РЕШЕНИЕ
№ 937
гр. Перник, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Ц. Ч. М.
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20231720100094 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК
Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД срещу Д. К. Б., ЕГН:
********** от гр. П., кв. „Т.“, бл. *, вх. *, ап. ** с правно основание чл. 422 ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител – клиент
за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба
/доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично
известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без
да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния
период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника топлинна енергия,
отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение, включваща сума за отопление
на имота, сума за топлинна енергия, отдадена от общите части и сградна инсталация, и за
дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на
падежа – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, нито към момента
на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на
доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите
Общи условия ответникът, като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва, възлизаща на търсената сума. С тези съображения отправя искане за
уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за
1
забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането.
При изложените твърдения се иска да се признае за установено, че ответникът дължи
на ищцовото дружество сумата от общо 1719,39 лева, от които сумата от 1477,53 лв.,
представляваща главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент, находящ се в гр. П., кв. „Т.“, бл. *, вх. *, ап. ** за периода от 01.01.2020 г. до
30.04.2021 г., вкл., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
депозиране на заявлението-30.05.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от
241,86 лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода от 10.03.2020 г. до
11.05.2022 г. Претендират се разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на насрещната страна.
Препис от исковата молба е връчен на ответницата лично, която е депозирала в срока
по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба чрез процесуален представител по пълномощие.
Счита, че исковата молба е нередовна и следва да бъде оставена без движение като
такава, тъй като претенцията на ищеца не била достатъчно добре индивидуализирана както
по отношение на главницата, така и по отношение на мораторната лихва. Не било ясно
каква точно сума за всеки календарен месец от процесния 16 месечен период се била
дължала и лихва в какъв размер била начислена върху всяка претендирана главница за всеки
календарен месец от процесния период. Оспорва иска като неоснователен и недоказан по
основание и по размер. Заявява, че през процесния период не била подавана топлинна
енергия в качество и параметри съответстващи на договореното и ищецът не бил извършил
доставка на стоката, доколкото на основание чл. 110, ал. 2 ЗС топлинната енергия била
движима вещ. Подаваната топлинна енергия не била отчитана законосъобразно и правилно.
Не било налице валидно направен избор на лице по чл. 139а от ЗЕ за извършване на
услугата за дялово разпределение. При изчисляване на подадената топлинна енергия от
отчетените от общия топломер на входа количества не били приспаднати задължителните
технологични разходи. Ищецът незаконосъобразно бил завишил количеството на
топлоенергията, отчетена като подадена към сградата. Подобни разходи не следвало да
бъдат начислявани на потребителите съгласно Директива 2006/32/ЕО. За отчетените суми не
били издадени надлежни фактури. Процесните фактури не били отговаряли на изискванията
заложени в собствените общи условия на доставчика.
Моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
Оспорва на основание чл. 193, ал. 1 ГПК верността на представения отчет на
показанията на топломер в абонатната станция за процесния период за процесния период,
като в случая не се оспорва автентичността, а съдържанието на документа и не следва да
бъде откривана процедура по чл. 193 ГПК. Оспорва автентичността на Договор от
23.09.2002 г., като твърди, че поставените подписи не били на посочените лица, като съдът
ще се произнесе по това оспорване в открито съдебно заседание след взимане на становище
на насрещната страна дали ще се ползва от този документ, което би обусловило откриване
на процедура по чл. 193 ГПК. Оспорва представеното извлечение от сметка, тъй като не
2
било подписано и моли същото да не се приема по делото. Съдът счита, че същото следва да
бъде ценено като неподписан частен документ изхождащ от ищеца и удостоверяващ
благоприятни за него факти.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни
установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл.
153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е
предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в
хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1
ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само
вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане
следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е
възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим.
В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат,
поради което предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в
исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде
установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това
обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно
правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно
наличието на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по
отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация – Перник“ ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по
взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия
при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.
3
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия” са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. Перник, приложими от ищеца
и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник
Съперник – бр. 82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на
топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик
или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В тази връзка
следва да се отбележи, че включването на клаузите на процесните ОУ като източник на
права и задължения между страните съгласно чл. 150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е
обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В
случая се установи, че последните са оповестени в един местен ежедневник, поради което и
с оглед липсата на твърдения от ответника за възражения срещу тях, съдът счита, че са
влезли в сила. Отношенията то така действащите общи условия се уреждат от специален
закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите
условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при определените от
дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към
топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща дължимите
се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1
ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада в забава и дължи заплащането на
обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на
ищеца.
В настоящия случай от приложените към исковата молба писмени доказателства се
установява, че ответникът е сключил на 23.12.2021 г. договор за продажба на наследство с
наследника Т. С. К. с предмет на договора наследството останало от починалия
наследодател на същата В. Г. К., починал на 31.08.2021 г., като в наследството се включват
всички негови права и задължения, включително и правото му на собственост върху
процесния имот и задължения към ищцовото дружество по отношение на този имот.
Ответницата не е оспорва обстоятелство, че е собственик на процесния имот и качеството си
потребител.
Видно от изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза за периода от 1.01.2020
г. до 30.04.2021 г. за абонат на адрес гр. П. жк. Т., бл.*, вх. *, ап.** с абонатен
4
№********** стойността на доставената и ползвана топлинна енергия е в размер на 1477,53
лева и лихва за забава за периода от 10.03.2020 г. до 11.05.2022 г. била в размер на 226,82
лева или общо 1704,35 лева. По месечно задължението за главница и лихва, както и падежа
на всяко месечно задължение за топлинна енергия за имот находящ се в гр. П. жк. Т*, бл.*,
вх.*, ап.** с абонатен №********** е отразено в приложената таблица №1 за изчисляване на
задължението, която е неразделна част от настоящето заключение. Размера на законната
лихва за забава на месечните плащания начислена върху главница 1477,53 лева за периода
от 10.03.2020 г. до 11.05.2022 г. е в размер на 226,82 лева. Обезщетението за забава за
периода от 10.03.2020 г. до 11.05.2022 г. начислено върху главницата в размер на 1477,53
лева за посочения период е в размер на 226,82 лева, съобразено с клаузите на общите
условия на дружеството ищец в частта регламентираща падежа на всяко едно от
периодичните плащания- отразено в Таблица 1. Ответника не е извършил плащания за
топлинна енергия касаещи процесния период. В информационната система на
Топлофикация-Перник АД са отразени изравнителни сметки с отрицателен знак в размер на
-50,81 лева.
Съдът кредитира изготвената по делото СИЕ като неоспорена от страните и изготвена от
вещо лице в рамките на неговата компетентност, което е отговорило пълно, изчерпателно и
безпристрастно на поставените му въпроси.
По делото е изслушана и приета заключение по СТЕ, неоспорено от страните, която съдът
кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на
всички поставени задачи. В заключението е отразено, че услугата „дялово разпределение“ е
въведена от момента на подписването на Договор № 17/27.11.2000 год., между фирмата за
дялово разпределение на топлинната енергия и СЕС. Между топлофикационното дружество
и фирмата за дялово разпределение е подписан договор, /след въвеждането на Общите
условия за продажба на топлинна енергия на битови потребители/ уреждащ
взаимоотношенията между тях. През процесният период, топломерът е преминал
задължителните периодични метрологични проверки и съответства на одобрения тип, годен
е да се използва за търговско измерване, показанията му могат да се считат за достоверни.
Количеството на топлинната енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката.
Изпълнено е изискването на наредбата за разпределение на нетното количество потребена
топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС. От направената проверка, не е
констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в
сградата етажна собственост. Начислените суми са коректни и пресметнати съгласно
методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба през процесуалният период.
Прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислените
суми са приведени към реално отчетените или нормативно начислените с изравнителните
сметки за съответните периоди. Няма разлика в сумите по главницата определени от вещото
лице и тези по исковата молба на ищеца. Изравнителни сметки са изготвяни ежегодно, след
проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в СЕС. Преизчислените
/изравнителни/ суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти. Същите са предавани
5
на представител на СЕС в законно установения срок, предоставени са на вещото лице
известията, които удостоверяват този факт.
В изпълнение на вмененото му от съда задължение по чл. 190 ГПК ищцовото
дружество е представило оригиналите на процесните фактури. Същото е заявило, че при
него се съхранява единствено Договор № 76 от 01.09.2017 г. за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда етажна
собственост сключен между ищцовото дружество и „Директ“ ЕООД, фирмата извършваща
дялово разпределение на процесния недвижим имот и за процесния период. Оспорения като
неавтентичен договор от ответника, с който етажната собственост избира топлинен
счетоводител не се съхранява в ищцовото дружество, тъй като същото не е страна по тях. Не
съществува предвидена възможност да бъде открита процедура по чл. 193 ГПК относно
установяване на неавтентичност на документ, които не е приложен като доказателство по
делото, поради което ищцовото дружество не може да ползва от същия. В СТЕ е отразено,
че услугата „дялово разпределение“ е въведена от момента на подписването на Договор №
17/27.11.2000 год., между фирмата за дялово разпределение на топлинната енергия и СЕС.
От изложеното дотук съдът намира за доказано по делото, че ищецът има качеството
си на страна по облигационното правоотношение с ответника, като собственик на
процесния топлоснабден имот, което неговото качество се установява от представените по
делото писмени доказателства- договор за продажба на наследство. От кредитираните от
съда СИЕ и СТЕ се установи, че през процесния период ищецът е доставил до ползвания
имот топлинна енергия, чиято обща цена възлиза на 1477,53 лева .
Установи се от събраните по делото писмени доказателства наличието на
облигационно правоотношение между страните за процесния имот през процесния период,
по силата на което ищецът изпълнил задължението да доставя до топлоснабдения имот
топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване в претендираните размери
и че ответникът като собственик на топлоснабдения имот е потребител на доставените
услуги от ищцовото дружество. С оглед на изложеното предявения главен иск с правно
основание чл. 422 ГПК във вр с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явава основателен и
доказан в пълен размер и следва да бъде уважен.
При основателност на главния иск, основателен е и акцесорният за присъждане на
обезщетение за забава за периода от 10.03.2020 г. до 11.05.2022 г. начислено върху
главницата в размер на 1477,53 лева за посочения период в размер на 241,86 лева, което се
установява от кредитираната от съда СИЕ.
Липсват твърдения и доказателства за пълно или частично погасяване на
задължението, поради което главният и акцесорният иск следва да бъдат уважени в цялост
така, както са предявени.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл. 78, ал.
1 такива следва да му бъдат присъдени такива в общ размер на сумата от 534,39 лв.,
6
съставляващи сторени по делото разноски в рамките на исковото производство.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид
изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат
разноски в общ размер на 84,38 лв.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1
ЗЕ, че в полза на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо
вземане срещу Д. К. Б., ЕГН: ********** от гр. П., кв. „Т.“, бл. *, вх. *, ап. * , като дължи
на ищцовото дружество сумата сумата от 1477,53 лв., представляваща главница за
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. П.,
кв. „Т.“, бл.* ., вх.*, ап. ** за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., вкл., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от депозиране на заявлението-
30.05.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 241,86 лева, представляваща
законна лихва върху главницата за периода от 10.03.2020 г. до 11.05.2022 г. за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №2966 /2022 г. по описа
на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. К. Б., ЕГН: ********** от гр. П., кв.
„Т.“, бл. *, вх. *, ап. **, да заплати на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********
сумата от 534,39 лева – разноски пред Районен съд Перник в исковото производство и
сумата от 84,38 лева – разноски пред Районен съд Перник в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7