Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 23.05.2019 год., гр.Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, на двадесет
и трети април през двехиляди и деветнадесета година, в публично заседание, в
следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
при секретаря Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №4233
по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.288 от ТЗ, във връзка с чл.195 ал.3, във връзка с ал.2 от ЗЗД и чл.79 от ЗЗД.
Подадена е искова молба от „Б. " ООД, ЕИК *******, със седалище в гр.Г. 5300 и адрес на управлението ул.„********“ №* ет.*,
ап.*, представлявано от управителя И. Х. Б. , действащ чрез пълномощника адв.С.В.К. *** против „МАРИЦА ОЛИО" АД, ЕИК
*********, със седалище в гр.Пазарджик 4400 и адрес на
управлението: ул.„************“ №*, представлявано от
изпълнителните директори В.С.М. и Г.С.М., в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че на 02.07.2018г. между него и ответното дружество
е сключен договор за покупко-продажба на белен слънчоглед. Продавачът „Марица
Олио" АД се е задължил да достави на купувача белен слънчоглед тип
„Бейкъри" в количества, качество и срокове, подробно описани в договора.
Закупеният от „Б. " ООД белен слънчоглед е бил предназначен за износ до
краен получател - Предприятие „Савпол" ООД кд, със седалище и адрес на
управлението: ул.„**********“ №*, гр.Г. 44100, Полша.
Твърди, че на 11.07.2018г. ответното дружество е
извършило доставка на 24 000 килограма белен слънчоглед. Стоката е натоварена
на нает от купувача автомобил, изготвена е международна товарителница и е експедирана
до Полша. При пристигането на камиона в разтоварния пункт на 18.07.2018г. е
констатирано, че стоката е заразена с насекоми. Получателят Предприятие
„Савпол" ООД кд е съставил протокол за рекламация от същата дата, в който
е отразено наличието на молци. Същият е отказал да приеме заразената стока и е
върнал доставката, за което е извършено надлежно вписване в клетка 13 на
международната товарителница. При пристигането на камиона обратно в гр.Пазарджик на 24.07.2018г., е извършен оглед на стоката
от представители на ищеца и ответника. Извършен е стоков контрол от експерт на
„Булгарконтрола" АД, който е потвърдил наличието на жива зараза и мъртви
насекоми в опакованото слънчогледово семе. Изготвен е сертификат за стоков
контрол №11/1135/24.07.2018г., съдържащ споменатите констатации. Впоследствие
„Марица Олио" АД е извършило доставка на стока, отговаряща на качествените
изисквания, предвидени в чл.2 от договора между страните, заместваща доставката
на негодна стока.
Твърди, че горните обстоятелства не се спорят между
страните - налице е виновно неизпълнение на договора от страна на продавача
„Марица Олио" АД. В
следствие от виновното неизпълнение на договора от страна на продавача,
купувачът „Б. " ООД е понесъл преки и непосредствени вреди, представляващи
заплатеното възнаграждение за превоз на негодната стока от склада на „Марица
Олио" АД в гр.Пазарджик до склада на Предприятие
„Савпол" ООД кд в гр.Краков, Полша и обратно.
Превозът е извършен от „Йобстел България" ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управлението: ул.„***********“
№*, 1540, гр.София и
е на обща стойност 6 622,51 лв. с включен ДДС (процесната сума). Твърди, че от страна на „Б. " ООД е предявена
претенция към „Марица Олио" АД за заплащане на дължимото обезщетение. Между
страните са водени телефонни разговори и писмена кореспонденция по електронната
поща с цел постигане на споразумение за начина на изплащане на обезщетение, но
такова не е постигнато. В крайна сметка безспорното, ликвидно и изискуемо
вземане на „Б. " ООД - Г. оставало
неплатено от страна на длъжника „Марица Олио" АД - Пазарджик, което
обуславя интереса на ищеца от завеждането на
настоящия иск.
С оглед изложеното моли съда да осъди ответното
дружество „МАРИЦА ОЛИО" АД, с ЕИК *********, със седалище в гр.Пазарджик и адрес на управлението: ул.„************“ №* да заплати на ищцовото - „Б. "
ООД, с ЕИК *******, със седалище в гр.Г. и
адрес на управлението: ул.„********“ №18, ет.2, ап.3 следните суми: 6 622,51 лв. -
главница, представляваща преки и непосредствени вреди, понесени от ищеца „Б. "
ООД – гр.Г. следствие
от виновното неизпълнение от страна на ответното дружество „Марица Олио"
АД – гр.Пазарджик, на договор за покупко-продажба
на белен слънчоглед, сключен между тях на 02.07.2018г., изразяващи се в
заплатено превозно възнаграждение за превоз на негодната стока от склада на
„Марица Олио" АД в гр.Пазарджик до склада на
Предприятие „Савпол" ООД кд в гр.Краков,
Полша и обратно, на „Йобстел България" ООД-София, с ЕИК *********; законната лихва върху главницата от 6
622,51 лв., считано от датата на завеждане на иска до датата на окончателното
плащане, както и сторените от ищеца
съдебно-деловодни разноски.
Към исковата молба са приложени писмени
доказателства,
подробно описани.
В срока по чл.131 ал.1 от ГПК по делото е
постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез пълномощника му, с който оспорва изцяло предявената от насрещната страна претенция,
както по основание, така и по размер. Счита
последната за недопустима, евентуално за неоснователна. Съображенията за това
са следните: На първо място, счита
подадената искова молба за недопустима, поради погасяване на материалното право
на иск на ищеца. Твърди,
че законът ясно разграничава
различните видове отговорност, които следва да понесе продавачът по договор за
покупко-продажба на вещи, в случай на предаване на вещ, която не отговаря на
обичайното или договорено между страните качество. Той обаче поставя и
изискване за незабавно уведомяване на продавача в случай на констатирани
недостатъци на вещта, което се явява conditio sine qua non за пораждане правото на иск. В случая това не е
спазено. Сочи, че законовата отговорност на продавача в случай
на неизпълнение на договорно задължение е регламентирана в чл.187 до чл.199 от ЗЗД. В чл.195 от ЗЗД е предвидено, че при предаване на вещ, която притежава
видими недостатъци, то купувачът е длъжен да прегледа вещта и незабавно да
уведоми продавача за тях. В случай, че не
обективира възраженията си в срок, то неговите права, досежно видимите
недостатъци, се преклудират и се създава необорима презумпция, че вещта е
одобрена - чл.324 от ТЗ.
Твърди, че както е видно от Сертификат за стоков
контрол №11/1135/24.07.2018г., Пловдив, издадено от „Булгарконтрола“,
цялата доставена партида е с наличие на жива зараза /живи гъгрици/ и умряла
зараза или части от нея, между торбите и външното фолио /мъртви пеперуди и
части от тях от 1 до 3 на палет, като при един палет се виждат 7 мъртви
пеперуди/. Твърди,
че констатираното от
акредитираната инспекция има характер на явен недостатък. Последният е бил
наличен още към момента на натоварване на камиона, което е признато и в e-mail,
изпратен от спедиторската фирма до купувача и е можело да бъде забелязано от
упълномощеното лице при извършване на обикновен преглед. Още повече, чл.7.3. от Договора предвижда
задължение за продавача да предостави възможност да се взимат проби от
произведената за него стока преди всяка експедиция. Това означава, че на
купувача се осигуряват всички условия да се увери в качеството на приеманата
стока и в случай, че това не се стори, следва негативните
последици да се понесат от заинтересованата, но бездействаща страна.
Небрежността на купувача и съзнателното неупражняване на предоставените му
договорни права не следва да се вменява в отговорност на продавача.
Посочва, че съгласно чл.186а ЗЗД при доставки, при които
купувачът се намира в друго населено място, собствеността и рискът преминават
върху купувача от момента на предаване на стоката на съответната спедиторска
компания. Както сам ищецът признава, превозът на стоката е организиран лично от
него, чрез наета от него фирма.
Местоизпълнението на задължението на ответника е складовата база на „Марица
олио" АД в гр.Пазарджик. От момента на предаването на лицето, което въз
основа на недвусмислени обстоятелства се явява упълномощено от купувача да
получи стоката, всички рискове, свързани с вещта, преминават върху купувача. Това е и моментът, в който стоката следва
да бъде огледана за явни недостатъци и да се направи незабавно възражение за
тях. Тъй като още при натоварването дефектите на стоката е било възможно да
бъдат забелязани при обикновен преглед от страна на купувача, но не е заявено
нищо, правото на ищеца да възрази в един по-късен момент - а именно, когато
неговият собствен купувач възрази, е погасено. Опитът на купувача да прехвърли собственическия риск
върху своя собствен продавач не следва да бъде уважен, тъй като в противен
случай ищецът би черпил права от собственото си недобросъвестно поведение. Твърди, че стоката е товарена достатъчно дълго, палет
по палет и страната е имала право и възможност да я огледа и да възрази, че има
налични пеперуди. Имала е възможност и право да вземе проби от самата стока.
Вместо това тя е изчаквала да види дали това ще се третира като недостатък от
собствения й купувач и чак след като последният е
насочил претенции към ищеца, към ответника
е насочен регрес.
На основание гореизложеното счита, че
възможността му да възрази за некачествено изпълнение на основание явни
недостатъци, е преклудирана. Сочи, че съгласно чл.193
ал.2 продавачът не отговаря за недостатъци на вещта, които са били известни на
купувача към момента на продажбата.
Твърди, че
дори и да приемем, че към
момента на натоварването упълномощеното да приеме стоката лице не е уведомило
незабавно своя упълномощител за недостатъците или не ги е забелязало при
обикновен преглед, следващите 8 /осем/ дни, през които стоката е пътувала и
заразата се е мултиплицирала, купувачът е имал възможност да се осведоми за
нейното състояние и да обективира своите възражения. Напротив, той не е положил
дължимата търговска и професионална грижа, която е бил длъжен да положи,
изчакал е стоката да пристигне и да види дали подобно възражение ще се
обективира от неговия собствен купувач и едва тогава е заявил своите претенции.
Според
ответника всичко гореизложено
обосновава извода, че законовата отговорност на купувача за явни недостатъци на
стоката е погасена. Първо, недостатъците са имали характер на видими при
обикновен преглед към момента на натоварването, второ, купувачът не се е
възползвал от предоставеното му право да вземе проби от стоката и трето не се е
заинтересовал от състоянието на товара през целия период от време, в който той
е стоял в камиона. В приложената e-mail кореспонденция между спедиторската
фирма и ищеца нееднозначно законният представител на спедитора заявява, че
„бубулечките ги е имало и преди натоварването, едва ли са се появили и
размножили по вина на превозвача/спедитора". Очевидно страните са наясно с
видимия недостатък, който е бил присъщ на стоката към момента на натоварването й и за това между тях няма никакъв спор. Това означава, че възможността да се търсят
вреди от неизпълнение на задължението за предаване на вещ без недостатъци на
това основание, е преклудирана.
На следващо място счита, че исковата молба
на ищеца следва да бъде оставена без движение, поради неуточнен петитум. Твърди, че от една страна, ищецът иска заплащане на
сума, която определя като преки и непосредствени вреди от неизпълнението на
договора, което препраща към общата уредба в ЗЗД за неизпълнение на договорно
задължение, от друга, договорът за покупко-продажба съдържа специална уредба в
случай на неизпълнение на задължение от страна на продавача. Твърди, че фактическият състав на двете искания е
различен, а претенциите, макар и успоредни, са алтернативни. Твърди, че за ответника остава неизвестно срещу какви
претенции от страна на ищеца следва да се защитава, тъй като той не уточнява
своето искане и не доказва фактическия състав на нито едно от двете основания.
Напротив подадено е едно неясно искане, без изрично доказване на отделните
елементи, доказващи вредосносното събитие и вредата и се иска присъждане на
„сума".
Заявява, че желае a priori да заявя своята позиция и в случай, че купувачът търси обезщетение на вредите на
основание договорна отговорност. На първо място, гаранционната отговорност
възниква за вреди, които не са присъщи на стоката към момента на нейното
предаване, в противен случай тя би се припокривала със законовата. На второ,
рекламационната отговорност, като всяка договорна отговорност, следва да
покрива всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени към датата на неговото пораждане
- чл.82 от ЗЗД.
Счита, че понесените вреди на стойност
разходите по транспортирането от Пазарджик до Краков и от Краков до Пазарджик
не са в пряка причинно-следствена връзка с неизпълнението на продавача. Както е
видно от e-mail, изпратен от лицето, отговарящо за експорта на стоки в Марица
олио АД, г-жа К. , тя е направила опит да продаде камиона, още докато е в
Полша, на местни клиенти, които са изрази съгласие да приемат стоката с
намалено качество и да я обеззаразят на територията на Полша. Въпреки желанието на ответника да намали
вредите и прекъсването на причинно-следствената връзка, това не се е
осъществило, тъй като ищецът еднолично е дал нареждане камионът да се върне в
складовата база на „Марица олио" АД. Твърди, че в гражданското право отговорността се носи само за преките вреди. В
момента, в който се намесва външен елемент във връзката, а именно волевото
поведение на ищеца, което променя хода на вредоносните събития и влияе върху
техния резултат, насрещната страна не носи отговорност. Твърди, че отговорник „експедитор стоки" на
предприятието - г-жа К. е уведомила устно ищеца за възможността стоката да се реализира в Полша и за
факта, че е намерила клиент там, който проявява желание да я купи, но ищецът е
отказал и е наредил на своя съконрахент – фирмата-спедитор
да върне камиона. На тези действия ответникът няма обективна възможност да
влияе и не следва да носи отговорност за тях.
Твърди, че
независимо от факта обаче дали
вредата е в пряка причинно-следствена връзка с неизпълнението или не, тя не
отговаря на законовото изискване за предвидимост. Страните по договора за
покупко-продажба са „Марица олио" АД и „Б. " ООД. Към датата на
сключването му продавачът не може да предвиди къде неговият купувач би желал да
препродаде стоката. Това не е изрично посочено в Договора, съответно упоменато
като негово местоизпълнение. Следователно тази последица бива абсолютно
непредвидима към момента на пораждане на задължението и продавачът не може и не
бива да носи отговорност за нея. Единственото,
за което носи отговорност купувачът по сключения договор, е предаването на
качествена вещ. Поради неизпълнението на твое свое задължение, продавачът е
приел вещта обратно и я е заменил с годна такава по съгласие на двете страни,
т.е. реализирал е реално изпълнение на договора. Твърди, че общите вреди при договорно неизпълнение се носят само
за преките и непосредствени вреди, които могат да се предвидят към момента на
пораждане на задължението. На първо място, те са неприложими, тъй като
изпълнение е налице. Второ, вредите не са преки, тъй като причинно-следствената
връзка е прекъсната още към момента, в който купувачът е дал еднолично
нареждане за връщане на стоката, а продавачът е направил опит да я реализира на
територията на Полша. Трето, вредоносното събитие не е и предвидимо, тъй като
към момента на пораждане на задължението на продавача е неизвестно къде ще бъде
препродадена закупуваната вещ.
Твърди, че
задължението за предаване на
качествена вещ е изпълнено, по взаимно съгласие на страните, макар и със
забава, веднага щом продавачът се е явил лично в базата на „Марица олио"
АД. Извършено е препакетиране с нови чували и стоката е била заменена,
предадена и приета без възражения с годна такава. Това е единственото
задължение, за което продавачът отговаря по закон и то е изпълнено. Освен това, „Марица олио" АД е
предложило на основание чл.79 от ЗЗД реално изпълнение на задължението, заедно
с обезщетение за забавата в размер на 4000 лв., платими на няколко вноски, а
именно - чрез отбив от цената в размер на 10 евро/тон на всеки камион. Последното
не е прието неоснователно от страна на купувача, който има много по-големи
претенции от реално дължимите му се. В тази връзка, оспорва изцяло твърдението
в исковата молба, че „Б. " ООД е титуляр на едно безспорно, ликвидно и
изискуемо вземане. Обезщетението за забава не е равно на стойността на
транспортните разходи, а се калкулира на база законната лихва върху стойността
на непредадената на време качествена стока. Твърди, че предложеното от „Марица олио" АД надхвърля значително това, което
се следва на купувача по закон.
Твърди, че
в петитума на исковата молба
се твърди заплащане на обезщетение на основание виновно неизпълнение на
договора. Такова неизпълнение обаче не е налице. Страните са договорили и
приели реално изпълнение на договора, което да замести липсващото в
първоначално уговорения срок. В този смисъл вреди от неизпълнение няма и не
могат да бъдат търсени, защото е налице валидно изпълнение. Законът предвижда
единствено вреди от забавата. Такива обаче не се претендират и не следва да
бъдат присъждани.
На основание всичко гореизложено, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
претенцията на насрещната страна за заплащане в полза на „Б. " ООД, ЕИК ********сумата
от 6 622.51 лв. главница, представляваща преки и непосредствени вреди, понесени
от ищеца „Б. " ООД – гр.Г. следствие от виновното
неизпълнение от страна на ответното дружество „Марица олио" АД – гр.Пазарджик на договор за покупко-продажба на белен
слънчоглед, сключен между „Марица олио" АД и „Б. " ООД, сключен на
02.07.2018г., изразяващи се в заплатено превозно възнаграждение за превоз на
негодна стока от склада на „Марица олио" АД в гр.Пазарджик до склада на предприятие „Савпол" ООД
кд в гр.Краков, Полша и обратно, на „Иобстел
България" ООД - София, с ЕИК *********, законната лихва върху главницата
от 6 622.51 лв., считано от датата на завеждане на иска до датата на
окончателното плащане като неоснователни и недоказани, поради погасяване правото на възражение за явни
недостатъци на вещта, както и поради липса на договорно неизпълнение и липса на
причинно-следствена връзка и предвидимост на вредите към момента на пораждане
на задължението, евентуално, в случай че прецени за основателни твърденията на
ищеца „Б. " ООД за причинена вреда равна на стойността на транспорта -
сумата от 6 622.51 лв. да уважите частично иска само до размера, равен на стойността на превоза в посока
Пазарджик-Краков и да го отхвърли за останалия размер, равен на стойността на превоза в посока Краков-София,
поради прекъсване на пряката причинно-следствена връзка между поведението на
продавача „Марица олио" АД и настъпилата вреда във връзка с изричните
нареждания, дадени от страна на ищеца.
Моли да им бъдат присъдени
направените деловодни разноски.
С писмения
отговор е направено доказателствено искане – за разпит на
свидетели.
В първото по делото съдебно заседание, проведено на 26.02.2019г. и във
връзка с доклада по делото, съдът е указал на страните, че въз
основа на изложените в ИМ обстоятелства и заявеното от ищеца искане, приема, че
в конкретния случай правната квалификация на иска е такава по чл.288 от ТЗ, във връзка с чл.195
ал.3, във връзка с ал.2 от ЗЗД и чл.79 от ЗЗД.
Указал е на страните, че
разпределението на доказателствената тежест в настоящето производство е по реда
на чл.154 ал.1 от ГПК и че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения.
Възражения
от страните по правната квалификация на иска и по дадените указания от съда не
са направени.
Предявеният иск се поддържа изцяло
от пълномощника на ищеца в проведените по делото съдебни заседания. Моли съда
да уважи иска като доказан и основателен. Претендира разноските по делото по
предствения Списък по чл.80 от ГПК. Подробни съображения по съществото на спора
са изложени в представената по делото писмена защита.
Ответникът, чрез процесуалните си
представители, оспорва иска и по основание и по размер и моли съда да го
отхвърли и му присъди поисканите със Списъка по чл.80 от ГПК разноски. Доводи по
същество са изложени в приложената писмена защита.
Съдът като взе предвид
твърденията на ищеца в исковата молба и възраженията на ответника в писмения
отговор и като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Не се спори между страните по
делото, а и видно от представените с исковата молба, приети и неоспорени писмени
доказателства е, че на
02.07.2018г. между
ищцовото дружество „Б. “ ООД като купувач и ответното дружество „Марица Олио“ АД като продавач е сключен Договор
за покупко-продажба на белен слънчоглед, по силата, на който продавачът се е задължил срещу заплащане на цена от 580 евро на тон без
ДДС да прехвърли на купувача собствеността върху белен слънчоглед тип „Бейкъри" в количества,
качество и срокове, подробно описани в договора. Не е спорно по делото, че закупеният от ищеца „Б. " ООД белен слънчоглед е бил предназначен за износ до краен
получател - Предприятие „Савпол" ООД кд, със седалище и адрес на
управление: ул.„**********“ №*, 44100, Гливице, Полша, с разтоварен пункт: 300-740, гр.Краков, ул.„*******“ №*,
Полша.
Страните не спорят и относно
това, че на 11.07.2018г.
ответното дружество е доставило, по заявка на ищеца, 24
000 килограма белен слънчоглед тип
„Бейкъри" /слънчогледови
ядки за печене/, както и че стоката
е натоварена, на
товарен пункт – гр.Пазарджик, България - на нает от купувача - ищеца товарен автомобил, изготвена е международна товарителница /приета по делото/ и е експедирана до Полша.
При пристигането на стоката в разтоварния пункт в Полша на 18.07.2018г., получателят - Предприятие
„Савпол" ООД кд е отказал доставката, тъй като е установил, че тя е заразена с насекоми. Съставил е протокол
за рекламация от същата дата – 18.07.2018г., в който е
отразено наличието на молци. Получателят е отказал да
приеме стоката и е върнал изцяло доставката, за което е налице надлежно вписване, както в протокола за рекламация
от 18.07.2018г., така и в
клетка 13 на международната товарителница.
Превозвачът е върнал стоката
обратно в България. След пристигането на товарния автомобил обратно в гр.Пазарджик, във фабриката на ответника, на датата 23.07.2018г., е извършен оглед на стоката от
представители на ищеца и на ответника. Извършен е и стоков контрол от експерт на „Булгарконтрола" АД. От последния е изготвен и подписан Сертификат за стоков контрол №11/1135/24.07.2018г., в който са отразени констатациите
и е направено заключение, че цялата партида е с наличие на жива зараза /живи
гъгрици/ и умряла зараза или части от нея, между торбите и външното фолио
/мъртви пеперуди и части от тях от 1 до 3 на палет, като при един палет се
виждат 7 мъртви пеперуди/. Отразено е, че с цел възстановяване на партидата е
необходимо същата да се подложи на фумигация, след това следва да се
пресортира, преопакова и палетизира наново.
Процесният международен превоз на стоката – от България до Полша и обратно е извършен от „Йобстел България" ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
ул.„***********“ №*, гр.София. Същият е на обща стойност 6622,51 лв. с включен ДДС, видно от издадената от
превозвача на ищеца фактура №2857/23.07.2018г., с падеж 23.08.2018г., приета по
делото. Превозното възнаграждение е заплатено от ищеца на превозвача по
посочената от него банкова сметка *** - на датата 06.08.2018г., видно от
приложеното платежно нареждане за кредитен превод от същата дата.
В исковата си молба ищецът
признава, а и е видно от представената международна товарителница, че впоследствие ответното дружество е извършило доставка на стока, отговаряща на качествените
изисквания, предвидени в чл.2 от договора.
Ищецът твърди, че относно първата
доставка – неприетата и върната от крайния получател е налице виновно неизпълнение на договора от страна на ответника-продавач „Марица Олио" АД. Твърди, че вследствие от виновното неизпълнение на
договора от страна на продавача, е понесъл преки и непосредствени вреди,
представляващи заплатеното възнаграждение за превоз на негодната стока от
склада на ответното
дружество в гр.Пазарджик до склада на получателя - Предприятие „Савпол" ООД кд в гр.Краков, Полша и обратно на стойност
6622,51 лв. с ДДС.
Претендира заплащането на същата от страна на ответника. Представя
доказателства за заявяването на претенция към ответното дружество за
възстановяване на сумата след заплащането й на превозвача и преди завеждането
на исковата молба в съда - писмена
кореспонденция по електронната поща между двете дружества с цел постигане на споразумение за условията и начина на изплащане на претендираното обезщетение. Такова в крайна сметка не е постигнато. Това е породило и правния интерес на ищеца да
заведе настоящето дело. Затова и предявеният от него иск е процесуално допустим
и подлежи на разглеждане.
Възраженията на ответника в
писмения отговор са, че претенцията на ищеца е недоказана и неоснователна,
поради липса на договорно неизпълнение, липса на предвидимост на вредата към
момента на пораждането на задължението, липса на непосредствена и пряка
причинно-следствена връзка между неизпълнението и вредата и поради погасяване
правото на възражение за явни недостатъци на вещта.
Настоящият съдебен състав счита
тези възражения на ответника за неоснователни, по следните съображения:
Възражението на ответника, че
предявеният иск е недопустим, поради това, че ищецът е загубил правото си на
иск след като не е извършил оглед на процесната стока при товаренето й на
транспортното средство и не е възразил по качеството на същата още тогава,
касае съществото на правния спор и не е свързано с допустимостта на иска,
предмет на разглеждане. Още повече, че искът е предявен в сроковете по чл.197
от ЗЗД.
В конкретния случай по делото е
установено, че заразата на процесната стока е констатирана в момента на
доставката на същата в Полша. Няма данни преди този момент и по-конкретно при
товаренето на стоката на товарния пункт – фабриката на ответника в
гр.Пазарджик, на което товарене е присъствал шофорът на товарния автомобил,
според показанията на свидетелката на ответната страна Т. К. , да е установено
наличието на гъгрици и мъртви пеперуди. Затова логично допринася и начинът на
опаковане на процесния слънчоглед и на подреждането му при товаренето. Според
показанията на същата свидетелка, хартиените торби със слънчоглед се редят на
пале, което е метър и двадесет на метър, торба върху торба. След това се сречоват
с прозрачно фолио, поставят се чембер ленти, с които торбите се задържат върху
палето. Логично е при товарната дейност на камиона да се качват готовите палети,
а не стоката торба по торба. Така, че е напълно логично наличието на зараза да
не се вижда при самото товарене. Посоченото от свидетелката, че на снимките се
виждало, че пеперудата е между торбата и фолиото, касае момента на доставката
на стоката в Полша и неприемането й от предприятието получател. Към този момент
торбите със стоката вече са били разместени, което е отразено и в сертификата
за стоков контрол - т.8 от същия „Опаковка, вид и състояние“.
В подкрепа на горепосоченото е и
договореното между страните в чл.7.3 от процесния договор за покупко-продажба
на белен слънчоглед от 02.07.2018г. Страните са се договорили, че рекламация на
качеството за несъответстваща на изискванията стока по чл.2,3,4 се приема до
три работни дни от датата на доставката /разтоварване/, обозначена на
международната товарителница /ЧМР/, освен в случаите когато има някакъв скрит
дефект. При
тези данни съдът приема, че в случая се касае за скрити недостатъци по смисъла
на разпоредбите на чл.194 ал.1 от ЗЗД, чл.324 от ТЗ и чл.7.3 от процесния
договор. Заразата е констатирана за първи път при пристингането на камиона на
разтоварния пункт в Полша. Шофьорът незабавно е сигнализирал спедитора-ищец и
му е изпратил снимки. Още същия ден - на 18.07.2019г. управителят на ищцовото
дружество е уведомил ответника за установените недостатъци на продадена стока,
с което ищецът е изпълнил задължението си по чл.324 изр.2, предл.2 от ТЗ, във
връзка с чл.194 ал.1, изр.2 от ЗЗД.
Неоснователно е и възражението на
ответното дружество, че с връщането на камиона веднага обратно в България,
ищецът е препятствал положените от тях усилия и направените опити да препродадат
стоката на друг клиент. По делото не се установи кой е този клиент, кога точно
е разговаряно с него, какви са били конкретните преговори и договорки с него,
били ли са същите изпълними /имал ли е въобще към този момент ответникът
правото да препродаде стоката/, съответно пропуснал ли е ответникът някакви
ползи от такава сделка, в какъв размер и други. Нещо повече по делото няма
заявена от ответника насрещна претенция към ищеца за обезщетение за пропуснати
ползи или вреди. Ако такива все пак са налице, то ответникът може да реализира
правата си, но в друго производство. Освен това не се установи по делото,
ищецът да е имал каквото и да е задължение да изчаква ответника и да се съобразява
с опитите му да препродаде стоката. Още повече, че товарният автомобил е следвало
да спазва издадените му транспортни документи /и маршрут/ и съответно да се
върне в България.
Направените от ищеца разходи за
заплатеното от него превозно възнаграждение за извършения международен
транспорт на процесната некачествена /заразена/ стока от България до Полша и
обратно представлява вреда за ищеца, която вреда е в пряка и непосредствена причинна
връзка с продадената му от ответника негодна стока. Затова ответникът ще следва
да заплати на ищеца обезщетение, равняващо се на заплатената стойност на транспорта.
Предвид гореизложеното съдът
счита, че предявеният иск е доказан и изцяло основателен и следва да се уважи в
претендирания с исковата молба размер от 6622,51 лева.
Основателна е и акцесорната претенция - за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.10.2018г. до окончателното й плащане.
С оглед изхода на
делото, ответникът дължи на ищеца направените от него разноски по делото в размер
общо на 1090,00 лева, съгласно представения Списък на разноските по чл.80 от ГПК и приложените разходни документи.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „МАРИЦА
ОЛИО" АД, ЕИК *********, със седалище в гр.Пазарджик 4400 и адрес на управление: ул.„************“ №*, представлявано от
изпълнителните директори В.С.М. и Г.С.М. да заплати на „Б. " ООД, ЕИК *******, със седалище в гр.Г. 5300 и адрес на управление: ул.„********“ №* ет.*, ап.*, представлявано от
управителя И. Х. Б. , с пълномощник адв.С.В.К. *** сумата в размер на 6622,51 лв. -
главница, представляваща обезщетение за преки и
непосредствени вреди, понесени от ищеца „Б. " ООД следствие продадена му от ответното дружество „Марица Олио" АД стока с недостатъци по договор за покупко-продажба на белен
слънчоглед, сключен между тях на 02.07.2018г., изразяващи се в заплатено
превозно възнаграждение за превоз на негодната стока от склада на „Марица
Олио" АД в гр.Пазарджик до склада на Предприятие
„Савпол" ООД кд в гр.Краков, Полша и обратно,
на „Йобстел България" ООД-София, с ЕИК *********, ведно със законната лихва върху главницата от 6622,51
лв., считано от датата на завеждане на иска – 23.10.2018г. до датата на окончателното плащане, както и сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски по делото в размер общо на 1090,00
лева.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд - Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: