Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 85 09.05.2018
година град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ТЪРГОВИЩЕ тринадесети състав
На девети април две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН
ДРАГАНОВ
Секретар Борислава Бонева
като разгледа докладваното от
председателя
НАХД № 134 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 59 и слeдващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от А.О.Б. ***, против Наказателно
постановление № 403209-F468820 от 01.02.2019 г. на Директор офис обслужване -
Търговище при ТД на НАП Варна, с което за нарушение на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС и
на основание чл. 178 от ЗДДС й е наложено административно наказание – глоба в
размер на 500,00 лева. Жалбоподателката изтъква, че обжалваното НП е издадено
при нарушения на материалния и процесуалния закон и моли съда да го отмени
изцяло. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от редовно
упълномощен адв. Ц. И., който поддържа жалбата.
Ответната страна, посредством процесуалния си
представител гл.ю.к. М.Д., счита издаденото НП за правилно и законосъобразно,
като моли съда същото да бъде потвърдено.
След преценка на събраните доказателства, съдът
прие за установено следното от фактическа страна:
На 23.01.2019 г. при подаване на заявление за
регистрация по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС в ТД на НАП Варна, офис
гр. Търговище, е установено, че А.О.Б. не е подала заявление за регистрация по
ЗДДС в седем дневния срок по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС от изтичане на данъчния
период, през който е достигнала облагаем оборот от 50 000 лева и повече. На
база представените от жалбоподателката удостоверения за продажба на мляко за
2018 г. за 51 004 лева проверяващите приели, че същата е достигнала облагаемия
оборот от 50 000 и повече към 31.12.2018 г. и заявлението за регистрация
по ЗДДС е следвало да се подаде до 07.01.2019 г. Предвид установеното
неизпълнение на посоченото по-горе задължение бил съставен АУАН № F468820 от 28.01.2019
г. за извършено на 08.01.2019 г. нарушение на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС в
присъствието на жалбоподателката. В
законоустановения три дневен срок е постъпило възражение против съставения акт, в което като причина за закъсняло подаване на
заявлението са посочени взаимоотношенията с фирмата, изкупчик на млякото .
Приемайки възражението за неоснователно въз основа
на акта е издадено и обжалваното НП № 403209-F468820 от 01.02.2019 г. на
Директор офис обслужване - Търговище при ТД на НАП Варна, с което за нарушение
на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл. 178 от ЗДДС на жалбоподателката А.О.Б.
е наложено административно наказание – глоба в размер на 500 лева.
Така установените фактически обстоятелства се доказват
по един несъмнен начин от писмените доказателства – материалите по
административно наказателната преписка, и не се спорят от страните.
При така установеното от фактическа страна съдът
прецени следното: Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирано лице и
е допустима. По същество подадената жалба е н е о с
н о в а т е л н а по следните
съображения:
АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните
компетенции, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 от ЗАНН, и е
предявен надлежно на нарушителя. НП е издадено от компетентен орган, отговаря
на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено. В хода на
административно-наказателното производство не са били допуснати съществени
процесуални нарушения. Актът е бил издаден в предвидения в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН срок от извършване на данъчното нарушение. Наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира
защитата. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на
постановлението и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на
жалбоподателя, които той е упражнил с подаването на жалба до въззивната
инстанция.
Административнонаказателната
отговорност на А.О.Б. е ангажирана за нарушение на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС,
според който всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или
повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди
текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през
който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този
закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни
месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен
срок от датата, на която е достигнат оборотът. От писмени доказателства по
делото се установи, че жалбоподателката действително е извършила нарушение по
чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. В периода 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г. тя е достигнала облагаем
оборот в размер на 51 004 лв. от продажба на мляко. С оглед размера на установения облагаем оборот за относимия данъчен
период, за А.Б. е възникнало задължение да подаде заявление за задължителна
регистрация по ЗДДС в срок до 07.01.2018
г. В случая тя не е изпълнила това си задължение, поради което правилно е
ангажирана административнонаказателната й отговорност. Срокът за подаване на
заявление по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС е изтекъл на 07.01.2018 г., при което нарушението се явява осъществено чрез
бездействие в деня, следващ изтичането на законовия срок, т. е. на 08.01.2018 г. Законосъобразно е
приложена административнонаказващата норма на чл. 178 от ЗДДС, която гласи, че
данъчно задължено по този закон лице, което е длъжно, но не подаде заявление за
регистрация или заявление за прекратяване на регистрация в установените по този
закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци,
или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 500 до 5 000 лв. Наложената санкция е минималната по размер и съдът
няма правомощия да я намали, предвид правилото на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН.
Неоснователно е възражението в жалбата, че в
наказателното постановление липсва изрична преценка на административно
наказващият орган по отношение приложението на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 53,
ал. 1 от ЗАНН, когато се установи, че нарушителя е извършил деянието виновно,
ако няма основание за прилагането на чл. 28 и 29, наказващия орган издава
наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответното
административно наказание. Т. е. наказващият орган първо следва да прецени
налице ли са предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН и само ако счете,
че не са налице такива, да издаде НП. Цитираната разпоредба предполага
преценката да се извършва преди издаването на НП и самото издаване на
санкционния акт обективира преценката на наказващия орган, че липсват основания
за квалифициране на случая като маловажен. При обратна преценка изобщо не би се
стигнало до издаване на НП, с което се налага административно наказание.
Преценката на наказващият орган по приложението на чл. 28 от ЗАНН подлежи на
съдебен контрол, съгласно ТР № 1/12.12.2007г. на ВКС. Възивния съд обаче не е
обвързан от решението на административно наказващия орган и сам, въз основа на
представените пред него релевантни за спора факти, следва да направи своя
преценка относно приложимостта на чл. 28 от ЗАНН и тази му преценка е част от
проверката за законосъобразност на оспореното НП. В случай, че приеме, че са
съществували предпоставки за прилагането на този текст, а административно
наказващия орган не го е приложил, ще е налице основание за отмяна на НП, което
е изрично посочено в тълкувателното решение – „когато съдът констатира, че
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващия орган не го е
приложил, това е основание за отмяна на НП поради издаването му в противоречие
със закона”. Или НП следва да бъде отменено само в тези случаи, а не когато
неприлагането на чл. 28 от ЗАНН не е било изрично обосновано и мотивирано в
текста на НП. В разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН са изброени изчерпателно
задължителните реквизити на НП и мотивите на наказващия орган относно
предпоставките за приложението на института на „маловажен случай” не фигурират
сред тях.
В
процесния случай, като извърши своя преценка относно приложимостта на чл. 28 от ЗАНН, съдът установи, че наказващият орган правилно е приел, че не се касае за
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съображенията са следните: В конкретния случай
неизпълненото задължение на жалбоподателя е застрашило обществените отношения,
свързани с начисляването и отчитането на ДДС върху облагаеми доставки и
възможността на контролните органи да осъществят текущ и последващ контрол в
тази насока, т. е. на задължение на лицата, гарантиращо значителна част от
републиканския бюджет и обезпечаваща нормалното функциониране на цялата
държава, поради което и с оглед на реализираното следва да се приеме, че
обществената опасност на този пропуск се отличава с достатъчен интензитет, за
да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред, а не
представлява маловажен случай. Случаят не се отличава с по–ниска степен на
обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от същия вид, като и
периода на закъснение от 15 дни е значителен.
От всичко изложено дотук се налага извода, че са спазени всички процесуално
правни и материално правни предпоставки при издаване на процесното наказателно
постановление, същото е законосъобразно,
и като такова следва да бъде потвърдено
от съда.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 403209-F468820
от 01.02.2019 г. на Директор
офис обслужване - Търговище при ТД на НАП Варна, с което за
нарушение на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл. 178 от ЗДДС на А.О.Б. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание
– глоба в
размер на 500,00 лева,
като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд - Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: