Р Е Ш Е Н И Е
№ 260105 / 15.06.2021г., град Исперих
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - ИСПЕРИХ
на двадесет
и трети февруари, две хиляди двадесет и първа година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЦА
БОЯДЖИЕВА-ГЕОРГИЕВА
Секретар :
Наталия Тодорова
Прокурор :
Като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гр.дело № 519
по описа за 2019 година,
за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.200 от Кодекса на труда.
Постъпила е искова молба вх.№ 2679/
01.07.2019г. от С.Д.А., ЕГН
– ********** ***, чрез адвокат
Сабина Паскалева от АК София против „Аргилов Груп“ ЕООД град Исперих, ул.“Панайот Волов“ №
7, с която моли съда да осъди ответника да и заплати сумата 100 000.00лв.
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди в резултат на смъртта
на нейния съпруг Фейзи А.А., ведно със законната лихва върху сумата считано от
датата на злополуката – 09.04.2018г. до окончателното изплащане. Претендира и
разноските по делото. В исковата молба С.А. разказва, че на 09.04.2018г. на път
I-2 /град Варна –
град Русе/ е настъпило ПТП, при което товарен автомобил „Форд транзит“ с
ДК№ РР 3032 ВС, управляван от Фейзи А. след изгубване на контрол
от водача е навлязъл в насрещната лента и се е блъснал челно в насрещно движещ
се товарен автомобил „Скания 420“ с ДК№ РР 6908 АТ и прикачено към него
полуремарке с ДК№ РР 3279 ЕХ. В резултат на ПТП-то е настъпила смъртта на Фейзи
А., който е починал от съчетана тежка механична и инерционна травма на главата,
тялото и крайниците, като смъртта е била неизбежна и е настъпила веднага след
произшествието. В резултат на смъртта на Фейзи А., настъпила по време на
изпълнение на трудовите му задължения, неговата съпруга – ищцата С.А.
претърпяла значителни неимуществени вреди – страдала неимоверно от внезапната
загуба на изключително близък човек. Двамата били сплотено семейство, свързвала
ги взаимна обич, доверие, привързаност, били си взаимна подкрепа и опора. С.А.
трудно преживяла внезапната загуба на съпруга си, който бил в разцвета на
силите си, здрав, жизнеспособен. Починалият Фейзи А. бил в трудови
правоотношения с ответното дружество по силата на сключен трудов договор № 12/
03.07.2012г., като работил на длъжност „Шофьор пласьор“, на 8 часов работен
ден, за неопределено време. По повод злополуката е било проведено разследване,
като от НОИ – ТП – Разград злополуката е била призната за трудова и е било
установено, че починалото лице не е допринесло за настъпване на трудовата
злополука. Така също е било установено, че работодателя е извършил нарушения на
трудовото законодателство, като не е осигурил 48 часова нон стоп почивка на
работника, а така също е наредил на работника да работи 8 часа извън
установеното работно време от 8 до 17 часа всеки ден. Ищцата направила опит да
поиска изплащане на обезщетение директно от работодателя, но отговор не
последвал след неколкократни покани. Това мотивирало С.А. да депозира
настоящата искова претенция. По доказателствата ищцата представя писмени
такива, които моли да бъдат приети, моли за назначаване на съдебно-медицинска
експертиза и моли да и бъдат допуснати двама свидетели в режим на
довеждане.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника „Аргилов Груп“ ЕООД
град Исперих, ул.“Панайот Волов“ № 7, чрез адвокат Г.Т. ***. Ответника
счита искът за допустим, но по същество за неоснователен, поради което моли да
бъде отхвърлен. От исковата молба не ставало ясно дали ищцата има сключен
граждански брак с починалото лице – работник на дружеството. Не ставало
ясно колко души са неговите наследници, а тези факти били от важно значение за
спора. Не оспорват твърденията на
ищцата, че починалото лице е било работник в дружеството и че в деня на смъртта
си Фейзи А. е изпълнявал служебните
си задължения, като е починал в резултата на сериозни травми при настъпилото
пътно-транспортно произшествие. Относно разпореждането на НОИ, приемащо
злополуката като трудова такава, ответника сочи че в същото били отразени
неотговарящи на истината обстоятелства. Работата която работника е осъществявал
в празничните дни на Великден, му била възложена по чл.144, т.6 от Кодекса на
труда и била съобразена с нормите за допустим извънреден труд по чл.146 от КТ.
В заповедта за възлагане на работата била спазена и разпоредбата на чл.153,
ал.4 от КТ. Влязлото в сила постановление на Окръжната прокуратура в
гр.Разград установявало, че смъртта на лицето била настъпила вследствие на
неговите собствени действия. Вината за ПТП-то била на пострадалия, като той бил
допринесъл за вредоносния резултат на 100 процента, проявявайки груба
небрежност при изпълнение на работата си. По тези съображения работодателя
счита, че не следва да носи имуществена отговорност на осн. чл.201, ал.2 от КТ. Не било
вярно, че между ищцата и съпругът и имало голяма взаимна любов и разбирателство.
Ответника твърди, че те постоянно се карали, като това разстройвало работника.
Скандал имало и в деня на настъпване на ПТП-то, като той бил допринесъл за
влошаване емоционалното състояние на Фейзи А., станал разконцентриран и се
стигнало до злополуката. Верно било, че дружеството не платило обезщетение на
ищцата, но поело всички разходи по погребението на работника. Изплатили и
дължимите му трудови възнаграждения.
Ищцата уж трудно понасяла загубата на съпруга си, а два дни след
погребението отишла в град София да наеме адвокат, за да търси обезщетение от
работодателя. Това показвало, че нея я интересували само парите, които може да
изкара от случилото се. Нямало нищо
укоримо в поведението на работодателя, като не е откликнал на исканията на
ищцата за обезщетение, тъй като „Аргилов Груп“ ЕООД град Исперих чакали
следствените органи да приключат работа по случая. В резултат на ПТП-то
работодателя също бил претърпял вреди – бил увреден негов товарен автомобил,
както и превозваната стока. По доказателствата моли от Окръжна прокуратура –
Разград да се изиска досъдебното производство по случая с произшествието, от
НОИ да се изиска съставения по повод злополуката протокол, ведно с всички
материали по преписката и разпореждането от 08.06.2018г., ищцата да бъде
задължена да съобщи номерата на мобилните телефони ползвани от нея и покойния и
съпруг, както и да се издаде съдебно удостоверение по силата на което ответника
да се снабди с информация от мобилните
оператори дали двата номера са разговаряли на 09.04.2018г. и в колко часа се е
случило това, на коя дата и от кого е
прекратен договора за мобилния номер на Фейзи А.. Възразяват срещу
поисканата съдебно-медицинска експертиза. Ответника моли да се назначи
съдебно-счетоводна експертиза, която да установи в периода 06.04. – 09.04.2018г.
в колко часа починалото лице и започвало и приключвало работа, по колко часа е полагал труд, почивал ли
е - в кои дни и колко общо часа, било ли
е предвидено кога ще почива като компенсация за работата в празничните дни на
Великден, начислено ли е било и заплатено ли е било полагащото се увеличено възнаграждение
за работа в празнични дни. Молят също така ищцата да бъде задължена да
представи удостоверение за граждански брак. Представя писмени доказателства,
които моли да бъдат приети. Моли за допускане до разпит на двама свидетели.
Моли да се призове за разпит лицето А.Ф.С. *** – пряк свидетел на катастрофата.
Моли също така да му се издаде съдебно удостоверение „АЙВАЗ Н“ ООД град Исперих, от кога е
договора, прекратен ли е, ако да – кога и на какво основание, както и съдебно
удостоверение за снабдяване с информация от НАП за сключените договори на
ищцата.
В съдебно заседание ищеца чрез своя процесуален
представител поддържа предяваният иск и моли същият изцяло да бъде уважен.
В съдебно заседание ответникът чрез
своя процесуален представител оспорва предявената искова претенция и моли
същата да бъде изцяло отхвърлена. Счита, че работникът е допуснал груба
небрежност и това е причината за настъпването на трудовата злополука, а това
изключва отговорността на работодателя за вреди.
Съдът, след като се запозна с
представените в производството гласни и писмени доказателства намира за
установена следната фактическа обстановка : Ищцата С.Д.А. е наследник (съпруга) на Фейзи А.А., , починал на
09.04.2018г. – бивш служител на ответното дружество. Наследодателя на ищцата е
работил в „Аргилов Груп“ ЕООД град Исперих на длъжност „Шофьор, пласьор” при
условията на 8-часов работен ден – едносменен, с работно време от 7.30 – 12.00
и от 13.00 – 17.00ч., за неопределен срок, видно от Допълнително споразумание №
12/ 01.01.2018г. към Трудов договор № 12/ 03.07.2012г. Трудовият договор на
Фейзи А. е прекратен на 09.04.2018г. със смъртта му. Трудовите си функции
лицето е осъществявало на територията на базата на ответното дружество в град
Исперих и в търговските обекти обслужвани от фирмата, до които е карал стока.
Лицето е било запознато с длъжностната си характеристика, което е удостоверено
с подписа му, направен му е начален и последващи инструктажи за безопасна
работа. На 09.04.2018г. лицето е изпълнявало обичайните си задължения – разнос
на стоки по търговски обекти, като работата му е била във връзка с издадена
Заповед № 16/ 05.04.2018г. за полагане на извънреден труд в празнични и почивни
дни от 06.04.2018г. до 09.04.2018г. вкл., с регламентирано работно време от
8.00 до 17.00ч.
На 09.04.2018г. около 15.00 часа по
път I-2 от
кръстовището с път III-205
(град Исперих –
град Разград)
към град Русе, в дясната пътна лента се движила товарна автокомпозиция състояща
се от седлови влекач „СканияR420”
с рег.№ РР 6908 АТ с прикачено към него полуремарке-цистерна (фуражовоз) с рег.№ РР 3279 ЕХ /собственост на ЕТ
„Сюлюи-А-А.С. ***/, управлявана от Танер Н.Х.. Освен водача, на предната дясна
седалка в кабината на автовлекача е пътувал свидетеля Ангел Апостолов. По
същото време, на същият пътен участък, в обратна посока се движел управляваният
от Фейзи А. товарен автомобил „Форд Транзит” с рег.№ РР 3032 ВС /собственост на
ответното дружество/. В района на вилната зона край град Разград, където пътя
минава по мост над напречен отводнителен канал, ограничен с метални парапети, товарният автомобил „Форд
Транзит” навлязъл в лентата за насрещно движение по която се движела описаната
по-горе автокомпозиция. Водача на последната предприел аварийно спиране, но
между двете превозни средства възникнал челен сблъсък, при който водачът Фейзи А.
починал на място.
По силата на Разпореждане № 15/
08.06.2018г. на началник отдел КПК при ТП на НОИ град Разград злополуката
довела до смъртта на Фейзи А. е приета за Трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО.
В настоящото производство е назначена съдебно
автотехническа експертиза, която дава следното заключение : 1. В момента на удара между процесните
ППС, товарната автокомпозиция се е намирала изцяло в дясната за нея лента на
движение, а т.а. „Форд Транзит” е навлязъл частично или изцяло в лентата за
насрещно движение, считано спрямо неговата посока на движение. Това означава,
че основната причина за настъпването на автопроизшествието е заубата на контрол
върху управлението на т.а. „Форд Транзит” с рег.№ РР 3032 ВС от страна на
неговия водач Фейзи А.А. и внезапното навлизане на същият автомобил в лентата
за насрещно движещи се ППС. 2.
Най-вероятната причина за загуба на контрол върху управлението на т.а.”Форд
Транзит” е отклоняване вниманието на водача, което би могло да се дължи на
унасяне в сън или други действия свързани с преместване поледа му от пътната
обстановка пред него. 3. Причината
за навлизане на т.а.”Форд Транзит” с рег.№ РР 3032 ВС в лентата за насрещно
движение и челния сблъсък с т.а. „СКания R420” с
рег.№ РР 6908 АТ е загубата на контрол върху управлението от страна на водача
Фейзи А.. 4. Скоростта на движение
на т.а. „Форд Транзит” с рег.№ РР 3032 ВС в момента на удара и непосредствено
преди ПТП-то е била
83.4 км/час. 5. При
конкретната пътно-транспортна обстановка и при определените скорости на
процесните МПС-та, сблъсъкът между тях е бил непредотвратим, чрез своевременно
аварийно сперане от страна и на двамата водачи, поради внезапното навлизане на
т.а.”Форд Транзит” в лентата за насрещно движещи се ППС. 6. Ако непосредствено преди ПТП-то товарната композиция се е
движела с максимално разрешената скорост от 70 км/час за този път и тази
категория ППС, автопроизшествието е било предотвратимо, чрез своевременно
аварийно спиране и на двамата водачи. 7.
Тъй като към моента на сблъсъка водачът на т.а.”Форд Транзит” не е предприемал
аварийно спиране, ударът между процесните МПС-та е бил непредотвратим и при
движение на товарната композиция с максимално разрешената скорост от 70 км/час.
По делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице А. Първанова, която дава
следното заключение : По точка първа от задачата заключението е следното –
коректна информация за започване и приключване на работа на починалото лице за
всеки един ден, на база на документите по делото и в счетоводството на „Аргилов
Груп” ЕООД не може да бъде изведена. Часовите интервали от пътните листи, не са
основание за определяне на началото и края на работния ден на лице, те съдържат
информация единствено за часа на отпътуване и прибиране в дружеството на
шофьор-пласьора, който освен пласиране на стоки по заявки на клиента, по
длъжностна характеристика, търси нови клиенти, товари и разтоварва стоки и
приема сумите по заплащане на стоките и ги отчита в счетоводството. Записвания,
свързани с продължителността на работното време в часове се съдържат и в други
документи и регистри – отчетни форми за явяване на работа и разчетно-платежни
ведомости за работната заплата и информацията изведена от тях не кореспондира с
информацията посочена в пътните листи. Несъответвията са детайлизирани в
таблица, от която е видно че за дните 6, 7 и 8 април 2018г. часовите интервали
от пътните листи са по-големи от отразените в отчетните форми за явяване на
работа и платените отработени дни по РПВ, като за 8.04.2018г. не е заплатено и
този ден е посочен като Неприсъствен (почивен)
в отчетната форма за явяване/ неявяване на работа за април 2018г. /лист 299 от
делото/, по пътен лист е с отчетен времеви интервал от 3.45 часа.
По точка втора от задачата
заключението е следното : експертизата приема, че за периода 20.03.2018г. до
09.04.2018г. е полаган труд по 8 часа на ден при 5 дневна работна седмица,
съгласно Трудов договор № 12/ 03.07.2012г., на следните дати :
- За март : 20, 21, 22, 23, 26, 27, 28,
29 и 30.
- За април : 2, 3, 4 и 5
От документи представени от
дружеството – пътни листи, отчетни форми за явяване на работа, неналичието на
документи за ползван платен годишен отпуск за периода, сревнени с информацията
съдържаща се в документите за ежедневен инструктаж и съобразявайки констатации
в Протокол № 3/ 01.06.2018г. за резултатите от извършено разследване на
злополуката станала на 09.04.2018г. (лист 65, 67 от делото), се установи полагане на труд извън
определените дни и часове в трудовия договор – извънреден труд положен на
основание Заповед № 16/ 05.04.2018г. на управителя на „Аргилов Груп” ЕООД (изведена по-голямата величина за
продължителност между пътни листи и отчетни форми за явяване на работа), както следва :
- За март: 24 – 6 часа; 31 – 6 часа;
-
За
април: 6 – 8 часа извънреден труд през празничен ден; 7 – 8 часа извънреден
труд през празничен ден; 8 – 8 часа извънреден труд през празничен ден; 9 – 8
часа извънреден труд през празничен ден.
Общо установен труд над
регламентираното в трудовия договор на Фейзи А.
- за март 12 часа дневен труд,
положен в рамките на 2 седмици и за април 32 часа, положени в последователни
работни дни, като в една календарна седмица са положени 24 часа и 8 часа в
следващата календарна седмица, с продължителност несъобразена с разпоредбите на
чл.146 от КТ.
По точка трета и четвърта от задачата
заключението е следното : За периода 20.03.2018г. – 09.04.2018г. пострадалия е
почивал както следва :
- На 24.03.2018г. – 18 часа за
денонощие.
- На 25.03.2018г. – 24 часа за
денонощие.
- На 31.03.2018г. – 18 часа за
денонощие.
- На 01.04.2018г. – 24 часа за
денонощие.
По точка пета от задачата заключението
е следното : Със Заповед № 16/ 05.04.2018г. на управителя на „Аргилов Груп”
ЕООД (на
л.238 от делото)
за оставане на работници „на разположение” при необходимост да работят през
празнични дни от 6 до 9.04.2018г. с работно време от 8.00 до 17.00 часа в точка
едно е определено, че за лицата работили в празничните и почивни дни първите
два работни дни след тях са неприсъствени и почивни. Към заповедта не са
положени подписи от запознатите с нея лица. Почивните дни, определени за
работилите през Великденските празници са 10 и 11.04.2018г. (вторник и сряда).
Работодателят „Аргилов Груп” ЕООД за
периода 02.04.2018г. до 09.04.2018г. не е осигурил най-малко 48 часа
непрекъсната седмична почивка в размер на два последователни дни, от които
единият поначало в неделя, както и с горната заповед е разпоредил на Фейзи А.А.
подневно работно време 8 часа в извънустановеното за него подневно работно
време, регламентирано в Правилника за вътрешния трудов ред в „Аргилов Груп”
ЕООД (л.66-67
от делото).
По точка шеста от задачата
заключението е следното : За месец март 2018г. е установен труд положен през
почивни за лицето дни – 12 часа -24.03.2018г. и на 31.03.2018г. (без наличие на заповед за извънреден
труд), който не е
заплатен на Фейзи А.А..
Стойността на извънредния труд за
месец март 2018г. е 43, 93 лева; Дължим процент за трудов стеж и професионелен
опит – 3% - 1.32 лева; Увеличение за извънреден труд 100 % по чл.262, ал.1, т.3
от КТ – 45, 25 лева; Брутна сума – 90, 50 лева, която следва да се начисли на
Фейзи А.. От нея следва да се удържат лични осигурителни вноски – общо 13, 78 %
- 12, 47 лева и подоходен данък – 7, 80 лева.
На наследниците на Фейзи А. следва да
се доплатят 70, 23 лева за месец март 2018г.
За месец април 2018г. е начислено и
изплатено трудово възнаграждение и обезщетение на Фейзи А.А., както следва :
- Трудово възнагреждание за 4 работни
дни – 129, 47 лева.
- Процент за прослужено време и
професионален опит – 3% - 3, 88 лева.
- Доплащане по КТ – 64, 80 лева.
- Обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 13 дни – 433, 42 лева.
- Удържани са лични осигурителни вноски
и данък за 87, 73 лева и е определена чиста сума за получаване – 543, 84 лева.
Възнаграждението е изплатено с РКО от
27.04.2018г. на Сезгин Фейзи А. – 271, 92 лева и с РКО от 20.06.2018г. на С.Д.А.
– 271, 92 лева.
Възнагреждението и обезщетението,
които следва да се начислят и изплатят на наследниците на Фейзи А.А. за април
2018г. са следните :
- Трудово възнаграждение за 4 работни
дни – 2, 3, 4 и 5 април 2018 година – 133, 36 лева (изчислени като 615 лева се раздели на
19 работни дни за месеца и се умножи по 4 отработени дни и получената величина
се умножи по 3% за прослужено време и производствен опит и увеличи с получената
сума);
- Трудово възнаграждение и клас за 4
работни дни – 6, 7, 8 и 9 април 2018г. – 133, 36 лева (изчислени като 615 лева / 19 работни
дни за месеца умножени по 4 отработени дни, увеличени с 3 % клас)
- Доплащане за положен извънреден труд
от лицето, съгласно заповед на управителя за полагане на извънреден труд № 16/
05.04.2018г. /увеличение със 100 % по чл.262, ал.1, т.3 от КТ/ за 4-дневния
период – от 06 до 09.04.2018г. – 133, 36 лева;
- Доплащане за извънреден труд през
официални празници положен на основание Заповед на управителя (по чл.264 от КТ), прилагане комулативно на чл.262,
ал.1, т.3 от КТ и чл.264 от КТ – удвоеното възнаграждение за 4-дневния период
от 6 до 9.04.2018г. – 266, 72 лева.
- Обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск (чл.224
от КТ)
за 13 дни – 433, 42 лева.
Обща сума на начисленията 1100, 22
лева /133, 36 лева + (133,
36 лева +133,
36 лева по чл.262, ал.1, т.3 от КТ) + 266, 72 лева по чл.264 от КТ + 433, 42 лева/.
Намалена с лични осигурителни вноски
13, 78 % от сумата 666, 80 лева – 91, 89 лева и подоходен данък – 100, 83 лева.
Чистата сума на възнаграждението на
Фейзи А. за получаване от наследниците е 907.50 лева, при изплатени до датата
на експертизата 543, 84 лева, остават дължими на наследниците 363, 66 лева.
Общата дължима сума на наследниците за
март и април 2018 година е 433, 89 лева.
Описаната съдебно-счетоводна
експертиза е оспорена от ответната страна, с оглед на което е назначена втора
съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице П.З..
Констатациите по зададените в
експертизата въпроси от това вещо лице са следните : Констатациите по въпроса
за периода от 20.03.2018г. до 09.04.2018г.
за всеки един ден от посочения период в какви часове починалият е
започвал и приключвал работа могат да бъдат изведени единствено от пътните
листи за периода, сравнени с Отчетните форми за явяване на работа за месеч Март
и месец Април 2018г. Данните вещото лице отразило в табличен вид. Същите са
изчислени по дати в часове и минути. По изготвената таблица е направен следният
словесен анализ: Периодът на задачата съдържа 21 календарни дни, от които 12
календарни дни през месец Март 2018г. и 9 календарни дни през месец Април
2018г. Няма данни за полаган нощен труд.
През обследваните 12 календарни
дни от месец Март 2018г. , пострадалият А.
е работил 6 дни и е почивал 6 дни. От работените за него 6 дни, 24.03.2018г. е
ден събота и 31.03.2018г. е ден събота.
Вещото лице счита, че двата работни
съботни дни не следва да се считат за положен извънреден труд, т.к. не е
нарушена почивката на пострадалия, нито има труд положен в повече часове от
договорените, а именно : пострадалият е почивал на 20, 21 и 22 март т.е. три
дни почивка преди работната за него събота – 24.03.2018г. Следващият ден –
25.03.2018г. – неделя, пострадалият отново е почивал. По този начин
заработените през цялата седмица 19.03. – 25.03.2018г. часове се явяват едва 17
часа (на
19.03.2018г. е положен 5 часа труд, при предходни отново два почивни дни за
пострадалия),
при седмична договореност от 40 часа. За целия месец Март 2018г. Фейзи А. има отработени 118 часа за 21
работни дни, при договорени 168 часа.
В седмицата 26.03. – 01.04.2018г.
пострадалия А. има 4 работни дни и 3 дни почивни. Работната за него събота
31.03.2018г. не може да се приеме за извънреден труд, тъй като е почивал на 28
и 29.03 – сряда и четвъртък. Почивал е и в неделя на 01.04.2018г. За четирите
работни дни през посочената седмица
Фейзи А. има заработени 24 часа при договорени 40 часа.
Периодът 20.03.2018г. – 01.04.2018г.
няма празнични дни.
Следващата седмица от периода на задачата,
седмицата 02.04. – 08.04.2018г. има 3 празнични дни, съответно 6, 7 и
8.04.2018г. За експертизата остава неизяснен въпроса, дали Фейзи А. е работил
на 08.04.2018г. – неделя, Великден. В Отчетната форма за явяване на работа,
този ден е почивен за лицето. Експерта твърди, че подписа в Пътен лист 631239
не е на пострадалия работник, поради което е направил заключението в два
варианта :
Вариант 1 : Ако се приеме, че Фейзи А.
е работил на 08.04.2018г. то за седмицата той е имал 5 работни дни, като е
почивал два дни – на 03 и 04 април 2018г. От 5те работни дни, трите дни са
празнични – 6, 7 и 8.04.2018г. Общо отработените в този вариант часове от Фейзи
А. са 35 часа и 10 минути, при договорени 40 часа т.е. няма работни часове
извън регламентираните като общ брой часове 40 за седмицата. През трите
празнични дни положеният труд е 13 часа и 40 минути. Този труд не представлявал
извънреден труд по смисъла на чл.143, ал.1 от КТ, т.к. той не е положен извън
рамките на работното време – нито като диапазон на начало и край на работното
време, нито като превишение на договорените между страните брой работни часове
за една календарна седмица. В този смисъл нямало нарушение на нормата на чл.146
от КТ.
Вариант 2 : Ако се приемело, че Фейзи А.
не е работил на 08.04.2018г. то за седмицата той е имал 4 работни дни, като е
почивал 3 дни – на 03, 04 април 2018г., както и на 08.04.2018г. – неделя,
Великден. От 4-те работни дни, двата дни са празнични – 6 и 7.04.2018г. Общо
отработените в този вариант часове от А.
са 31 часа и 25 минути, при договорени 40 часа т.е. няма работни часове извън
регламентираните като общ брой часове за седмицата. През двата празнични дни,
положеният труд е 9 часа и 55 минути. Този труд не представлява извънреден труд
по смисъла на чл.143, ал.1 от КТ т.к. той не е положен извън рамките на
работното време – нито като
диапазон на начало и край на работното време, нито като превишение на
договорените между страните брой работни часове за една календарна седмица. В
този смисъл няма нарушение на нормата на чл.146 от КТ.
Последният работен ден на пострадалия
09.04.2018г. съвпада с началото на нова календарна седмица. Отработени са 5 часа и 30 минути, без
нарушение на нормата на чл.146 от КТ.
Пострадалият е ползвал достатъчно
почивни дни. Експертизата е дала точни
данни за броя на почивните дни. Що се касае за броя на часовете, един почивен
ден е приет за 24 часа. Времето от края на работното време от предхождащ
работен ден , до началото на последващ работен ден е изчислено от 18.00 часа
вечерта до 07.00 часа сутринта, като е предвиден 1 час за предвижване от и до
работното място и подготовка за работни процес.
Почивните дни са предвидени съобразно
договореното в Трудовия договор – пълно работно време от 8 часа, при 5 дневна
работна седмица, с 2 почивни дни в
седмицата и 20 дни платен годишен отпуск. За работата в празнични дни по
Великден 2018г. работодателят има
издадена заповед. Липсват данни дали и как е достигнала тази заповед до знанието
на посочените в нея работници, но в същото време липсват данни пострадалото лице да е отправило до
работодателя отказ или противопоставяне за полагане на труд през празничните дни. Работодателят е
извършил правилна преценка, че трудът през Великденските празници не се явява
извънреден, а е труд положен през официалните празници, поради което правилно е
отразил в Заповед № 16/ 05.04.2018г. , че трудът ще бъде заплатен в двукратен
размер, каквато е и нормата на чл.264 от КТ.
Както по документи, така и по
свидетелски показания било видно, че пострадалия е работил обичайно в съботния
ден, а е почивал през седмицата – вторник, сряда, четвъртък и пр., като няма
данни за неговото противопоставяне на така установения работен режим и не би
могло да се приеме, че това било труд извън установеното работно време, още
повече че се установявало, че пострадалия не е имал пълно уплътняване на
8-часовия работен ден, не е полагал нощен труд, не е работил на смени, не е
променяно мястото му на работа и ежедневните задъжения.
В Заключение експертът сочи, че според
него : 1. От работника няма положен извънреден труд в обследвания период и в
този смисъл няма нарушение на нормата на чл.146 от КТ. 2. Договореното от
страните пълно работно време от 8 часа на ден при 5-дневна работна седмица,
както и договореният плетен годишен отпуск между страните в размер на 20 дни
обезпечава почивните дни на работника, в този смисъл е предвидено колко ще
почива. 3. В издадената от работодателя Заповед № 16/ 05.04.2018г. е предвидено
кога ще почиват работниците, ангажирани с полагане на труд през официалните
Великденски празници на 2018г. Тази почивка няма смисъла на компенсация. 4. В
издадената от работодателя Заповед № 16/ 05.04.2018г. е предвидено възнаграждение
в двукратен размер, съобразно нормата на чл.264 от КТ. В приложения към
преписката Плетежен фиш за месец Април 2018г. на лицето Фейзи А.А. (л.227 гръб) е начислено доплащане по КТ в размер
на 64.80лв. На същата страница декларативно е изписан текст, от който е видно
че цялото начислено трудово възнаграждение за месец Април 2018г. е изплатено на лицето С.Д.А.. Сумата от 64.80
лева е начислена общо, като не може да се установи методът на изчисление. Тази
сума може да бъде повлияна от броя празнични дни, в които е работил пострадалия
т.е. дали са 3 дни или 4 дни, в зависимост от това работил ли е Фейзи А.А. на
08.04.2018г. или не, в какъвто смисъл са дадените отговори на поставените
въпроси в развитите Вариан 1 и Вариант 2.
Заключението не е оспорено от страните
в съдебно заседание.
По делото е назначена и
съдебно-графологична експертиза на Пътен лист № 631240/ 09.04.2018г.
Заключението на експертизата е, че представеният за изследване пътен лист,
обект на експертизата е стандартна бланка с размери 205Х195, попълнена,
подписана ръкописно и подпечатана с печат на „Аргилов Груп ” ЕООД. На втора
страница в графа тръгване има ръкописен текст със синя паста за химикал.
Документът е зацапан, на места увреден и нечетлив. Пътният лист е в оригинал.
Като помощни технически средства са използвани микроскоп, скенер, принтер “BROTHER”
и компютър - лаптоп Compaq
6910p. Изследването е
извършено по метода на разделно и сравнително графическо съпоставяне. При
визуално наблюдение и под лупа на първа страница на пътния лист, относно
ръкописно изписаните текст и подписи се е установило следното : 1/ текст в
горен ляв край за фирма – „Аргилов Груп” ЕООД и адрес – „И-х”; 2./Текст в горен
десен край – част от подпис и печат; 3./ на ред „Автомобил” – ръкописен текст
„Форд Транзит”, на ред „Водач” се чете ръкописно име Фейзи А., като цветът от
мастилото е възможно да е променен от физико-химично въздействие върху пътния
лист.; 4./ над (регистрационен
№) – РР и ц.3; 5./
на ред „Издал пътния лист” – ръкописен текст „Христо Аргилов 09.04.15” и
саморъчен подпис; 6./ на ред „Автомобилът е технически изправен” срещу
„Механик” – ръкописен текст „Аргилов” подпис и печат на „Аргилов Груп” ЕООД.
7./ за „Приех автомобила технически изправен” и „Водач” – ръкописен текст „А.”.
Има неясни щрихи от подпис, образувани от натиск при писане, но не може да се
установи автора на подписа, поради липса на графични признаци. 8./ на ред
„Километро показател” – ръкописни цифри „234795”; 9./ на ред „Приел и проверил
пътния лист” – ръкописен текст „Христо Аргилов” и саморъчен подпис; 10./ На
гърба на пътния лист се наблюдава цифров текст в колона „тръгване” – число 10,
40; За да се установи дали цифровия текст е изпълнен от почерка на Фейзи А.А.
са необходими сравнителни образци от същото лице.
Допълнителна задача по графологичната
експертиза дава отговор, че подписите в графа „водач” от пътни листи от дати
30.03.2018г., 02.04.2018г., 06.04.2018г. и 07.04.2018г. са изпълнени от
починалия Фейзи А.. В пътният лист от 08.04.2018г., обаче, вещото лице дава
заключение, че по графични признаци се налага извод, че подписа в графа „водач”
не е на починалият работник.
В хода на производството са събрани и
гласни доказателства.
Свидетелят Т.Х. в своите показания разказва,
че е водач на цистерна с фураж – фуражовоз и на 09.04.2018г. е бил на работа,
като е изпълнявал курс град Павликени – село Лъвино, село Лъвино – град
Разград. Прибирал се към гаража на цистерната, оставали му 2 километро до него,
движел се по околовръстния път на град Разград. Видял насрещно ППС, оставали им
20 метра да се разминат и внезапно насрещното превозно средство рязко свило,
навлязло в насрещното пътно платно и последвал челен сблъсък между него и
фуражовозът. Участъкът е бил прав със суха настилка. Свидетеля Х. натиснал
спирачките на управляваното от него ППС. След удара той останал заклещен в
камиона, вратите му били смачкани и не се отваряли. Дошла полиция. Полицейските
служители казали на свидетеля, че другия водач е починал. Насрещното МПС нямало
спирачен път. Блъснатите ППС буквално се залепили фар срещу фар. Свидетеля Х.
не бил забелязал нищо относно шофьора на насрещното превозно средство.
Видимостта в участъка, в който е станала катастрофата е била добра. Сочи, че е
видял буса от 50 метра. Движил се е нормално. Не е забелязъл насрещната кола да
кара наляво-надясно, да криволичи, защото ко е бил забелязъл такива действия е
щял да предприеме маневра за спиране. Буса се е движел нормално в неговата
лента и когато е наближил на около 20 метра от фуражовоза внезапно свил в
лентата за насрещно движение и удара между двете ППС станал неизбежен.
Вторият разпитан свидетел е Хидает
Раим. Тя е леля на ищцата. Разказва, че има поглед над съвместния живот на
племенницата и съпруга и. Казва, че починалия работник е бил много работен,
спазвал е правилата във фирмата, работел е и в почивните дни, като е почивал
през седмицата. На Великден през 2018 година е бил на работа. Работел е за
фирмата на Аргилов, карал е бус и е зареждал търговски обекти с безалкохолно.
Обичал е жена си и нейната дъщеря. Свидетелката е била очевидец, как Фейзи А.
се връща от работа в 21 часа. Ищцата и съпруга и първо живели при неговите
родители, но след 8 месеца се изнесли на квартира. Родителите на Х. били болни,
но той се грижел за тях.
Третият свидетел е Ялчин Махмуд – брат
на ищцата. Сочи, че взаимоотношенията между ищцата и съпруга и били добри,
помагали си, работника често готвел вместо съпругата си, имали малка градинка,
която обработвали. Били добро семейство, разбирали се, нямали дрязги помежду
си. Ищцата много разчитала на съпруга си. Фейзи А. се грижел добре и за малката
дъщеря на съпругата си, а с негова подкрепа тя изпратила голямата си дъщеря в
чужбина. Вечер е виждал А. да се прибира от работа към 19.20 часа. Работника не
е пиел, не е пушил. Почивал е един път в седмицата според свидетеля. Фейзи А.
не се е събирал с компаний, не еходил по купони. Бил е съвестен и си е гледал
работата. Имал дрязги с родителите си, но след време се сдобрили.
Четвъртата разпитана свидетелка е
Селиме Хамид. Тя е дъщеря на ищцата. Разказва в своите показания, че живее с
Фейзи А. от пети-шести клас. Познава починалия работник като изключително
грижовен и отговорен към семейството си човек. Помагал е на съпругата си в
домакинската работа, разбирал се е с със свидетелката и ищцата чудесно, не се
карал с ищцата. Почивал е веднъж в седмицата, в сряда. Работел е в събота и
неделя. Излизал е сутрин в 6 часа за работа и е ходел до офиса с колело, тъй
като семейството живеело в единия край на града, а офиса на филмата бил в
другия край. Вечер се прибирал от работа към 21 часа. Бил с ненормирано работно
време и работел докато си свърши работата. Винаги се чувствал уморен от своята
работа, но работел и носел отговорностите си на работното място. На
09.04.2018г. Фейзи А. излязъл в 6.00 часа и заминал на работа след като
семейството закусило. Впоследствие свидетеля Ялчин Махмуд се обадил на ищцата и
свидетелката Хамид и им съобщил за злополуката. Първоначално премълчал данните
за настъпилата смърт, но впоследствие съобщил на сестра си какво
вдействителност се е случило и тя припаднала на улицата. Понесла изключително
тежко загубата на съпруга си. После ищцата и свидетелката Хамид съобщили
новината и на родителите на Фейзи А.. Селиме Хамид сочи, че майка и не може да
преживее загубата на съпруга си, не вярва че настъпилата смърт е истина, чувства
осезаемо липсата му и той не излиза от съзнанието и.
Петата разпитана свидетелка е
Десислава Георгиева. Сочи, че работи във фирмата на ответника като
касиер-счетоводител. Разказва, че познава покойният Фейзи А.. Работили са
заедно около 5 години. Той често и е споделял, че има проблеми с родителите си,
които не приемали съпругата му. Съпругата му пък, много често го търсела по
телефона докато той бил на работа и това го напрягало. На 08.04.2018г. Фейзи
посетил офиса на фирмата. Търсел работодателя, но него го нямало, изпил едно
кафе и казал, че отива при родителите си. Въпреки проблемите с родителите си,
Фейзи А. ходел при тях и им помагал. Споделял е, че баща му е болен. Относно
организацията на работа във фирмата свидетелката сочи, че се работи на 8 часов
работен ден през лятото, а през зимата имало по-малко работа и затова
работниците си тръгвали по-рано, освободени от работодателя. Заплатите и през
лятото и през зимата били еднакви. Ответникът не е ощетявал никого.
Свидетелката няма спомен покойния А. да е работил по 8-10 часа. Работело се до
края на работното време. Георгиева няма представа какво правят работниците след
края на работното време. Броя на работниците във фирмата е различен. Сутрин им
се провеждал инструктаж, като се подписвали в Инструктажна книга. Предоставят
им се пътни листи. Като си тръгват от работа не се подписват в книгата за
инструктаж. Ако е нямало работа са си тръгвали и преди 17 часа със знанието на
работодателя. На свидетелката е предявен пътният лист от 09.04.2018г. като тя
сочи, че не знае повода, по който е издаден този пътен лист, като предполага че
е по уговорка между починалия работник и работодателя.
Шестият разпитан свидетел е Мухамед
Скендер. В своите показания той разказва, че познава Фейзи А. долу-горе като
колега, били са близки но не са си ходили на гости. Впечатленията му са, че в
началото на връзката между А. и съпругата му отношенията им са били добри, но в
последните години е бил много напрегнат, замислен. Причината за това били
постоянните телефонни обаждания на С.А., като тя притеснявала съпруга си по
всяко време на работа и според свидетеля му искала настоятелно постоянно пари.
По тази причина в последните години Фейзи А. много се променил. По отношение на
организация на работата във фирмата свидетеля разказва, че той е също
„шофьор-пласьор” и във фирмата се работи по предварително подготвени заявки.
Общи работници изнасяли от склада стоката и шофьорите сами я разпределяли и
подреждали в бусовете. Според стоката се решавало кой с кой бус да работи
дадения ден. Това го преценявали помежду си шофьорите. Всеки път се шофирал
разлечен бус според заявките и стоката. Във фирмата имало 10 – 15 буса, част от
тях са с десен волан, като с такъв е и буса шофиран от Фейзи А. на датата на
инцидента. Свидетеля сочи, че е посетил местопроизшествието и лично е възприел,
че буса на фирмата е бил в платното за насрещно движение. Относно работното
време свидетеля сочи, че през летния сезон е много натоварено, а през зимния
почти няма работа. Шофьорите приключвали към 14-15 часа и си тръгвали с
разрешение на работодателя.
Седмата разпитана свидетелка е майката
на Фейзи А. – Емиш Махмуд. Същата в своите показания твърди, че се чула със
сина си последно около 9 сутринта в неделя и след това е минал през тях да ги
види и е заминал на работа. Сочи, че всички разходи относно погребението на
Фейзи А. и последващите ритуали вкл. поставянето на паметник на гроба са поети
от брат му и от нея. Съпругата С.А. не е помогнала с нищо
материално. Свидетелката твърди, че Фейзи А. е събрал пари, с
които е искал да купува къща, като след смъртта му тези пари са останали в жена
му и от тях сума не е получило детето му от предходен брак. Свидетелката сочи,
че не поддържа връзка с ищцата. На делото я довел ответника, а преди това я
срещнала случайно ищцата и и казала, че на делото трябва да свидетелства в нейна
полза, на което свидетелката отвърнала, че ще свидетелства за себе си и ще
каже, каквото и казва Господ. Емиш Махмуд разказва, че синът и е работил много
и е бил честен човек, споделял и е че започва работа в 7.30 – 8.00 часа, че
ходи по обекти и не се знае по кое време ще се върне. Много рядко е работел в
събота и неделя. Почивал е в сряда и в петък и в събота и неделя също е имал
почивки.
С оглед изложеното от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи : Предявеният
иск се явява частично основателен. Налице са
предпоставките на чл.200, ал.1 КТ за ангажиране обективната отговорност на
работодателя за обезщетяване на причинените на ищцата неимуществени вреди. По делото е установено, че пострадалият
Фейзи А. е работил по трудово правоотношение при ответника на длъжността „Шофьор, пласьор” при условията на
8-часов работен ден. При изпълнение на трудовите си функции - управление на товарен автомобил „Форд Транзит” с
рег.№ РР 3032 ВС /собственост на ответното дружество/, в района на вилната зона
край град Разград, където пътя минава по мост над напречен отводнителен канал,
ограничен с метални парапети, товарният
автомобил „Форд Транзит” навлязъл в лентата за насрещно движение по която се
движела автокомпозиция. Водача на последната предприел аварийно спиране, но
между двете превозни средства възникнал челен сблъсък, при който водачът Фейзи А.
починал на място. Установено е, че посочената злополука има характер на трудова по смисъла на
чл.55, ал.1 от КСО.
Съгласно съдебната практика, имуществената
отговорност на работодателя по чл.200 КТ за обезщетяване на работника, респ.
наследниците му и неговите близки от трудова злополука, има обективен характер.
Работодателят носи риска от травматично увреждане на работника дори и при липса
на причинна връзка между условията на труда и злополуката - съгласно чл.200,
ал.2 КТ работодателят отговаря имуществено и когато злополуката е причинена от
непреодолима сила, както и когато е настъпила по време на почивка на работника.
Затова работодателят не може да бъде изцяло освободен от задължението за
обезвреда, освен когато пострадалият е причинил умишлено увреждането - чл.201,
ал.1 КТ. Такива данни в настоящият процес няма. В случаите, когато пострадалият е допринесъл
за увреждането, допускайки груба небрежност, размерът на обезщетението може да
бъде само намален (чл.201, ал.2 КТ), дори и при положена от работодателя
дължима грижа за осигуряване на безопасна работа.
Работодателят възразява в производството,
че от работника е допусната „груба
небрежност”, което е довело до настъпване на ПТП-то и неговата смърт. Възражението на
работодателя е основателно и доказано. Актуалната съдебна практика на ВКС
определя грубата небрежност като неполагане на дължимата грижа, каквато и
най-небрежният човек би положил в подобна обстановка. В Решение
№62/24.02.2015г. на ВКС, IV г.о., по гр.д. №2798/2014г. се сочи, че грубата небрежност
не може да се основава на предположение, като доказателствената тежест за
наличието й е на работодателя. В Решение №19/18.09.2018г. на ВКС по гр.д. №
4842/2016г. е посочено, че работодателят е длъжен да инструктира работника за
установените за извършване на съответната работа правила, с изключение на тези,
установени с изрични императивни правни норми, които трябва да са известни на
всички правни субекти и те са длъжни да ги спазват, независимо дали са
инструктирани или не, като допуснатите нарушения от работника на нормативни
актове, с които той е длъжен да се съобразява при изпълнението на работата,
могат да послужат като основание за намаляване на дължимото от работодателя
обезщетение, в случай, че нарушението е допуснато при груба небрежност по
смисъла на чл. 201, ал.2 КТ. С Решение №18/08.02.2012г. на ВКС, III г.о.,
по гр.д. №434/2011г. е прието, че тежките нарушения на правилата за движение по
пътищата, станали причина за ПТП, при което е пострадал работникът или
служителят, представляват груба небрежност по смисъла на чл.201, ал. 2 КТ. В
конкретният случай по делото са налице писмени доказателства и изслушаната
автотехническа експертиза безспорно установяват, че ПТП-то при което Фейзи А. е
починал се дължи на нарушаване от негова страна на правилата за движение по
пътищата и в този смисъл е налице „груба небрежност” съгласно
законовата формулировка и съдебната практика. В този смисъл са и показанията на
свидетелите Т.Х. и Мухамед
Скендер, които съдът кредитира като правдиви, логични и взаимодопълващи се.
Съдът кредитира и двете заключения по
извършените съдебно-счетоводни експертизи. От двете заключения съдът прави
извод, че няма нарушение на нормата на чл.146 от КТ – не е полаган извънреден
труд от лицето, а работата в празничните дни през месец Април 2018г.
осъществена от работника е била в рамките на установеното работно време за
седмицата и не е довела до претоварване на Фейзи А.. В едното заключение
се сочи, че няма данни в проверените ведомости пострадалия работник да е
работил в деня предхождащ смъртта му – 08.04.2018г. Това налага извод, че на
09.04.2018г., когато се е случила злополуката А. се е явил отпочинал на
работното си място и би следвало да е бил в нормална кондиция за изпълнение на
служебните си задължения. Свидетелката Десислава Георгиева сочи, че на
08.04.2018г. Февзи А. е минал през офиса, пил е кафе, след което е заминал при
родителите си. Свидетелката не съобщава данни, лицето да е работило в него ден.
И при първи и втори вариант на изчисленията в експертизата на вещото лице П.З. за периода 02.04 – 09.04.2018г. се вижда, че
отработените от работника часове не надвишават договорените с работодателя 40
часа/ седмично.
Ангажирани са гласни доказателства от
ответната страна, че ищата често е притеснявала съпруга си по телефона и това
го е изнервяло. Няма данни, обаче, в деня на инцидента именно телефонно
обаждане от страна на С.А. да е разсеяло Фейзи А. и затова да е настъпило
ПТП-то, както и че в предходните на инцидента дни ищцата е притеснявала
починалия работник и това е довело до намалена концентрация на вниманието и допускане
на нарушение на правилата за движение по пътищата.
Трайна е практиката на
ВКС, че според разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ, груба небрежност при трудова
злополука е налице когато пострадалият е предвиждал настъпването на
неблагоприятните последици, но се е надявал, че няма да настъпят или че ще ги
предотврати. Приема се, че грубата небрежност е тежко нарушаване на дължимата
грижа при положение, че пострадалият е могъл да я съблюдава в конкретната
обстановката, каквото един обикновен човек, поставен в същата обстановка не би
могъл да го допусне. Такова поведение е правно укоримо защото пострадалият е
бил длъжен да избегне злополуката, ако беше положил дължимата грижа. Именно
поради факта, че пострадалият участва в увреждането, това му поведение следва
да бъде отчетено при определяне на дължимото се обезщетение.
В конкратния случай и от
неоспорената автотехническа експертиза е установено, че причината за ПТП е
навлизането на управлявания от Фейзи А. бус в платното за насрещно движение,
като мерки за предотвратяване на произшествието с насрещно движещото се ППС е
следвало да вземе водачът на буса - да следи неотклонно пътната обстановка, да
намали скоростта на движение и да спре на безопасно разстояние от другия
автомобил, каквато техническа възможност е била налице. Внезапното безконтролното
навлизане в платното за насрещно движение, без да е предприето спиране на буса
от страна на водача му, сочат на тежко нарушение на правилата за движение по
пътищата от страна на пострадалия Фейзи А., който се е поставил в ситуация на
повишен риск. Работодателят е доказал по безспорен начин, че пострадалият е
нарушил правилата за движение по пътищата, което нарушение според практиката на
ВКС съставлява груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ - работникът не
е проявил грижата, каквато и най-небрежният би положил в подобна ситуация. С
оглед данните по делото, настоящият състав на съда отчита високата степен на
съпричиняване на вредите, настъпили изключително в резултат на проявената груба
небрежност от страна на работника, поради което дължимото обезщетение от
работодателя, носещ професионалния риск за травматичното увреждане, следва да
бъде намалено с 70%, което съотношение съответства на съпричиняването от страна
на пострадалия.
За определяне
обезщетението на ищцата за причинените и неимуществени вреди,
съдът изходи от критерия за справедливост, заложен в нормата на
чл.52 ЗЗД. Принципът "справедливост" изисква в най-пълна степен
компенсиране на вредите на увреденото лице. Разпитаните по искане на ищцата свидетели – Хидает Раим,
Ялчин Махмуд и Селиме Хамид разказват колко привързани са били ищцата и съпруга
и един към друг, както и че С.А. много тежко е преживяла загубата на починалия
работник, преживяла е стрес, емоционално сътресение и тъга, тъй като е загубила
подкрепата, която години наред е срещала у съпруга си. И понастоящем не можела
да приеме факта на настъпилата смърт на Фейзи А.. Чувствала осезаемо липсата му
и той не излизал от съзнанието и. Съдът счита, че справедливият размер на
обезщетение в случая възлиза на сумата 60 000лв. Това обезщетение следва
да бъде намалено с посочените по-горе 70% касаещи съпричиняването на
вредоносния резултат от работника, като окончателно на ищцовата страна следва
да бъде присъдена сума в размер на 18 000.00 лева, ведно със законната
лихва от датата на увреждането – 09.04.2018г. до окончателното изплащане на
сумата.
На ищцата се следва възнаграждение за
процесуално представителство по чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата в.в.
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения изчислен на сумата 1070.00лв. и 52.50лв. разноски
за платено възнаграждение за вещо лице.
На ответника се следват разноски
съобразно отхвърлената част от иска в размер на сумата 3104.50лв.
Воден от изложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА на осн. чл.200, ал.1 от Кодекса
на труда „Аргилов Груп“ ЕООД град Исперих,
ул.“Панайот Волов“ № 7, представлявано от управителя Христо Йорданов
Аргилов ДА ЗАПЛАТИ на С.Д.А., ЕГН – ********** ***, ул.“Добри Чинтулов“ № 16А, сумата от 18000.00 /осемнадесет хиляди лева/,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от трудова
злополука, в резултат на която на 09.04.2018г. е настъпила смъртта на
наследодателя й Фейзи А.А., ведно със
законната лихва, считано от датата на деликта – 09.04.2018г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за горницата над 18000.00
лева до пълния предявен размер от 100 000.00лв., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „Аргилов Груп“ ЕООД град Исперих, ул.“Панайот Волов“ № 7, представлявано от
управителя Христо Йорданов Аргилов ДА ЗАПЛАТИ на С.Д.А.,
ЕГН – ********** *** за разноски по
делото сумата сумата 1070.00 /хиляда и седемдесет лева/ и сумата 52.50
/петдесет и два лева и петдесет стотинки/, представляващи минимално адвокетско
възнаграждение и част от внесен депозит за извършена експертиза.
ОСЪЖДА С.Д.А., ЕГН – ********** ***, ул.“Добри
Чинтулов“ № 16А ДА ЗАПЛАТИ на „Аргилов Груп“
ЕООД град Исперих, ул.“Панайот Волов“ № 7, представлявано от
управителя Христо Йорданов Аргилов за разноски по делото сумата 3104.50 /три
хиляди сто и четири лева и петдесет стотинки/, съобразно отхвърлената част от
исковата претенция.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред въззивна инстанция Окръжен
съд – Разград.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: