РЕШЕНИЕ № 260071
гр. Сливен, 09.09.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І-ви граждански състав, в публично съдебно
заседание на седми август две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА
при секретаря А.В., като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 5794/2019 г. на СлРС,
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 26, ал.2, предл. четвърто и предл. пето от ЗЗД, във вр. с чл.
17, ал.1 от ЗЗД и чл. 33, ал.2 от ЗС.
Ищецът твърди, че е собственик на 1/8ид.част от
урегулиран поземлен имот № IX–534, кв.32, по плана гр. Шивачево, общ. Твърдица,
обл. Сливен, целия с площ от 1064 кв.м., при граници:
изток - УПИ Х-532, УПИ XI-531, запад - УПИ VIII-533, север - улица, юг - УПИ
XIV-528, ведно със всички подобрения и насаждения.
Сочи, че с нот. акт №
172, том IV, рег. № 10502, дело № 617 от
23.08.2019 г. на нот. Н. Стойчева с рег. № 123,
вписана в АВ с акт № 161, нот. дело № 3188, вх.№
5304, дв.вх.№ 5294 от 27.08.2019г, първите трима ответници: Т. ДимитроваЗаякова, Р.Д.Д., Д.Д.Д., даряват на С.Д. Д., собствените си 1/8 ид.част от
съсобствения им урегулиран поземлен имот № IX – 534,
кв.32 по плана гр. Шивачево, общ.
Твърдица, обл. Сливен, целия с площ от 1064 кв.м.,
при граници: изток - УПИ Х-532, УПИ XI- 531, запад - УПИ VIII-533, север -
улица, юг - УПИ XIV -528, ведно със всички подобрения и насаждения.
Сочи също, че с нот. акт №
173, том IV, рег.№ 10504, нот. дело № 618, от
23.08.2019 г. на нот. Н. Стойчева с рег.№ 123, вписан
в АВ, с нот. акт №162, нот.
дело №3189, вх.№ 5305, дв.вх.№ 5295 от 27.08.2019г,
първите трима ответници: Т.Д.З., Р.Д.Д. и Д.Д.Д. продават на С.Д. Д. собствените си 6/8 ид.части от
съсобственият урегулиран поземлен имот № IX – 534,
кв.32 по плана гр. Ш., общ. Т., обл. С.., целият с
площ от 1064 кв.м., при граници: изток –УПИ Х-532, УПИ ХІ-531, запад УПИ
VІІІ-533, север – улица, юг УПИ ХІV-528, ведно с всички подобрения и
насаждения.
Излага твърдения, че през цялото лято от месец май до
август 2019 г. съседите са му казвали, че мъж от ромски произход е ходил
няколко пъти да прави оглед на имота, който е бил непознат, и е споделял пред
тях, че ще купува имота, като е отговарял на съседите, че никой от страна на
другите съсобственици, нито четвъртият ответник, не му е предлагал да продават или
купуват процесния имот. Сочи, че същите съседи в
последствие пак са видели С.Д. Д. и са обяснили, че П.Д.З.
няма намерение да продава, а и иска да запази имота, с оглед на това, че му е
роден, наследствен имот и не е искал никога да го продава, както и понастоящем
също не желае. Твърди, че пред близки негови роднини, С.Д. Д.
е обяснил, че е ходил при нотариус и там са му казали, че няма проблем, ще
направят така, че ще купи имота без съгласието на ищеца. Твърди също, че
негови
познати са разговаряли с Р.Д.Д., на които тя е
обяснявала, че имало ред, по който да “прескочат ищеца, като той не искал да
продава, а и никой нямало да го пита”, а на нея и другите ответници
им трябвало пари, и са взели решение да продадат техните идеални части за
5 000 лв., или общо за 10 000 лв., като 5000 лв. за процесния имот и 5000 лв. за друг съсобствен
имот, на всеки един от ответниците - продавачи
продажна цена около 3300 лв. и няма да пропуснат шанса да продадат на С.Д. Д.имота.
Ищецът
твърди, че се е посъветвал с юристи и са му обяснили, че няма как без него да
продадат идеални части от имота, и че трябва той да се съгласи.
Твърди също, че на
28.08.2019 г. от съседите е разбрал, че С.Д. Д., е станал собственик на 7/8 ид.части от урегулиран поземлен имот № IX-534, кв.32 по
плана Шивачево, целия с площ от 1064
кв.м.
Сочи, че разпоредбата на
чл. 225, ал.1 от ЗЗД определя дарението като договор, с който дарителят
отстъпва веднага и безвъзмездно на дарения, който го приема. Като безвъзмездна
сделка, дарението се характеризира с намерението на дарителя да осъществи акт
на щедрост спрямо надареното лице и да изяви воля в
този смисъл. То има наситен субективен състав - намерение за даряване, за
оказване на щедрост, акт на алтруизъм и
благотворителност, с която си особеност договорът за дарение се отличава от
другите безвъзмездни сделки. Като всеки договор той следва да има правно
основание, без което би бил нищожен. Освен това следва да има и мотив за
сключването му, който е субективната психологическа движеща сила до договорното
волеизявление.
Ищцовата страна твърди, че
извършеното от първите трима ответници дарение е
нищожно, като привидно, целящо да прикрие действителната покупко-продажба на процесния недвижим имот. Разяснява излагайки твърдения, че
всъщност страните по сделката са имали намерение да избегнат законовото
изискване да бъдат предложени идеалните части от имотите на другите
съсобственици и по-конкретно на ищеца и поради тази причина са оформили
сделката като дарение, за да избегнат законовото предписание даващо предимство
на съсобствениците на имота при изменение на неговата титулярна собственост. По
този начин четвъртият ответникът, който е привидно надарен също става съсобственик
и може да купи останалите идеални част от недвижимите имоти. Ответниците - първите трима не са имали дарствено
намерение и действителна воля за надаряване на четвъртият ответник, като това
прави дарението нищожно като извършено без основание.
Подробно излага аргументи
в насока, че симулативната или привидната сделка е
тази, която страните постигат за външно обективиране
на определен резултат, който те във вътрешните си отношения не желаят да
настъпи, а прикритата сделка /дисимулативната/ е сделката,
която страните искат да породи последиците си помежду им и се подчиняват на
правоотношението, създадено чрез нея, като съгласно разпоредбата на чл. 17, ал.
1 от ЗЗД, ако страните прикрият сключено между тях съглашение с едно привидно
съглашение, то следва да се приложат правилата относно прикритото съглашение,
ако са налице изискванията за действителност на прикритото. Твърди, че е налице
привидно съглашение, относно договор за дарение, като съгласно нормата на чл.
26, ал. 2, изр. 5 ЗЗД това дарение е нищожно, тъй като реално прикрива договор
за покупко-продажба.
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с
което да обяви за нищожен на основание чл.26, ал.2, предл.
пето от ЗЗД - като привиден, прикриващ продажба и евентуално на основание чл.26,
ал.2, предл. четвърто от ЗЗД - поради липса на
основание Договор за дарение на недвижими имоти, обективиран
в Нот. акт за дарение с № 172, том IV, рег.№ 10502, дело № 617 от 23.08.2019 г.
на нот. Н. Стойчева с рег.№ 123, вписана в АВ, като нот.акт № 161, нот.дело 3188, с
вх.№ 5304, дв.вх.№ 5294 от 27.08.2019 г., с който
първите трима ответници даряват на четвъртия ответник
собствените си 1/8 ид. части от съсобственият
им урегулиран поземлен имот № IX – 534, кв.32 по плана гр.Шивачево, общ.Твърдица, обл.Сливен,
целия с площ от 1064 кв.м., при граници: изток - УПИ Х-532, УПИ XI- 531, запад
- УПИ VIII-533, север - улица, юг - УПИ XIV -528, ведно със всички подобрения и
насаждения.
Моли съда да допусне
изкупуването на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС на имотите, предмет на сделката
между ответниците Т.Д.З. ЕГН **********, Р.Д.Д., Д.Д.Д., и ответника С.Д. Д., описани в нот. акт за дарение
№ 172, том IV, рег.№ 10502, дело №617 от 23.08.2019 г. на нот.
Н. Стойчева с рег.№ 123, вписан в АВ с вх.№ 5304, дв.вх.№
5294 от 27.08.2019г, акт № 161, нот.дело 3188, на
недвижим имот при условие, че в едномесечен срок от влизане в сила на решението
ищеца ще заплати на ответника С.Д. Д., сумата от
728.50 лв.
Моли съда да допусне
изкупуването на основание чл.33, ал.2 от ЗС на имотите, предмет на сделката
между Т.Д.З., Р.Д.Д.,
Д.Д.Д., и ответника С.Д. Д.,
описани в нот. акт за покупко-продажба на недвижими
имоти с № 173, том IV, рег.№ 10504, нот.дело № 618 от
23.08.2019 г. на нот. Николина Стойчева с рег.№ 123,
вписан в АВ с акт № 162, нот. дело 3189, вх.№ 5305, дв.вх.№ 5295 от 27.08.2019 г., при условие, че в
едномесечен срок от влизане в сила на решението ищеца ще заплати на четвъртия
ответник С.Д. Д., сумата от 4500 лв. посочена в
нотариалния акт. Претендират се
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК са постъпили
отговори от ответниците.
В първият от отговорите
ответникът С. Д. възразява срещу исковата молба, излагайки аргументи, че по
смисъла на закона всеки може да поиска от съда да възстанови правото си, когато
установи, че същото е нарушено или иска да установи съществуването или
несъществуването на едно правоотношение, при положение, че има интерес от това,
като счита, че иска е неоснователен и предявен в пълно противоречие със
задължителната тълкувателна практика на ВКС и тази прилагана от съдилищата у
нас. Счита, че при изложение на обстоятелствата, на които се основава искът,
съгласно изискванията на закона, същите са описани едностранчиво и невярно,
което може да доведе до неправилни изводи при преценка на фактическата и правна
обстановка, като изброената от ищцовата страна
документална хронология на събитията е вярна, дотолкова, доколкото изброява поредността на сделките, тяхната цифрова идентификация и
имената на изброените участници и заинтересовани страни.
Счита също, че твърдението
на ищеца, че ,,...дарението е нищожно, поради липса на дарствено
намерение и мотив и целящо да прикрие действителната покупко-
продажба... “ е лишено от всякакви годни и съотносими
доказателства, тъй като същия живее постоянно със семейството си в гр. Сливен,
като за един много, много дълъг период от време не е
посещавал процесния имот и не е полагал никакви грижи
за имота, както за двора и сграден фонд, които са съсобственици между ишеца и първите трима ответника.
Излага аргументи, че
необходимите периодични грижи за поддръжката на сградите, почистването на
дворната част, са останали в тежест на тримата ответници:
Т.Д.З., Р.Д.Д. и Д.Д.Д..
Счита, че ищецът П.Д.З. поведението си през последните няколко години е демонстрирал,
че се е дезинтересирал от неговата наследствена,
идеална, съсобствена част от процесния
недвижим имот, тъй като за състоянието на наследствения имот той се е
интересувал много рядко, в телефонни разговори със съседи на процесния имот.
Изтъква още, че в
описаната фактология на исковата молба ищецът изрично
бил препредал, чрез неговите съседи, че: „...няма
намерение да продава, а иска да запази имота, с оглед на това, че му е роден и
наследствен имот... “, като умишлено или не ищецът З. не е афиширал факта, че е
собственик единствено и само на 1/8 идеални части от целия имот, като напълно
невярно и без всякакви доказателства е твърдението на ищцовата
страна, че първите трима ответници, цитирам: „..не са
имали дарствено намерение и действителна воля за
надаряване на четвъртия ответник… “, а цитирането и анализа на съдържанието на
чл.225, ал.1 от ЗЗД, не може да бъде основание за твърдението, че е на лице
нищожно дарение, поради извършена симулативна сделка.
Твърди също, че
изложеното, в исковата молба на ищцовата страна по
отношение на поведението на ответницата Р.Д.Д. е
частично невярно, тъй като част от тази фактология
пасивно, индиректно свидетелстват за това, че към ищеца П.Д.З. са отправени
покани под формата на неофициални разговори, да закупи наследствените съсобствени идеални части на тримата ответници,
но е спестен фактът, че ответницата Р.Д.Д. е
провеждала разговори със съпругата на ищеца З., при които неколкократно
е отправяно предложение за сделка между тримата ответници
и ищеца.
Счита също, че липсват материалните
предпоставки визирани в чл.26, ал.2 от ЗЗД,: „Нищожни са и договорите, които
имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от
закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага
до доказване на противното“, така както твърди ищцовата
страна в своята искова молба, а именно: сделките са администрирани в двата
нотариални акта: „Нотариален акт за дарение“ № 172, т.1V, рег.№ 10502, д. № 617
от 2019 год. и „Нотариален акт за продажба на недвижим имот“ № 173, т.IV, peг. № 10504, д. № 618 от 2019 г., двата съставени и
издадени от нот. Н. Стойчева, с рег.№123 на НК, и
нямат невъзможен предмет; няма доказателства за липса на съгласие от страните в
двете сделки; двете сделки са извършени
в законоизискуемата нотариална форма, като са
снабдени със законоизискуемите реквизити; липсват
характеристиките, описващи привиден договор или симулативна
сделка.
Ответникът Д. сочи, че в
съдебната практика се приема, че дарението на идеална част от съсобствен имот, последвано от отчуждаване на останалата
идеална съсобствена част от имота в полза на трето за
съсобствеността лице, чрез възмездна сделка - покупко-продажба не е нищожно,
поради заобикаляне на закона, дори целта на дарението да е била осуетяване
правото на изкупуване, доколкото чрез него не се постига забранен от закона
резултат, тъй като резултатът от дарението е прехвърляне на собственост, което
от своя страна не е забранено от закона.
Предположението за наличие
на намерение за заобикаляне на закона при липса на законова презумпция за
намерение, не може да промени характера на сделката за отчуждаване на идеална съсобствена част, по смисъла на чл.33 от ЗС, както и произтичащите
от това законови последици и не опорочава предхождащото я дарение. Посочва ТР
№5 от 28 ноември 2012 г. на ВКС постановено от ОСГ, в което е посочено „Когато с договор за дарение се отчужди
идеална част от частта на дарителя в съсобствен имот
в полза на трето за съсобствеността лице и останалата идеална част е
прехвърлена впоследствие с договор за продажба на същото лице, без частта на
дарителя да е предложена за изкупуване на първоначалните съсобственици съгласно
чл.ЗЗ, ал.1 ЗС, няма заобикаляне на закона, но чл.26, ал.1 предл.второ
ЗЗД“, т.е. правото на собственост на ищеца върху наследствената 1/8 ид.част от целия имот, не е нарушено и липсват законоизискуемите предпоставки, за да бъде определена
сделката за дарение, като привидна такава.
Ответникът Д. счита, че
искането на ищеца за присъждане на „изкупуване на основание чл.33, ал.2 от ЗС,
имотите на ответниците“ е напълно недопустимо, тъй
като процесуално невъзможно и недопустимо е купувачът-ответник С.Д. Д., в двете процесни сделки, да
бъде заменен. Липсата на официално отправено предложение с посочени в него
параметри - цени, начини на плащане, срокове и всички други изискващи се от
закона условия за сделка, от страна на тримата продавачи-ответници
до ищеца З. определят, искането посочено в петитума
на исковата молба, в т.3 и т.4 от същия, като недопустимо.
Счита, че исканията на ищцовата страна в т.1 и т.2 от петитума
на исковата молба, са взаимно противоречащи едно на друго, тъй като
евентуалното обявяване на сделката за дарение за нищожна, администрирана в нот. акт за дарение №172, т.1V, рег.№ 10502, д. № 617 от
2019 г. автоматично би обезсилила и сделката за покупко-продажба, валидирана в нот. акт за продажба
на недвижим имот № 173, т.IV, peг. № 10504, д.№ 618
от 2019 г., като причините за това са посочени по-горе, т.е. не може да бъде
извършена замяна на купувача по сделката за покупка на недвижим имот, заради
искането на нямащ качеството на „купувач“ ищец П.Д.З..
Допълнителен аргумент също
така до момента на депозиране на исковата молба пред съда ищеца не е
демонстрирал по никакъв начин, нито официално или по друг някакъв начин, че има
желание и намерение да закупи 7/8 ид. части от имота,
собственост на тримата ответници Т.Д.З., Р.Д.Д. и Д.Д.Д..
Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявените от ищеца претенции изцяло, като
незаконосъобразни
В с.з. ищецът се явява лично и с пълномощник, който поддържа предявените
искове и моли за уважаването им. Претендира за присъждане на направените по
делото разноски.
Ответниците
Т.Д.З., Р.Д.Д. и Д.Д.Д. от тях в съдебно заседание се явяват последните двама. Представляват се от
пълномощник, който моли съда да отхвърли предявените искове, като
неоснователни. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът С.Д. Д.
се явява в съдебно заседание лично и с пълномощник, моли съда да отхвърли иска,
цитира практика на ВКС. Претендира за присъждане на направените по делото
разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът направи следните фактическа
констатации:
Не е спорно, че ищецът П.Д.З. и ответниците
Т.Д.З.,
дъщеря – Р.Д.Д. и Д.Д.Д. са
съсобственици на процесния урегулиран поземлен имот №
IX – 534, кв.32 по плана гр. Шивачево, общ. Твърдица, обл.
Сливен, целия с площ от 1064 кв.м., при граници: изток - УПИ Х-532, УПИ XI-531,
запад - УПИ VIII-533, север - улица, юг - УПИ XIV-528, ведно с всички
подобрения и насаждения. Също така не е спорно, че съгласно Удостоверение за
наследници с изх. № АО-14-516/15.10.2019 г. на Кметство Шивачево, Община
Твърдица на общия наследодателят П. Христов Георгиев, починал на 23.02.1980 г.,
като в официалния документ са описани и оставените законни наследници, които са
страни по настоящото производство - съпруга Рада Йорданова Георгиева, която
също е починала на 23.12.2001 г., дъщеря Яна Петкова З., починала на 21.12.1994
г., син – П.Д.З. - ищеца по делото и Д.Д.З. – син,
починал на 28.01.2009 г. и оставил за
наследници: съпруга – Т.Д.З., дъщеря – Р.Д.Д. и Д.Д.Д. – син – последните трима ответници
по делото.
Видно
от нот. акт за дарение на недвижим имот № 172, том IV,
рег. № 10502, дело № 617 от 23.08.2019 г. на нотариус Николина Стойчева с рег.
№ 123, вписан в АВ с вх.№ 5304, дв.вх.№ 5294 от
27.08.2019г, акт № 161, дело № 3188, първите трима ответници:
Т.Д.З., Р.Д.Д.,
Д.Д.Д., даряват на С.Д. Д.,
собствените си 1/8 /една осма/ ид.част от съсобствения им урегулиран поземлен имот № IX – 534 , кв.32
по плана гр. Шивачево, общ.Твърдица, обл. Сливен,
целия с площ от 1064 кв.м., при граници: изток - УПИ Х-532, УПИ XI- 531, запад
- УПИ VIII-533, север - улица, юг - УПИ XIV -528, ведно със всички подобрения и
насаждения.
С нот. акт № 173, том IV,
рег.№ 10504, дело № 618 от 23.08.2019 г. на нот.
Николина Стойчева с рег.№ 123, вписан в АВ с акт №162, нот.
дело 3189, вх.№ 5305, дв.вх.№ 5295 от 27.08.2019 г.,
първите трима ответници: Т.Д.З., Р.Д.Д. и Д.Д.Д. продават на С.Д. Д. собствените си 6/8 ид.части от
съсобственият урегулиран поземлен имот № IX – 534,
кв.32 по плана гр. Ш., общ. Т., обл. С.ливен, целият с площ от 1064 кв.м., при граници: изток –УПИ
Х-532, УПИ ХІ-531, запад УПИ VІІІ-533, север – улица, юг УПИ ХІV-528, ведно с
всички подобрения и насаждения.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на трима свидетели на ищцовата страна, един свидетел по почин на ответника С. Д.
и един свидетел по отношение на ответниците 2, 3 и 4.
Съдът е допуснал събирането на гласни доказателствени
средства, тъй като се касае за обявяване на нищожен на осн.
чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, предвид нищожността на договора за дарение като привиден
на недвижен имот, обективиран в нот.
акт № 172, том IV, рег. № 10502, дело № 617 от
23.08.2019 г. на нотариус Николина Стойчева с рег. № 123, по аргумент на чл.
165, ал. 2 от ГПК.
От показанията на разпитаните
свидетели по почин на ищеца се установява, че ищецът живее в гр. Сливен, но
периодично посещава бащиният си имот, оставен в наследство в гр. Шивачево. Свид. Илиева дава показания, че в имота има постройка на
два етажа, има две стаи и два гаража, има водоснабдяване, електричество, годен
е за живеене. Същата свидетелства, че ищеца не е знаел за продажбата на
парцелите. Заявява, че никога не е виждала С. Д. в имота, а още повече да е
посещавал някога имота да го почиства и поддържа.
Свид.
Тотева свидетелства, че ежедневно посещава имота, тъй като има ангажимент да
храни кучето в имота, при отсъствието на сватанака й П. – ищеца по делото. Чула от съседи, че имота е продаден за 10 000 лв., попитала
П., като той останал изключително изненадан и отговорил, че не е знаел за
продажбата на имота. Никога не е виждала в имота Р. и брат й Д., нито новия
собственик, на който са го продали да поддържа имота и да се грижи за него.
Свид.
Станева дава показания, че „… Не съм чувала да са търсили П. и жена му племенниците му Р. и Д. да му предлагат да купят тяхната
част от имота… Да купят имота не са им предлагали … Доколкото знам не сам им
предлагали племенниците им на чичо си и на чинка си
да закупят тяхната част от имота“ при
посещение на съпругата на П. – ищеца по делото,
в нейно присъствие се обадила племенницата му и заявила, че ще продава и двата
имота за по 5 000 лв., след което приятелката й била много притеснена.
Свид. Живко Христов, който живее на съпружески начала с
ответницата Р.Д. дава показания, че познава имота от пролетта на 2019 г. Същият
бил занемарен, дърветата били избояли, навеса бил
паднал, двора бил непроходим и ходили около три месеца да почистват двора с
ответницата Р.. За разчистването на имота били подпомогнати от неговия съсед, С.,
който живее под наем в къщата на сестра си в съседство с къщата на родителите
на свидетеля в гр. Шивачево. По инициатива на семейството на Р. решили да
разчистят имота, но не знае дали са имали намерение да го продадат. Твърди, че
не е бил свидетел на разговор за продажба на имота, нито знае за каква сума е
продаден. При направената очна ставка става ясно и категорично, че
свидетелските показания на свид. Христов са
заинтересовани и тенденциозни, предвид това, че той живее с продавачката на
имота Р.Д., тъй като най-близкият приятел на закупилия имота четвъртият
ответник С. Д., а именно разпитаният по почин на ответника С. Д. – свид. Д. Колев твърди, че ежедневно посещава имота, в който
от години живее ответника С. Колев и никога не е виждал свид.
Живко Христов, като приятелят му закупилият имота – ответника С. Д. го е викал
над десет пъти за да разчистват имота, който ще закупи приятелят му на стойност
много над отразената в нотариалният акт, а именно около 15 000-16 000
лв., като за почистването на имота приятелят му, този който е закупил имота –
четвъртият ответник му е заплащал по 20 лв. Същият твърди, че категорично не
познава предходния свидетел, чийто показания са в насока че едва ли не той и
жената с която живее ответницата Р.Д. са в приятелско партньорски,
добросъседски отношения и това едва ли не е причината за дарението на имота,
поради което съдът не приема свидетелските показания на свид.
Живко Христов за достоверни.
Свид. Д. Колев е категоричен, че почистването на
имота е станало след като е бил купен от неговия приятел на стойност
15 000 лв. и че имотът категорично е купен от С. Д., който е спестил тези
средства от работата си в Гърция съвместно със свид. Д.
Колев.
Горната фактическа обстановка е установена по делото въз основа на
съвкупната преценка на всички събрани доказателства, ценени като относими допустими, и неоспорени.
При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са допустими, а разгледани по същество – основателни и
доказани.
Първият иск е за обявяване на нищожност на договор за дарение на недвижим
имот, като привиден, прикриващ продажба и е с правна квалификация
чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. С него е съединен иск за обявяване действителността на
прикрития договор за продажба на недвижим имот с правно осн.
чл. 17, ал. 1 от ЗЗД.
Тъй като и двата иска са установителни следва
да се обсъди въпроса за наличието на правен интерес от предявяването, който е
абсолютна процесуална предпоставка за тяхната допустимост.
Ищецът твърди, че дарението е симулативно, тъй
като прикрива продажба. Твърди, че е налице относителна, а не абсолютна
симулация, защото цели не само прогласяване на нищожност на привидната сделка,
но и разкриване на прикритото съглашение и прилагане на правилата именно на
това съглашение.
За да е налице симулация е необходимо да се установи, че страните по
договора не са имали воля да бъдат обвързани с него, а са го сключили само, за
да създадат привидни правни последици за пред третите лица, настъпването на
каквито не са желали.
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване,
че продажбата е нищожна, като прикриваща дарение, тъй като страните по с нея не
са имали воля да бъдат обвързани от нея, а са я сключили само за да създадат
привидни последици, които не са желали да настъпят.
Симулативният договор е нищожен на осн. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, независимо от това дали прикрива
друга сделка или не, съответно дали е налице относителна или абсолютна
симулация.
При относителната симулация нежеланата симулирана сделка е изначално
нищожна, докато при дисимулираната и желана от
страните сделка ако отговаря на изискванията на закона е действителна и поражда
между тях съответните правни последици, въпреки че са запазили в тайна волята
си. При относителната симулация само ако има иск по чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, съдът
постановява в приложение на правилата, относно дисимулираната
сделка.
В настоящият казус ищцовата страна успешно
доказа твърденията си, че намерението на дарителите е всъщност да бъде
прехвърлено възмездно правото на собственост, което противоречи на каузалния
характер на договора за дарение. Не се доказа предполагаемото дарствено намерение на дарителите. Не без значение е
обстоятелството, че в същият ден в който е станало дарението има сключена нова
втора промяна на собствеността чрез възмездна сделка на останалата част от
имота, собственост на прехвърлителя. В тази насока са
свидетелските показания за липса на каквито и да е взаимоотношения между страните по дарението в
период, който го предхожда.
В тази насока е практиката на ВКС по гр.д. № 3512/2008 г. по описа на ВКС с
докладчик съдия Емануела Балевска, съгласно която не
е налице противоречие със съдебната практика по въпросите за допустимосттаа на иска за прогласяване на нищожността на
дарението, релевирана от страна на лица, които не са
страни по самата сделка. В конкретната хипотеза правният интерес на лицата
съсобственици на имота, разпореден в идеална част на
трети извън съсобствеността лица, е налице и е обусловен от правната възможност
/като съсобственици/ при евентуалното уважаване на иска по чл. 26 от ЗЗД,
въпреки че разпоредителната идеална част се връща в партимониума
на прехвърлителя, тъй като съсобственици да се
възползват от правната възможност на чл. 33 ал. 2 от ЗС и да получат тази
идеална част при установените от законодателя при това предпоставки.
Съдът намира, че
договорът за дарение е сключен за заобикаляне на закона именно поради това е
недействителен. Законовата забрана да се постигне определен правен резултат по
силата на 8сключена сделка, обуславя независимостта на чл. 26 от ЗЗД. По силата
на договор за дарение приобретателят по следката следва
да бъде десйтвително дарен, т.е. да получава нещо без
да дадва насрещна престация.
Данните по делото за липса на познанство и взаимоотношения между дарителя и
надарения преди сключване на сделката на 23.08.2019 г., които да легитимират дарственият акт като такъв, данните за липса на намерение
от страна на прехвърлителите да дари и данните за последваща сделка в същият ден тази по вторият нотариален
акт за покупко-продажба на другата притежавана идеална част от същият имот,
която не може да бъде атакувана от гледна точка на регламентираната в чл. 33,
ал. 2 от ЗС правна възможност за изкупуване на разпоредения
дял от съсобственика, комуто не е предложено изкупуването, само ако купувачът
също има права – т.е. има качеството на съсобственик, обосновават
законосъобразността на изводите, че се касае до недействителност на дарението.
Обусловеният иск по чл. 33, ал. 2 от ЗС се явява, с оглед на безспорно
установената недействителност на каузалната сделка, тъй като са спазени всички
законови изисквания за срок, освен това претендиращият изкупуване представлява
активно легитимирана страна, относно тази претенция, а освен това са и налице
основанията за изкупуване на продадения имот при същите условия,
материализирани в договора за продажба.
Не е спорно, че искът е
предявен в рамките на двумесечния преклузивен срок
след договора за дарение и покупко-продажба, които са били в един и същи ден,
два поредни нотариални акта. Също така безспорно се доказа, че дарителите и
продавачите не са предложили на своя съсобственик ищеца да закупят идеалните
части от имота при същите условия при които е продаден на четвъртия ответник С.
Д., поради което съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 33, ал.2 от
ЗС, и следва да се допусне изкупуване в полза на ищеца на продадените от ответниците идеални части срещу заплащане на цена в общ
размер 5228.50 лв. по двата нотариални акта.
След обстоен преглед на
трайната съдебна практика, съдът стигна до извода след събраните по делото
доказателства, че следва да се приложи съдебната практика, относно привидност
на договор за дарение при който страните нямат воля да бъдат обвързани както
постановява сключеният между тях договор по каузалната сделка дарението. Когато
волята на страните по сключеното съглашение е само да се създадат привидни
правни последици на обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а
когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения в
сключеното съглашение, симулацията е относителна. Законодателят има ясна
регламентация, че и в двете хипотези сделката се явява нищожна. Прикритото
съглашение поражда действие само, ако отговаря на изискванията за неговата
действителност.
Исковете за обявяване
на привидността по чл.26, ал.2 от ЗЗД и за разкриване на симулацията по чл.17,
ал.1 от ЗЗД имат различен предмет, като единият цели прогласяване нищожност на
явната сделка, а другият обвързващата сила на прикритото съглашение. При всяка
симулация страните се съгласяват да изповядат договора по начин, по който е
написан. Безспорно при наличието на симулация, страните се съгласили да
изповядат договора по определен начин, но всъщност нямат воля да бъдат
обвързани от описания в нотариалният акт за дарения начин.
Що се касае до относителната
симулация същата обхваща сделките, чиито правни последици страните не желаят да
настъпят. При тази симулация са налице две сделки - едната привидна - симулативна, чиито правни последици страните не желаят, а
другата - прикрита - дисимулирана, чиито правни
последици страните действително желаят. /Решение №79 от 26.06.2012 г. на ВКС по
гр.д. №791/2011г., Ill г. о., ГК/
По делото безспорно се
доказа, че описания договор за дарение на описаната 1/8 ид.ч.
от материализирания имот в нот. акт за дарение се
явява сключен при относителна симулация, тъй като страните не са искали
настъпване на правните последици от дарствения
договор, а всъщност са целяли договор за
покупко-продажба на описаният недвижим имот. Следователно дарението в
конкретния казус е привидната сделка, а прикритата е покупко-продажба.
На основание чл.26, ал.2 от ЗЗД договорът за дарение на
1/8 идеална част от недвижимия имот, описан в Акт № 161, том ХVІІІ, д. №
3188/2019 г. по описа на Службата по вписванията, вписан като нот. акт № 172, том ІV, рег. № 10502, нот.
дело № 617/2019 г. по описа на нотариус Н. Стойчева с рег. № 123, в регистъра
на НК, с район на действие СлРС, сключен на
23.08.2019 г. е нищожен, като привиден, прикриващ продажба, поради което съдът
следва да прогласи неговата нищожност на това основание.
При уважаване на първият иск, съдът не дължи произнасяне
по евентуално съединеният иск за нищожност на договора, поради липса на
основание.
Относно следващият
иск за обявяване на действителен на сключения между страните договор за
покупко-продажба между тримата ответника, в качеството на продавачи и ответника
С.Д. Д. в качеството му на купувач на 6/8 ид. ч., обективиран в нот. акт № 173, том IV, рег. № 10504, дело № 618 от
23.08.2019 г. на нот. Н. Стойчева с рег.№ 123, вписан
в АВ с акт № 162, нот. дело 3189 от 23.08.2019 г., на
осн. чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, като съдът следва да допусне изкупуване в
полза на ищеца П.Д.З. на продадените от ответниците Т.Д.З.,
Р.Д.Д. и Д.Д.Д. 6/8 ид.ч. от процесния недвижим имот
срещу заплащане на цена от 4500 лв. на ответника С.Д. Д..
Съдът намира, че следва да уважи и предявеният конститутивен иск с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС,
тъй като са налице всички предпоставки за уважаване на този иск – налице е
съсобственост върху имота, съсобственикът е прехвърлил с договор за
покупко-продажба идеалната си част от съсобствеността на трето лице,
представляващ несобственик, както и съсобственикът продавач да не е предложил
на другия съсобственик да изкупи дела му от съсобствения
имот или да е предложил при условия различни от тези, при които е продал дела
си на третото лице купувач.
Сключеният между страните Т.Д.З., Р.Д.Д.
и Д.Д.Д. като привиден договор за дарение на идеални
части от процесния недвижим имот е относително
недействителен. Той е породил правните последици на прикрития договор за
продажба, като продажбата на идеалните части от имота и дарението съставляват
нарушение на разпоредбата на чл. 33 от ЗС, поради което за ищеца съсобственик
възниква субективното потестативно право да изкупи
идеалните части от новият купувач по договора, като цената по договора за
дарение 4500 лв. следва да бъде заплатена в едномесечен срок от влизане в сила
на решението от ищеца на ответника С.Д. Д..
Предвид изложените съображения, съдът намира, че
предявените искове са основателни и доказани, поради което следва да бъдат
уважени.
С оглед изхода на
процеса ответниците Т.Д.З., Р.Д.Д.
и Д.Д.Д. следва да заплатят на ищеца П.Д.З.
направените по делото разноски в общ размер на 1007.94 лв.
Водим от гореизложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПРОГЛАСЯВА за
нищожен на осн. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД Договор за
дарение на недвижим от 23.08.2019 г., обективиран в нотариален акт № 172, том IV, рег. № 10502,
дело № 617 по описа на нотариус Николина Стойчева, с рег. № 123, вписан в
Службата по вписванията с вх.№ 5304, дв.вх.№ 5294 от
27.08.2019 г., акт № 161, том ХVІІІ, дело № 3188 от 2019 г., по силата на който
Т.Д.З., ЕГН ********** ***, Р.Д.Д., ЕГН ********** *** и Д.Д.Д., ЕГН **********
***, със съдебен адрес:***, чрез адв. Е.Х. *** са
ДАРИЛИ на С.Д. Д.,
ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. М.
***, собствените си 1/8 /една осма/
идеална част от УПИ № IX – 534 /девети за
петстотин тридесет и четири/, кв. 32 /тридесет и две/ по плана гр. Шивачево,
общ.Твърдица, обл. Сливен, целия с площ от 1064 кв.м.
/хиляда и шестдесет и четири/, при граници: изток - УПИ Х-532, УПИ XI- 531,
запад - УПИ VIII-533, север - улица, юг - УПИ XIV -528, ведно с всички
подобрения и трайни насаждения в имота, като привиден, прикриващ договор за
продажба.
ОБЯВЯВА за действителен на осн.
чл. 17, ал. 1 от ЗЗД договорът за покупко-продажба на недвижим имот от 23.08.2019 г., обективиран в в нот. акт № 173, том IV, рег. №
10504, дело № 618 от 23.08.2019 г. на нот. Н.
Стойчева, с рег.№ 123, вписан в Службата по вписванията с акт № 162, том ХVІІІ,
нот. дело 3189, по силата на който Т.Д.З., ЕГН ********** ***, Р.Д.Д., ЕГН ********** *** и Д.Д.Д., ЕГН **********
*** ПРОДАВАТ на С.Д. Д., ЕГН ********** ***, собствените
си 6/8 /шест осми/ идеални части от
имот от УПИ № IX – 534 /девети за
петстотин тридесет и четири/, кв. 32 /тридесет и две/ по плана гр. Шивачево,
общ.Твърдица, обл. Сливен, целия с площ от 1064 кв.м.
/хиляда и шестдесет и четири/, при граници: изток - УПИ Х-532, УПИ XI- 531,
запад - УПИ VIII-533, север - улица, юг - УПИ XIV -528, ведно с всички
подобрения и трайни насаждения в имота, закупен
за сумата от 4 500 /четири хиляди и петстотин/ лв.
ДОПУСКА ИЗКУПУВАНЕ, на основание чл. 33,
ал. 2 от ЗС на имота, предмет на сделката между Т.Д.З.,
ЕГН ********** ***, Р.Д.Д., ЕГН ********** *** и Д.Д.Д., ЕГН ********** *** и ответника С.Д. Д., ЕГН **********
***, описани в нот. акт за дарение № 172, том IV, рег. № 10502, дело № 617 по описа на
нотариус Николина Стойчева, с рег. № 123, вписан в Службата по вписванията с
вх.№ 5304, дв.вх.№ 5294 от 27.08.2019 г., акт № 161,
том ХVІІІ, дело № 3188 от 2019 г., при
условие, че в едномесечен срок от влизане в сила на решението ищеца П.Д.З., ЕГН ********** ***, със съдебен
адрес:***, офис № 2, чрез адв. Д. *** да заплати на
ответника С.Д. Д.,
ЕГН ********** ***, сумата от 728.50 лв.
/седемстотин двадесет и осем лева и петдесет стотинки/ лв.
ДОПУСКА ИЗКУПУВАНЕ, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС на
имота, предмет на сделката между Т.Д.З.,
ЕГН ********** ***, Р.Д.Д., ЕГН ********** *** и Д.Д.Д., ЕГН ********** *** и ответника С.Д. Д., ЕГН **********
***, описани в нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот от
23.08.2019 г., обективиран в нот.
акт № 173, том IV, рег. № 10504, дело № 618 от 23.08.2019 г. на нот. Н. Стойчева, с рег.№ 123, вписан в Службата по
вписванията с акт № 162, том ХVІІІ, нот. дело 3189,
при условие, че в едномесечен срок от влизане в сила на решението ищеца П.Д.З., ЕГН ********** ***, със съдебен
адрес:***, офис № 2, чрез адв. Д. *** да
заплати на ответника С.Д. Д., ЕГН ********** ***, сумата от 4 500 /четири хиляди и петстотин/ лв.
Ако в посочения едномесечен срок от
влизане в сила на решението П.Д.З., ЕГН
********** *** НЕ ЗАПЛАТИ
посочената сума, на основание чл.33, ал.3 от ЗС решението в частта за
изкупуване ще се счита за обезсилено по право.
ОСЪЖДА Т.Д.З.,
ЕГН ********** ***, Р.Д.Д., ЕГН ********** *** и Д.Д.Д., ЕГН ********** *** и ответника С.Д. Д., ЕГН **********
*** със съдебен адрес:***, чрез адв. Е.Х. *** да
заплатят на П.Д.З., ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес:***, офис № 2, чрез адв. Д. ***
направените по делото разноски в общ размер на 1007.94 лв. /хиляда и седем
лева и деветдесет и четири стотинки/.
На осн. чл. 115, ал. 2 от ЗС, дава на ищеца шестмесечен
срок от влизане в сила на решението, за отбелязване на същото в Службата по
вписвания при СлРС.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщението до страните пред Сливенски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ