№ 2559
гр. София, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Л. Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова
като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно гражданско дело
№ 20251100503165 по описа за 2025 година
Производството е въззивно по реда на чл. 17 от Закона за защита от
домашното насилие вр. § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН вр. чл.
258-273 от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба с вх. № 328350/16.10.2024 г. по
регистъра на СРС депозирана от Л. Б. А. чрез надлежно упълномощената адв.
Е. П. – САК срещу Решение № 17952/07.10.2024 год. постановено по гр.д. №
24010/2024 год. по описа на СРС, 117 състав.
Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност и
необоснованост на обжалвания съдебен акт. Поддържа се, че районният съд
въз основа на неправилен и непълен анализ на събраните по делото
доказателства е достигнал до погрешни фактически и правни изводи. Отправя
искане за отмяна на обжалваното съдебно решение, като се приеме, че
молбата на Д. В. Т. е изцяло неоснователна. Алтернативно се отправя искане
за намаляване срока на наложените по реда на ЗЗДН мерки.
В хода по същество пред въззивния съд, въззивника чрез процесуалния си
представител поддържа въззивната жалба и отправя искане тя да бъде
уважена по съображенията изложени в нея. Претендира разноски. Оспорва
претенцията за разноски на ответната страна.
В законоустановения тридневен срок по чл. 17, ал. 3 ЗЗДН е постъпил
отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Д. В. Т. чрез процесуален
представител адв. Л. К. - САК, с който се оспорва изложените доводи и се
1
поддържа становище за правилност на решението, поради което моли то да
бъде потвърдено.
Пред въззивния съд въззиваемата страна чрез процесуалния си
представител оспорва въззивната жалба. Претендира разноски и представя
списък по чл. 80 ГПК.
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от
ответника в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от
обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата
на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и
допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото
производство по препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните
разпоредби на ЗЗДН, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не е постановено в
нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на
решенията - постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в
законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Решението е и допустимо в обжалваната част, тъй като са били налице
положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на
молбата за защита, а съдът се е произнесъл именно по молбата с която е бил
сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
Въззивният съдебен състав, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
обжалвания съдебен акт намира, че фактическата обстановка по делото,
установена въз основа на събраните пред първоинстанционния съд
доказателства, е описана вярно и точно в обжалваното решение.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Първоинстанционното решение в обжалваната част е правилно.
Районният съд е сезиран с молба от 24.04.2024 г. по Закона за защита от
домашното насилие, в която са изложени твърдения за извършен от
въззивника Л. А. спрямо въззиваемата Д. Т. акт на домашно насилие,
изразяващ се в следното:
Молителката и ответника живеели във фактическо съжителство от месец
юли 2023 год. в село Черньово, община Ихтиман. В следствие на скандали и
неразбирателство между тях, Д. Т. се е изнесла от жилището, в което живеели
с ответника и се нанесла да живее в апартамент на нейната баба, находящ се в
2
гр. София, ж.к. „*********.
На 16.04.2024 год. в град София към 18:30-19:00 часа Л. А. посетил
апартамента, в който живеела молителката Т., находящ се на адрес: гр. София,
ж.к. „*********. Посещението на ответника било по повод вещи, които искал
да му бъдат върнати от молителката, предвид настъпилата между тях
фактическа раздяла.
В провелия се разговор между молителката и ответника, последния
казал „Аз ще те открадна“, на които думи молителката му напомнила, че вече
не са заедно. Изреченото от молителката провокирало агресия в Л. А., който
бутнал молителката и изтръгнал телефона от ръцете й. Докато държал в лявата
си ръка телефона, с дясната си ръка ответника ударил в гърдите молителката и
тя паднала. Вследствие на удара, молителката изпитвала силна болка, но
успяла да се изправи, на което действие ответника реагирал с удар с юмрук от
дясната страна на лицето. Ответника започнал да дърпа и стиска молителката
за ръцете, както и да я хапе от лявата страна по лицето и устата откъдето
започнало да й тече кръв. Ответника държал под контрол молителката и не й
разрешавал нито да се обади по телефона, нито да отиде до тоалетната.
Последвали още удари по лицето на молителката. От изтощение молителката
е заспала. Към 5:00 часа сутринта на следващия ден, молителката се събудила
и видяла, че А. отново е там. Последният отново взел телефона на
молителката и нанесъл няколко удара по лицето й. Молителката започнала да
крещи за помощ, което провокирало ответника да напусне дома й. След като
А. си тръгнал, молителката се обадила на своята майка, която дошла да я
вземе и да я прибере в своето жилище, което било съвсем наблизо. На адреса
на майката се е отзовала и приятелка на молителката – Д.Г.. На следващият
ден, молителката е посетила съдебно-медицински кабинет, където след
преглед от специалист съдебна-медицина й е било издадено СМУ №
151.04/2024 год.
Актът на домашно насилие от 16.04.2024 г., към 18:30-19:00 часа на
адрес: гр. София, ж.к. „********* е описан и в декларация по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН.
По делото е издадена заповед за незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН, с
която първият съд е задължил Л. Б. А. да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо Д. В. Т., да се доближава на по-малко от 100 метра
от сградата на адреса й и от нея самата, както и да контактува с нея чрез
технически средства.
С Решение № 17952/07.10.2024 год. постановено по гр.д. № 24010/2024
год. по описа на СРС, 117 състав е издадена заповед за защита, като на Л. Б. А.
са наложените мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 ЗЗДН.
В тежест на ответника са възложените и сторените по делото разноски.
Въззивният състав приема, че молбата за защита е депозирана пред
районния съд в преклузивния срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН от пострадалото
лице, което е видно от датата на входящия номер на регистратурата в съда.
Следва, че първостепенният съд е валидно сезиран от процесуално
легитимирана страна.
3
За установяване на сочения акт на домашно насилие в молбата за защита
в хода на първоинстанционното производство са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите Н.А. – майка на молителката, В.Т.,
А.Г. и К. А.а – майка на ответника.
Свидетелката А. споделя пред първия съд, че е знаела за връзката на
дъщеря й с ответника, както и че същите са живеели на семейни начала. За
процесната случка споделя, че сутринта на 17.04.2024 год. молителката й се е
обадила, плачейки. Когато я е видяла след разговора, дъщеря й е имала кръв
около устата, синини по дясната ръка и гърба. Твърди, че приятелки на
дъщеря й се били свързали с нея с твърдения, че ответника е осъществявал
контрол върху дъщеря й, като не й давал да ходи на работа и на университет.
Свидетелката твърди, че е виждала електронна кореспонденция между дъщеря
й и ответника, в които последния е изричал обидни думи и изрази спрямо
молителката.
Действително, свидетелката А. се намира в близка родствена връзка с
молителката по делото, но това обстоятелство само по себе си не е основание
за дискредитиране на нейните показания, а единствено за преценката им с
оглед всички данни по делото, предвид възможната заинтересованост (чл.172
ГПК). Свидетелката съхранява ясен спомен за състоянието на молителката Д.
в деня след процесния инцидент, а именно, че същата е била разстроена и е
имала следи от извършено спрямо нея физическо насилие. Заявеното от тази
свидетелка намира отражение и в СМУ № 151.04/2024 год. Действително
свидетелката не е очевидец на ситуацията между страните, но събитията
разразили се процесната вечер са намерили отражение в емоционалното и
физическо състояние на молителката. Показанията на този свидетел са
обективно, безпристрастно и добросъвестно депозирани, поради което съда
им се доверява за установяване на релевантните за предмета на делото
обстоятелства.
Разпитан пред съда, свидетелят В.Т. посочва, че молителката му е
споделяла за осъществяван спрямо нея системен тормоз и насилие. В средата
на месец април твърди, че е видял Д., като по нея имало следи от насилие –
разкъсване на устната, синини по ръката и гърба. Молителката е била силно
разстроена. Няколко дена след това е закарал молителката по молба на майка
й до лекарски кабинет, където медицинско лице е заключило, че състоянието й
се дължи на паника. Показанията на този свидетел са обективно,
безпристрастно и добросъвестно депозирани, поради което съда им се
доверява за установяване на релевантните за предмета на делото
обстоятелства.
В показанията си пред съда, свидетелят А.Г. твърди, че познава страните
по делото, тъй като е дългогодишен приятел на ответника. Твърди, че
молителката и ответника са живеели в дома на родителите на А.. Посочва, че
процесната вечер 16.04.2024 год. той и ответника са посетили дома на
молителката за около 30 минути, през които Д. Т. изразила желание да
поднови интимните си контакти с ответника, опитала се да го прегърне и
целуне, но А. я отблъснал. Вследствие на това действие, свидетелят видял, че
4
от устната на молителката тече кръв. През това време молителката
продължавала да твърди, колко много обича А. и скъсала тениската му,
крещейки „Няма да те пусна, не си тръгвай“, а свидетелят се опитал да ги
разтърве. При контакта между молителката и ответника, според свидетеля Д.
Т. не е падала на земята и не се е удряла в никакви предмети или стени.
Настоящият въззивен състав констатира несъответствие на изложеното
от този свидетел по повод процесния инцидент с обикновената житейска
логика. В същото време показанията на свидетелят Г. са насочени изцяло към
изграждане на различна версия за събитията случили се на 16.04.2024 год. в
разрез с установените по делото факти. Показанията на този свидетел не
кореспондират със СМУ № 151.04/2024 год., в което са отразени обективните
находки по тялото на молителката, както и с останалите по делото
доказателства. Показанията на свидетелят Г. не кореспондират и със заявеното
от останалите свидетели, поради което въззивният съд няма да кредитира
същите.
Разпитана пред съда, свидетелката К. А.а е посочила, че ответника и
молителката са живеели няколко месеца в нейната къща в с. Черньово, община
Ихтиман. Ставала е свидетел на скандали между тях. След раздялата между
молителката и ответника, последния е споделял на свидетелката А.а – негова
майка, че с молителката се били срещали няколко пъти. Свидетелката А.а
твърди, че е критикувала сина си – ответника А. за поведението му към
молителката.
Отчитайки вероятността свидетелката А.а да е заинтересована в полза
на някоя от страните по делото /чл. 172 ГПК/, законът и съдебната практика
приемат за необходимо същите да бъдат преценявани с оглед всички други
доказателства по делото (в същия смисъл е решение № 457 от 06.08.2010 г. по
гр. д. № 477/2009 г. на ВКС, ГК, І ГО и мн. др.). Свидетелката е майка на
ответника А., но въпреки това добросъвестно и обективно е споделила пред
съда, че е отправяла критики по отношение поведението на ответника спрямо
молителката, поради което съда им се доверява за установяване на
релевантните за предмета на делото обстоятелства.
Изнесените от свидетелите твърдения, кореспондират с приетото по
делото съдебномедицинско удостоверение № 151.04./2024 год., издадено от
съдебномедицински кабинет, от което се установява, че съдебният лекар е
констатирал при преглед извършен на 18.04.2024 год. на Д. В. Т. напречно
ориентирана цепковидна рана с дължима около 1 см., с неравни и охлузени
ръбове, покрита с коричка над нивото на здравия епидермис по ръба на
долната устна отляво, започва от епидермиса и преминава до преходната зона
към лигавицата. Около раната в непосредствена близост има оток и мораво
кръвонасядане. Устната е цялостно оточна, като по вътрешната й повърхност
се наблюдава обширно червеникаво кръвонасядане. По вътрешната
повърхност в долната трета на дясната мишница има кръвонасядане със
синкаво морав цвят и петнист характер на полщ около 3/3 см. с централно
оформена по-бледа окръглена зона, около 1/1 см. съчетано с оток. Воларно
близо до лакътния ръб, в долната половина на дясната предмишница, има
5
пъстровато червеникаво кръсонасядане, на дифузен синкаво морав
кръвонаседнал фон, с локален оток, на обща площ около 2,5/2,5 см. Около
лявата подлопаткова анатомична линия на нивото на ребрата от 7-мо до 10-то,
на площ 7/3,5 см има пъстровато мораво синкаво червеникаво кръвонасядане
и локален оток. Описаните находки са болезнени при докосване.
В заключение е посочено, че при прегледа на Д. В. Т. се установяват
следните травматични увреждания: контузия и разкъсно-контузна рана на
долната устна; кръвонасядане по лигавицата на долната устна; контузия на
дясната мишница, дясната предмишница и лявата част на гърба. Тези
травматични увреждания се дължат на ударни и притискащи въздействия на
твърди тъпи предмети, каквито характеристики могат да имат части от
човешкото тяло /ръце, пръсти, зъби/, както и други предмети. Уврежданията
могат да бъдат получени от нанесени удари с ръце, стискане с ръце, ухапване
/за устната/ и удар в стена, по време и начин, както се съобщава в
предварителните сведения на прегледаната. Посочените травматични
увреждания са причинили на молителката временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
По делото е приложен амбулаторен лист за преглед на пациент от
19.04.2024 год., видно от който, молителката се е оплаквала от състояние на
тревожност, безсъние и липса на апетит, вследствие извършен спрямо нея
побой. При прегледа на молителката е изписана терапия.
По делото е приложено и удостоверение с изх. № К-98/11.07.2024 год.
издадено от Фондация „Асоциация Анимус“ , от съдържанието на което се
установява, че молителката Д. Т. по време на проведените сесии е проявила
типичната симптоматика наблюдавана при жертви на домашно насилие,
изразяваща се в чувство на вина, повишена тревожност, емоционален стрес,
страх и понижен праг на владеене на емоциите. Наблюдавани са и физически
симптоми с психосоматичен характер – наличие на епизодични паник атаки в
следствие на преживяното насилие и инсомния. Д. Т. е оценена с висока
степен на риск,проявяваща симптоматика типична за хора, преживели
травматични събития в условията на домашно насилие и може да бъде
съотнесена с описаните от нея преживявания.
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН изхождаща от
молителката като пострадало лице, на която следва да й бъде придадена
силата на доказателствено средство, съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН. В
декларацията е индивидуализиран акта на домашно насилие по начин, по
който същият е описан и в молбата за защита /арг. от чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН/ -
описание на акта, дата, час - точен или приблизителен, място и начин на
извършване на съответния акт и т. н. С нея се установява извършеното
физическо насилие (удари с ръце и юмруци, бутане, стискане, дърпане и
хапане), психическо и емоционално насилие (отправени заплахи, че ще
потроши апартамента, че ще я „открадне“, упражнен спрямо молителката
контрол, възпрепятстващ я да използва телефона си или да отиде до банята),
извършени от ответника спрямо молителката. Посочените форми на домашно
насилие засягат физическата и психологическата неприкосновеност на
6
молителката, причинявайки й страх за живота и здравето й, болка, стрес,
унижение и негативни емоции.
Декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН кореспондира и с останалите
доказателства по делото – свидетелските показания на разпитаните свидетели,
СМУ в което са отразени обективните находки по тялото на молителката,
констатациите от Фондация „Асоциация Анимус“.
С оглед гореизложения анализ на доказателствата по делото, въззивният
съд намира за установени при условията на пълно и главно доказване
описаните в сезиращата районния съд молба действия на Л. А., изразяващи се
във физическо, психическо и емоционално насилие спрямо молителката Т.
извършени на 16.04.2024 год. към 18:30-19:00 часа на адрес: гр. София, ж.к.
„*********.
Съгласно чл. 2 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са били или са в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство. Като психическо насилие следва да се третира всеки акт, който
причинява психологическа и емоционална травма на жертвата. То може да
бъде осъществено под различни форми – вербално чрез отправяне на обидни
думи и изрази, клеветнически твърдения, опозоряване на личността,
преследване, отправяне на закани и заплашителни изрази, чрез принуда за
предприемане на определено действие. За осъществяването на този вид
насилие могат да бъдат използвани различни средства вкл. средствата за мА.а
комуникация – телефони, интернет, социални мрежи. Посочването не е
изчерпателно, като психическото насилие може да бъде проявено в различни
форми, като следва да се идентифицират конкретните действия/бездействия и
последиците от тях за психическото и емоционално състояние на жертвата.
Осъществените действия от въззивника на 16.04.2024 г. представляват
по своето естество акт на физическо домашно насилие, упражнено спрямо
въззиваемата страна Д. Т., изразяващо се в удари с ръце и юмруци, бутане,
стискане, дърпане и хапане, както и психическо и емоционално насилие
изразяващо се в заплахи да потроши апартамента й, да я „открадне“, както и
да я застави да прави нещо против волята й – да възпрепятства същата да
използва телефона си, да не си тръгва от дома й противно на отправените в
тази насока молби, както и да не позволи на същата да използва банята.
Физическото насилие е най-видимата проява на насилие. Съществуват
различни видове физическо насилие, които човек може да изпита, като:
хапане, драскане, бутане, блъскане, ритане, задавяне, душене, хвърляне на
предмети, насилствено хранене или отказ от храна, физически ограничения
(връзване), безразсъдно шофиране и други. Физическото насилие може да
бъде нещо, което започва бавно с тенденция да се увеличава.
Психологическо и емоционално насилие е всеки акт, в резултат на който
възникват негативни последствия в психичното здраве на индивида,
изразяващи се в интензивни и продължителни преживявания на страх, гняв,
7
вина и други негативни емоции и водещи до трайни състояния като депресия,
ниска самооценка или друго психично неблагополучие. Именно тези
състояние на молителката са намерили отражение в приложеното по делото
удостоверение с изх. № К-98/11.07.2024 год. издадено от Фондация
„Асоциация Анимус“.
С оглед гореизложеното въззивният съд намира, че по делото се
установяват актовете на извършено домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал.
1 от ЗЗДН на 16.04.2024 г. и неговото авторство.
Въззивният съд намира, че наложената от районния съд мярката по чл. 5,
ал. 1, т. 1 от ЗЗДН спрямо Д. В. Т. е правилно индивидуализирана. Наложената
мярка е безсрочна, като Л. А. трябва да се въздържа от извършване на акт на
насилие. Следва да се обърне внимание, че насилието не е само физическо, но
то може да бъде и психическо, както е разяснено в настоящия съдебен акт,
като въззивникът следва да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо молителката във всяка една негова форма. Наложената мярка е
съобразена с естеството и тежестта на извършеното посегателство, като
същата е от характер да постигне превантивната си цел и да възпре
въззивника от осъществяване на акт на насилие.
Мярката по чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН забрана на извършителя да доближава
жилището на молителката, находящо се в гр. София, ж.к. ********* както и
до самата нея на по-малко от 100 метра за срок до 25.12.2025 год., се явява
подходяща, тъй като същата съответства на вида, характера и тежестта на
осъществения акт на домашно насилие, като изключение следва да бъдат
сгради на съдилища, социални служби и полицейски органи.
Мярката по чл.5, ал.1, т. 4 ЗЗДН забрана на извършителя на осъществява
контакт с Д. В. Т. под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез
електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други
средства и системи за комуникация, правилно е била приложена от страна на
първия съд.
Срока определен за изпълнение на наложените мерки е правилно
индивидуализиран с оглед характера и тежестта на извършеното.
Не се установява първостепенният съд да е допуснал нарушение на чл.
236, ал. 2 от ГПК. От извършената съвкупна преценка на доказателствата
може да се обоснове извод, че съдебното решение в обжалваната част, е
основано на приетите за установени от съда обстоятелства по делото и върху
закона. Следва, че първостепенният съд не е нарушил императивна норма на
закона, не е допуснал соченото от въззивника процесуално нарушение и е
обосновал решението си в обжалваната част.
При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от
двете инстанции изводи, първоинстанционното решение в обжалваната част
следва да се остави в сила на основание чл. 17, ал.5 от ЗЗДН, като правилно и
законосъобразно.
Въззивното съдебно решение е окончателно (чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН).
По разноските съдът приема следното:
8
Страните претендират разноски и съдът дължи произнасяне.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН вр. с чл. 18 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът осъжда
въззивникът Л. Б. А. да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна
такса от 12,50 лв. за разглеждане на въззивната жалба.
За въззивното производство от Д. В. Т. са направени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер от 1000 лева, платени в брой, съгласно
договор за правна защита и съдействие от 21.10.2024г., който служи за
разписка за плащането (лист 23 от делото), както и представен списък по чл.
80 ГПК.
От процесуалния представител на въззивника е направено възражение
по чл. 78, ал. 5 от ГПК, което е основателно. Въззивното производство се е
развило в едно съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване, като
процесуалните действия се изразяват в депозиране на отговор на въззивната
жалба и осъществяване на процесуално представителство в едно заседание.
От друга страна, делото не се отличава с фактическа и правна сложност. При
това положение възнаграждението следва да бъде намалено до минимума
съгласно чл. 22 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа (загл. изм. - дв, бр. 14 от 2025 г.) от 600 лева, които на осн.
чл. 11, ал. 3 ЗЗДН следва да бъдат възложени в тежест на въззивника А..
При този изход от спора на въззивника не се дължат разноски.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, III
въззивен брачен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 17952/07.10.2024 год. постановено по
гр.д. № 24010/2024 год. по описа на СРС, 117 състав.
ОСЪЖДА Л. Б. А., ЕГН **********, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН,
да заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул.
„Витоша“ № 2, сумата от 12,50 лв. (дванадесет лева и петдесет стотинки) -
държавна такса по въззивно гр. дело № 3165/2025г. по описа на Софийски
градски съд, Гражданско отделение, III въззивен брачен състав.
ОСЪЖДА Л. Б. А., ЕГН **********, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН,
да заплати на Д. В. Т., ЕГН ********** сумата от 600 (шестстотин) лева -
разноски за адвокатско възнаграждение по въззивно гр. дело № 3165/2025г. по
описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, III въззивен брачен
състав.
9
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10