Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 09.06.2021
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІ „Г“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на
десети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ
НАЙДЕНОВА
Мл. с. МАРИЯ
ИЛИЕВА
при
секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от младши съдия Илиева
гражданско дело № 3491 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 242475 от 14.10.2019 г., постановено по
гр. д. № 18194/2019 г., Софийски районен съд, II ГО, 74 състав е уважил
предявеният по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК от „И.С.К.“ ООД
срещу И.И.И. иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД във вр.
с чл. 240 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 731,86 евро – представляващи
неизплатена главница по Договор за потребителски заем № SO-1777/10.02.2016 г.,
ведно със законна лихва за периода от 19.07.2017 г. до изплащане на вземането,
за която е сума е заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от
20.09.2017 г. по ч.гр.д.№ 50630/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО,
74-ти състав, като отхвърлил иска за договорна възнаградителна лихва за сумата
от 1001,31 евро за периода от 10.03.2016 г. до 10.07.2017 г. лева. С решението,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът е осъден да заплати на ищеца,
сумата от 50,80 лева – разноски в заповедно производство и 218,44 лева – в
исковото производството.
В законоустановения срок срещу решението, в частта,
с която искът за лихва е отхвърлен, е постъпила въззивна жалба от „И.С.К.“ ООД,
в която се правят оплаквания, че решението в обжалваната част, с която е
прогласена за нищожна клаузата на чл. 3.2. от Договора поради противоречие с
добрите нрави е неправилно. Сочи, че клаузата е индивидуално уговорена, поради
което потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието ѝ.
Твърди, че не са налице предпоставките на ТР 1/2009 г. на ВКС по тълк. дело №
1/2009 г., а кредитополучателят е бил длъжен да даде надлежно обезпечение,
което той не е изпълнил и за кредитора е възникнало право да начисли еднократно
претендираната неустойка, плащането на което е разсрочено за удобство на
потребителя. Ето защо неустойката не излиза извън присъщите ѝ функции.
Прави оплакване, че са били налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение по чл. 238 от ГПК, а съдът не се е произнесъл с такова. Моли
решението да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което
предявените искове бъдат уважени. Претендира разноски, като представя списък по
чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на
въззивна жалба от И.И.И., чрез aдв. Р.К., в който същата се оспорва като
неоснователна. Излага съображения в подкрепа на обжалваното решение, като поддържа,
че оспорената клауза на договора е нищожна като противоречаща на добрите нрави.
Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева.
Софийски
градски съд, след като съобрази доводите и твърденията на Софийският градски
съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При
извършената служебна проверка относно допустимостта на обжалваното решение,
настоящият състав намира, че същото е недопустимо.
С молба от 24.09.2021 г., постъпила по делото,
ищецът в производството е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение по чл. 238 от ГПК срещу ответника. По това искане съдът не се е
произнесъл с определение по чл. 239, ал. 3 от ГПК, с което да отхвърли
искането, като изложи мотиви кои предпоставки не са налице, и е продължил
разглеждането на делото по обшия ред. Съгласно Решение № 157 от 29.11.2010 г.
по т. д. № 262/2010 г. на I ТО на ВКС, след като ищецът е упражнил своето
процесуално право и своевременно е поискал произнасяне от първоинстанционния
съд с неприсъствено решение, съдът е следвало да приложи процесуалната норма на
чл. 239, ал. 3 от ГПК и да се произнесе с нарочно определение, след като е
счел, че предпоставки за постановяване на неприсъствено решение не са налице.
Тъй като постановено определение не е налице, въпреки въведеното искане за
произнасяне с неприсъствено решение от страна на ищеца, първоинстанционното
решение следва да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане, като производството
по делото следва да продължи от онова процесуално действие на съда, свързано с
произнасяне по искането по чл. 238, ал. 1 от ГПК на ищеца с преценка за наличие
на предпоставките по чл. 239 от ГПК (така Решение № 157 от 29.11.2010 г. по т.
д. № 262/2010 г. на I ТО на ВКС).
Поради констатираната недопустимост на атакуваният
съдебен акт, доводите, наведени във въззивната жалба, касаещи правилността на
решението, не следва да бъдат разглеждани.
По
разноските:
С настоящия съдебен акт не се решава по същество
правен спор, а делото се връща за ново разглеждане от първоинстанционния съд,
поради което в производството не следва да бъдат присъждани разноски.
Отговорността за разноски ще се разпредели съобразно изхода на делото при постановяване
на съдебен акт по същество.
Така
мотивиран и на основание чл. 270, ал. 3 ГПК, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА
решение № 242475 от 14.10.2019 г., постановено по
гр. дело № 18194/2019 г. на Софийския районен съд, I ГО, 74 състав.
ВРЪЩА
делото на Софийски районен съд за ново разглеждане
от друг състав съобразно указанията, изложени в мотивите на настоящото съдебно
решение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.