Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2298
гр.Пловдив, 13.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА
като
разгледа АНД № 6770/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба
от „Суийт Меджик Европа“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, срещу
наказателно постановление № 372887-F410507 от 06.11.2018 г., издадено от и.д. директор на ТД на НАП Пловдив,
с което на основание чл. 74 ал.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ му е
наложено административно наказание – имуществена санкция, в размер на 3147.09
лева, за нарушение на чл. 38 ал.1 т.1 ЗСч.
В жалбата се излагат доводи, че вмененото
на дружеството нарушение е първо по ред, като за всички останали години, през
което същото е упражнявало дейност, своевременно са представяни ГФО. Възразява
се, че жалбоподателят е подал годишна данъчна декларация пред НАП своевременно,
че е оказал съдействие при извършване на проверката, както и че не са
произлезли каквито и да е било вредни последици за държавата. Възразява, че НП
е издадено на 06.11.2019 г., а е връчено едва през месец октомври 2019 г.,
което поставя под съмнение за коя година реално е санкционирано дружеството –
жалбоподател. Поради изложеното от съда иска отмяна на обжалваното НП.
В проведеното открито съдебно
заседание, жалбоподателят редовно призован, за него се явява адв. А., с
пълномощно по делото. По същество излага съображения за приложение на
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, като изтъква като смекчаващи отговорността
обстоятелства, че дружеството е подало в срок годишна данъчна декларация пред
НАП, че ГФО е представен за обявяване преди съставяне на АУАН, че се касае за
първо нарушение на жалбоподателя, както и че същият е оказал пълно съдействие
при осъществяване на проверката. Моли обжалваното НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна – ТД на НАП
Пловдив, редовно уведомена, за нея се явява юрк. П., представя пълномощно. По
същество на спора взима становище, че от всички събрани по делото
доказателства, нарушението се явява безспорно установено. Посочва, че в
настоящия случай не са налице предпоставките по чл. 28 ЗАНН, доколкото самото
деяние е формално, както и че срокът за подаване на ГФО е шест месеца, а
отделно има и още два месеца закъснение. Изтъква като причина за късното
получаване на НП от жалбоподателя обстоятелството, че същото е търсено от
въззиваемата страна за своевременно връчване, но поради непрекъснати промени на
седалището и адреса на управление, това не е било осъществено. Моли
депозираната жалба да бъде отхвърлена.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 07.08.2018 г. в НАП постъпила
информация от Агенция по вписванията, че дружеството „Суийт Меджик Европа“ ООД
не е подало ГФО за 2017 г. Подадената информация от централното управление на
НАП била препратена към ТД на НАП Пловдив. Свидетелят М.Б., заемаща длъжността
„***”, получила списък на фирми, които не са депозирали ГФО за 2017 г. до
законоустановения срок – 02.07.2018 г. /доколкото 30.06.2018 г. и 01.07.2018 г.
били почивни дни/. Било установено и че дружеството – жалбоподател е
осъществявало търговска дейност, тъй като подало в ТД на НАП Пловдив годишна
данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО вх. № 1600И0587686/29.03.2018 г., към която
имало приложен годишен отчет за дейността.
С оглед пропускането на срока за
подаване на ГФО за 2017 г., св. Б. съставила на дружеството - жалбоподател,
АУАН № F410507/25.09.2018 г., въз основа на който е издадено обжалваното НП.
На 28.08.2018 г. от жалбоподателя
било подадено Заявление Г2 за вписване на ГФО в търговския регистър.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел М.Б..
Съдът кредитира същите показания като логични, непротиворечиви и съответстващи
на събраната по делото доказателствена съвкупност. Описаната и възприета
фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – Годишна
данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО вх. № 1600И0587686/29.03.2018 г., Писмо изх.
№ 20-00-149/17.08.2017 г. до ТД на НАП Пловдив, извлечения от електронен
търговски регистър, АУАН № F410507/25.09.2018 г.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от така
представената Заповед № ЗМФ-610/ 03.07.2018 г. на Министъра на финансите. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден
при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП
съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
В тази връзка не се споделя
наведеното възражение от жалбоподателя, че доколкото НП е връчено почти година
след неговото съставяне, не е ясно за неподаване на ГФО за коя година е
санкционирано същото. Както в АУАН, така и в НП, подробно е пресъздадена възприетата
от административнонаказващия орган фактическа обстановка, която се установи и
пред настоящия съдебен състав, като навсякъде в посочените два акта се посочва
като година, за която не е подаден ГФО – 2017 г. Също така за съда се явява
ирелевантно обстоятелството в какъв срок е връчено НП, доколкото не се
установява изтичане на давността за изпълнение на наложеното наказание.
От правна страна съдът намира следното:
Съгласно чл. 38 ал. т.1 от ЗСч:
всички търговци по смисъла на Търговския закон публикуват
годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по
глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или
съответния орган - чрез заявление за вписване и представяне за обявяване в
търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година. Съгласно чл. 74 ал. 1 от ЗСч,
който е задължен и не публикува финансов отчет, се наказва с глоба в размер от
200 до 3 000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от
0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който
се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лева.
В настоящия случай по делото не
се спори, а и от ангажираните гласни и писмени доказателства, се установява, че
дружеството не е спазило срока по чл. 38 ал.1 т.1 от ЗСч и
не е подало заявление за вписване ГФО за 2017 г. до 02.07.2018 г. /доколкото 30.06.2018 г. и 01.07.2018 г. били почивни
дни/. Неизпълнението на предвиденото в ЗСч задължение
в указания от закона срок е административно нарушение, за което правилно е
ангажирана отговорността на дружеството.
Правилно е определена санкцията
на дружеството, доколкото видно от част V, т.1.1 от
Годишна данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО вх. № 1600И0587686/29.03.2018 г., нетните му приходи възлизат на
3147091,04 лева, респ. 0.1 на сто от същите определя имуществена санкция в
размер на 3147.09 лева, каквато е наложена в случая.
По
приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 1/ 2007г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора
факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на
такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение /, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на
ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът
липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за
маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи
обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Възникналото
задължение за подаване на ГФО не е изпълнено в законоустановения срок, а е подадено
почти два месеца след неговото изтичане. Обстоятелството, че нарушението е
извършено за пръв път, само по себе си не обосновава извод за наличие на
маловажност на процесния случай. Същото
влияе единствено върху размера на наложената санкция, което е отчетено от
административнонаказващият орган и такава е определена в минимален размер.
От всичко изложено
следва, че по категоричен начин бе установено жалбоподателят да е извършил
вмененото му административно нарушение. В хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Случаят не попада в приложното поле на чл. 28 б. „а“ ЗАНН. Обжалваното
наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено. Наложената санкция е в минимален размер.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 372887-F410507 от 06.11.2018
г., издадено от и.д. директор на ТД на НАП Пловдив, с което на „Суийт Меджик Европа“
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, , на
основание чл. 74 ал.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ му е наложено
административно наказание – имуществена санкция, в размер на 3147.09 лева, за
нарушение на чл. 38 ал.1 т.1 ЗСч.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда
на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
ТС