ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 475
26.07.2019 година град Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД търговско отделение
На двадесет и шести
юли две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание
в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА
като разгледа
докладваното от съдия Ралинова
търговско дело №56
по описа за 2017 година
В депозираната искова молба от „ФИДА“ АД
представлявано от Н.Г.П.,с ЕИК112077920,със съдебен адрес *** чрез адв.С.С., срещу
„ФИДА“ АД,с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Брацигово
ул.“Трети март“ №77,се сочи че ищецът е акционер в дружеството и председател на
СД и изп.директор.
Сочи, че на 24.03.2017г. при направена справка в ТР установил, че със заявление
вх.№20170324155659 е поискано вписване по партидата на дружеството- промяна в
представителната власт на същото, като ищецът Н.Г.П. е заменен като
изпълнителен директор и председател на СД от Е.В.Г..Твърди, че не е бил
уведомяван, не е получавал и покана за свикване на такова заседание на СД при
такъв дневен ред, описан в протокола от 22.03.2017г. В качеството си на изпълнителен
директор и председател на СД той е трябвало да знае за наличието на такова
заседание на СД. Посочва, че като са заобиколени Закона и Устава на
дружеството, останалите членове на СД са свикали процесното заседание от
22.03.2017г., без уведомяването му и са взели решения, които противоречат на
императивни норми.Твърди, че неуведомяването му за процесното заседание от
22.03.2017г. на СД, го е лишило от реалното упражняване на възможността да
участва в управлението на дружеството и да контролира дейността на същото.
Сочи, че в качеството си на член на СД и изпълнителен директор и акционер в
акционерно дружество „ФИДА" АД, ЕИК ********има правен интерес да предяви
настоящия иск, с който да се отмени решение на СД от 22.03.2017г. за
освобождаването му като председател на СД и като Изпълнителен директор.
Посочва, че при условията на евентуалност има правен интерес да прогласи
процесното решение и за нищожно, тъй като е нарушена и процедурата по
свикването и провеждането на това събрание, /т.2 ТР №1/06.12.2002г., ОСГК на
ВКС; решение №202/22.12.2010г. ВКС, ТК ІІ ТО, постановено по т.д. №764/2009г.
по реда на чл. 290 ГПК/.
Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени, на основание чл.71
от ТЗ като незаконосъобразно решението на СД от 22.03.2017г. на „ФИДА“ АД, а
при условията на евентуалност, на основание чл.124 от ГПК да прогласи
нищожността му, съобразно горепосочените релевантни обстоятелства, както и да
присъдите в тежест на ответника направените по делото съдебно-деловодни
разноски.
В законоустановения срок по чл.367 ал.1 от ГПК, по делото е постъпил писмен
отговор по така подадената искова молба от ответното дружество, чрез
пълномощника му. Изразява становище, че предявените искове са недопустими.
Сочи, че с атакуваното от ищеца решение на Съвета на директорите на „Фида"
АД е взето решение единствено за освобождаването му като изпълнителен директор
и председател на Съвета на директорите в акционерното дружество. Твърди, че в
нито едно от посочените качества взаимоотношенията на ищеца с дружеството не се
базират на членствени правоотношения на същия в дружеството. Изборът на едно
лице за член на Съвета на директорите, за председател на Съвета на директорите
и за изпълнителен директор, по никакъв начин не предпоставя и не изисква това
лице да е в членствени правоотношения с дружеството (т.е. да има акционерно
участие в същото). Между посочените качества на лицето и членствените му
правоотношения в дружеството няма никаква взаимовръзка и зависимост. От друга
страна, по отношение на процедурата по свикване на заседанията на Съвета на
директорите в акционерното дружество, не са предвидени никакви формалности и
изисквания нито в ТЗ, нито в устава на дружеството.
Твърди, че предявеният иск с посочено правно основание чл.71 от ТЗ е
недопустим за прилагане в конкретния случай, тъй като искът по чл.71 от ТЗ
защитава нарушени членствени права, каквито в случая нарушени членствени права
на ищеца не са налице. Сочи, че в закона не е предвидена правна възможност за
защита по съдебен ред на правата на изпълнителния директор, респ. председател
на СД, при освобождаване, с оглед на което предявеният иск се явява недопустим,
поради липса на правно основание.Предявеният иск по чл.71 от ТЗ е недопустим,
поради липса на правен интерес у ищеца да води такъв иск, тъй като с процесното
решение на Съвета на директорите не са нарушени никакви негови членствени права
в дружеството. С оглед обхвата и същността на иска по чл.71 от ТЗ, следва да се
анализира въпроса има ли връзка или не между предмета на този иск и заявените
за вписване обстоятелства по чл.235 ал.2, изр. последно от ТЗ, каквато връзка и
обусловеност определено липсва в случая. Т.е. липсва правен интерес на ищеца от
воденето на т.д.56/2017г. на ОС-Пазарджик. Наличието на липса на правен интерес
от воденето на определено дело винаги е било и е предпоставка, за която съдът е
длъжен да следи с оглед допустимостта на иска.
Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата,писменият
отговор и доразвити в хода на производството,прие за установено следното от правна страна:
Преди да внесе
делото за разглеждане в съдебно заседание съдът е длъжен да прецени наличието
на процесуалните предпоставки и липсата на пречки за допустимост на гражданския
процес.
Съдът счита, че
така предявеният главен иск е
недопустим. Искът по чл.71 от ТЗ е за защита правото на членство и отделните
членствени права на член на дружеството,
когато те са нарушени, който иск с оглед вида на търсената защита може да бъде
установителен, конститутивен или осъдителен. Да има за предмет установяването
на действителните членствени права, оспорени от органи на дружеството, не е
насочен към промяна на членствени правоотношения, а само към съобразяването им
с действителните права на съдружника/акционера/ от страна на органите на
дружеството.
Съгласно
постановените от ВКС Решение №
202/22.12.2010г. по т.д. № 764/09г. на II т.о.; Решение № 75/31.052010г. по т.д. № 538/2009г.
на ВКС, ТК, II т.о. ; решение №
20/14.02.2010г. по т.д. № 839/2010г.на ВКС, II т.о. и Определение № 78/30.01.2012г. по ч.т.д. №
847/2011г. на ВКС, I т.о. преценката за допустимостта на иска по чл. 71 от ТЗ е обусловена от
наличието на правен интерес у ищеца, като абсолютна процесуална предпоставка.
ВКС е определил правния интерес съобразно характера на атакуваните
действия/бездействия/ на органите на ТД и в зависимост от възможността силата
на присъдено нещо на съдебното решение по предявения иск да породи правни
последици в отношенията между страните и да рефлектира върху обема и
съдържанието на притежаваните от ищеца членствени права и когато атакуваните
решения не могат да рефлектират върху членственото правоотношение и
притежаваните от ищеца права, то предявеният иск се явява недопустим, поради
което съдът следва да се занимае с предявеният евентуален иск.
Предявеният евентуален иск също е недопустим, тъй като критериите за
нищожност на решението на органите на
търговско дружество са разяснени в
тълкувателно решение №1 от 06.12.2002г.
по Т.Д. № 1/ 2002г. на Общото събрание на гражданска колегия на ВКС,
който установява, че нищожно е решение на Общото събрание на търговско
дружество, което е извън пределите на неговата и на другите органи на
дружеството компетентност, определена от закона и учредителния акт.
Нищожно е и липсващо или невзето решение на Общото събрание, което обаче е
отразено като съществуващо в протокола на общото събрание или в протоколната
книга на дружеството, а също така и ако
е вписано в ТР.
В случая ищецът се позовава на неправомерно
свикване и неуведомяването му, т.е. нарушена процедура по свикването и
провеждане на събранието.
Съдът
установи, че нито в ТЗ, нито в Устава на дружеството има специални разпоредби
по отношение на свикване на събрание на
съвета на директорите, откъдето следва извода,
че и този предявен евентуален иск за нищожност на това решение е изцяло
недопустим, поради което производството по делото следва да бъде прекратено.
С оглед
постановеното определение №615:3.10.2017 година и определение №397/20.06.2019
година и неизпълнението на „ФИДА“ АД,да внесат депозит за назначения особен
представител в размер на 300 лева, следва ответника да бъде осъден да заплати
възнаграждение в размер на 300 лева на
адв.Р.З..
Воден
от горното Пазарджишкият Окръжен съд,
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане предявените от Н.Г.П. ЕГН**********, със съдебен адрес ***№ 3 срещу „Фида“ АД,ЕИК *********/н/ със
седалище и адрес на управление гр. Брацигово, ул. „Трети март“ № 77,с назначен
синдик Б.Б. ,представлявано в процеса от адв.Р.З., главен иск по чл. 71 от ТЗ, с който се иска да бъде
отменено решение на съвета на директорите от 22.03.2017година, както и
евентуален иск, с който се моли да бъде прогласено решението за нищожно, поради
нарушена процедура за свикване на това събрание, като процесуално
НЕДОПУСТИМИ.
ОСЪЖДА „Фида“
АД,ЕИК *********/н/, със седалище и адрес на управление гр. Брацигово, ул.
„Трети март“ № 77,с назначен синдик Б.Б. да
заплати на адв.Р.З. с адрес ***,възнаграждение
като особен представител в размер на 300
лева.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№56 по описа
на окръжен съд Пазарджик за 2017 година.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок
от връчването му на страните, пред Апелативен съд гр.Пловдив.
Препис от определението да се връчи на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: