Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 21.05.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на девети
май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА И.
мл.с.
СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира И. въззивно гр. дело № 12581 по описа за 2018г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 439259/27.06.2018г. по
гр.д. № 7225 по описа за 2018г. на Софийски
районен съд, 41-ви състав са отхвърлени като неоснователни исковете,
предявени с искова молба вх. № 2002475/31.01.2018г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК *****с адрес: *** срещу Д.Т.Т., ЕГН **********, С.Т.И.,
ЕГН **********, С.Т.Т., ЕГН **********
със съдебен адрес:***, офис-партер с правно основание на чл. 422 вр. с чл.
415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86
от ЗЗД, за признаване за установено, че
Д.Т.Т., ЕГН **********, С.Т.И.,
ЕГН **********, С.Т.Т., ЕГН **********
дължат на Т.С.”ЕАД, ЕИК *****разделно при равни квоти от по 1/3 заплащане
на сумите в общ размер, както следва: сумата от 2066,60лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
23.08.2017г., до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна
енергия в апартамент № 2 в гр.
София, ж.к. „*****за периода от
01.05.2013г. до 30.04.2016г.; сумата
от 364,50лв., представляващи лихва за забава
за плащането на главницата от 2066,60лв за периода от 15.08.2014г. до 17.08.2017г.; сумата от 21,59лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението – 23.08.2017г., до изплащането й,
представляваща стойност на възнаграждение за дялово разпределение на топлинна
енергия в апартамент № 2 в гр.
София, ж.к. „*****за периода от
01.05.2013г. до 30.04.2016г.; сумата от
4,14лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата от
21,59лв за периода от 15.08.2014г. до
17.08.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по заповедно дело № 57885/2017г. на Софийски районен съд, като ищецът е осъден
да заплати на ответниците съдебни разноски от 200лв.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5121742/20.07.2018г. от ищеца Т.С.”ЕАД в частта, в която исковете са
отхвърлени. Изложило е съображения, че
решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила
и на материалния закон. Посочило е, че събраните доказателства установяват че ответниците са потребител на топлинна енергия в имота. Те
били наематели в имота и това се установявало от настанителната заповед. Като
такива и съобразно чл.232, ал.2 от ЗЗД дължали плащане на потребена топлинна
енергия. На тяхно име ищецът бил открил партида за имота. Претендирало е
разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на въззиваемите за
разноски по делото.
Въззиваемите- ответници по исковете- Д.Т.Т., ЕГН **********, С.Т.И., ЕГН **********, С.Т.Т., ЕГН ********** са оспорили жалбата. Навели са твърдения, че решението е правилно. Не било установено да са
потребители на енергия в имота за процесния период. Не било установено, че
наследодателят им и лицето по настанителната заповед са едно и също лице, имали
различни имена. Настанителната заповед била издадена след смъртта на
наследодателя им, което било индиция, че не той е лицето, посочено в нея.
Нотариалните актове били за различен от процесния имот. Отделно , наемателят не
бил потребител на топлинна енергия, наследодателят им имал и други наследници,
поради което не можело тяхна отговорност
да се ангажира за суми над наследствените им квоти.Претенцията за дялово
разпределение била недопустима, такава била и претенцията за иска за забава на
плащането й. Вземането принадлежало на топлинния счетоводител, а не на ищеца. Част
от задълженията били погасени по давност. Претендирали са разноски за адвокат
от по 50лв. за всеки.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 2002475/31.01.2018г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК *****с адрес: *** срещу Д.Т.Т., ЕГН **********, С.Т.И.,
ЕГН **********, С.Т.Т., ЕГН **********
с адрес за призоваване гр. София, ул. „*****, офис-партер, с която е поискал от
съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл.
от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, да признае за установено, че Д.Т.Т., ЕГН
**********, С.Т.И., ЕГН **********, С.Т.Т., ЕГН ********** дължат на Т.С.”ЕАД, ЕИК *****разделно при равни квоти от по 1/3 заплащане на сумите в общ размер,
както следва: сумата от общо 2066,60лв., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението – 23.08.2017г., до изплащането й, представляваща
стойност на потребена топлинна енергия в апартамент
№ 2 в гр. София, ж.к. „*****за периода от
01.05.2013г. до 30.04.2016г.; сумата
от общо 364,50лв., представляващи
лихва за забава за плащането на главницата от 2066,60лв за периода от 15.08.2014г. до 17.08.2017г.; сумата от общо 21,59лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението – 23.08.2017г., до изплащането й, представляваща стойност на
възнаграждение за дялово разпределение на топлинна енергия в апартамент № 2 в гр. София, ж.к. „*****за
периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г.;
сумата от общо 4,14лв., представляващи
лихва за забава за плащането на главницата от 21,59лв за периода от 15.08.2014г. до 17.08.2017г., за които
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело №
57885/2017г. на Софийски районен съд. Навело е твърдения, че ответниците са потребител
на топлинна енергия в имота, потребили количества и на стойност за които е
предявен иск, изпаднал в забава на плащането им, отношенията били договор при
Общи условия. В сградата нямало сключен договор за дялово разпределение на
енергията и такова било извършвано от ищеца.
Ответниците Д.Т.Т., ЕГН **********, С.Т.И.,
ЕГН **********, С.Т.Т., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор са оспорили исковете. Посочили са , че иска за
дялово разпределение на енергията и за лихва върху него бил недопустим. В
останалата част исковете били неоснователни. Не били потребител на топлинна
енергия в имота, не били потребили такава в количества и на стойност, за която
са предявени исковете. Посочили са, че не са сключвали договор с ищеца за
доставка на енергия в имота, не били собственици или вещни ползватели на този
имот. Настанителната заповед сочела лице с имена, различни от наследодателя им,
а и той имал и други наследници, освен ответниците. Част от задълженията били
погасени по давност. ОУ не били публикувани на страница на ищеца и не ги
обвързвали, клаузата от чл. 33, ал.2 от тях била нищожна като неравноправна,
ищецът бил нарушил правилото на чл. 76 от ЗЗД при отнасяне на платени суми към
начислени задължения. Претендирали са разноски.
По делото е приложено заповедно
дело № 57885/2017г. по описа на СРС, 41
състав, съгласно което същото е образувано по заявление вх.№
3065965/23.08.2017г., ссъ заповед от
04.09.2017г. районният съд е разпоредил Д.Т.Т., ЕГН **********, С.Т.И.,
ЕГН **********, С.Т.Т., ЕГН **********
да заплатят на Т.С.”ЕАД, ЕИК *****разделно при равни квоти от по 1/3
заплащане на сумите в общ размер, както следва: сумата от 2088,19лв., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението – 23.08.2017г., до изплащането й, представляваща
стойност на потребена топлинна енергия в апартамент
№ 2 в гр. София, ж.к. „*****за периода от
01.05.2013г. до 30.04.2016г.; сумата
от 368,64лв., представляващи лихва за забава
за плащането на главницата за периода от 15.08.2014г.
до 17.08.2017г.; съдебни разноски от 99,14лв., за заповедта длъжникът Д.Т. е уведомен на 25.10.2017г.,
останалите са уведомен със залепване на 03.12.2017г. на уведомление, на
03.11.2017г. тримата длъжници са подали възражение срещу заповедта, като са
претендирали разноски, на 15.01.2018г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи
доказателства, че е предявил иск в едномесечен срок от съобщението и на31.01.2018г.
е представил искова молба вх. № 2002475/31.01.2018г.
По делото са приети нотариални
катове за апартамент № 20, бл. 143, ж.к. Гео Милев”, гр. София, удостоверение
за наследници на М.М., договор за
разпределение на топлинна енергия, които са неотносими към делото и не следва
да се обсъждат.
По делото е приета настанителна
заповед от 14.11.1979г., издадена от
органа по жилищно настаняване при РНС „Васил Левски”, гр. София, съгласно която
на основание на чл. 19 от ЗНО Т.А.Т.
и 4-членното му семейство са настанени в апартамент № 2, ж.к. Дружба”, бл. 4,
вх.1, гр. София.
По делото е прието удостоверение
за наследници № 002479/29.09.2009г., издадено от СО, район Искър, съгласно
което Т.А.Т.е починал на 25.07.1979г.
и оставил за наследници по закон децата си Д.Т.Т., В.Т.А., С.Т.И., Н.Т., С.Т.Т.,
Т.Т., Н.Т.Т., М.Т. такова, последните две починали съответно през 1996г. и
2004г., като са оставили наследници, но те не са посочени в удостоверението.
Приети са общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на Т.С.”ЕАД, одобрени с Решение на
ДКЕВР от 2014г.,
С прието по делото, неоспорено от страните заключение по комплексан съдебно-техническата и счетоводна експертиза, вещите са посочили след проверка при
ищеца и документи по делото, че за периода реално доставена енергия в имота е 2057,24лв., за дялово разпределение на
енергията, което било извършено от ищеца била начислена сумата от 21,59лв.,
нямало данни за плащане на същите, лихва за забава за процесния период е 562,51лв.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно.
По допустимостта на решението в обжалваната част :
Съдът приема, че решението в
обжалваната част по исковете за възнаграждение
за дялово разпределение на енергията и лихва върху нея е недопустимо. Това е така, защото
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК не сочи вземане за дялово
разпределение и лихва за забава на плащането му, а само за вземания, посочени
във заповедта за изпълнение е допустим установителния иск по чл. 422 вр. с чл.
415 от ГПК. Релевантно при преценката за
допустимост на иска е заповедта за изпълнение, а не заявлението за за
издаването на такава заповед. Това е така, защото заявлението не се връчва на
длъжника и на него не е дадена възможност да признае или оспори вземанията,
посочени в него. На длъжника се връчва заповедта за изпълнение, тя очертава
претенцията към него и съответно очертава рамките на спорния предмет по делото.
В случая със заповедта за изпълнение не е разпоредено плащане на суми за
възнаграждение за дялово разпределение на енергия и обезщетение за забава на
плащането му, поради което исковете за такива суми са недопустими,
постановеното по тези искове решение на СРС е недопуситмо и следва да се
обезсили , а производството по тях следва да се прекрати. Съдът не следва да се
произнася по заповедта за изпълнение за тези суми, защото иск за такива не е
допустим и в правомощие на заповедния съд е да прецени дали следва да обезсили
заповедта в тази й част.
По правилността на решението в обжалваната
част, която съдът прие за допустима:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422
вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД – иск за установяване на
съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлинна енергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на същото,
за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение, по което ищецът се е задължил да доставя на
ответника топлинна енергия срещу задължение на ответника да заплаща
стойността им, както и че ищецът е изпълнил точно своите
задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за
същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с
Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год./, поради което и за ответника
да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността им, като е изпаднал и в забава за изпълнението
му.
По делото не се спори а и се установи от приети книжа по заповедно
дело, че по повод на заявление по чл. 410 от ГПК е
образувано заповедно производство , по което е издадена заповед. и с нея е
уважено изцяло искането на заявителя „Т.-С.”АД
и длъжниците
са осъдени да му заплатят процесните суми като дължима стойност на потребена топлинна енергия за
процесния имот за периода в размерите на процесните
суми, за които е
предявен иска, възражение срещу
заповедта е депозирано в срок, като заявителят в
срока по чл. 415 от ГПК е предявил настоящия иск.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период Наредба
№16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007
г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл.72, ал.4 от НТ
и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл
решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече –
разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на
подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез
физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Съдът
приема, че по делото не е установено
ответниците да са
потребител /клиент на топлинна енергия
по смисъла на чл. 153 от ЗЕ в имота през процесния период. Това
обстотялество е било оспорено от ответника и в тежест
на ищеца при условията на пълно и главно доказване е било да установи
същото. Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на
топлинна енергия за битови нужди. Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува
енергия за собствени
битови нужди. Посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, са
собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на
топлинна енергия и страна по
продажбеното правоотношение
с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената
топлинна енергия. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и
като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Сключването на договора с ІІІ-то лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства. (В този смисъл Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС).
В случая по делото е установено, че
ответниците са трима от наследниците на Т.А.Т.,
но нито за тях, нито за наследодателя им е установено, че са били потребители
на топлинна енергия в имота и правилно районният съд е отхвърлил исковете.
Приетата настанителна заповед е издадена в полза на Т.А.Т., а наследодателят на ответниците е
лице с други бащино и фамилно име. Доказателства, че тези имена са на едно и
също лице по делото не са ангажирани. Отделно, настанителната заповед е
издадена на 14.11.1979г., тоест след смъртта на наследодателя на ответниците,
настъпила на 25.07.1979г., което допълнително не позволяла извод, че
настанителната заповед е издадена за наследодателя на ответниците. По делото не
е установено наследодателят на ответниците да е носител на вещно право на
ползване върху имота или да е сключил облигационен договор с ищеца да доставка
на топлинна енергия в имота. Не е установено и ответниците са са носители на
вещно право на ползване върху имота, съответно да са сключили договор с ищеца
да доставка на топлинна енергия в имота.
При така възприето съдът приема, че
решението на СРС в тази част е правилно и като такова следва да бъде
потвърдено.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че в тежест на въззивника следва да се поставят разноските
на въззиваемите в производство пред СГС в размер от по 50лв. за всеки
въззиваем, представляващи разноски за адвокат.
Договор за правна помощ е представен по делото и същия установява плащането
на тези суми, размер на адвокатско възнаграждение не надхвърля минималния
размер по Наредба № 1/2004г., поради което и съдът приема, че възражението на
въззивника за прекомерност на същото е неоснователно.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение №
439259/27.06.2018г. по гр.д. № 7225 по описа за 2018г. на Софийски районен съд,
41-ви състав в частта, в която са отхвърлени
като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх. №
2002475/31.01.2018г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК
*****с адрес: *** срещу Д.Т.Т., ЕГН **********, С.Т.И., ЕГН **********, С.Т.Т., ЕГН ********** с адрес за
призоваване гр. София, ул. „*****, офис-партер с правно основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл.
от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че Д.Т.Т., ЕГН **********, С.Т.И., ЕГН **********, С.Т.Т., ЕГН ********** дължат на Т.С.”ЕАД, ЕИК *****разделно при равни квоти от по 1/3 заплащане на сумите в общ размер,
както следва: сумата от общо 21,59лв., ведно със законната лихва от 23.08.2017г., до
изплащането й, представляваща стойност на възнаграждение за дялово
разпределение на топлинна енергия в апартамент
№ 2 в гр. София, ж.к. „*****за периода от
01.05.2013г. до 30.04.2016г.; сумата от
общо 4,14лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата от
21,59лв за периода от 15.08.2014г. до
17.08.2017г., като такива, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по заповедно дело № 57885/2017г. на Софийски районен съд и ПРЕКРАТЯВА
като недопустимо производството по исковете в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
439259/27.06.2018г. по гр.д. № 7225 по описа за 2018г. на Софийски районен съд,
41-ви състав в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК *****с адрес: *** да заплати на Д.Т.Т.,
ЕГН **********, със съдебен адрес:***,
офис-партер на основание на чл. 78, ал.
3 от ГПК съдебни разноски за производство пред СГС в размер на 50лв. (петдесет лева).
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК *****с адрес: *** да заплати на С.Т.И.,
ЕГН **********, със съдебен адрес:***, офис-партер на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски
за производство пред СГС в размер на 50лв.
(петдесет лева).
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК *****с адрес: *** да заплати на С.Т.Т.,
ЕГН ********** със съдебен адрес:***, офис-партер на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски за производство пред СГС в
размер на 50лв. (петдесет лева).
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.