Р Е Ш Е Н И Е
№1049
гр. Хасково, 15.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито съдебно заседание на
четиринадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
при секретаря Гергана
Мазгалова
като разгледа
докладваното от съдия Костова административно дело № 1007/2018г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано
е по жалба от „Свекатекс“ ООД, с ЕИК …., със седалище и адрес на управление гр.
Д., ул.“Ц.Б. “, бл…, вх…, ап…, представлявано от С.К.А. срещу Ревизионен акт №
Р-16002617007690-091-001/08.06.2018г., в частта на непризнат данъчен кредит по
ЗДДС в общ размер на 23 203.33 лв. по фактури издадени от „Мега Груп Ин“ ЕООД,
за данъчен период – месец 01; месец 02; месец 03 и месец 04. 2017г., от „Иви
888“ ЕООД за данъчен период – месец 06, месец 07 и месец 08. 2017г.; и „Мартекс
-Е“ ЕООД, за данъчен период – месец 03. 2017г., с прилежащи лихви
2 665.38лв. и Ревизионен акт № П-16002618114658-003-001/19.06.2018г. за
поправка на ревизионен акт, издадени от органи по приходите при ТД на НАП
Пловдив, потвърдени с Решение №501/30.08.2018г. на директора на дирекция „ОДОП“
гр. Пловдив при ЦУ на НАП.
Жалбоподателят счита обжалвания акт в
оспорената му част за неправилен и незаконосъобразен, а изводите на органа по
приходите за противоречащи и несъответни на събраните в хода на ревизията
доказателства. Позовава се на практиката на СЕС, обективирана в Решение от
21.06.2012г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, относно доставки на услуги и
стоки и приложението на разпоредби от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от
28.11.2006г., относно общата система на данъка върху добавена стойност и
Директива 2010/45/ЕС транспонирани от 01.01.2012г. Твърди,че при действието на
ЗДДС / в сила от 01.01.2007г./ единственото действие на доставчика от което
зависи правото на данъчен кредит на получателя на доставката е издаването на
данъчен документ. Предвид изложените съображения, моли съда да отмени
обжалвания ревизионен акт в обжалваната му част. В съдебно заседание
жалбоподателя редовно призован не се явява и не се представлява.
Ответникът по жалбата – Директор на
Дирекция “ОДОП” гр. П. при ЦУ на НАП, редовно призован за съдебно заседание не
се явява. От процесуалния представител на същия по делото е постъпила молба, в
която са изложени съображения за неоснователност на жалбата. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Ревизионният акт е обжалван в
предвидения за това срок пред контролния в приходната администрация орган,
който с решението си го е потвърдил в оспорената част. Така постановеният от
Директора на Дирекция „ОДОП“ - гр. П. резултат и подаването на жалбата в
рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за
нейната процесуална допустимост.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Началото на ревизионното производство е
поставено със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002617007690-020-001/09.11.2017
г., издадена от началник сектор на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК и с
обхват задължения по ЗДДС за данъчни периоди – 01.01.2017 г. – 30.09.2017 г. С
последваща ЗВР № Р-16002617007690-020-002/01.03.2018г. г.
срокът на ревизията е удължен до 04.05.2018 г.
Ревизията е възложена от надлежно упълномощен
с правата по чл. 112, ал. 1 и чл. 113, ал. 3 от ДОПК орган по приходите. Видно
от приложената по делото Заповед №
РД-09-1/03.01.2017г., издадена на основание чл. 11, ал. 3 от ЗНАП,
във вр. с чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК от Директора на ТД на НАП гр. П., на органа, издал посочените по-горе ЗВР,
са били делегирани надлежни правомощия по чл. 112, ал.
1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК.
Съставен е Ревизионен доклад № Р-16002617007690-092-001/11.05.2018г. в срока по чл. 117 от ДОПК, а в този по чл.
119, ал. 3 от ДОПК, въз основа на съставения РД, е издаден и процесният РА,
редовно връчен по електронен път на 14.06.2018 г.
Данъчният субект е обжалвал ревизионния акт по реда на
чл.155 и сл. от ДОПК пред Директора на Дирекция ”ОДОП” при ЦУ на НАП П., който се е
произнесъл с Решение №501/30.08.2018г., с което е потвърдил като
законосъобразен и обоснован ревизионния акт в частта на непризнат данъчен кредит по ЗДДС
в общ размер на 23 203.33 лв. по фактури издадени от „Мега Груп Ин“ ЕООД, за
данъчен период – месец 01; месец 02; месец 03 и месец 04. 2017г., от „Иви 888“
ЕООД за данъчен период – месец 06, месец 07 и месец 08. 2017г. и „Мартекс - Е“
ЕООД, за данъчен период – месец 03. 2017г., с прилежащи лихви 2 665.38лв.
и Ревизионен акт № П-16002618114658-003-001/19.06.2018г. за поправка на
ревизионен акт, издаден от органи по приходите при ТД на НАП П.. Предмет
на настоящото производство е РА в частта, потвърден с Решението на директора на
дирекция „ОДОП“ П..
Поради изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е постановен от
надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен
орган. Властническото волеизявление е обективирано в изискваната от закона
форма и е постановено в рамките на преклузивния срок по чл.109 от ДОПК.
С ревизионния акт в обжалваната му
част органите по приходите са отказали право на приспадане на данъчен кредит по
фактури издадени от следните дружества:
- в размер на 6233.33 лв. по 5 броя фактури,
издадени от „Мега Груп Ин“ ЕООД за данъчен период месец януари, месец февруари,
месец март и месец април 2017г., с предмет на доставките работни комплекти,
гащеризони, зимен комплект, ръкавици и шапки, ушиване на работни комплекти.
- в размер на 14 970.00 лв. по 11
броя фактури, издадени от „Иви 888“ ЕООД за данъчен период месец юни, месец
юли, месец август и месец септември 2017г., с предмет шивашки услуги.
- в размер на 2000 лв. по 2 броя
фактури, издадени от „Мартекс – Е“ ЕООД за данъчен период месец март 2017г., с
предмет шивашки услуги.
Органите по приходите, след като са
разгледали всички събрани в хода на ревизията документи, са приели, че от преките
доставчици „Мега Груп Ин“ ЕООД, „Иви 888“ ЕООД, „Мартекс – Е“ ЕООД са налице
издадени данъчни документи за описани извършени облагаеми доставки на услуги и
стоки на ревизираното лице, без реално да има такива извършени от доставчика.
Освен това са приели, че от дружеството неправомерно е ползван данъчен кредит,
поради дублиране на фактури и упражнено право два пъти по едни и същи фактури.
От тук е прието, че не е доказано извършването на доставка на стоки по смисъла
на чл. 6 от ЗДДС, както и основания за издаване на процесните фактури и за
начисляване на данък по тях, поради което и на основание по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е отказано правото на приспадане в посочените размери.
В рамките на ревизионното
производство е констатирано следното:
Относно доставките от „Мега Груп Ин“
ЕООД:
Извършена е насрещна проверка на "Мега Груп Ин"
ЕООД, документирана с протокол № П-22221718018942-141-001/15.02.2018
г. във връзка с която е изготвено ИПДПОЗЛ, връчено на 31.01.2018 г. по ел. път.
В отговор от проверяваното дружество не са представени доказателства за редовно
заведена счетоводна отчетност - главна книга и оборотна ведомост за м.01 – м.04.2017
г. /когато са издадени фактурите/, извлечения от счетоводни сметки, отчитащи
активите, вкл. задбалансови сметки за отчитане на получените от възложителя
платове и материали за работни комплекти, от които да е видно отразяване на
придобиването на стоките/материалите, съхраняването им и изписването им при
продажбата на ревизираното лице, доказателства за наличието на същите към
датата на издаване на спорните фактури към "Свекатекс" ООД. Не са
представени документи за разплащане по фактурите, както и доказателства за
наличие на технологичен и кадрови потенциал, за обект, където
стоките/материалите са съхранявани до продажбата им и където са извършени
дейностите по ушиване на работни комплекти с материали на възложителя, както и
кои лица са изпълнители на услугите.
В хода на ревизията органите по приходите са извършили
проверка в информационните масиви на НАП, при която е констатирано, че
извършваната дейност от дружеството е покупко-продажба на плоскости за изолации
на сгради, търговия с дървени материали, извършвана в нает обект - склад,
находящ се в гр. С., ж.к. .К.", ул. „В. Г." №.., с наемодател „Селект
Дистилъри" ЕООД, с ЕИК ……. Изследваните 5 бр. фактури не са включени в
подадените през 2017 г. дневници за продажби и СД по ЗДДС на „Мега Груп Ин"
ЕООД.
По данни от справката за трудови договори към периода на
издаване на изследваните фактури "Мега Груп Ин" ЕООД разполага с 2
лица, назначени по трудови правоотношения на длъжности складажия и офис
менажер. Липсват назначени лица като шивачи или кроячи или други свързани с
ушиване на работни костюми. По данни от „Справка по чл.57 от ЗОДФЛ и чл.37 от ЗДДФЛ за изплатени суми от фирми“ от „Мега Груп Ин“ ЕООД няма изплатени суми за
физически лица и фирми през 2017г.
Относно фактурираните доставки от "Мега Груп Ин"
ЕООД, РЛ е представило издадените му 5 бр. фактури и фискални бонове, копирани
върху фактурите. Други документи /договори, анекси, оферти, осчетоводяване на
разплащанията по фактурите, приемо-предавателни протоколи, стокови разписки,
транспортни документи, сертификати за стоките/материалите/, удостоверяващи
извършените доставки по фактурите, не са представени. Фискалните бонове са
издадени от ЕКАФП с номер на ФУ DT 030552 и ФП
030976 от обект в гр.С., ж.к. "С.", ул. "В. ю." №27, от
дати: 19.01.2017 г. – 3260.00 лв.; 25.01.2017 г. - 2 740.00 лв.,
20.03.2017 г. - 6 000.00 лв.; 28.03.2017 г. - 4 000.00 лв. и
22.02.2017 г. - 5 700.00 лв. В
същото време по данни от информационния масив на НАП органите по приходите са
установили, че дружеството няма регистрирано такова ФУ. По данни на
представените хронологични счетоводни записвания по сметка 501 Каса е
констатирано, че така издадените фискални бонове за извършено плащане в брой не
са осчетоводени по кредита на сметката. Не са установени направени записи по
въпросните фактури за приключване на сметка 401 Доставчици със сметка 501 Каса,
т.е. не е налице счетоводно отразяване за платени доставки по фактурите на
"Мега Груп Ии" ЕООД.
Органът по приходите е разгледал и обсъдил в констативната
част на съставения РА/РД информацията и данните, съдържащи се в тези документи,
в резултат на което е посочил, че същите не доказват реално прехвърляне на
собственост върху стоки /работни комплекти/ поради липсата на доказателства, че
"Мега Груп Ин" ЕООД е разполагало с фактурираните видове и количества
ушити работни комплекти, които са предмет на продажба към "Свекатекс"
ООД. Липсват доказателства за мястото, на което е било извършено прехвърляне на
собствеността на стоките /работни комплекти/, доколкото РЛ и прекият доставчик
"Мега Груп Ин" ЕООД не представят съпътстващи доставката документи
/приемо-предавателни протоколи, складови/стокови разписки, товарителници, пътни
листове и др./
Относно фактурите, в които като предмет на доставките са
посочени услуги, свързани с ушиването на работни комплекти, на полугащеризон и
др., с материали на възложителя, органът по приходите е отразил, че
изпълнителят "Мега Груп Ин" ЕООД не разполага и не доказва наличие на
технически, технологичен и трудов ресурс, който е необходим за изпълнението на
тези услуги. Няма данни за превъзлагане на услугите на трети лица.
Наличието на горните обстоятелства и факти, разгледани от
ревизиращия екип в тяхната съвкупност, са дали основание да бъде формирано заключението,
че издадените от "Мега Груп Ин" ЕООД 5 бр. фактури не документират
реално осъществена доставка на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1, респ. доставка
на услуга по реда на чл. 9, ал.1 от ЗДДС, поради което отразеният в тях косвен
данък се явява неправомерно начислен, както и поради неправомерно приспадане на
ДДС по едни и същи фактури по два пъти. Поради това на основание чл. 68, ал. 1,
т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС на "СВЕКАТЕКС" ООД не е признато
правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 6 233,33 лв. по
обследваните фактури.
Относно доставките от „Иви 888“ ЕООД:
Извършена е насрещна проверка на "Иви 888"
ЕООД, документирана с протокол №П-22221018018748-141-001/13.02.2018 г. ВЪВ
връзка с която е изготвено ИПДПОЗЛ, връчено на 29.01.2018 г. по ел. път. В
отговор от проверяваното дружество не са представени доказателства за редовно
заведена счетоводна отчетност - главна книга и оборотна ведомост за м.06 -
м.09.2017 г. /когато са издадени фактурите/, извлечения от счетоводни сметки
отчитащи активите, вкл. задбалансови сметки за отчитане на получените от
възложителя платове и материали за работни комплекти, от които да е видно
отразяване на придобиването на стоките/материалите, съхраняването им и
изписването им при продажбата на ревизираното лице, доказателства за наличието
на същите към датата на издаване на спорните фактури към "Свекатекс"
ООД. Не са представени документи за разплащане по фактурите, както и
доказателства за наличие на технологичен и кадрови потенциал, за обект, където
стоките/материалите са съхранявани до продажбата им и където са извършени
дейностите по ушиване на работни комплекти с материали на възложителя, както и
кои лица са изпълнители на услугите.
В хода на ревизията органите по приходите са извършили
проверка в информационните масиви на НАП, при която е констатирано, че
"Иви 888" ЕООД е декларирало в подадения дневник за продажби и в СД
по ЗДДС за м.08.2017 г. само 2 фактури от издадените общо 11 бр. с получател
"Свекатекс" ООД, останалите не са декларирани от дружеството в
дневниците за продажби и в СД по ЗДДС за 2017 г. "Иви 888" ЕООД е
дерегистрирано по ЗДДС на 28.09.2017 г., поради установени обстоятелства по чл.
176 от ЗДДС. Фактура №185/29.09.2017 Г. с данъчна основа 7 400.00 лв. и
ДДС 1 480.00 лв. е издадена след дерегистрацията на дружеството по ЗДДС.
По данни от справката за трудови договори през периода на
издаване на обследваните фактури "Иви 888" ЕООД разполага с 1 лице,
назначено по трудови правоотношения на длъжност машинен оператор. Липсват
назначени лица като шивачи или крояч или други свързани с ушиване на работни
костюми. По данни от "Справки по чл. 57 от ЗОДФЛ и чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени
суми от фирми" няма изплатени суми на физически лица и фирми през 2017 г.
Установено е, че "Иви 888" ЕООД не разполага с недвижими имоти -
офис, търговски обект или склад, където да осъществява стопанска дейност,
складиране на стоки/материали и ушиване на работни костюми; не притежава
собствени активи, с които да е възможно ушиването на облекла на ишлеме; няма
информация за наети ДМА, МПС и др.
Относно фактурираните доставки от "Иви 888"
ЕООД, РЛ е представило издадените му 11 бр. фактури и фискални бонове, копирани
върху част от фактурите. Фискалните бонове са издадени от ЕКАФП с номер на ФУ
DY 403714 и ФП 36539286 от обект офис в гр. С., пл. "Г." №.., ет. ..
от дати: 12.07.2017 г. - 8 940.00 лв.; 01.08.2017 г. - 9 720.00 лв.;
02.08.2017 г. - 8 400.00 ЛВ.; 09.10.2017 г. - 8 880.00 лв.;
06.10.2017 г. - 5 400.00 лв.; 05.10.2017 Г. - 9 600.00 лв.;
04.10.2017 г. - 6 300.00 лв.
За фактури №176/31.08.2017 г., № 172/21.08.2017г., № 164/23.06.2017
Г. и №167/30.06.2017 г. не са представени фискални бонове или други документи
за извършено разплащане по доставките. В същото време по данни от
информационния масив на НАП органите по приходите са установили, че дружеството
няма регистрирано такова ФУ. По данни на представените хронологични счетоводни
записвания по сметка 501 Каса е констатирано, че издадените фискални бонове за
извършено плащане в брой не са осчетоводени по кредита на сметката. Не са
установени направени записи по въпросните фактури за приключване на сметка 401
Доставчици със сметка 501 Каса, т.е. не е налице счетоводно отразяване за
реално платени доставки по фактурите, издадени от "Иви 888" ЕООД.
Съгласно представения договор за изработка на ишлеме от
09.05.2017г., сключен между "Свекатекс" ООД - възложител и "Иви
888" ЕООД - изпълнител, изработката ще бъде реализирана по модел и с
материали на възложителя; всички доставени материали в склада на изпълнителя
остават собственост на възложителя; разходната норма на материалите за една
бройка, с включени всички увеличения, е тази, която е посочена в приложение № 1
към договора.
Органите по приходите са констатирали, че положените
подписи от изпълнителя по представения договор от 09.05.2017г. и приложение №1
към съществено се различават от подписите, положени на представените фактури,
издадени от "Иви 888" ЕООД, като се има предвид вписаното име на П. Д.
като управител на "Иви 888" ЕООД.
По така сключеният договор от РЛ не са представени
документи за предаване на необходимите материали на изпълнителя "Иви
888" ЕООД за ушиването им на ишлеме, не са представени документи за
транспортиране на материалите до обект на изпълнителя в с. Ш., К.. Не са
представени доказателства по конкретни дати за предаване на определени видове и
количества материали по съответните поръчки; липсват стокови разписки и
приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи предаване на материали за ушиване
на ишлеме на конкретни лица - представители на изпълнителя, на определено място
и дата.
Без наличие на предадени материали не би могло да се
осъществи ушиване на конкретните изделия. Съгласно данните от представените
приемо-предавателни протоколи за готовите изделия, в тях е вписано място на
предаване с. Ш., но не са представени доказателства за извършени превози до с.
Ш. на материали и от с. Ш. до обект на РЛ на ушитите готови изделия - по дати,
маршрут, километри, място на натоварване и място на разтоварване, МПС и водач.
За целта закона е регламентирал съставяне на пътен лист и товарителница, а
такива не са представени както от РЛ, така и от изпълнителя на услугите -
"Иви 888" ЕООД.
В представеното писмено обяснение от С.А. управител на
"Свекатекс" ООД, е посочено, че тъй като за транспортиране на
платовете и вземането на готовите изделия от с. Ш. е ползван личният автомобил
на управителя, то и не са отчислявани служебни разходи и няма съставени
транспортни документи. Товаро-разтоварната дейност е извършена от управителя С.А..
В обяснението е записано, че лицето, получило материалите и предало ушитите
изделия, е И. Д. - представител на "Иви 888" ЕООД. Органите по
приходите са констатирали, че за това твърдение не са налице никакви
доказателства. В представените от РЛ документи никъде не е вписано името на Ива
Димитрова и не е ясно на каква длъжност е и какви правомощия изпълнява това
лице във фирмата доставчик на шивашките услуги, поради което не са приети за
достоверни твърденията на представляващия РЛ С.А..
Органите по приходите са разгледали и обсъдили в
констативната част на обжалвания РА/РД информацията и данните, съдържащи се в
посочените по-горе документи, в резултат на което са направил извод, че същите
не доказват реално прехвърляне на собственост върху стоки / ушити работни
комплекти / поради липсата на доказателства, че „Иви 888“ ЕООД е ушило с
материали на възложителя фактурираните видове и количества работни комплекти.
Липсват доказателства за мястото на което е било извършено прехвърляне на
собствеността на ушитите работни комплекти, доколкото РЛ и прекият доставчик
„Иви 888“ ЕООД не представят съпътстващи доставката документи / приемо- предавателни
протоколи за материалите, складови/стокови разписки, товарителници, пътни
листове и др./. „Иви 888“ ЕООД не разполага и недоказва наличие на технически,
технологичен и трудов ресурс, който е необходим за изпълнението на тези шивашки
услуги. Няма данни за превъзлагане на услугите на трети лица.
Наличието на горните обстоятелства и факти, разгледани от
ревизиращия екип в тяхната съвкупност, са дали основание да бъде формирано заключението,
че издадените от „Иви 888" ЕООД 11 бр. не документират реално осъществена
доставка на услуга по реда на чл. 9, ал.1 от ЗДДС, поради което отразеният в
тях косвен данък се явява неправомерно начислен. Поради това на основание чл.
68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС на "Свекатекс" ООД не е
признато правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 14 970.00
лв. по обследваните фактури.
Относно доставките от „Мартекс – Е“
ЕООД:
Извършена е насрещна проверка на "Мартекс - Е"
ЕООД, документирана с протокол № П-22221018040628-141-001/10.05.2018
г. във връзка с която е изготвено ИПДПОЗЛ, връчено по реда на чл.32 от ДОПК.
При извършените посещения на адреса за кореспонденция – с. Я., общ. Д., ул.“П.
м.“ №.. за връчване на ИПДПОЗЛ е установено, че не съществува такъв
административен адрес. Това е удостоверено и със съставен протокол №
1349406/21.03.2018г.
От проверяваното дружество не са представени
доказателства за редовно заведена счетоводна отчетност - главна книга и
оборотна ведомост за м.03. 2017 г. /когато са издадени фактурите/, извлечения
от счетоводни сметки, отчитащи активите, вкл. задбалансови сметки за отчитане
на получените от възложителя платове и материали за работни комплекти, от които
да е видно отразяване на придобиването на стоките/материалите, съхраняването им
и изписването им при продажбата на ревизираното лице, доказателства за
наличието на същите към датата на издаване на спорните фактури към
"Свекатекс" ООД. Не са представени документи за разплащане по
фактурите, както и доказателства за наличие на технологичен и кадрови
потенциал, за обект, където стоките/материалите са съхранявани до продажбата им
и където са извършени дейностите по ушиване на работни комплекти с материали на
възложителя, както и кои лица са изпълнители на услугите.
В хода на ревизията органите по приходите са извършили
проверка в информационните масиви на НАП, при която е констатирано, че
"Мартекс - Е" ЕООД е декларирало в подадения дневник за продажби и в
СД по ЗДДС за м.03.2017г. 2 бр. фактури с получател "Свекатекс" ООД.
"Мартекс -Е" ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС на 27.03.2017 г., поради
установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС.
По данни от справката за трудови договори през периода на
издаване на изследваните фактури „Мартекс – Е“ ЕООД не разполага с персонал,
назначен по трудови правоотношения. Липсват назначени лица като шивачи или
кроячи, или други свързани с ушиване на работни костюми. По данни от
"Справки по чл. 57 от ЗОДФЛ и чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени суми от
фирми" няма изплатени суми на физически лица и фирми през 2017 г.
установено е, че "Мартекс - Е" ЕООД не разполага с недвижими имоти
-офис, търговски обект или склад, където да осъществява стопанска дейност,
складиране на стоки/материали и ушиване на работни костюми; не притежава
собствени активи, с които да е възможно ушиването на облекла на ишлеме; няма
информация за наети ДМА, МПС и др.
За 2017 г. "Мартекс - Е" ЕООД не е подало ГДД
по чл. 92 от ЗКПО, от което може да се направи извод, че дружеството не е
извършвало стопанска дейност.
Относно фактурираните шивашки услуги от "Мартекс -
Е" ЕООД РЛ е представило издадените му 2 бр. фактури придружени от
фискални бонове, издадени от ЕКАФП с номер на ФУ DY 388437 и ФП 36522617 от обект - офис в гр. С., ул. "А." № .., ет…,
от дати: 03.04.2017 г. – 5400.00 лв. и 03.04.2017 г. - 6 600.00 лв. По данни на представените хронологични
счетоводни записвания по сметка 501 Каса е констатирано, че издадените фискални
бонове за извършено плащане в брой не са осчетоводени по кредита на сметката.
Не са установени направени записи по въпросните фактури за приключване на
сметка 401 Доставчици със сметка 501 Каса, т.е. не е налице счетоводно
отразяване за реално платени доставки по фактурите, издадени от "Мартекс -
Е" ЕООД.
Съгласно представения договор за
изработка на ишлеме от 06.02.2017г., сключен между „Свекатекс“ ООД – възложител
и „Мартекс – Е“ ЕООД-изпълнител, изработката ще бъде реализирана по модел и с
материали на възложителя; всички доставени материали в склада на изпълнителя
остават собственост на възложителя; разходната норма на материалите за една
бройка, с включени всички увеличения, е тази, която е посочена в приложение №1
към договора.
По така сключения договор от РЛ не
са представени документи за предаване на необходимите материали на изпълнителя
„Мартекс – Е“ ЕООД, за транспортиране на материалите до обект на изпълнителя.
Не са представени доказателства по конкретни дати за предаване на определени
видове и количества материали по съответните поръчки; липсват стокови разписки
и приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи предаване на материали за
ушиване на ишлеме на конкретни лица- представители на изпълнителя, на
определено място и дата. Съгласно данните от представените приемо-предавателни
протоколи за готовите изделия, в тях е вписано място на предаване гр.
Кюстендил, но не са представени доказателства за извършени превози до гр.
Кюстендил на материали и от гр. К. до обект на РЛ на ушитите готови изделия- по
дати, маршрут, километри, място на натоварване и място на разтоварване, МПС и
водач. За целта не е представена товарителница и пътен лист условие
регламентирано в закона.
Органите по приходите са разгледали и обсъдили в
констативната част на обжалвания РА/РД информацията и данните, съдържащи се в
посочените по-горе документи, в резултат на което са направили извод, че същите
не доказват реално прехвърляне на собственост върху стоки / ушити работни
комплекти/ поради липсата на доказателства, че "Мартекс - Е" ЕООД е
ушило с материали на възложителя фактурираните видове и количества работни
комплекти. Липсват доказателства за мястото, на което е било извършено
прехвърляне на собствеността на ушитите работни комплекти, доколкото РЛ и
прекият доставчик "Мартекс - Е" ЕООД не представят съпътстващи
доставката документи /приемо-предавателни протоколи за материалите,
складови/стокови разписки, товарителници, пътни листове и др. "Мартекс -
Е" ЕООД не разполага и не доказва наличие на технически, технологичен и
трудов ресурс, който е необходим за изпълнението на тези шивашки услуги. Няма
данни за превъзлагане на услугите на трети лица.
Наличието на горните обстоятелства и факти, разгледани от
ревизиращия екип в тяхната съвкупност, са дали основание да бъде формирано
заключението, че издадените от "Мартекс - Е" ЕООД 2 бр. фактури не
документират реално осъществена доставка на услуга по реда на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, поради което отразеният в тях косвен данък се явява неправомерно
начислен. Поради това на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС на "Свекатекс" ООД не е признато правото на приспадане на
данъчен кредит в общ размер на 2 000,00 лв. по изследваните 2 бр. фактури.
С оглед гореизложеното и
при наличните по делото доказателства настоящия състав на съда приема, че РА в
оспорената му част е законосъобразен и в тази връзка не са налице сочените в
жалбата основания за неговата отмяна.
Реалността на
доставките е основополагаща за законосъобразното възникване и упражняване на
правото на данъчен кредит – чл. 6, ал. 1, респ. чл. 9, ал. 1 във връзка с чл.
25, чл. 68, ал.1 е чл. 69, ал.1 ЗДДС. Доказателствената тежест в този процес пада
върху ревизираното лице, което трябва с всички допустими по ДОПК доказателства
и доказателствени средства да установи реалното осъществяване на фактурираните
доставки. Това е така, защото след като получателят черпи права от доставката
чрез претенцията му за право на данъчен кредит, в негово задължение е да
притежава документи за реалното предаване на стоката.
Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1
от ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право
да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки
и услуги по облагаема доставка.
Разпоредбата на чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС
сочи, че когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от
регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за
стоките и услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е
доставил или предстои да му достави.
Според легалното определение на чл.
6, ал. 1 от ЗДДС, доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на
правото на собственост или друго вещно право върху стоката, а съгласно чл. 25,
ал. 1 от с.з. данъчно събитие е доставката на стоки или услуги, извършена от
данъчно задължени лица, вътреобщностно придобиване, както и вносът на стоки по
чл. 16. Разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС установява, че данъчно събитие в
общия случай, възниква на датата, на която собствеността върху стоката е
прехвърлена или услугата е извършена. Следователно, за преценката дали е
осъществена реална доставка по конкретните фактури, е необходимо да се изследва
дали е налице предвиденият в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС правопораждащ
юридически факт, а именно прехвърлянето на правото на собственост върху
стоката, при чието проявление възникват съответните правни последици.
В този смисъл, за да е налице право
на данъчен кредит, следва да е доказано фактическото осъществяване на
доставките. Установяването на реално осъществяване на доставката за предходен
период следва да бъде направено след анализ на резултатите от конкретната
доставка при получателя. При доставка на стока следва да се установи дали
получателят разполага със същата или съответно доказателства за разпореждане
със стоката или влагането й в продукция.
Аналогични на горните разпоредби
са и аргументите на Съда на Европейския съюз. В решение на СЕС от 6 декември
2012 година по дело C-285/11 в т. 31 е посочено, че за да се установи, че на
основание на процесните доставки на стоки е налице правото на приспадане, е
необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали
съответните стоки са били използвани от получателя за извършването на облагаеми
сделки.
В т. 32 „Запитващата
юрисдикция е задължена в съответствие с правилата за доказване, установени в
националното право, да извърши глобална преценка на всички елементи и
фактически обстоятелства по делото”; „Ако в резултат от тази преценка се
установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално
осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани за целите на неговите
облагаеми сделки, по принцип правото на приспадане не би могло да бъде отказано
/т. 33/. От изложеното следва, че за да се признае правото на приспадане на
ДДС, е необходимо стоките или услугите да са реално получени и да са използвани
за целите на облагаеми сделки.
От друга страна, в т. 37
Съдът допълва, че националните административни и съдебни органи следва да
откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се
установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел
злоупотреба. Това е така, когато самото данъчнозадължено лице извършва данъчна
измама. Действително, в такъв случай не са изпълнени обективните критерии, на
които се основават понятията за доставка на стоки или услуги, извършена от
данъчнозадължено лице в това качество, и за икономическа дейност /т. 38/.
Изложеното означава, че ако след преценка на всички елементи и фактически
обстоятелства по делото, не може да се направи извод за действително предадени
и получени от доставчика и получателя стоки, то правото на приспадане не следва
да се признае.
Спорният въпрос в
настоящото производство за действителното извършване на процесните доставки не
беше доказан по категоричен начин при доказателствена тежест за жалбоподателя,
който претендира права от този факт и в настоящото производство, въпреки
предоставените му процесуални възможности в рамките на съдебното производство. Наличието
на данъчни фактури и тяхното осчетоводяване само по себе си не е достатъчен
факт за доказване на облагаеми доставки. Защото за осъществяване на една
доставка, не е достатъчно получателят по доставката да притежава данъчен
документ. Задължително и необходимо условие е, на първо място, фактически да е
осъществено прехвърляне на правото на собственост върху процесните стоки, т.е.,
да е настъпило данъчно събитие, което да е предпоставка за начисляване на
данък, което в случая не се доказа по отношение на жалбоподателя. Липсват в
настоящия случай доказателства за твърдяното от оспорващия прехвърляне на
правото на собственост. От една страна, защото органите по приходите не са
могли да осъществят проверка в счетоводството на доставчиците, а от извършените
служебни проверки в информационната база данни на НАП е установено, че
твърдяните от жалбоподателя доставчици не разполагат с материално-техническа и
кадрова обезпеченост за извършването на процесните доставки. Остана и в това
производство недоказано дали процесните доставки се включват в основната или
обичайната търговска дейност на доставчиците. В настоящото производство, не
бяха представени никакви доказателства, че твърдяните доставчиците са
притежавали стоките – предмет на процесните доставки, за да могат да ги
продадат на жалбоподателя, да му прехвърлят правото на собственост върху
процесните стоки. Съдът приема, че в случая органите по приходите са направили
законосъобразен и обоснован извод, че данъкът по процесните фактури е начислен
неправомерно, доколкото е начислен данък в нарушение на императивните
изисквания на закона за вярно и обективно отразяване на действителни доставки в
издадените първични счетоводни документи, при липса на извършени доставки по
смисъла по чл.6, ал.1 ЗДДС, т.е., установява се наличието на основанието чл.70,
ал.5 ЗДДС, а именно неправомерно начислен данък. Горният извод е съобразен с
приетото от Съда на ЕС в т.13 и т.17 в решението му от 13 декември 1989 г. по
дело С-342/87, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим
единствено поради вписването му във фактурата, тъй като това право се
ограничава само до действително дължимите данъци, т.е. тези, отговарящи на
облагаема сделка и ако всеки фактуриран данък можеше да се приспада, дори
когато не отговаря на действително дължим данък, то данъчната измама би била
по-лесна. Жалбоподателят не е представил доказателства в административното
производство, не бяха представи такива и в настоящото производство за
отделянето и предаването на процесните стоки, което е задължителна предпоставка
за доказване прехвърлянето на правото на собственост върху стоки, определени
само по своя род. Не беше доказано изпълнението на изискването на чл.24, ал.2 ЗЗД. Предвид горното настоящия състав на съда приема, че изводите на ответника
за липса на облагаеми доставки между „Мега Груп Ин“ ЕООД, „Иви 888“ ЕООД и „Мартекс – Е“ ЕООД, от една страна като доставчици, и жалбоподателя „Свекатекс“
ЕООД от друга страна като получател, са обосновани. Липсата на доказателства
обосновава извод за липса на данъчно събитие по смисъла на чл.25, ал.1 ЗДДС, т.к.
не може да бъде прехвърлено право на собственост върху стоки, каквито
доставчикът не е доказано да е притежавал.
В практиката си
Върховния административен съд приема, че наличието на доставка (данъчно
събитие) е неотменна предпоставка за задействане механизма както на начисляване
(изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на
приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на доставка на стока или
услуга по смисъла на чл.6 и чл.9 ЗДДС е кумулативно условие за възникване на
правото на данъчен кредит. Наличието на фактури, тяхното счетоводно отразяване
в съответните регистри и извършването на плащане по тях не е достатъчно и
необходимо условие, за да се приеме, че е налице доставка. За да възникне право
на приспадане на данъчен кредит е необходимо предвидените в закона (чл.6, ал.1
и чл.25 ЗДДС) изисквания да са изпълнени по отношение на конкретната доставка и
посочените страни по доставката, т.е., не е достатъчно по принцип стоките да са
доставени и налични при получателя, а е необходимо правото на собственост върху
същите да е прехвърлено именно от лицето, посочено като доставчик в издадените
данъчни фактури. Този факт в настоящия случай както бе казано и по-горе не е
доказан при доказателствена тежест за жалбоподателя. Единствено фактурите не
могат да бъдат доказателство за извършеното отделяне и предаване на родово определени
стоки, поради което няма основания за признаване на правото на данъчен кредит.
В този смисъл е и съдебната практика на Съда на ЕС – решения по дела С-284/11 и
С-285/11. Съда на ЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен
кредит, получателят следва да разполага с фактура за доставка, която е реално
осъществена/решение по дело С-152/02 на Съда на ЕО и т.49 от решение по дело
С-285/09 на Съда на ЕС и др./. От значение за признаване на правото на
приспадане на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава
да е налице данъчно събитие, да е прехвърлено правото на собственост върху
стоките. В своята константна практика Съда на ЕС приема, че право на данъчен
кредит е налице само когато са извършени доставки, които обстоятелства подлежат
на доказване с допустимите доказателствени средства както в хода на
ревизионното, така и в хода на съдебното производство. Именно неустановеното
фактическо осъществяване на доставките е основание да се направи извод за
неправомерно начисление на данъка по смисъла на чл.70, ал.5 ЗДДС.
По-голяма част от изследваните доставки по фактурите,
издадени от "Мега Груп Ин" ЕООД, "Иви 888" ЕООД,
"Мартекс - Е" ЕООД, касаят извършване на услуги - шиене на ишлеме на
работни комплекти. Една доставка на услуга е облагаема само ако между
доставчика и получателя съществува правно взаимоотношение, в рамките на което
се разменят реципрочни престации, като получената услуга представлява ефективна
престация за изплатеното възнаграждение. Липсата на безспорно установено реално
престиране на фактурираната услуга е равнозначно на липса на реално осъществена
облагаема доставка по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. в тази връзка не може да
се твърди, че в хода на извършеното ревизионно производство са представени годни
доказателства, удостоверяващи действителното изпълнение на шивашките услуги.
Договорите сами по себе си не могат да удостоверят реалното осъществяване на
сделките. Предвид констатираните факти и обстоятелства в хода на ревизията,
правилно органите по приходите са приели, че представените документи -
договори, поръчки за ушиване на текстилни изделия на ишлеме,
приемо-предавателни протоколи, единствено от ревизираното дружество, не следва
да се приемат за достоверни доказателства за извършване на услугите по ушиване
на работните комплекти с материали на възложителя. За транспортиране на
платовете и материалите и на ушитите работни облекла липсват доказателства, а
поръчките за ушиване на текстилни изделия на ишлеме и приемо-предавателните
протоколи не съдържат никакви данни за обекта, от който платовете и материалите
се товарят, за обекта, в който са разтоварени и е извършено ушиването на
работните комплекти, информация за МПС и водачи, извършили транспортиране на
платовете и материалите и на вече ушитите работни комплекти. Същите тези
документи са подписани от управителя на "Свекатекс" ООД - С.А., което
означава, че той е наясно с обстоятелството, че те не обективират реални факти
и събития. В тази връзка не може да се твърди, че в хода на извършеното
ревизионно производство са представени годни доказателства, удостоверяващи
действителното изпълнение на фактурираните шивашки услуги.
На следващо място неоснователно е позоваването в жалбата на решение от 21 юни 2012
г. на Съда на ЕС по присъединени дела С-80/11 и С-142/11, тъй като случаите не
са идентични и поради това, че органите по приходите не са се обосновавали с
изследване на предходни доставки по веригата назад, а са отказали правото на
приспадане на данъчен кредит поради липса на доказателства за реално
осъществени доставки, по които се претендира това право. В този смисъл се е
произнесъл неведнъж и Върховния административен съд – при липса на доказателства за реално извършване на доставката, а
само фактуриране, казусът няма връзка с посочената практика (решение № 6681 от 08.06.2015 г. по адм. д. № 7142/2014
г., ВАС, VІІІ о., решение № 6614
от 04.06.2015 г. по адм. д. № 6299/2014 г., ВАС, І о.). Противно на поддържаната от жалбоподателя теза Съдът на ЕС както в
посоченото решение, така и в други решения – по дела С-642/12, С-643/12, отново
обосновава тезата, че не е изключена възможността компетентната администрация
да провери дали фактурираните доставки са действително извършени и с оглед на
това да установи данъчно задължение; че правото на Съюза, както и принципите на
данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на
получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за
получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка.
В горния смисъл е и решение на Съда на ЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12
„Евита-К“ ЕООД, т.37 и 38, където за пореден път съдът постановява, че лицето,
което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените за
това условия, а извършването на последваща доставка е само косвено указание,
което следва да се вземе предвид съвкупно с всички други обстоятелства по
делото. В конкретния случай по делото липсват доказателства, които по
категоричен начин да установяват както фактическо изпълнение на доставките,
така и изпълнението им от посочените доставчици.
Предвид събраните доказателства в
хода на ревизионното производство относно процесните доставчици, един от които
не е намерен на декларирания адрес, други които са дерегистрирани по ЗДДС, не
разполагат с материално техническа и кадрова обезпеченост, което да им
позволява осъществяване на процесните доставки, не е подавана ГДД по чл.92 ЗКПО,
съдът приема, че не се доказва фактическото осъществяване на фактурираните
доставки, което изключва признаване на право на данъчен кредит. В горния смисъл
e и практиката
по дела С-342/87 г., С -78/12г., С -152/2002 г. и др. на СЕС, така и с
Решенията от 31.01.2013 г. по дела С-642 и С-643/2011 г. и Определение от
04.07.20163 по дело С-572/11 г. на СЕС.
Предвид посоченото, налага се извод, че в случая са
налице само документално оформени сделки, без те да са реално осъществени от
вписаните в тях като доставчици дружества "Мега Груп Ин" ЕООД,
"Иви 888" ЕООД и "Мартекс - Е" ЕООД. Налице са само издадени
фактури без издателите реално да са изпълнили вписаните в тези фактури услуги,
а ревизираното дружество като участник в съставянето на тези документи не може
да не е запознато с това обстоятелство. Възлагайки отговорността за ушиването
на тези поръчки на други подизпълнители ревизираното дружество следва да
извърши щателно проучване на същите, да се убеди, че те са утвърдени в бранша и
коректни фирми. с наложена репутация и авторитет в тази област. В хода на
ревизията са събрани достатъчно годни доказателства, които сочат, че и тримата
доставчика не могат да извършат фактурираните услуги, тъй като не разполагат с
необходимия кадрови и технически ресурс за това. Това потвърждава изводите на
органите по приходите, че представяйки услугите по ушиването за извършени от посочените
дружества, за които жалбоподателя знае, че не са действителни техни
извършители, то се поставя в положение на недобросъвестно данъчнозадължено
лице, което е знаело, че участва в привидни доставки и в изготвяне на
документи, които не обективират реалната действителност. По този начин то се
ползва неправомерно от правото на приспадане на данъчен кредит по фактури,
които не документират реални доставки, като неправомерно намалява данъчния си
резултат за съответния период и реализира за себе си данъчно предимство. Тъй
като съзнателно е участвало в този процес жалбоподателя не може да се ползва от
принципа на правната сигурност в неговото проявление за защита на оправданите
правни очаквания.
Относно изложените в жалбата мотиви, че
изводите на ревизиращия екип са в противоречие с международните нормативни
актове и решения на СЕС, посочени в същата, следва да се съобрази, че съгласно
чл.17, ал.1 от Шеста Директива и съответстващия чл.167 от Директива
2006/112/ЕО, правото на приспадане на данъчен кредит възниква по време, когато
подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Съгласно чл.10, ал.2 от Шеста
Директива и съответстващия му чл.63 от Директива 2006/112/ЕО данъчното събитие
настъпва и ДДС става изискуем, когато стоките или услугите са доставени. Горните
разпоредби са транспонирани в българския ЗДДС, съответно в текста на чл.25, ал.2
и ал.6, и чл.68, ал.2 ЗДДС. От разпоредбите, както на горепосочената Директива,
така и на ЗДДС е видно, че за да възникне изискуемост на данъка, първо е необходимо
да е налице осъществена облагаема доставка. В случая се установяват
обстоятелства за липса на доказателства за действително извършени доставки,
които са посочени като предмет на стопанските операции в съставените от
доставчиците фактури, по които жалбоподателят е упражнил правото си на
приспадане на данъчен кредит. При липса на доказателства за действително
осъществяване на доставките, неправилно би било да се признае правото на
данъчен кредит на жалбоподателя, тъй като в основата на прилагането на
механизма на ДДС стои именно извършването на облагаеми сделки.
Съгласно разпоредбата на чл.133, ал.3 от ДОПК органът по
приходите може по своя
инициатива или по молба на заинтересованото лице да поправи очевидна фактическа грешка в ревизионния акт. В този случай
се издава ревизионен акт, без да са необходими
заповед за възлагане на ревизия и ревизионен доклад. Явна фактическа грешка по смисъла на цитирания текст, е всяко
несъответствие между формираната воля
на административния орган и нейното външно изразяване. Съдът намира, че в случая се касае тъкмо за такава
грешка, поправена по надлежния ред с издаване
на ревизионен акт № П-16002618114658-003-001/19.06.2018г. за поправка на
ревизионен акт при условията и реда на чл.133, ал.3 от ДОПК, като същата не обуславя
в никаква степен незаконосъобраязността на ревизионния акт в твърдения
аспект.
С оглед така събраните в хода на делото
доказателства, не се доказа наличие на доставка по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС по изброените по-горе 18 бр. фактури, издадени от "Мега Груп
Ин" ЕООД, "Иви 888" ЕООД, "Мартекс - Е" ЕООД,
поради което законосъобразно с обжалвания РА на ревизираното лице не е признато
право на приспадане на данъчен кредит по тези фактури в размер на
23 203.33 лв. с прилежащи лихви 2 665.38 лв.
Предвид изложените съображения, съдът
намира, че обжалвания Ревизионен
акт № Р-16002617007690-091-001/08.06.2018г. и Ревизионен акт №
П-16002618114658-003-001/19.06.2018г. за поправка на ревизионен акт, издаден от
органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърдени с Решение
№501/30.08.2018г. на директора на дирекция „ОДОП“ гр. П. при ЦУ на НАП са
законосъобразни и не страдат от визираните в жалбата пороци, и същата като
неоснователна и недоказана,следва да бъде отхвърлена.
Съобразно изхода на делото и
направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на
ответника, същото като основателно следва да бъде уважено и на основание
чл.161, ал.1 ДОПК да бъде осъден жалбоподателя да заплати на ответника
юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 306 / хиляда триста и шест /лева.
Водим от горното и на основание
чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Свекатекс“
ООД, с ЕИК ……, със седалище и адрес на управление гр. Д., ул.“Ц. Б. .“, бл..,
вх.., ап.., представлявано от С.К.А. срещу Ревизионен акт №
Р-16002617007690-091-001/08.06.2018г. в частта за непризнат данъчен кредит по ЗДДС в общ
размер на 23 203.33 лв., с прилежащи лихви 2 665.38 лв. по фактури
издадени от „Мега Груп Ин“ ЕООД, за данъчен период – месец 01; месец 02; месец
03 и месец 04. 2017г., от „Иви 888“ ЕООД за данъчен период – месец 06, месец 07
и месец 08. 2017г. и „Мартекс Е“ ЕООД, за данъчен период – месец 03. 2017г. и
Ревизионен акт № П-16002618114658-003-001/19.06.2018г. за поправка на
ревизионен акт, издадени от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив,
потвърдени с Решение №501/30.08.2018г. на директора на дирекция „ОДОП“ гр. П.
при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА
„Свекатекс“ ООД, с ЕИК ……,
със седалище и адрес на управление гр. Д., ул.“Ц. Б..“, бл.., вх.., ап..,
представлявано от С.К.А., да заплати на Дирекция ”Обжалване
и Данъчно-Осигурителна Практика” Пловдив при ЦУ на НАП сумата 1 306 / хиляда
триста и шест /лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано
пред Върховния административен съд на Р.България с касационна жалба в 14-дневен
срок от съобщаването на страните.
СЪДИЯ: