Р Е Ш
Е Н И Е
№ 261613/10.12.2020г.
гр. В.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
В. районен съд, гражданско отделение, 43-ти състав, в
публично съдебно заседание, проведено на тринадесети ноември две хиляди и
двадесета година, в състав:
Председател: Т.Л.
Секретар:
Д.Д.
сложи за разглеждане гр. дело № 6194
по описа на съда за 2020 година, докладвано от съдията и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба на Х. И.
Х., ЕГН **********,***, с която против Й.Ж.Р., ЕГН **********,***, И.П.П.,
ЕГН **********,***, И.И.П., ЕГН **********,***, М. В. С.-Г.,
ЕГН **********,***, Л.Х., род. на *** г., с постоянен адрес в Австрия, А.С.К.,
ЕГН **********,***, Р.Г.А.-Б., ЕГН **********, с адрес: ***, А.И.Б., ЕГН **********,***,
Е.Л.М., ЕГН **********,***, И.Б.В., ЕГН **********,***, Н.Л.Н., ЕГН **********,***,
Т.Б.П., ЕГН **********,***, е предявен иск за установяване по отношение на
ответниците, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ ПИ с
идентификатор № ***по КККР на гр. В., м. „Б.с.“, одобрен със Заповед
РД-18-73/23.06.2008 г. на Изп. директор на АГКК, с площ от *.кв.м, въз основа
на покупко-продажба и наследяване, евентуално изтекла придобивна давност.
Обстоятелства, от които
произтичат претендираните от ищците права.
Ищецът Х.И.Х. се легитимира като
собственик на процесния имот въз основа на покупко-продажба и наследяване, като
заявява, че владее същия едни и същи
граници от датата на закупуването му през 1958 г. до днес. От 1917 г. до 1958 г.
имотът на ищеца е бил част от имот, собственост на неговия дядо - Х.И. Г..
С нотариален акт №48, том V, peг.
№ 4197, дело № 908 от 03.10.1947 г. на нотариус С.К.при В.я областен съд, Х.И.
Г., е признат за собственик на нива, находяща се в землището на с. Г., местност
„Тепе тарла“, с площ от 3 дка, при съседи: Г.Ив. Г., И. И., Ю. И. и Х. Ив. Г..
05.05.1958 г.
Съгласно нотариален акт № 140,
том III, дело № 715 от 05.05.1958 г. на Л.К.- В. народен съдия, Х.И. Г.,
продава на сина си И.Х.И., нива с площ от 2333 кв. м, находяща се в землището
на с. Г., Варненско, в местността „Тепе тарла“, при съседи: Г. Ив. Г., И. И., Ю.
И. и Х. Ив. Г., като след смъртта на И.Х.И., настъпила на 19.02.1987 г.,
правото на собственост върху имота преминава върху ищеца Х.И.Х. и майка му А. Г.
И..
На дата 05.09.1991 г., с договор
за покупко-продажба обективиран в
нотариален акт № 27, том XIX, вх. per. 7026, дело № 5992 от 05.09.1991
год. на Л.Г., нотариус при В.я районен съд, А. Г. И. и Х.И.Х. продават на Д.В.С.и
О.Д.Б.„1000 кв. м. место/, в м-т Б. /Тепе тарла/, находящо се в землището на
кв. Г., гр. В., при граници: Х.И.Х., Д. И. М., Н. Г. И. и А. И. А..
Ищецът сочи, че собственици на
останалата част от имота, с площ от около 1500 кв. метра продължават да бъдат А.
Г. И. и Х.И.Х., като след смъртта на А. Г. И., починала на 19.10.2004 г.,
единствен собственик на процесния имот остава Х.И.Х., който продължава
необезпокоявано да владее гореописания имот и до днес.
Имотът, придобит през 1947 от Х.И.
Г.е отразен като част от имот с пл. № * по плана на старите собственици,
изработен през 1956 год., където като собственик е вписан Х.И. Г., при граници Г.
И. Г., Х. И. Г., Й. И. П.. Първият план, в който е отразен самостоятелно
процесния имот, е КП Западно от Г., изработен през 1979 год. в М 1:1000, като
имот с пл. № 1207 е записан на И.Х.И., баща на ищеца.
Със заповед № Р-115 от 29.04.1996
г. на кмета на Община В. е одобрен план на местност „Б.-Север“, съгласно който
от имот с пл. № * се образуват два имота - с пл. № * и пл. № *, с площ от * кв. м и от * кв. м. Собственици на новия имот
пл. № *, с площ от * кв. м и съседи: съседи: североизток имот с пл. № * и № *,
югоизток- път, имот с пл. № *, югозапад- имот с пл. № * и имот с пл. № 1206 ,
северозапад- имот с пл. № *, са А. Г. И. и Х.И.Х.. В разписния лист към плана
като собственик е записан Х.И.Х.. Според ищеца, за продадената част от имота
/1000 кв.м/ е образуван имот пл. № *, с площ от 1000 кв. метра.
Сочи, че впоследствие процесният
имот е отразен в КК на град В., район „А.“, одобрена със заповед
РД-18-73/23.06.2008 год. на ИД на АГКК, интегриран с „Плана на новообразуваните
имоти“, одобрен със заповед № РД-12-7706-313 от 19.10.2012 г. на Областен
управител – В., като на същия е с идентификатор *, при граници и съседи:
североизток- имоти с идентификатори * и *, югоизток - имоти с идентификатори *
и * - улична отсечка, югозапад - имоти с идентификатори * и *, северозапад -
имот с идентификатор *. Имотът е с графична и цифрова площ *.кв.м. Заявява, че
в КР имотът е вписан на И.Х.И. - баща на ищеца, въпреки че към този момент Х.И.Х.
е собственик на този имот, като същият е представил необходимите документи за
собственост. Твърди, че тази грешка става причина за постановяването на редица
незаконосъобразни и неправилни съдебни решения и административни актове, без
знанието и участието в производствата на ищеца.
Твърди, че със заповед
РД-19-7706-192/12.09.2019 г. на Областен управител-В. е променен КР, където
като собственици на процесния имот са довписани, наследниците на Ж.Д.А.и
неидентифициран собственик. Праводателите на ищеца и по-старите собственици на
съседни имоти не знаят някога в района да е имало собственик на имот с име Ж.Д.А.
Дори да е имало такъв собственик, той е изгубил собствеността върху имотите си
или ги е продал преди смъртта си през 1921 год. След тази година никой не е
чувал Ж.Д.А.да е имал собственост в този район. До месец март 2020 г. никой не
е оспорвал правото на ищеца и неговите праводатели върху процесния имот, с
непроменени граници и площ от момента на придобиването му през 1947 г. до днес.
Предвид прилаганата към 1947 г. тридесетгодишна давност, следвало да се приеме,
че Х.И. Г., е владял процесния имот необезпокоявано в тези граници поне от 1917
г.
През месец март 2020 г.
наследниците на Ж.А. за пръв път предявяват пред ищеца претенции към част от
имота, а за част от него в КР е вписан неидентифициран собственик. След
извършени от ищеца справки се установява, че през годините са издавани
административни актове и са водени съдебни дела, касаещи част от имота, без
участието, знанието и съгласието на ищеца. От мотивите към решение №
3223/19.06.2014 г. на ВРС последният установил, че наследниците на Ж.Д.А.са се
легитимирали като собственици на част от процесния имот с т. 18 на Решение № 701/19.05.2000
г. на ПК-В., с което било възстановено правото им на собственост в съществуващи
стари реални граници върху недвижим имот, представляващ нива с площ от 11,400
дка, находяща се в терен по § 4 ПЗРЗСПЗЗ в землището на кв. Г., м. „Кючук караач“.
Намира решението в частта му, касаеща процесния имот, за материално
незаконосъобразно и евентуално нищожно, поради противоречие с императивни
законови разпоредби.
Ищецът не е бил участник в
производството по издаването на това решение, поради което, на основание чл.
17, ал. 2 ГПК, отправя искане съдът да се произнесе инцидентно по
законосъобразността на този административен акт. Излага подробни съображения по
това искане, в т.ч. – имотът не попада в терен по § 4 ПЗРЗСПЗЗ. Същият никога
не е бил одържавяван или отчуждаван, не е включван в ТКЗС или ДЗС и не е бил
държавна собственост. Тъй като имотът е частен имот от придобиването му през
1947 г., по отношение на същия, разпоредбите на § 4 и сл. ПЗРЗСПЗЗ, вкл. § 4к,
са неприложими, а на това основание решението на ПК-В. е нищожно. ПК-В. е
възстановила собствеността върху имот, находящ се в местност „Кючук караач“, а
процесният имот се намира в местност „Тепе тарла“, сега „Б.-север“. Намира, че
ПК-В. е постановила решението си на основание документите за друг имот,
различен от процесния, което също прави решението и нищожно.
Отправя искане съдът да се
произнесе инцидентно по законосъобразността на заповед № РД-12-7706-313 от
19.10.2012 г. на Областен управител-В., с която е одобрен ПНИ на СО „Б.-север“,
кв. Г., в частта ѝ относно новообразуван имот № 1207. Процесният имот не
е земя по § 4 ЗСПЗЗ, не е бил предоставян за ползване и за него е недопустимо
изработването на ПКП и ПНИ. Включването на частен имот в ПНИ, го прави
незаконосъобразен, евентуално нищожен в тази му част. Според ищеца,
незаконосъобразното включване на имота в обхвата на ПНИ и описанието му като
такъв по § 4 ПЗРЗСПЗЗ дава възможност на ответниците да претендират права по отношение
на него, от което те са се и възползвали. В случай, че процесният имот не бил
включен в обхвата на ПНИ, такава възможност не би съществувала.
Отправя искане съдът да се
произнесе инцидентно и по законосъобразността на заповед № РД-19-7706-192 от 12.09.2019
г. на Областен управител-В., с която е одобрен ПНИ на местност „Б.-север“,
землище кв. Г., в частта ѝ относно новообразуван имот № 1207. С тази
заповед се изменя приетият ПНИ, в регистъра към който като собственик на имот
пл. № 1207 е записан И.Х.И., баща на ищеца, като се извършват следните промени:
за новообразуван имот № 1207 с площ *.кв. метра в регистъра се заличава И.И. и
като съсобственици се вписват: наследниците на Ж.Д.А., съгласно решение на
поземлената комисия-В., за 378 кв. метра ид. части; неидентифициран собственик
за 345 кв. метра ид. части; Х.И. Г., дядо на ищеца за 774 кв. метра ид. части. Твърди
незаконосъобразност на заповедта, като приетите от комисията по чл. 286, ал. 2
ППЗСПЗЗ промени били в пълно противоречие със съществуващите към този момент
документи и планове.
Сочи, че незаконосъобразността,
евентуално нищожността, на горепосочените административни актове, изключва
изцяло възможността наследниците на Ж.А. да са собственици на претендираната от
тях част от процесния имот. Към момента на реституцията те не са притежавали
имот, засягащ процесния, собствеността върху който да подлежи на
възстановяване. Твърди, че ответниците не са били и не биха могли да бъдат
собственици на претендираната от тях част от имот пл. № 1207, собственост на
ищеца Х.Х..
В условия на евентуалност твърди
придобиване на имота на основание изтекла в полза на ищеца придобивна давност,
обхващаща следните периоди: към 03.10.1947 г. Х.И. Г.– дядо на ищеца е владял
имота повече от 30 години, като след тази дата той е владял необезпокоявано
процесния имот до 05.05.1958 г., когато го е продал на сина си И.Х.И., баща на
ищеца. Сочи, че Х.И. Г.е владял процесния имот повече от 41 години. И.Х.И. и А.
Г. И., са владели имота от 05.05.1958 г. до 19.02.1987 г. - 29 години. А. Г. И. и ищецът владеят съвместно процесния имот от
19.02.1987 г. до 19.10.2004 г., а след смъртта на А. И., Х.И.Х. е единствен
собственик и владее необезпокоявано процесния имот от 19.10.2004 г. до
настоящия момент. Сочи, че владението му и на неговите праводатели относно
процесния имот, присъединено на основание чл. 82 ЗС, е необезпокоявано,
добросъвестно и непрекъснато, и е продължило повече от 103 години, което е
достатъчно основание да му бъде признато правото на собственост върху имота,
поради изтекла придобивна давност и което изцяло изключва възможността трети
лица да претендират собственост върху недвижимия имот, на каквото и да било
основание.
В срока по чл.131 ГПК ответниците
представят общ писмен отговор, с който изрично заявяват, че признават
предявения иск, като признават безусловно правото на собственост на ищеца Х.И.Х.
върху имот с идентификатор 10135.5401.1207, по КККР на гр.В., в местността „Б.с.“
в кв.Г. на гр.В., с площ от *.кв.м. Сочат, че с решение № */* г. по гр.д. № */*
г. на ВРС и Решение № 2409/23.10.2014 по КНАХД № */* г. на В. административен
съд, е отменена заповед № РД-12-7706-313/19.10.2012 г. на Областен управител на
област с административен център - В., с която е одобрен плана на местност „Б.-север“,
в землището на кв. Г., по отношение на стар имот № 349 по ПКП, собственост на
наследодателя им Ж.Д.А., в частта попадаща в имот № 1207, с площ 378 кв.м
ид.части от имот с площ от 1497.44 кв.м. Ищецът Х.И.Х. не е участвал в производството
по делата за отмяна на заповедта на Областния управител, поради факта, че
същият не е бил призован по делата, като собственик на НИ 5401.1207. Към този
момент негови родственици - дядо и баща са били отразени в: Разписен лист към
КП от 1996 г., в Регистъра на имот № 1207 по ПНИ, както и в Таблицата за
изчисляване на дължимото обезщетение на с.о. „Б.с.“. Сочат, че би следвало Х.Х.
със създаването на ЗСПЗЗ и ПНИ за местност „Б.с.“ да прояви отговорност към
своя имот, като наследник на баща си И.Х.И. и да се впише като собственик на
процесния имот. Това обстоятелство щяло да му даде възможност да участва в
съдебното производство в качеството на заинтересована страна пред ВРС и
Административен съд-В. и да защити своите права, тъй като съдът не е бил
уведомен за смъртта на И.Х.И..
Сочат, че след възникване на
спора за собственост, ищецът демонстрирал своите права върху имота пред всички
административни органи, като е оградил същия с мрежа, с цел ограничаване на
възможността на ответниците да влизат в имота и да го ползват.
Отправят искане, с оглед
заявеното признание на иска да не им бъдат възлагани в тежест разноски.
В открито съдебно заседание, ответниците лично и чрез упълномощен процесуален представител потвърждават, че признават
изцяло ищцовата претенция. Ищецът отправя искане за постановяване на решение
съобразно направеното признание на иска, на основание чл.237, ал.1 ГПК. Изрично заявява, че не претендира
разноски.
В.ят районен съд, като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от
фактическа и правна страна, следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК. Същият е допустим и основателен. Съгласно
разпоредбата на чл. 237, ал.1 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на
ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, като в мотивите си е достатъчно да укаже, че то се основава на
признанието на иска.
Съдът, намира че в процесния
случай не са налице отрицателните предпоставки, посочени в нормата на чл.237,
ал.3 ГПК, определяща хипотезите, при които съдът не може да постанови решение
при признание на иска, а именно – признатото право не противоречи на закона и
добрите нрави, страната няма пречки да се разпорежда с него. Следва да се
посочи още, че признанието на иска не може да бъде оттеглено, поради което
съдът намира, че не са налице пречки да се произнесе с решение по реда на
чл.237 ГПК.
С оглед установеното по делото,
както и предвид отправеното искане на ищеца, съдът намира предявения иск за
основателен, поради което същият следва да бъде уважен.
Съдът постановява настоящото
решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал.2 ГПК не е
необходимо да излага подробни мотиви за това.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца се следват сторените разноски по делото, но
с оглед изричното му изявление, че не претендира такива, разноски в полза на
ищеца не следва да се присъждат.
Водим от горното и на основание
чл.237, ал.1 във вр. с ал.2 ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по
отношение на: Й.Ж.Р., ЕГН **********,***, И.П.П., ЕГН **********,***, И.И.П.,
ЕГН **********,***, М. В. С.-Г., ЕГН **********,***, Л.Х., род. на ***
г., с постоянен адрес в Австрия, А.С.К., ЕГН **********,***, Р.Г.А.-Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, А.И.Б., ЕГН **********,***, Е.Л.М., ЕГН **********,***, И.Б.В.,
ЕГН **********,***, Н.Л.Н., ЕГН **********,***, Т.Б.П., ЕГН **********,***, че Х.И.Х., ЕГН **********,***, Е СОБСТВЕНИК на недвижим имот,
представляващ ПИ с идентификатор № ***по
КККР на гр. В., м. „Б.с.“, одобрен със Заповед РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с площ от *.кв.м, при граници – имоти с идентификатори: *********************************, *********************************, на основание чл.124,
ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
пред Окръжен съд – В., с въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: