№ 174
гр. Стара Загора , 16.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Тодор Минов
при участието на секретаря Деяна Ив. Генова
като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно
дело № 20215530202019 по описа за 2021 година
Обжалвано е наказателно постановление № 21-1228-000843 от
05.04.2021 година на Началник група към сектор ПП към ОД на МВР – Стара
Загора /упълномощен със МЗ № 8121З-515 ОТ 14.05.2018 година/, с което на
Н. П. М., ЕГН ********** е наложено административно наказание – „глоба” в
размер на 200 лева за допуснато нарушение по чл.98, ал.2, т.4, във връзка с
чл.178д от Закона за движението по пътищата.
В жалбата и в съдебно заседание се излагат съображения за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли
същото да бъде отменено.
Въззиваемият, редовно и своевременно призован не изпращат
представител и не взема становище по основателността на подадената жалба.
Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на
жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства и взе
предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На Н. П. М. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение от 16.03.2021 година, за това, че на 11.01.2021 година, около 11.20
часа в град Стара Загора, по булевард „Цар Симеон Велики”, срещу Народно
1
читалище „Климент Охридски“, като водач на лек автомобил „Мерцедес А
150” с ДК№ СТ 8272 ВН е паркирала собствения си лек автомобил на място
определено за пътни превозни средства обслужващи хора с трайни
увреждания, без да има право на това. Производството е образувано след
подадена възражение срещу Фиш, серия GT № 566395 от 11.01.2021 година,
като същият е анулиран и да приложени разпоредбите на чл.186, ал.2 от
ЗДвП. Попълнена декларация по чл.188 от ЗДвП. Деянието е квалифицирано
като нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата. При
съставяне на акта жалбоподателя не се е възползвал от правото си на
възражение, включително и това по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на този акт за установяване на административно
нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което
нарушението е описано и квалифицирано така, както е в акта. На
жалбоподателя, на основание чл.178д от Закона за движението по пътищата е
наложено предвиденото административно наказание – „глоба” в размер на
200 лева.
При съвкупната преценка на всички събрани по делото
доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
правилно и законосъобразно.
Вменената като нарушена правна норма - чл.98, ал.2, т.4 от Закона
за движението по пътищата забранява паркирането на места, определени за
хора с трайни увреждания. Съответно санкцията за неизпълнение на това
задължение е тази, предвидена в чл.178д от ЗДвП, която санкционира лицата,
които, без да имат това право, паркират на място, определено за превозно
средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно средство,
приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания. В тази връзка
съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство не
са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, обуславящи
отмяна на атакуваното наказателно постановление. Както актът за
установяване на административно нарушение, така и издаденото въз основа
на него наказателно постановление притежават изискуемото съдържание по
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Това е така, доколкото същите съдържат всички
елементи от фактическия състав на приетото за извършено административно
нарушение. При това положение съдът приема, че твърдяното нарушение е
2
описано с всички релевантни признаци. Въз основа на това съдът приема за
безспорно установено по делото, че М. е осъществила състава на
нарушението по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП, като е паркирала автомобила си на
място предназначено за обслужване на хора с трайни увреждания. Това се
установява както от приложения по делото АУАН, така и от свидетелските
показания на свидетелката – очевидец, Ж.Н., която е констатирала
административното нарушение при извършване на служебните си
задължения. Изложените доводи на процесуалния представител не се
споделят от съда, тъй от една страна са неотносими а от друга не оневиняват
М. в извършеното от нея административно нарушение
Предвид гореизложеното въззивния съд намира, че в
разглеждания случай действително виновно е допуснато нарушение по чл.98,
ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата. В тези случаи по реда на
чл.178д от ЗДвП е предвидено административно наказание – „глоба” в размер
на 200 лева. Съобразявайки се с нарушението, неговата тежест, подбудите за
неговото извършване, както и имотното състояние на нарушителя,
административно наказващия орган, съвсем законосъобразно е наложил
наказание в предвидения в закона размер, а именно – „глоба” от 200 лева. Ето
защо съдът намира, че така наложеното наказание би изиграло своята
превантивна роля, поради което и правилно и законосъобразно е било
определено от административно-наказващия орган.
С оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1228-000843
от 05.04.2021 година на Началник група към сектор ПП към ОД на МВР –
Стара Загора /упълномощен със МЗ № 8121З-515 ОТ 14.05.2018 година/, с
което на Н. П. М., ЕГН ********** е наложено административно наказание –
„глоба” в размер на 200 лева за допуснато нарушение по чл.98, ал.2, т.4, във
връзка с чл.178д от Закона за движението по пътищата, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
3
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред
Административен съд град Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
4