху място, находящо се в гр. ..... ул. ..... ..; цялото дворно място с площ от 330 кв.м.- цялото дворно место от 330 кв.м. по нот.акт, а по скица от 337 кв.м., съставляващо УПИ III-3495 в кв.2 по последен ПУП Реш.на ОС№300/20.11.2008г., с неуредена регулация за 2 кв.м. при граници: от изток- ул. ....., от запад УПИ VIII-3500 и от север УПИ II-3494 и от юг- УПИ I-3496. Поземленият имот е с идентификатор 68850.503.495, а триетажната сграда с идентификатор 68850.503.495.1, като описаният  самостоятелен обект в сграда - жилище апартамент е от 68 кв.м. с идентификатор 68850.503.495.1.3; при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 68850.503.495.1.2, под обекта 68850.503.495.1.1 и над обекта 68850.503.495.1.4. Като границите на поземления имот с  идентификатор 68850.503.495 са: 68850.503.495 и граници 68850.503.496, 68850.503 960, 68850.503.494, 68850.503.500.

          Ответницата И.Г.В. моли частта от имота, която е придобита от ищцата С.М. по наследство, получено на 1.03.1999г., да бъде призната за собствена на сина й – ответника Д.В.Д. по давност, поради непрекъснато владеене на имота в него в течение на повече от 10 години. Твърди, че ищцата през този период не е живяла в гр. ..... и не е владяла имота. В случай че не е възможно придобиване на имота по давност, е съгласна на делба, при която ищцата да получи исканата от нея част от имота, при положение че същата се откаже от претенции за парична компенсация и претенции за ползване на имота до влизане на съдебното решение в сила. Ответницата твърди, че в периода от 01.03.1999г. до 25.02.2009г. с ответника Д. многократно отправяли покана да ищцата да дойде в ..... и да ползва апартамента, като не са й поставяли никакви ограничения за ползването. Твърди, че на многократните покани ищцата отговаряла, че не може да дойде да ползва апартамента, тъй като живее в София и има адвокатска практика, с която непрекъснато е заета. Ответницата сочи на 25.02.2009г. ищцата С.В. внезапно ги посетила без да ги уведоми предварително, като заявила, че иска да живее в своята част от апартамента. Разгледала състоянието на апартамента и одобрила предложените й условия - самостоятелна стая- спалня.Останалите помещения в апартамента били предложени да ги ползват общо, с изключение на личната стая на Д.Д.. Ответникът Д. изготвил ключове  за външната врата на къщата и за входната врата на апартамента. Ищцата отказала да вземе ключовете, без да поясни защо, но след настояване от тяхна страна, тя ги взела, като съобщила, че няма да може да ползва апартамента веднага, а след време, може би след една година, тъй като има адвокатска практика в София. Ответницата твърди, че споделила за здравословното си състояние с ищцата и че тя като нейна дъщеря трябва да се грижи за майка си, но ищцата категорично заявила, че няма да се грижи за нея, след което заминала за София. Твърди още, че причината за поведението на ищцата се изяснило, когато ги посетила нотариус Радка Богданова и им връчила нотариална покана, съгласно която ищцата предявила претенции да й плащат наем за притежаваната от нея 1/6 ид.ч. от апартамента. Обяснили на нотариус Богданова, че ищцата е свободна да ползва своята част от апартамента и винаги е била канена да ползва своята  част, но същата е отказвала. Твърди, че отказали да вземат нотариалната покана, тъй като считали, че ищцата трябва да ползва своята част, а не да й плащат наем. Твърди още, че отказът да получат нотариалната покана означавал, че не са съгласни да плащат обезщетение, а я канят да ползва нейната част от апартамента, за което са й представили всички необходими условия, като заявява, че поканата винаги е била в сила от 1999г. до момента. Моли съда да отхвърли искането на ищцата за обезщетение за това, че са ползвали нейната 1/6 ид.ч. от апартамента в периода от 01.03.1999г. до 26.02.2009г., тъй като ищцата доброволно се е отказала да ползва своята част, през същия период е живяла в гр. София, има собствен неин апартамент и не е изявила никога претенции да живее в апартамента. Също така ответницата моли съда да отхвърли искането на ищцата за обезщетение за това, че са ползвали нейната 1/6 ид.ч. от апартамента след датата на нотариалната покана-26.02.2009г., тъй като същата се е отказала доброволно да ползва нейната 1/6 ид.ч.. Ответницата твърди, че ищцата е поканена, като са й осигурени всички необходими условия да ползва апартамента, дадени са й ключове с настояване да се нанесе колкото се може по-скоро и да живее, но тя е отказала. Твърди още, че за ползване й е предоставена не 1/6 ид.ч., а целият апартамент, с изключение на личната стая на Д.Д., като й е предоставена лична стая-спалня. Ответницата твърди, че апартаментът е тяхно единствено жилище и не може да го дават под наем, за да получават наем и да удовлетворяват претенциите на ищцата. Твърди, че претенциите на ищцата са породени от роднински връзки, но роднинските връзки се регламентирали от СК, който ищцата драстично нарушавала. Ответницата твърди, че с покойния си съпруг отгледали дъщеря си –ищцата С.В. и я подпомогнали, за да получи висше юридическо образование. Същата имала едно дете, което те били отгледали до 14-годишната му възраст, като през това време тя била в гр. София и не е дала нито стотинка за гледането на детето. Ответницата твърди, че СК задължава дъщеря й С.В. да уважава волята на родителите си и да се грижи за тях, но същата никога не се била грижила за покойния й съпруг и за нея. Моли съда да отхвърли всички претенции на ищцата, както и да й бъдат присъдени разноските по делото. Ответницата заявява, че с инцидентния установителен иск дъщеря й оспорва нотариалния акт, с който е продала на сина си Д.Д. ½ ид.ч. от апартамент. Твърди, че тази ½ ид.ч. е нейна собственост, която не е придобита по наследство, а е придобила с над 30 години усилен труд, като счита, че има пълното законно и морално право да се разпорежда със собствеността си както намери за добре. Счита за невярно твърдението на ищцата, че ответникът Д.Д. не е заплатил посочената в нотариалния акт сума. Моли съда, тъй като ищцата  се е отказала от ползване на своята част от апартамента и тъй като апартаментът е неподеляем и е тяхно единствено жилище, искането на ищцата за ползване на нейната част от апартамента да бъде отхвърлено. Заявява, че е съгласна евентуално ищцата да ползва част от апартамента, а именно желаното от нея таванско помещение, без тавански килер и без помещението в мазето. Счита, тъй като стойността на таванското помещение е повече от 1/6 ид.ч., че ищцата трябва да компенсира това че ползва повече от 1/6 ид.ч. като им плаща месечен наем в размер най-малко 30 лв., считано от началната дата на ползването.

          Ответникът Д.В.Д. твърди, че Конституцията и законите на Република България гарантират правото  на едно лице да се разпорежда с частната си собственост, както намери за добре. Счита, че искането на ищцата да се разпорежда с чужда собственост е в драстично противоречие с Конституцията и законите. Поради това моли съда искането на ищцата за анулиране на нотариалния акт за покупко-продажба на част от апартамента от майка му на него да бъде отхвърлено като противоречащо на фундаментални разпореждания на Конституцията и законите. Счита, че е придобил по давност идеалната част на ищцата от недвижимия имот, предмет на иска за делба. С оглед на това моли искът за делба да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

Видно от удостоверение за наследници № 00660/23.02.2009 г. на Община ....., страните са наследници на В. Д. ***, починал на 01.03.1999г., като ищцата е негова дъщеря, а ответниците – съпруга и син.

Видно от представения по делото нотариален акт №96, том І, н.д.№161/23.04.1954г. на Нотариус при Народен съд ....., наследодателят В. Д.В. е придобил чрез покупко-продажба недовършен апартамент на втория етаж от източната страна на постройката с отделен вход, състоящ се от две стаи и кухня с антре и клозет, ведно със съответстващите пропорционално от цялата къща таванско и избено помещение, с право да ги загради там, където му бъде посочено от продавача, която постройка са намира в дворно място от 330 кв.м. в гр......, ул...... 71-а. С нотариално заверена декларация от 20.05.1959 г. /л.13 от делото/ продавачът е индивидуализирал прилежащите към апартамента помещения. 

По делото е представен и нотариален акт №13 том ІV, н.д.№1423/07.09.1978г. на Нотариус при Районен съд ....., с които наследодателят е придобил право на собственост чрез обстоятелствена проверка върху 50/320 ид.ч. от дворно място от 320 кв.м., находящо се в гр......, ул. Георги Колев .... Представен е също така и нотариален акт №57, том ІІІ н.д.№970/23.05.1978г. на Районен съд ..... за придобиване от наследодателя на право на собственост чрез обстоятелствена проверка върху едно стая с  размери 3,50 на 3,10 м. с долап-килер на втория етаж на жилищната сграда  в гр......, ул. Георги Колев ....

С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 8, том ІХ, рег. № 13655, дело № 1338/05.12.2005г. на нотариус Д.Н.И.Г.В. е прехвърлила на ответника Д.В.Д. 3/6 ид.ч. от АПАРТАМЕНТ, разположен на ІІ етаж от триетажна жилищна сграда, построена върху дворно място, находящо се в гр. ....., ул. ..... .., цялото дворно място с площ 330 кв.м., представляващо УПИ VІ-3096 в кв.2 по плана на града одобрен със заповед № 131 от 30.01.1989г. на Община ....., при граници на дворното място: изток-ул. ....., юг-УПИ- V-395; запад- УПИ-VІІІ-жил.стр. и гаражи; север УПИ ІІ-жил.стр. и гаражи; който апартамент се състои от: три стаи, кухня, килер, антре и баня-тоалетна и е със застроена площ, съгласно удостоверение на данъчна оценка 68 кв.м., при граници на апартамента: север-жилищна кооперация на калкан; изток- ул. ....., юг-двор на УПИ VІ-3096; запад – апартамент на Н.Е.П. и стълбище, заедно със съответния процент идеални части от таванските и избени помещения, както и съответния процент идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, както и от 50/330 кв.м. ид.ч. от дворното място, находящо се в гр. ..... ул. ..... .., за сумата 10750 лева.

Ищцата е предявила инцидентни установителни искове за нищожност на правна сделка /покупко-продажба, сключена с нотариален акт №8, том IX, рег. № 13655, дело № 1338 от 2005 г. / на основание чл.26, ал.1 ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави и за нищожност на правна сделка /покупко-продажба, сключена с нотариален акт №8, том IX, рег. № 13655, дело № 1338 от 2005 г. / на основание чл.26, ал.2 ЗЗД - поради липса на основание. С оглед правното естество на визираните от ищцата пороци на сделката съединяването на исковете може да бъде само в условията на евентуалност. Когато съдът е сезиран с няколко иска, с които се претендира нищожност на договора на различни основание, поредността на разглеждане на евентуално съединените искове следва да се определи от съда съобразно естеството на материалното право /в този смисъл е решение № 984/03.11.2005 г. по гр.д.№  271/2004 г., ІІ о., ТК на ВКС/. В двете алинеи на чл.26 от ЗЗД законодателят е степенувал по тежест пороците на сделките, като наличието на по-тежките пороци по ал.1 на чл.26 от ЗЗД изключва необходимостта от установяване на по-леките такива по чл.26, ал.2 от ЗЗД. При положение, че една сделка е засегната от порок по чл.26, ал.1 от ЗЗД, без значение е обстоятелството дали липсва елемент фактическия й състав. Едва ако се установи, че сделката не противоречи на закона, не го заобикаля и не противоречи на добрите нрави, е необходимо да  се установява визираната в чл.26, ал.2 от ЗЗД липса на елементи  от фактическия състав на сделката. Ето защо следва да се приеме, че исковете за нищожност на сделката, обективирана в нотариален акт №8, том IX, рег. № 13655, дело № 1338 от 2005 г. на Нотариус Д.Н., са съединени при условията на евентуалност, като разглеждането на евентуалния иск за нищожност поради липса на основание е обусловено от сбъдването на вътрешнопроцесуално условие - неуважаване на иска за нищожност поради противоречие с добрите нрави. 

Ищцата твърди, че атакуваният договор за покупко-продажба противоречи на добрите нрави, тъй като липсва еквивалентност на престациите по него, обуславяща се от обстоятелството, че продажната цена е по-ниска от пазарната такава. Действително  в правната теория и съдебната практика се е наложило становището, че може да противоречи на добрите нрави сделка, нарушаваща изискването за еквивалентност на насрещните престации. В разглеждания случай уговорената продажна цена /10750 лева/ е близка до данъчната оценка на имота /10740,45 лева/ , като по делото няма доказателства за пазарната цена към момента на продажбата. Необходимо е обаче да се отбележи, че уговарянето на цена, близка до  данъчната оценка на имота, не води автоматично до извод за нееквивалентност на насрещните престации /в този смисъл е решение № 494/21.05.2009 г. по гр.д.№ 1764/2008 г., І г.о., ГК на ВКС/. При процесната продажба продавачката си е запазила пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху имота, което обстоятелство означава, че купувачът ще бъде лишен от правомощията да владее и ползва имота за неопределен период от време. С оглед на това е логично продажбата да бъде извършена на цена, по-ниска от продажната такава и не може да се приеме, че липса еквивалентност на насрещните престации по продажбата /в този смисъл е решение № 724/17.11.2008 г. по т.д.№ 405/2008 г., ІІ о., ТК на ВКС/. Изложеното налага извода, че продажната цена по атакуваната сделка е определена от свободната воля на страните /чл.9 от ЗЗД/ и сключеният договор за покупко-продажба не се характеризира с нравствена  непоносимост. Ето защо предявеният инцидентен установителен иск за обявяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт №8, том IX, рег. № 13655, дело № 1338/05.12.2005 г. на нотариус Д.Н., на основание  чл.26, ал.1 ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Ищцата претендира нищожност на сделката, обективирана в нотариален акт №8, том IX, рег. № 13655, дело № 1338 от 2005 г. на Нотариус Д.Н., и с оглед разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗЗД, уреждаща нищожността като последица на договорите, сключени без основание. Основание /кауза/ по смисъла на чл.26, ал.2 от ЗЗД е типичната и непосредствена цел на правната сделка, т.е. причината, поради която се извършва определено имуществено разместване. Липсата на кауза е основание за нищожност на т.нар. каузални сделки - тези, при които основанието е елемент от фактическия състав на сделката. В процесния случай се касае за договор за продажба на недвижим имот, при който основанието за прехвърлянето на собствеността от страна на продавача е заплащането на определена цена от купувача. Следователно, за да се установи  липса на основание, необходимо е да се докаже, че при сключването на договора страните са били наясно, че срещу прехвърлените недвижими имоти няма да бъде заплатена цена. В разглеждания случай в самия договор е посочено, че към момента на сключването му цената от 10750 лв. е платена изцяло и в брой на продавача. По делото е представена и нотариално заверена декларация от 26.11.2009 г., в която продавачът /ответницата В./ заявява, че е получила от купувача /ищеца Д./ сумата 10750 лв., както е посочено в нотариалния акт. По делото не са представени други доказателства, които да налагат извода, че при сключване на договора в съзнанието на страните са съществували представи относно незаплащането на цена срещу прехвърления недвижим имот. Обстоятелството дали ответникът Д. е разполагал със средства за заплащане на продажната цена по никакъв начин не може да обоснове извод, че не е съществувало намерение за предоставяне на насрещна престация в пари от страна на купувача по атакуваната сделка. В тази насока следва се прави разграничение между липсата на основание като елемент от фактическия състав на сделката, обуславяща нейната нищожност, и неизпълнението на валидно възникналото задължение за заплащане на цената, което може да бъде основание за нейното разваляне. По изложените съображения съдът намира, че не е налице претендираното от ищеца основание за нищожност – липса на основание по смисъла на чл.26, ал.2 от ЗЗД. Ето защо предявеният инцидентен установителен иск за обявяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт №8, том IX, рег. № 13655, дело № 1338/05.12.2005 г. на нотариус Д.Н., на основание чл.26, ал.2 ЗЗД - поради липса на основание, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че към настоящия момент недвижимият имот, предмет на иска за делба, представлява, както следва: Апартамент от 72,86 кв.м., разположен на втори етаж в жилищна сграда в УПИ VІ 3096 кв. 2 по регулационния план на гр. ..... с административен адрес ул. ..... .. при граници: север- УПИ ІІ жилищно строителство и гаражи, изток- ул. ....., юг- двор на имота, запад- стълбищна клетка и апартамент на сем. Е. - ползва от ответниците като жилище; Склад №1от 5,59 кв.м., разположен в сутерена на жилищната сграда при граници: север – стълбищна клетка, изток, запад и юг- коридор пред мазета - ползва се за склад от ответниците; Склад №2 от 4,01 кв.м., разположен в сутерена на жилищната сграда при граници: север- коридор пред мазета, изток- мазе на сем. Т., юг- двор на имота, запад- склад на сем.Е. - ползва се за склад от ответниците; Жилищно помещение от 23,41 кв.м., разположено в подпокривното пространство на жилищната сграда при граници: север—УПИ ІІ жилищно строителство и гаражи, изток- ул. ....., юг- жилищно помещение на сем. Е., запад- коридор и санитарен възел - ползва се от ответниците за жилище; Складово помещение от 5,95 кв.м., разположено в подпокривното пространство на жилищната сграда при граници: север- жилищно помещение на сем. Т., изток- коридор, юг- жилищно помещение на сем. Е., запад- двор на имота- ползва се от ответниците като склад; ½ санитарен възел от 0,85 кв.м., разположен в подпокривното пространство на жилищната сграда при граници: север- УПИ ІІ жилищно строителство и гаражи, изток- жилищно помещение, описано по-горе, юг- коридор, запад- стълбищна клетка на жилищната сграда - ползва се в съсобственост от ответниците по предназначение. В с.з. на 08.12.2009 г. вещото лице уточнява, че прилежащите помещения в сутерена и подпокривното пространство нямат характер на самостоятелни обекти и следва да се определят като складови помещения по смисъла на ЗУТ.               

По делото е представена схема на № 2...7/13.04.2009 г. на самостоятелен обект в сграда на СГКК – ....., от която е видно, че към настоящия момент процесният имот представлява самостоятелен обект в сграда - апартамент с идентификатор 68850.503.495.1.3, находящ се в гр......, ул...... ..., ...; при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 68850.503.495.1.2, под обекта 68850.503.495.1.1 и над обекта 68850.503.495.1.4, находяща се в поземлен имот с  идентификатор 68850.503.495, при граници: 68850.503.495 и граници 68850.503.496, 68850.503 960, 68850.503.494, 68850.503.500. В схемата като прилежащи части са посочени идеални части от таванските и избени помещения. От показанията на разпитаните поделото свидетели М.С.П., Б.Н.Е. и В.Н.М. се установява, че собствениците на самостоятелни обекти в сградата са си поделили реално избените помещения още през 1960 г. и не са имали спорове относно ползването им. През 1984 г. са били поделени реално и таванските помещения, като относно тяхното ползване също не е имало спорове. По делото е представен и неформален договор от 03.03.1993 г., с който Надежда Кръстева Морчева е продала на ответницата В. таванско помещение от 4,53 кв.м., като свидетелите П. и Е. потвърждават, че помещението се владее до настоящия момент без възражения от станалите съсобственици. При тези обстоятелства съдът намира, че с оглед извършеното реално разпределение на помещенията в сутерена и подпокривното пространство на сградата и владението на тези помещения като свои  от отделните собственици на жилища в сградата повече от 10 години /чл.79 от ЗС/, описаните от вещото лице помещения  в сутерена и подпокривното пространство са прилежащи към самостоятелния обект в сграда - апартамент с идентификатор 68850.503.495.1.3.

 По делото не се спори, че при придобиването на процесния имот  наследодателят и ответницата В. са били в брак, което налага извода, че имотът е станал съпружеска имуществена общност по силата на чл.103, вр. с чл.13 от СК /1968 г. - отм./. След смъртта на В. Д.В. на 01.03.1999 г. собствеността върху частта на наследодателя от процесния недвижим имот е преминала към неговите наследници по закон: И.Г.В. /съпруга/, С.В.М. /дъщеря/ и Д.В.Д. /син/. Съобразно правилото на чл.5 от ЗН тримата наследници са придобили равни части от собствената на наследодателя 1/2 ид. ч. от имота, т.е. по 1/6 ид. ч., като делът на И.Г.В., заедно с частта й от прекратената СИО, е станал 4/6 ид. ч. С посочения по-горе договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 8, том ІХ, рег. № 13655, дело № 1338/05.12.2005г. на нотариус Д.Н., И.Г.В. е прехвърлила на ответника Д.В.Д. 3/6 ид.ч., с което същият е станал собственик на общо 4/6 ид.ч. от имота.

Ответниците са навели доводи за придобиване правото на собственост от ответника Д. върху идеалната част на ищцата по силата на оригинерен придобивен способ – придобивна давност. По своето естество придобивната давност представлява способ за придобиване право на собственост или друго вещно право върху чужда вещ чрез фактическото упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време. Следователно фактическият състав на придобиването по давност включва два елемента: фактическо упражняване на съдържанието на вещно право, което се иска да бъде придобито, и изтичане на определен период от време, през който се упражнява фактическото съдържание на вещното право. В процесния случай относно придобиването на недвижимия имот по давност е приложим 10-годишният давностен срок по чл.79, ал.1 от ЗС. Твърдяното от ответника Д. владение не е на правно основание, поради което същият има положението на недобросъвестен владелец. Освен това следва да се отчете обстоятелството, че твърдяното давностно владение е осъществявано от съсобственик, той е владелец на своята идеална част и държател на частта на другия е съсобственик. За да е налице изменение на основанието на неговото владение, е необходимо, той да е предприел действия, които да отричат правото на другия съсобственик  върху неговата  част и те да са достигнали до неговото знание. За да превърне владението в самостоятелно, той трябва да отблъсне владението на другия съсобственик, като владее за себе си и против неговата воля, а не е достатъчно само да манифестира неопределено самостоятелността на владението. В случая по делото е представено приложение  № 002 към данъчна декларация № 001734/21.02.2006 г., подадено от ответника В., в който същият е посочил като собственик на 1/6 ид.ч. от жилището ищцата М.. По делото е представена нотариална покана, връчена при отказ на Д.В.Д., с която ищцата поискала да й и се заплаща обезщетение за ползването на собствената й 1/6 ид.ч. от жилището. От показанията на свидетелката Елена Момчилова Влашка се установява, че едва през месец април 2009 г. ответникът  Д. не е позволил на ищцата да влезе в процесния апартамент.  При тези обстоятелства съдът намира, че по делото не е установено ответникът да е отблъснал владението на ищцата - съсобственик на процесния  недвижим имот и да е владял за себе си нейната идеална част в продължение на повече от 10 години. Следователно тази идеална част не е станала собственост на ответника по силата на придобивна давност. 

При тези обстоятелства съдът намира, че страните по делото са съсобственици на недвижимия имот, предмет на иска за делба, при следните дялове: 1/6 идеална част за С.В.М., 1/6 идеална част за И.Г.В. и 4/6 идеални части за Д.В.Д.. Ето защо следва да бъде допусната съдебна делба между между С.В.М., И.Г.В. и Д.В.Д. по отношение на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.503.495.1.3, находящ се в гр......, ул...... ..., ..., намиращ в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.503.495, при граници на поземления имот: 68850.503.495 и граници 68850.503.496, 68850.503.960, 68850.503.494, 68850.503.500, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 68850.503.495.1.2., под обекта - 68850.503.495.1.1 и над обекта - 68850.503.495.1.4., с площ  72,86 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, килер, антре, баня-тоалетна, балкон, заедно с прилежащите помещения: Склад №1от 5,59 кв.м., разположен в сутерена на жилищната сграда при граници: север – стълбищна клетка, изток, запад и юг- коридор пред мазета; Склад №2 от 4,01 кв.м., разположен в сутерена на жилищната сграда при граници: север- коридор пред мазета, изток- мазе на сем. Т., юг- двор на имота, запад- склад на сем.Е.; Жилищно помещение от 23,41 кв.м., разположено в подпокривното пространство на жилищната сграда при граници: север—УПИ ІІ жилищно строителство и гаражи, изток- ул. ....., юг- жилищно помещение на сем. Е., запад- коридор и санитарен възел; Складово помещение от 5,95 кв.м., разположено в подпокривното пространство на жилищната сграда при граници: север- жилищно помещение на сем. Т., изток- коридор, юг- жилищно помещение на сем. Е., запад- двор на имота; ½ ид.ч. от санитарен възел от 0,85 кв.м., разположен в подпокривното пространство на жилищната сграда при граници: север- УПИ ІІ жилищно строителство и гаражи, изток- жилищно помещение, описано по-горе, юг- коридор, запад- стълбищна клетка на жилищната сграда, заедно съответните идеални части от общите части на сградата, както и от 50/330 кв.м. ид.ч. от поземления имот с площ 334 кв.м., в който е построена сградата, при квоти: 1/6 идеална част за С.В.М., 1/6 идеална част за И.Г.В. и 4/6 идеални части за Д.В.Д..

Ищцата е направила искане по чл.344, ал.2 от ГПК да бъде разпределено ползването на недвижимия имот, предмет на иска за делба, като иска да й бъде предоставено за ползване помещение в подпокривното пространство. Съдът, като взе предвид правата на страните в съсобствеността, намери за подходящо на ищцата да бъде предоставено ползването на жилищно помещение от 23,41 кв.м., разположено в подпокривното пространство на жилищната сграда при граници: север—УПИ ІІ жилищно строителство и гаражи, изток- ул. ....., юг- жилищно помещение на сем. Е., запад- коридор и санитарен възел, както и ползването заедно с ответниците на ½ санитарен възел от 0,85 кв.м., разположен в подпокривното пространство на жилищната сграда при граници: север- УПИ ІІ жилищно строителство и гаражи, изток- жилищно помещение, описано по-горе, юг- коридор, запад- стълбищна клетка на жилищната сграда. Привременното ползване на тези помещения в най-голяма степен отговаря на идеалната част на ищцата и няма да създаде условия същата да се обогати неоснователно от ползването. Освен това ищцата изрично е изразила желание да ползва помещението в подпокривното пространство, независимо от обстоятелството, че тези помещения не представляват самостоятелни обекти на правото но собственост.  Ползването на останалата част от имота, предмет на иска за делба, следва да бъде предоставено общо на двамата ответници, както се ползва и понастоящем от тях.

Воден от горните мотиви, съдът

 

 

           Р   Е   Ш   И :

 

 

          ОТХВЪРЛЯ предявените  от С.В. *** … против И.Г.В. *** и Д.В.Д. *** инцидентни установителни искове за обявяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт №8, том IX, рег. № 13655, дело № 1338/05.12.2005 г. на нотариус Д.Н., на основание чл.26, ал.1 ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави, и за обявяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт №8, том IX, рег. № 13655, дело № 1338/05.12.2005 г. на нотариус Д.Н., на основание чл.26, ал.2 ЗЗД - поради липса на основание, като неоснователни.

ДОПУСКА съдебна делба между С.В. *** …, И.Г.В. *** и Д.В.Д. *** по отношение на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.503.495.1.3, находящ се в гр......, ул...... ..., ..., намиращ в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.503.495, при граници на поземления имот: 68850.503.495 и граници 68850.503.496, 68850.503.960, 68850.503.494, 68850.503.500, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 68850.503.495.1.2., под обекта - 68850.503.495.1.1 и над обекта - 68850.503.495.1.4., с площ  72,86 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, килер, антре, баня-тоалетна, балкон, заедно с прилежащите помещения: Склад №1от 5,59 кв.м., разположен в сутерена на жилищната сграда при граници: север – стълбищна клетка, изток, запад и юг- коридор пред мазета; Склад №2 от 4,01 кв.м., разположен в сутерена на жилищната сграда при граници: север- коридор пред мазета, изток- мазе на сем. Т., юг- двор на имота, запад- склад на сем.Е.; Жилищно помещение от 23,41 кв.м., разположено в подпокривното пространство на жилищната сграда при граници: север—УПИ ІІ жилищно строителство и гаражи, изток- ул. ....., юг- жилищно помещение на сем. Е., запад- коридор и санитарен възел; Складово помещение от 5,95 кв.м., разположено в подпокривното пространство на жилищната сграда при граници: север- жилищно помещение на сем. Т., изток- коридор, юг- жилищно помещение на сем. Е., запад- двор на имота; ½ ид.ч. от санитарен възел от 0,85 кв.м., разположен в подпокривното пространство на жилищната сграда при граници: север- УПИ ІІ жилищно строителство и гаражи, изток- жилищно помещение, описано по-горе, юг- коридор, запад- стълбищна клетка на жилищната сграда, заедно съответните идеални части от общите части на сградата, както и от 50/330 кв.м. ид.ч. от поземления имот с площ 334 кв.м., в който е построена сградата, при квоти: 1/6 идеална част за С.В.М., 1/6 идеална част за И.Г.В. и 4/6 идеални части за Д.В.Д..

ПРЕДОСТАВЯ на С.В. *** ..., ет.1, ап.4 ползването на жилищно помещение от 23,41 кв.м., разположено в подпокривното пространство на жилищната сграда при граници: север—УПИ ІІ жилищно строителство и гаражи, изток- ул. ....., юг- жилищно помещение на сем. Е., запад- коридор и санитарен възел, както и ползването заедно с И.Г.В. *** и Д.В.Д. *** на ½ ид.ч. от санитарен възел от 0,85 кв.м., разположен в подпокривното пространство на жилищната сграда при граници: север- УПИ ІІ жилищно строителство и гаражи, изток- жилищно помещение, описано по-горе, юг- коридор, запад- стълбищна клетка на жилищната сграда, представляващи прилежащи помещения към самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.503.495.1.3, находящ се в гр......, ул...... ..., ..., намиращ в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.503.495, при граници на поземления имот: 68850.503.495 и граници 68850.503.496, 68850.503.960, 68850.503.494, 68850.503.500, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 68850.503.495.1.2, под обекта - 68850.503.495.1.1 и над обекта - 68850.503.495.1.4, с площ  72,86 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, килер, антре, баня-тоалетна, балкон до окончателното извършване  на делбата.

ПРЕДОСТАВЯ на И.Г.В. *** и Д.В.Д. *** ползването на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.503.495.1.3, находящ се в гр......, ул...... ..., ..., намиращ в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.503.495, при граници на поземления имот: 68850.503.495 и граници 68850.503.496, 68850.503.960, 68850.503.494, 68850.503.500, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 68850.503.495.1.2, под обекта - 68850.503.495.1.1 и над обекта - 68850.503.495.1.4, с площ  72,86 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, килер, антре, баня-тоалетна, балкон, заедно с прилежащите помещения: Склад №1от 5,59 кв.м., разположен в сутерена на жилищната сграда при граници: север – стълбищна клетка, изток, запад и юг- коридор пред мазета; Склад №2 от 4,01 кв.м., разположен в сутерена на жилищната сграда при граници: север- коридор пред мазета, изток- мазе на сем. Т., юг- двор на имота, запад- склад на сем.Е.; Складово помещение от 5,95 кв.м., разположено в подпокривното пространство на жилищната сграда при граници: север- жилищно помещение на сем. Т., изток- коридор, юг- жилищно помещение на сем. Е., запад- двор на имота; и ползването заедно със С.В. *** ...,  на ½ ид.ч. от санитарен възел от 0,85 кв.м., разположен в подпокривното пространство на жилищната сграда при граници: север- УПИ ІІ жилищно строителство и гаражи, изток- жилищно помещение, описано по-горе, юг- коридор, запад- стълбищна клетка на жилищната сграда, до окончателното извършване  на делбата.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

                                                                                                         

 

                                                ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ: