ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 37672
гр. София, 24.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 89 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от Д. СТ. Ч. Гражданско дело № 20211110152667
по описа за 2021 година
Производството е по чл. 248 ГПК
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна не изразява становище по
молбата.
Съдът намира, че искането е процесуално допустимо, доколкото същото е
направено от легитимирани страни в преклузивния срок, при наличието на представен
списък на разноските по чл. 80 ГПК /л. 84/, но по същество се явява неоснователно.
Макар действително в описаните документи да е налице отразяване, че адвокатският
хонорар е изплатен изцяло, нито в тях, нито в самия договор за правна защита и
съдействие от 20.10.2021 г. /л. 59-гръб/ е отразен начина на неговото плащане – в брой
или по сметка. Твърдението, че сумата е заплатена в брой е заявено едва с молбата по
чл. 248 ГПК от 25.01.2023 г.
Съгласно мотивите към т. 1 от ТР от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС страните по договора за правна защита могат да постигнат съгласие по всякакви,
допустими от закона условия – така в конкретния случай е определен срок за плащане
до 24.11.2021 г. Тази свобода в договарянето обаче се свързва единствено с
отношенията между клиент и адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване на
чл.78 ГПК. Затова в договора за правна помощ следва да бъде изрично указан вида на
плащане, което в процесния договор не е направено. От друга страна, когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт също следва да бъде отразен в
договора за правна помощ, който ще има характера на разписка, удостоверяваща
заплащането на конкретната сума. Нито едно от посочените изисквания не е спазено по
отношение на процесния договор, поради което съдът намира, че не са налице
1
доказателства за действително заплащане на адвокатския хонорар. По тези
съображения искането следва да бъде оставено без уважение.
Съгласно чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК , съдебният акт за изменение на решението в
частта за разноските, може да се обжалва по реда, предвиден за обжалване на
изменения акт, поради което настоящото решение подлежи на обжалване в 7-дневен
срок от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 ЗЗДН/.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 248 ГПК от 25.01.2023 г. от молителите
Ц. А. Ц., ЕГН ********** и Н. Й. П., ЕГН ********** за изменение на Решение № 641
от 15.01.2023 г., постановено по гр.д. № 52667/2021 г. по описа на СРС, 89-ти състав, в
частта за разноските чрез присъждане на такива за адвокатско възнаграждение в размер
на 650 лв.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
седемдневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2