Решение по дело №10473/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 4535
Дата: 27 ноември 2019 г. (в сила от 23 юни 2020 г.)
Съдия: Десислава Чавдарова Кацарова
Дело: 20195330110473
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юни 2019 г.

Съдържание на акта

                                             РЕШЕНИЕ

 

№ 4535                                     27.11.2019г.                      Град ПЛОВДИВ    

 

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА          

 

Пловдивски районен съд                                         ХV граждански състав

На двадесет и седми ноември                  две хиляди и деветнадесета година

 

В  открито  заседание на шести ноември 2019 г. в следния състав:

                                                    Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА

 

Секретар:Марина Кънева

Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 10473 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл.200, ал.1 от Кодекса на труда и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът твърди, че на ***** г.  сключил с ответника трудов договор, по силата на който е назначена на длъжността „**************” с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 850,00 лева. Трудовият договор влязъл в сила на ****** г., когато и ищцата постъпила на работа и започнала да изпълнява служебните си задължения. С допълнително споразумение от ****** г. е променена длъжността на ищцата на „**************”, както и основното й месечно трудово възнаграждение, което е в размер на 1 300,00 лева.

На ****** г. ищцата била на работното си място - цех за ******* на електронни баласта, като работното й време било от 14,30 до 23,00 часа. Около 15,10 часа се придвижвала в **************. За да може да достигне от работното си ******************, К.Г. трябвало да премине през зона за временно съхранение на материали. Така, докато минавала покрай палетите с готова продукция ищцата не забелязала поставен не на мястото си, а на пода дървен палет, спънала се в него и паднала, при което ударила лявата си ръка. След падането  изпитала силни болки в областта на левия лакът и не можела да го движи. На следващия ден, след извършена рентгенография се установило, че в резултат на удара при падането К.Г.Г. е получила счупване на горния край на лъчевата кост на лявата ръка. В болничното заведение увредения крайник е бил обездвижен с превръзка тип „митела”, която ищцата носила за период от 30 дни. През посочения 30-дневен период К.Г. е изживяла изключително силни, физически болки и страдания в увредения крайник, които не са й давали покой дори и нощем. На 30-ият ден превръзката е свалена, след което е имало и период от около 14 дни на раздвижване на ръката. В резултат на претърпяната злополука ищцата е била в състояние на временна неработоспособност за период от 44 дни. Към настоящият момент пострадалата продължава да търпи негативите от увреждането, като все още не е възстановила в пълен обем силата н движенията в увредения крайник, оплаква се от болки при по продължително натоварване на ръката или когато времето е студено и/или влажно. Всички гореизложени обстоятелства са объркали в негативен аспект обичайния ритъм на живот на ищцата, като същата продължава да търпи в голяма степен описаните неудобства и до днес.

В предвидения от закона срок ответното дружество е декларирало пред НОИ, Териториално поделение - Пловдив станалата злополука, където след извършено разследвана с Разпореждане №**************. същата е приета за трудова злополука по чл.55, ал. 1 от КСО.

Към настоящия момент ответника категорично отказва да заплати на ищцата каквото н да е парично обезщетение за причинените й при трудовата злополука телесни увреждания и претьрпените в следствие на тях неимуществени вреди - болки, страдания и неудобства, което обуславя и правният й интерес от предявяване на настоящия иск.

Поради изложеното, моли съда да осъди “ОСРАМ” ЕООД ЕИК ********* да заплати на К.Г.Г., ЕГН ********** сума в размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от Г. неимуществени вреди - болки, страдания и неудобства подробно описани по-горе в настоящата в резултат на претърпяната на ***** г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на увреждането до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

На основание чл.127, ал.4 от ГПК посочва следната банкова сметка, ***и претендиралата сума, а именно: Интернешънъл Aceт Банк АД IBAN: ***, ***********, титуляр на сметката е Б.В.З..

Своевременно е постъпил отговор от ответника. Счита исковете за неоснователни и моли съда да ги отхвърли.

ОСПОРВА като размер предявения иск за обезщетение по чл. 200 от Кодекса на труда в размер от 30 000 лв. от ищцата К.Г.Г..

Заявява, че предявената от ищцата претенция за обезщетение по чл. 200 от КТ, предявена в размер от 30 000 лв., е в свръхразмер - размер, който не отговаря на действително случилата се травма и преживените от ищцата болки и страдания.

Действително, случилото се на ******** г. е прието за трудова злополука с Разпореждане № ************** г. на ТП на НОИ- гр. Пловдив, а именно: че на **** г. К.Г.Г., на длъжност „**************“ около 15,10 ч. се е придвижвала пеша в ************** в района на ****************. При придвижването си не е видяла поставен на пода палет, спънала се е в него и е паднала, при което е ударила лявата си ръка, след което се е установило, че същата е счупена.

С оглед на настъпилата трудова злополука от представените по делото писмени доказателства от ищцата същата е била в отпуск за временна неработоспособност 44 дни от датата на злополуката. Или независимо от получената травма, Г. е била в състояние вече да ходи на работа. Това предполага напълно възстановяване на състоянието й.

Следва да се отбележи, че ответникът по делото „ ОСРАМ“ ЕООД, ЕИК *********, предявява претенция по чл. 201 ал. 2 от КТ - за допринасяне настъпването на трудовата злополука поради груба небрежност, тъй като лицето Г. е преминала не точно през пешеходната зона, през която се придвижват всички работещи в този производствен цех, а през друга зона - зона за съхранение на материали, в която има наредени палети, в един от които ищцата се е спънала, паднала е и е счупила ръката си. Това е станало от неспазване на организацията на движение в производствената зона - ищцата не е преминала през отредените транспортни коридори, а през зона за съхранение на материали. Т. е. злополуката е настъпила поради допуснато от К.Г. пренебрегване и неспазване на правилата за безопасност. И тъй като приносът на Г. е особен голям с оглед настъпването на вредоносния резултат, то моли при определяне на обезщетението да се има предвид всички тези обстоятелства. Защото, ако Г. не беше минала напряко през зоната за съхранение за материали, същата нямаше да падне и да си счупи ръката.

Освен това ищцата участва в силови състезания, в които използва усърдно ръката си, и то се представя доста успешно. Такова състезание е **************, което се е провело на **** г. ****** са свързани с ******************************.

Моли съда да отхвърли предявените искове за обезщетение по чл. 200 от Кодекса на труда. В случай че ги уважи, то моли това да бъде в много по-ниски и справедливи размери. Претендира разноски.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните, намира за установено следното:

 

Не се спори между страните, а и от представения препис от трудов договор № ************** г. и Допълнително споразумение от ******* г., се установява, че ищецът е работил при ответника по трудово правоотношение от ******* г. последно на длъжност “************** в отдел „*******”.

От Разпореждане № ******* г. на длъжностно лице от ТП на НОИ – Пловдив се установява, че на ***** г. около 15,10ч. Г., на длъжност „**************“ се придвижвала ********* за ******* на електронни *****, в района на *******. При придвижването си пострадалата не е видяла поставен на пода дървен палет, спънала се е в него и е паднала, при което е ударила лявата си ръка. Съгласно болничния лист, при падането си Г. е получила счупване на горния край на лъчевата кост на лявата ръка, в резултат на удара при падането, което било прието за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО.

От разпита на св. А.А.Д. се установи, че ***************, К. се върнала от работа с болки в ръката, била паднала, оплаквала се, викал й: „ако трябва *****“, тя викала: „може да е натъртено само“. На следващия ден отишла на *** и *** казал, че е счупена. Ръката на К. се подула и затова отишла на ***, много я боляло, отишла на *** и й гипсирали ръката. Доста време я боляло, може би месец, пиела за обезболяване лекарства. Пак като я натовари ръката, пак я боли, ама защото и ***** има, не може да ги измие, не може да ги облече, нито да сготви.  Гипса го държала може би месец - месец и нещо. След като й свалили гипса, имало нещо, което да й държи ръката, може би 15 дена трябвало да щади ръката, като минали, започнала работа и сега си работи пак там. К. се притеснявала дали няма да й пречи на работата, малко й намалили заплатата. К. натовари ли си ръката, я боли. Нея я боли ръката, счупеното доста време боли.

От разпита на св.Б.П.Х. се установи, че **** в „Осрам“ от самото начало на стартиране на завода през **** година на позиция „********“. Като ******** имала отношение към здравословните и безопасни условия на труд и околна среда. Знае за злополуката с К.Г.. При предявяване на скицата на лист 28 от делото, заяви, че това е схема на ************. Това, което е „******“, „********“, е наименованието на ************, означени „*************“. К. работи на „*********“, *******, където се извършва ремонтиране на поръчки, които са прекалено големи като обем. Работното й място е „*******“, това е *****, има 2 работни места и това работно място е структурирано така, че се намира до зоната за ремонт и наблюдава ***** пред него. От това работно място реално се вижда какво правят работниците, дали се „скатават“, дали имат трудности. Злополуката е станала между „*****“ и „*****“ пешеходната зона, това са пешеходните зони, които са между линиите, те са обозначени с жълто тиксо на земята, това е складовата част на тази линия. К., когато е тръгнала, за да зададе задачи, се е спънала в „зона буферна“ – защрихованата част, има пластмасови каси там. Или е бързала, или е минала за по-напряко. Това св. видяла от записа на камерите, а не лично. К. тогава работела като ******** на тези хора, ако иска да им занесе каси може, но и те могат да идат и да си ги вземат. Това са наредени *********** на земята и на тях има сложени пластмасови ********** от специален материал за целта на техните материали и вътре са тези ********. При инструктажите казват на всички, че трябва да се движат по пешеходната зона. От пешеходната зона се издърпва съответната каса. К. се е спънала на ръба, не от страната на пешеходната зона, а от страната на бюрото, на ъгъла, свидетелката не се сеща на какъв палет – пълен или празен, тя се е спънала долу в ръба на палета. Височината е била около метър, метър и 20. Тя няма как да не види палета, няма как да има там празен палет. Тук са само пълни палети. Тук няма как да има нещо сложено. Палет, който е разположен до нейното бюро до пешеходната зона. Тя просто е минала по диагонал, това й обяснили колегите.  При инструктажите е включено движението в завода, извън завода и на паркинга, и това се обяснява на началния инструктаж, обхваща всички правила в завода и после на всяко работно място и това се обяснява на всички служители. К. се върнала на работа април месец.  Тази година юли месец имали фирмен тиймбилдинг, това е силово състезание от типа на „сървайвър“, за трета година изпращат техни служители там, 50 човека, К. участвала тази година. Състезанието представлява 5 километрово трасе, свързано с бягане, лазене, с кал, гмуркане в ледена вода, има стени от 4, 5, 12 метра под наклон, има въжета и трябва да се катериш, едната страна е с обратен наклон и състезателят трябва да се засили и да бяга по наклона, да се хване за въжето. К. се е катерила по всички тези стени, имат клип. Това състезание се заснема, тъй като е с цел да повдига духа и да обединява хората. Св. бяга и ходи на фитнес и не се престрашила да се качи на тази стена, това е 12 метрова стена, а К. се е качила и е паднала. Имат колега, който ходи с „гопро“ камера и заснема състезанията. Състезанието е силово, всеки е подписал съгласие, че ако се контузи или пострада, няма да има претенции към организаторите, всяка година се провежда на различно място, това е международна организация, която го организира. Всички държави от ЕС участват, доброволно е участието. Записът на състезанието се намира на фирмения сървър, служителите на „Осрам“ могат да го гледат. Фирмата плаща 50 места на участници и автобус.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, както и неоспорено от страните, се установява, че на ищеца на ******** г.е било причинено счупване на лъчевата кост на лявата ръка в горния край. Описаното увреждане е в резултат на удар с или върху твърд тъп предмет и отговаря да е причинено, както се съобщава в материалите по делото. Болките и страданията са били значителни по сила първите няколко дни и постепенно са намалели, като оздравителният процес в случая следва да е продължил около 35-45дни, колкото са и дадените болнични. Няма данни за настъпили усложнения. Към настоящия момент следва функцията на крайника да е възстановена напълно, тъй като обездвижването не е продължително и съответните мускулни групи не са атрофирали.

От разясненията на експерта в съдебно заседание се установи, че е възможно да я боли ръката в продължение на 1-2 години, но това ще е все по-рядко и не винаги при натоварване. Не са желателни силовите натоварвания на ръката, като това състезание, защото ръката може да й поддаде, но това си е нейна работа.

Съдът възприема отчасти показанията на разпитания св. Д., като не кредитира същите относно търпени и понастоящем болки, тъй като те противоречат на показанията на св.Х., както и на заключението на съдебно - медицинската експертиза. Установи се, че ищцата е взела участие в силово състезание през м.юли 2019 г., като активно е използвала лявата си ръка. В. л. заяви, че възстановителният период е продължил около 35-45 дни, поради което и съдът не възприема показанията на св.Д. в насока, че ръката продължавала да я боли и сега при натоварване.

От друга страна, не се кредитират и показанията на св.Х. в частта относно факта дали палетът е бил празен или пълен. В началото на показанията си тя твърди, че не знае дали палетът е бил пълен с пластмасови щайги или празен, а впоследствие заявява, че няма как К. да не го види, защото там не може да има празен палет. Показанията са заинтересовани, неконкретни, противоречиви и основани на предположения, поради което и съдът не ги възприема в тази част.

С оглед гореизложеното съдът намира, че предпоставките за ангажиране отговорността на работодателя по чл.200, ал.1 от Кодекса на труда вр. с чл.51 от ЗЗД са налице.

Установено е по надлежния ред, с нарочен акт, че на 20.02.2019 г. ищецът е претърпял трудова злополука. В резултат на злополуката същият е претърпял счупване на горния край на лъчевата кост на лявата ръка. Стигнало се е до увреждане на здравето на работника, което е възстановимо, като понастоящем е налице възстановяване на лявата ръка. Според в. л. болките и страданията са били значителни по сила първите няколко дни и постепенно са намалели, като оздравителният процес в случая следва да е продължил около 35-45дни. Няма данни за настъпили усложнения. Към настоящия момент следва функцията на крайника да е възстановена напълно.

Съдът намира, че по делото се установи и причинната връзка между увреждането на здравето и претърпяната трудова злополука. Този извод се потвърждава от заключението на съдебно-медицинската експертиза.

Не се приема за основателно направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, а именно, че ищцата е преминала не точно през пешеходната зона, а през зона за съхранение на материали, в която има наредени палети, в един от които се е спънала. Това е станало поради неспазване на организацията на движение в производствената зона, т.е. злополуката е резултат на допуснато от ищцата пренебрегване и неспазване на правилата за безопасност.

За да е налице соченото основание за намаляване на отговорността на работодателя, е необходимо пострадалият да е проявил груба небрежност. Същата, съгласно трайната съдебна практика, е налице, когато пострадалият не е положил дължимата грижа, която и най-небрежният би положил. От разпита на св.Х. се установи, че ищцата се е спънала и паднала на ръба на *******, поставен до пешеходната зона. От представената схема се установява обаче, че за да достигне до пешеходната зона ****, то ищцата следва да премине от работното си място – *********** / означено с правоъгълна форма на схемата/ в посока пешеходната зона ********, като липсват в представените инструкции точни коридори за движение по това направление. Св.Х. заяви, че самите пешеходни зони са означени с жълти линии по земята, но не и че са дадени указания за движение от съответното работно място до пешеходната зона. Не се установи с категоричност и фактът, че върху ********* се е намирала ***********, която ищцата нямало как да не забележи. В този смисъл възражението на ответника се приема за недоказано, при лежаща върху му доказателствена тежест.

В резултат на увредата временно е била намалена работоспособността на ищеца. Увреждането е причинило на ищеца болки и страдания, изразили се в претърпени силни по интензитет и продължителност такива, наложили приемане на болкоуспокояващи медикаменти. Налице е пълно възстановяване на функцията на левия горен крайник понастоящем. Травмата е довела до болеви усещания, които са намалявали с времето и понастоящем са отшумели. Посочените болки и страдания по правилата на гражданското и трудовото право следва да бъдат репарирани.

Неимуществената отговорност на работодателя се определя от съда по справедливост в зависимост от претърпените болки и страдания и времето, през което работникът ги е търпял и те са отшумели или той продължава да ги търпи. Предвид гореизложеното и с оглед степента на търпените болки и страдания, продължителността на болките и страданията, както и пълното възстановяване на функцията на ръката понастоящем, съобразно нормата на чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че предявеният иск за търпени от ищеца неимуществени вреди следва да бъде уважен до размер на 15 000лв., предвид установяване на причинно – следствена връзка с посочените увреждания. За разликата до пълния предявен размер от 30 000 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.

Съдът намира, че уважената главница следва да се присъди наред със законната лихва от датата на настъпване на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът претендира разноски, като от приложения договор за правна защита и съдействие се установява, че заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 2000лв. Ето защо  и съразмерно на уважената част от иска на същия следва да се присъди сумата от 1000лв.

Ответникът претендира разноски, като съразмерно на отхвърлената част от исковете на същия ще се присъди сумата от 750лв.

При този изход на делото ответникът следва да заплати в полза на съда държавна такса в размер на 600лв., както и сумата от 100лв.- разноски за експертиза.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

                                                       РЕШИ:

 

ОСЪЖДА “ОСРАМ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Труд, обл. Пловдив, м. „Кошовете”, кв.225, № 879 да заплати на К.Г.Г., ЕГН **********,***, на основание чл.200, ал.1 от Кодекса на труда вр. с чл.51 от ЗЗД, СУМАТА от 15 000 лева /петнадесет хиляди лева/- обезщетение за неимуществени вреди за претърпени от ищеца болки и страдания, в резултат на претърпяна от него на *********** г. злополука, която е призната за трудова с Разпореждане № ******* г. на длъжностно лице от ТП на НОИ – Пловдив, а именно **************************, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 20.02.2019 г. до окончателното плащане,  както и СУМАТА от 1000 лева /хиляда лева/ - разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, като за разликата над уважения до пълния предявен размер от 30 000лв. на обезщетението за неимуществени вреди, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.

ОСЪЖДА К.Г.Г., ЕГН **********,*** да заплати на “ОСРАМ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Труд, обл. Пловдив, м. „Кошовете”, кв.225, № 879 сумата от 750лв. /седемстотин и петдесет лева/ - разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

ОСЪЖДА “ОСРАМ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Труд, обл. Пловдив, м. „Кошовете”, кв.225, № 879, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 600лв./шестстотин лева/- държавна такса, както и сумата от 100лв./сто лева/- разноски за експертиза.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова

 

 

Вярно с оригинала!

КЯ