Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София. 27 .12 . 2018 година
С.
О. СЪД. наказателно отделение, първи въззивен състав, в публично съдебно
заседание проведено на двадесет и втори януари, две хиляди и осемнадесета
година, в състав :
Председател:
П. П.
Членове: 1. Я. Я.
2. Г. Ч.
при
участието на секретаря В. Д. и прокурора ……………………, като
разгледа
докладваното от съдията П., в.н.ч.х.д. № 694 по описа за 2017 година и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 318 и
следващите от НПК.
Образувано по постъпила жалба от
частният тъжител С.В.Н., депозирана чрез повереника му - адв. Г.В. от САК.
против протоколно определение от 21. 09. 2017 год.. постановено по н.ч.х.д. №
154 / 2017 год. по описа на Районен съд – С..
С атакуваният съдебен акт. районния съд
прекратил наказателното производство по н.ч.х.д. № 154 / 2017 год. по описа на
Районен съд – С. водено срещу подсъдимите Г.И. и Д.М. по обвинение за
извършване на престъпление по чл. 130. ат. 1 вр. чл. 20. ат. 2 от НК като е
приел, че е натице законовото основание визирано в разпоредбата на чл. 289. ал.
1 вр. аз. 2 вр. чл. 24. ат. 1, т. 3 от НПК вр. чл. 81. ат. 3. вр. чл. 80. ат. 1.
т. 4 от НК.
С жалбата на частният тъжител се
поддържа становище, че обжалваното определение е неправилно и
незаконосъобразно, поради и което се моли за неговата отмяна. Развиват се
доводи, че съставът на районния съд не е кредитирал доказателствата в тяхната
корелативна връзка, както и. че неправилно е определена началната дата от която
следва да тече срока по чл. 24. ат. 1. т. 3 от НПК вр. чл. 81. ал. 3. вр. чл.
80. aл. 1, т. 4 от НК. Към въззивния съд е отправено искане първоинстанционният
съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг
съдебен състав на Районен съд – С..
В съдебно заседание пред настоящата
инстанция жалбата се поддържа от частния тъжител и неговия повереник.
Подсъдимите не са депозирали възражение
срещу жалбата. В съдебно заседание подс. И. и защитникът на
двамата - адв. С.К. от САК
1
оспорват
жалбата и молят първоинстанционното определение да бъде потвърдено.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, след като обсъди
депозираната жалба, взе предвид становищата на страните и извърши служебна
проверка на атакувания съдебен акт и материалите по делото, с оглед
разпоредбата на чл. 314 от НПК. прие за установено следното :
Жалбата е допустима, но разгледана по
същество, неоснователна.
Това е така поради следните съображения:
Видно от материалите по делото, на
датата 18. 05. 2010 год.. тъжителят С.В.Н. *** с жалба, против подс. Г.И.И. и
подс. Д.И.М., с обвинение за извършване на престъпления по чл. 130, ал. 1 вр.
чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 146. ал. 1 от НК като било образувано н.ч.х.д. №
264 / 2010 год. по описа на PC – С.. В съдебно заседание на 09. 04. 2012 год.,
съдебния състав разглеждал делото счел. че се установява хипотезата на чл. 287,
ал. 7 от НПК поради и което, прекратил съдебното производство по н.ч.х.д. № 264
/ 2010 год. по описа на PC – С. и изпратил делото на Районна прокуратура – С.
по компетентност.
Впоследствие, на датата 10. 06. 2014
год.. частният тъжител С.В.Н. депозирал пред Районен съд – С. тъжба, против
подс. Г.И.И. и подс. Д.И.М., с установени по делото самоличности, с обвинение
за извършване на престъпления по чл. 130. ал. 1 вр. чл. 20. ал. 2 от НК и по
чл. 146, ал. 1 от НК. По посочената тъжба, било образувано Н.Ч.Х.Д. № 231 /
2014 год. по описа на PC – С.в. Видно от обстоятелствената част на тъжбата, в същата
изрично е било отразено, че инкриминираните деяния, в извършването на които,
частният тъжител обвинява двамата подсъдими, се твърди да са били осъществени
на датата 24. 10. 2010 година, като дори е посочен и времеви период - около 14.
00 часа.
Впоследствие, в съдебно заседание
проведено на 06. 11. 2015 год., поради сторено уточнение на тъжбата, като дата
на извършване на инкриминираните деяния, частният тъжител и неговият повереник
са посочили датата 24. 02. 2010 год., а състав на Районен съд – С. е допуснал
поправка в тъжбата.
С присъда № 15 от 29. 03. 2016 год.
постановена по н.ч.х.д. № 231 /2014 год. по описа на PC – С. подсъдимите И. и М.
били признати за невиновни в извършване на престъпленията за които им е било
повдигнато обвинение от страна на частния тъжител и на основание чл. 304 от НПК
оправдани, да са извършили престъпление по чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 ш НК и престъпление по чл. 146, а. 1 от НК. С присъдата, били отхвърлени като
неоснователни и предявените против подсъдимите граждански искове за присъждане
на обезщетения.
С решение от 14. 02. 2017 год.
постановено по в.н.ч.х.д. № 996 /2016 год. по описа на С. о. съд горепосочената
присъда е била отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на
Районен съд – С..
Било образувано н.ч.х.д. № 154 / 2017
год. по описа на PC – С. като в съдебно заседание на 14. 07. 2017 год..
производството по делото досежно повдигнатите против подсъдимите обвинения за
извършване на престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, било прекратено на
основание чл. 289. ал. 1 вр. чл. 24. ал. 1. т.
3 от НПК вр. чл. 81,
ал. 3 вр. чл. 80. an. 1. т. 5 от НК с влязло в законна сила. определение.
С обжалваното понастоящем протоколно
определение от 21. 09. 2017 год.. постановено по н.ч.хл. № 154 / 2017 год. по
описа на Районен съд – С. пък било прекратено наказателното производство по
н.ч.х.д. № 154 / 2017 год. по описа на Районен съд – С. водено срешу
подсъдимите Г.И. и Д.М. по обвинение за извършване на престъпление по чл. 130.
ал. 1 вр. чл. 20. ал. 2 от НК като състава на районния съд е приел, че е налице
законовото основание визирано в разпоредбата на чл. 289, ал. I вр. ал. 2 вр.
чл. 24. ал. I. т. 3 от НПК вр. чл. 81, ал. 3. вр. чл. 80. ал. 1. т. 4 от НК.
Този извод на решаващия съдебен състав
на първоинстанционнния съд е правилен и законосъобразен.
Съгласно разпоредбата на чл. 80 . ал. 1.
т. 4 от НК, наказателното преследване се изключва по давност, когато не е
възбудено в продължение на пет години за деяние, наказуемо с лишаване от
свобода за повече от една година. /Посочената наказателно-правна материална
норма е конкретно относимата към настоящия казус, с оглед повдигнатото с
тъжбата против двамата подсъдими обвинение, за извършване на престъпление по
чл. 130. ал. 1 вр. чл. 20. ал. 2 от НК/.
Според нормата на чл. 81. ал. 3 от НК.
независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване
се изключва, ако е изтекъл срок. който надвишава с една втора срока, предвиден
в чл. 80 от НК. В последната наказателно-правна материална норма и в частност,
ал. 3 е посочено също така. че давността за наказателно преследване започва да
тече от довършването на престъплението, при опит и приготовление, от деня
когато е извършено последното действие, а за престъпленията които траят
непрекъснато и за продължаваните престъпления - от прекратяването им.
Иначе казано, в конкретния случай
давността за наказателно преследваме започва да тече от датата на която частния
тъжител твърди, че е било извършено инкриминираното деяние по чл. 130. an. 1
вр. чл. 20. ал. 2 от НК. а именно, от датата 24. 02. 2010 година.
При така установилата се по делото
фактическа ситуация, правилно и законосъобразно състава на Районен съд – С. е
преценил, че на датата 24. 08. 2017 год. е налице изтекла т.н. „абсолютна"
давност касателно повдигнатото против И. и М. от частния тъжител Н. обвинение,
за извършване на престъпление по чл. 130. ал. 1 вр. чл. 20. ал. 2 от НК и
дотолкова доколкото, процесуалната позиция на двамата подсъдими е била че не
желаят воденото срещу им наказателно производство да продължи /в.ж. чл. 289,
ал. 2 от НПК/ е прекратил наказателното производство водено против подсъдимите И.
и М. по обвинение за извършване на престъпление по чл. 130. ал. 1 вр. чл. 20.
ал. 2 от НК на основание чл. 289. ал. 1 вр. ал. 2 вр. чл. 24. ал. I. т. 3 от НПК вр. чл. 81. ал. 3. вр. чл. 80. ал. 1. т. 4 от НК.
При извършената служебна проверка на
първоинстанционният акт съобразно разпоредбата на чл. 314 от НПК. въззивния съд
не констатира наличие на основания за неговото отменяване или изменяване.
обстоятелство, което наред с изложеното по – горе, обуславя извода на съда. че
следва да постанови решение с което потвърди изцяло обжалваното определение на състав на С. районен съд. постановено по
н. ч.х.д. № 154 / 2017 год. по описа на същия съд, като правилно и
законосъобразно.
Воден от горното и на основание чл. 338
от НПК. С. О.СЪД
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло протоколно определение от 21. 09. 2017 год.,
постановено
по н.ч.х.д. № 154 / 2017 год. по описа на Районен съд – С... Решението не
подлежи на обжалване или протестиране.
Председател
:
Членове: 1 .
2.