Р Е Ш
Е Н И Е
№ 770 02.03.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, ІI граждански състав, в
публично заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря
Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 9871 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Съдът е сезиран
с искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София , бул. „Васил
Левски" 114, етаж Мецанин, представлявано от Р. Г. А. и Т. Я. К., чрез
процесуален представител: ***. Н. А. С., против П. Н. Г., ЕГН: **********,***, за признаване
на установено спрямо ответника, че дължи на ищцовото дружество следните суми:
424.08 лв. главница, 28.67 лв. договорна лихва за периода от датата на първа
вноска 10 февруари 2016 г. до 5 януари 2017 г. - датата на последната вноска;
60.00 лв. административна такса за събиране на вземането; 125.90 лв. такса за
гаранция; 11.16 лв. мораторна лихва върху непогасената главница за периода от
датата на настъпване на забавата, а именно 6 януари 2017 г. до 22 март 2018 г.
- дата на подаване на заявлението, дължими по Договор за кредит №
*****/11.01.2016 г. във връзка с Договор за гаранция от 11.01.2016 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Претендира законна
лихва от датата на постъпване на заявлението до окончателно изплащане на
вземането и разноски.
В исковата
молба се твърди, че между Фератум България ЕООД като кредитор и П.Н.Г. като
кредитополучател, бил сключен Договор за
кредит № ***** от 11.01.2016 г. чрез средствата за комуникация от разстояние
(електронна поща, уеб-сайт) във формата на електронен документ, като били
спазени изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за
задълженията и договорите и Закона за електронния документ и електронния
подпис, както и Закона за електронната търговия. Договорът бил сключен и при
Общи условия. По силата на сключения договор за кредит на кредитополучателят бил отпуснат кредит в размер на 700.00 лева,
който следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба на
кредитора в размер на 161.00 лева, за срок от 360 дни. Като обезпечение на
вземанията на кредитора на 11 януари 2016 г. между П.Н.Г. - кредитополучател и
Фератум Банк ЕООД - гарант бил сключен Договор за гаранция с № *******, по
силата на който гарантът се задължил в полза на кредитора да гарантира
изпълнението на задълженията на кредитополучателя, като се задължил солидарно с
последния. Съгласно Общите условия към Договора за гаранция кредитополучателят
се задължил да плати на гаранта такса за
предоставяне на гаранцията, в размер на 570.94 лева. Кредитополучателят не
изпълнил договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения
срок, поради което дружеството-гарант Фератум Банк ЕООД, погасило дължимата
сума в пълен размер към Фератум България ЕООД, с което е встъпило в правата на
кредитор. Датата на последна вноска по
кредита била на 5 януари 2017 г. Съгласно
чл. 10 от Общите условия, в случай, че кредитополучателят изпадне в
забава и не върне която и да е от дължимите вноски на кредита до 20 дни след
съответната падежна дата, на същия се начислява административна такса за
събиране на вземането в размер на 60.00 лв.
В исковата
молба се твърди, че на 1.12.2017г. бил сключен Договор цесия и Приложение Г от
01.12.2017 г. между Агенция за контрол на просрочени задължения ООД, ЕИК
********* (цесионер) и „Фератум Банк" ЕООД (цедент), по силата на който
вземането било прехвърлено в полза на Агенция за контрол на просрочени
задължения ООД, за което длъжникът бил уведомен на 14 декември 2017 г. от
Фератум Банк ЕООД посредством писмо с обратна разписка. По договора за кредит
ответникът извършил частични плащания, като останали дължими претендираните
суми.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника П.Н.Г.,
с който изразява становище за неоснователност на иска. Оспорва включително
обявяване изискуемостта на кредита и цедирането му на ищеца, като твърди, че не
е уведомена за това. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира
следното:
По
допустимостта на иска:
Видно
от приложеното ч.гр.д. №5037/2018г. по описа на ПРС, 17-ти гр. състав,
вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за
изпълнение /след провеждане на производство по поправка на очевидна фактическа
грешка пред заповедния съд/. Против заповедта за изпълнение длъжникът е подал в
срок възражение и в изпълнение на указанията на съда, ищецът е предявил в едномесечния
срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК исковете, въз основа на които е образувано
настоящото производство. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
По
същество:
Ищецът
следва да установи при условията на пълно и главно доказване възникване на
вземанията и техния размер, в т.ч. – наличието на валидно правоотношение по
договор за кредит № ***** от 11.01.2016 г., за което е
получено съгласие от ответника при спазване на законовите изисквания и зачитане
правата и интересите на потребителя, по който е предоставена съответната
парична сума от първоначалния кредитор „Фератум България“ ЕООД, която е
усвоена; наличието на уговорка за връщане на кредита, ведно с договорна лихва и
такса „Гарант”; сключен валиден договор с дружество – гарант, което е
обезпечило вземанията по кредита;, както и че сумата по кредита е станала изискума и
същата е изплатена изцяло от ружеството- гарант т.е. както по основание, така и по размер дължимостта на процесните
суми за исковите периоди, както и правомерността на начисляването им;
включително и предпоставки за начисляване на адм. такса за събиране на
вземанията, като установи наличието на главен дълг и настъпването на падежа за
погасяването му, в това число и погасяване на сумите от дружеството- гарант, като следва
да докаже и валидно прехвърляне на
вземанията в своя полза, за което длъжникът е уведомен от цедента.
Ответникът
следва да проведе насрещно доказване, както и да установи обстоятелства, които
изключват, унищожават или погасяват процесните вземания, а при установяване на
горните предпоставки - да докаже, че е погасил задълженията си в срок.
При така разпределената доказателствена тежест, исковете са
неоснователни.
Договорът е сключен по реда на
ЗПФУР, в който е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от
разстояние, като отношенията между страните в тази връзка се уреждат
електронно. Сключването на договора става не чрез подписването му от
заемополучателя, а посредством електронно изявление, чрез активиране на
изпратен от заемодателя линк за потвърждение. За да установи възникването на
облигационното правоотношение съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПФУР, доставчикът /„Фератум България“ ЕООД,
респ. ищецът като цесионер/, е длъжен да докаже, че е получил
съгласието на потребителя за сключване на договора. В ал. 2 от същата норма е
посочено, че - за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и
на изявления, отправени съгласно този
закон, се прилага чл.
293 от Търговския закон, а за електронните изявления - Законът за
електронния документ и електронния подпис. Електронното изявление е
представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и
несловесна информация /чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕП, в прил. ред. към 2015 г./. Същото
може да бъде възпроизведено и върху хартиен носител, което не променя
характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, то се представя по
делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. В
настоящия случай обаче, няма представен
договор, а приложената „информация за заявка за кредит, не удостоверява извършването от
ответника на посоченото в исковата молба електронно потвърждение, за да се
приеме, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение.
Представените писмени
доказателства, в които са обективирани условията за сключване на договора, не
съдържат подписи на нито една от страните, поради което не може да се приеме,
че е налице връзка между тях.
По делото
не се установява постигната уговорка за
размера на сумата, която е следвало да бъде предоставена в заем, няма данни за предоставяне и получаването й от кредитодателя; както и за дължимост на договорна лихва,
допълнителни такси, вкл. – не е
представен договор за гаранция и дължимото по него възнаграждение, за
размера на сумите, както и за погасяване чрез плащане от страна на цедента –
гарант на търсените суми по кредита.
Липсата на
доказателства за тези твърдени обстоятелства
изрично е указана на ищеца с доклада на
делото, съгл. чл. 146, ал. 2 ГПК. Въпреки тях, в проведеното о.с.з. не бяха
представени доказателства, нито бяха направени доказателствени искания.
Съдът приема, че липсват
доказателства за всички основни елементи на фактическия състав на претенциите.
Няма документи, които да носят подписи или да обективират изявления на
ответника, за да се приеме, че е обвързан от твърдяното правоотношение, с
включените в него права и задължения.
Отделно, не се установява спазване на изискванията на чл. 18
ЗПФУР, т.к. няма данни кредиторът като доставчик да е изпълнил задълженията си
за предоставяне на информация на потребителя, като е спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 от същия закон, както и, че е получил
съгласието на потребителя за сключването им – чл.18, ал.1, т.3 ЗПФУР. Няма
доказателства да е била предоставена преддоговорна информация, както и реално
ОУ да са получени, при което и не може да се приеме, че задължението по чл. 18, ал.1, т.1 ЗПФУР е изпълнено.
За сключването на договора, потребителят следва да изрази по ясен и недвусмислен начин
волеизявлението си, че приема направеното от доставчика предложение, при което
съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР в тежест на ищеца
е да установи получаването на съгласието на потребителя за сключване на
договора. Тъй като такова не се установява, нито реално предаване/получаване на
сочените кредитни средства, облигационна обвързаност не се доказва.
Съгласно чл. 154, ал.
1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава
своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение
относно осъществяването на правопораждащите факти. Доколкото ищецът не установи
елементите от фактическия състав на претенциите си, пълно и главно доказване не
е проведено и предявените искове като неоснователни, следва да бъдат
отхвърлени.
Отделно от това, в настоящия случай от
приложените по делото доказателства се установи, че процесното вземане е
цедирано от „Фератум Банк” ЕООД на ищеца Агенция контрол на просрочени
задължения” ООД съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.12.2017
г. Не се установи от доказателствата по делото цесията да е била съобщена на
ответницата преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, като това не се случи и в настоящото производство. Според
задължителната съдебна практика / Тълкувателно решение № 142-7 от 11.11.1954 г.
ОСГК на ВС, Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д. № 12/2009 г., II
т.о./, за да има действие договорът за цесия по отношение на длъжника, той
следва изрично да бъде уведомен за извършеното прехвърляне и това уведомяване
да е направено от цедента /стария кредитор/, като това задължение на цедента
има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането.
Според цитираната съдебна практика законодателят /чл. 99, ал. 3 ЗЗД/ е въвел
изискването съобщението за прехвърленото вземане да бъде извършено именно от
стария кредитор, за да се създаде правна сигурност за длъжника и за да се
обезпечи точното изпълнение на задължението му. Няма пречка цедента да
упълномощи цесионера да извърши уведомяването за прехвърлянето на вземането. В
настоящия случай обаче, цесията не е
надлежно съобщена на длъжника нито преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, нито в хода на настоящия процес, защото
по делото не бе представено надлежно пълномощно, изходящо от „Фератум Банк“ ЕООД
и упълномощаващо ищеца да извърши уведомяване на длъжника за прехвърляне на
вземането.
Липсват доказателства, при лежаща върху
ищеца доказателствена тежест съгласно правилата за разпределението й в
гражданския процес, на ответника да е съобщено, съгласно изискването на чл. 99,
ал. 3 ЗЗД прехвърлянето на вземането от стария кредитор, а предвид
гореизложеното, ищецът не би могъл да съобщи за прехвърлянето, тъй като то
следва да се извърши от предишния кредитор. Не се твърди и не се установява
друго уведомяване на ответницата, поради което прехвърлянето няма действие
спрямо нея съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Поради изложеното, съдът намира, че
ищцовото дружество не е материалноправно легитимирано да претендира вземанията
по договора за потребителски кредит, респективно- по договорът за гаранция.
С оглед
гореизложеното и доколкото ищцовото дружество не е материалноправно
легитимирано да претендира вземанията по договора, предявените установителни
искове следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По отговорността за разноски:
С
оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат в полза
на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, но доколкото такива не се
претендират и доказват, то и не следва да му се присъждат.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Васил Левски" 114, етаж Мецанин, представлявано от Р. Г. А. и Т. Я.
К., чрез процесуален представител: ***. Н. А. С., против П.Н.Г., ЕГН: **********,***,
за
признаване на установено спрямо ответника, че дължи на ищцовото дружество
следните суми: 424.08 лв. главница, 28.67 лв. договорна лихва за периода от
датата на първа вноска 10 февруари 2016 г. до 5 януари 2017 г. - датата на
последната вноска; 60.00 лв. административна такса за събиране на вземането;
125.90 лв. такса за гаранция; 11.16 лв. мораторна лихва върху непогасената
главница за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 6 януари 2017
г. до 22 март 2018 г. - дата на подаване на заявлението, по Договор за кредит №
*****/11.01.2016 г. във връзка с Договор за гаранция от 11.01.2016 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Диляна Славова
Вярно с оригинала!
Д. К.