Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 208/16.05.2022г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Председател:
Соня Камарашка
Членове: Бисерка Бойчева
Мария Ницова
при секретаря Антоанета Лазарова и с участието на прокурор Галя Александрова при
Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня
Камарашка касационно административно - наказателно дело № 184 по описа на съда за 2022г.,
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно
производство е Решение №13 от 22.02.2022 г. постановено по АНД № 20211620200586
по описа за 2021г. по описа на Районен съд – Лом, с което е
потвърдено наказателно постановление № К-028996 от 15.10.2021год. издадено от
Директор в Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца със седалище
в гр.Монтана, към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на
потребителите /КЗП/, упълномощен със Заповед №677/21.08.2019год. на
председателя на КЗП, с което на „У.К.Ф.“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление ***, пл.“Гюешево“№14 представлявано от изпълнителния
директор му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 3000.00лева /три хиляди/, на основание чл.45, ал.1 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, за извършено
административно нарушение по чл.11, ал.1, т.12, т.21 и т.26 във вр. чл.27, ал.4
от Закона за потребителския кредит /ЗПК/.
Касационният жалбоподател
„У.К.Ф.“ ЕАД чрез надлежно преупълномощения от АД „Попов, Арнаудов и партньори“
адвокат Цветелина Николаева Холиянова от САК в поддържаните касационни основания,
които се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на
материалния закон и несправедливост на наложеното наказание. В жалбата и по
съществото на делото излага доводи, че постановения съдебен акт е лишен от
мотиви, тъй като липсват такива свързани с наведените в депозираната жалба пред
въззивния съд, относно компетентността на органа издал НП, общите условия към
сключения договор в които се съдържа информация за правата на потребителите
произтичаща от чл.27 и чл.28 от ЗПК. Сочи, че в НП не се съдържа информация за
мястото на нарушението, за което въззивния съд е приел, че е в търговски обект
в гр.Лом, поради което се твърди липса на компетентност на АНО. Сочи се, че
жалбата на потребителя няма общо със съдържанието на договора и общите условия
към него, тъй като оплакването е касаело дефект в стоката, както и че при
започване на административно наказателното производство не е спазен реда за
събиране на доказателства. Относно нарушението на материалния закон, се сочи,
че по въведеното нарушение по чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК информацията се
предоставя при поискване, докато при нарушението по чл. 11, ал.1, т.11 от ЗПК
се изисква да бъде предоставена при сключване на договора, предвид факта, че
такава информация не е поискана, то не е налице и твърдяното нарушение по
чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК. Неправилно е посочена е разпоредбата във вр. чл.27, ал.4 от Закона за потребителския
кредит /ЗПК/, тъй като същата касае информацията в договора по чл.27 и чл.28 от ЗПК, което не е свързано с отговорността на касатора, а на продавача на
стоката. Относно твърдяното нарушение по чл.11, ал.1,т.21 от ЗПК се твърди, че
същите са вписани в общите условия към договора за стоков кредит. Претендира се
маловажност на нарушението. Иска се първоинстанционното решение да бъде
отменено, както и издаденото наказателното постановление, като се претендират
разноски.
Ответника по
касационната жалба
Директор на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца към Главна
дирекция ,,Контрол на пазара" при Комисия за защита на потребителите, редовно призован, представлява се
от старши юрисконсулт Снежинка Петрова Джурджинска, която в
писмено становище и по съществото на делото, оспорва жалбата,
като навежда доводи за липса на твърдяните касационни основания, счита
решението на въззивния съд за правилно и законосъобразно. Счита, че не е налице
основанието на чл.28 от ЗАНН, като моли за оставянето му в законна сила.
Претендира сторените по делото разноски, като моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното
участие в настоящето производство, чрез представителя си
в съдебно заседание, дава
мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, като извършеното нарушение е
доказано по несъмнен и категоричен начин, поради което атакуваното решение
следва да се потвърди като правилно и законосъобразно, тъй като не са налице твърдените
касационни основания.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение
е неблагоприятно, при което същата е допустима.
С касационната жалба не са представени писмени доказателства
свързани с касационните основания, които да променят фактическите и правни
изводи на въззивния съд в обжалваното решение.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН настоящия касационен състав я
намира за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
За да потвърди оспореното НП, въззивният
съд е приел в решението си, че АУАН е съставен при спазване на предвидената в чл. 40
и чл. 43 ЗАНН
процедура и съдържа предвидените в чл. 42 ЗАНН
реквизити.
НП е издадено в съответствие с
изискванията на чл. 57, ал. 1 ЗАНН,
като описаното в него нарушение кореспондира изцяло с описанието, направено в
АУАН. И двата документа са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34 ЗАНН
и в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено
нарушението и начина на констатиране на същото, както и кой текст от кой закон е
нарушен. При преценката за съответствието на процесното НП с материалния закон,
във връзка с представените по делото доказателства, РС е приел, че след като
оспорващото дружество в качеството му на кредитор е сключило договор за
потребителски кредит, в който липсва разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвите и допълнителни разходи когато са
приложими, пълната информация за правото на потребителя при отказ по срочен
договор за кредит произтичаща от чл.27, ал.4 от ЗПК и чл.29, ал.1 от ЗПК ,
както и непосочването на адреса на КЗП, като контролен орган, У.К.Ф.“
ЕАД е извършило нарушение именно на посочените в АУАН и НП разпоредби на чл. 11, ал. 1, т.
12, т.21 и т. 26 от ЗПК.
Съдът е посочил, че наложената имуществена санкция е в минималния размер,
определен в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗПК, който е съобразен с чл. 27 от ЗАНН.
Решението на районния съд е валидно и
допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния
закон. Съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие
по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при
точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствената съвкупност, поради което и възраженията на касатора
са неснователни. Събрани са необходимите и относими доказателства, за чието
съществуване са налице данни по делото и въз основа на тях правилно е
установена фактическата обстановка. Обсъдени са възраженията изложени в жалбата
и са формирани изводи за тяхната неоснователност, които изводи се споделят
напълно от настоящия касационен състав и на основание чл. 221, ал. 2,
изр. 2 от АПК не следва да бъдат повтаряни. Правилно от въззивната
инстанция не е изследван въпроса за субективната страна на нарушението,
доколкото отговорността на юридическото лице е обективна и безвиновна. Не са
налице основанията на чл.28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни
нарушения, тъй като в случая установеното нарушение и обстоятелствата при които
е извършено, не разкриват по-ниска степен на обществена опасност от обичайната
и липсва основание за приложението му.
Настоящият касационен състав намира за
необходимо да внесе допълнителна яснота, относно неоснователността на
наведените от процесуалния представител на касатора доводи, че в погасителния
план не следва да се съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата и лихвата, изчислена на база лихвения процент,
позовавайки се на решение на Съда на
ЕС по дело С-42/15. С посоченото решение по повод преюдициално
запитване от Okresny sud Dunajska Streda Съдът на ЕС е тълкувал различни
членове и параграфи от Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, относно договорите
за потребителски кредит, като по отношение на чл. 10, § 2, б. "з" и
б. "и" от същата, в решението се посочва, че следва да се тълкува в
смисъл, че в срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата
чрез последователни вноски, не трябва да се уточнява под формата на погасителен
план, каква част от съответната вноска е предназначена за погасяването на тази
главница. В националното законодателство съдържанието на договора за
потребителския кредит е уредено в чл. 11, ал. 1 от
Закон за потребителския кредит, където в двадесет и седем точки
лимитативно е посочено какво следва да съдържа. В нито една от тези разпоредби
не е поставено изискване в срочния договор за кредит погасяването на главницата
чрез последователни вноски да е уточнено под формата на погасителен план. В
АУАН не е повдигнато обвинение и с последвалото го НП не е наложено наказание
за това, че в договора за потребителски кредит не е посочен погасителен план, с
каква част от вноската, се погасява главницата. В посочената за нарушена
разпоредба на чл. 11,
ал. 1, т. 12 от ЗПК е описана информацията, която потребителя във
всеки един момент от погасяването на главницата по срочен договор следва да
получи, като законодателят е използвал термина "при поискване", т. е.
тази информация при това в пълен обем, следва да бъде представена на
потребителя само при поискване от негова страна и то безвъзмездно. Оспорващото
дружество е наказано за това, че в "Предмет на договора" не е
посочена именно информацията, която при поискване потребителя има право да
получи, като извлечение по сметка под формата на погасителен план, съдържанието
на погасителния план с направена разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент и когато е приложимо, допълнителните разходи. При това положение
дружеството - касатор не е изпълнило задълженията си в обема визиран в
разпоредбата на чл. 11,
ал. 1, т. 12, т.21 и т.26 от ЗПК, както правилно е констатирал
наказващият орган.
Очевидно е, че в типовите документи не са ясно и недвусмислено посочени правата
на потребителите, произтичащи от чл. 27
и чл. 28 от ЗПК,
както и условията за тяхното упражняване. Независимо, че част от посочената
информация се съдържа в Общите условия към договора, същото е без значение, тъй
като законът изисква процесните реквизити да бъдат изрично съдържащи се в самия
договор, което в случая не е налице, поради което и възраженията на касатора в
тази насока са неоснователни.
Пред настоящата инстанция не се доказаха
факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни
констатации от тези отразени в акта и НП, а оттам и за различни правни изводи
от тези на РС водещи до потвърждаване на НП, като законосъобразно. По делото е
налице надлежно упълномощаване със Заповед за издаване на НП приложена на л.13
от делото и за съставяне на АУАН на л.14 от делото, което води на извода за
издаването на НП и АУАН от компетентен орган. Налице е конкретно описание и на
мястото на нарушението в търговски обект в гр.Лом на ул.“Дунавска“№29,
определящ местно компетентния АНО и компетентния съд да разгледа жалбата,
поради което и възраженията на касатора в тази насока са неоснователни. Неоснователни
са възраженията на касатора относно липсата на събрани в хода на въззивното
производство доказателства, тъй като видно от проведеното съдебно следствие по
делото са изслушани устно и непосредствено свидетелите и са приети и огласени
събраните писмени доказателства по делото. Действително по делото липсва
изрично отразяване на показанията на разпитаните свидетели, но това не води до
цялостна отмяна на въззивното решение. Факта, че изложените мотиви са лаконични
също не е основание за отмяна на постановеното решение, тъй като законодателя е
предвидил това при липса въобще на мотиви при постановяване на решението,
какъвто не е настоящия случай.
Предвид изложеното, настоящият касационен
състав намира подробно изложените в касационната жалба доводи за
незаконосъобразност на оспореното решение за израз на правото на защита, а не
релевантен по делото факт.
При осъществения контрол по реда на чл. 218, ал. 2 АПК,
относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния
закон, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно,
допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон,
поради което следва да остане в сила. Касационната жалба е неоснователна и
следва да се остави без уважение.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза
на ответната администрация, съгласно чл.63б, ал.4 във вр. ал.5 от ЗАНН /към Дв. бр. 109 от 2020 г./, следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80.00лева
/осемдесет/, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП),
респективно по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
(НЗПП).
По изложените съображения на основание
чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на
Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №13 от 22.02.2022 г. постановено по АНД №
20211620200586 по описа за 2021г. по описа на Районен съд – Лом, с което е
потвърдено наказателно постановление № К-028996 от 15.10.2021год. издадено от
Директор в Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца със седалище
в гр.Монтана, към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на
потребителите /КЗП/, упълномощен със Заповед №677/21.08.2019год. на
председателя на КЗП.
ОСЪЖДА „У.К.Ф.“ ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление ***, пл.“Гюешево“№14 да заплати на Комисия за защита на
потребителите - София, сумата от 80.00лева /осемдесет/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция и 5,00лева държавна
такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: