РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2173
23.11.2022 г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Пловдив,
трети състав, в публично заседание на седемнадесети ноември, две хиляди двадесет
и втора година в състав:
Административен
съдия: Любомира Несторова
При секретаря М.Г..
Като разгледа
докладваното АД №2086 по описа за 2022г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс / Обн. ДВ, бр. 30 от 11.04.2006г./
Образувано е по жалба на „Лизингова
къща София лизинг“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Р.А.Р., депозирана чрез юрисконсулт Н., против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №22-1030-000767 от 07.06.2022г.
на Началник сектор към ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с която на
основание чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна
мярка – прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.
Жалбоподателят намира оспорения акт за
неправилен и незаконосъобразен. Излага подробни мотиви относно немотивираност
на заповедта и относно обстоятелството, че за същото нарушение на 05.06.22г. е
издадена ЗПАМ, с която е наложена същата принудителна административна мярка. Претендира
се отмяната на оспорената заповед.
Ответникът
по жалбата – Началник
сектор към ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, в писмено становище,
намира жалбата за неоснователна. Възразява относно прекомерност на претендирано
адвокатско възнаграждение.
Пловдивският административен съд, в настоящия
състав, намира, че жалбата е подадена в срок и от активно легитимирана страна,
адресат на оспорената заповед, ето защо е допустима.
Разгледана
по същество, е неоснователна поради следните съображения:
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП - принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т.
6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица.
Определянето на тези служби е в
правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165,
ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
Заповедта е издадена от материално
и териториално компетентен орган съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, във връзка с
представената упълномощителна заповед № 317з-3162 от 15.04.2022г. на Директора
на ОД на МВР-Пловдив, Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016г. на Министъра на МВР
и Заповед № 8121К-12530 от 17.12.2021г. на Министъра на МВР.
Съдът намира, че заповедта е
издадена в установената от закона форма, съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл.
59 от АПК.
Установи се, че процесната заповед
отговаря на всички изисквания на чл. 59, ал. 2 от АПК - съдържа наименование на
органа, който я е издал, наименование на акта, адресат на акта, фактически и
правни основания за издаването на ИАА, които, с оглед предмета на заповедта за
налагане на ПАМ, не следва да бъдат по-подробни, като съдържа и разпоредителна
част, а също и реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 7 и т. 8 от АПК.
В обстоятелствената част на
оспорената заповед е описано следното: ЗППАМ е против „Лизингова къща София
лизинг“ ЕАД-клон Пловдив, със седалище и адрес на управление: ***, със законен
представител Р.А.Р., затова, че на 05.06.2022г., при проверка в гр. Пловдив,
бул. „Н. Вапцаров“ срещу №113, в 13,00ч, при обработване на ПТП, е установено,
че МПС- л.а. Пежо 3008, с рег. № ***, собственост на „Лизингова къща София
лизинг“ ЕАД-клон Пловдив, с ЕИК 1212181700049 и ползвател по СРМПС „Самдекс“
ООД, е управлявано от лицето А.Л.С., което управлява описаното МПС на
територията на Р. България с чуждестранно национално свидетелство /Южна
Африка/. Същото не е издадено от държава членка на ЕС или от друга държава-страна по споразумението
за европейското икономическо пространство и управлява с него повече от 3 месеца
от датата на влизане в страната- При извършена справка е установено, че лицето е влязло в
страната на 06.01.2022г.. Съставен е АУАН № GА638185/05.06.2022г., с който са
отнети СРМПС част II и 2 бр. рег. Табели *** на МПС.
В АУАН№ GА638185/05.06.2022г. е
описано предизвиканото от водача А.С.ПТП. Изрично е посочено, че водачът
управлява МПС с чуждестранно национално свидетелство от държава, която не е
членка на ЕС в срок над 3 месеца от датата на влизането му в страната
/06.01.2022г/. Водачът не притежава СУМПС и контролен талон към
него-неправоспособен водач е.
Относно твърдението в жалбата, че е издадена
друга ЗППАМ за същото нарушение, съдът установи следното: По преписката е
приложена ЗППАМ от 05.06.2022г., с която е наложена ПАМ на А.С.по реда на чл.
171, т2а,б.а от ЗДвП.
От приетото по делото писмо с изх. №
103000-22367 от 14.11.2022г. на Началник Сектор „ПП“ при ОД на МВР-Пловдив се
установи, че тази заповед не е породила правно действие, тъй като е оттеглена.
Административното производство спрямо водача А.С.е прекратено, тъй като е
установено, че същият не е собственик на описаното МПС.
Налага се изводът, че в правния мир не
съществува друг административен акт, освен оспорената Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №22-1030-000767 от 07.06.2022г. на Началник
сектор към ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“.
Съдът намира, че оспорената заповед
отговаря на всички изисквания за форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл.
59, ал. 2 от АПК.
По отношение на изискването на чл.
146, т. 3 от АПК съдът съобрази, че не всяко нарушение на
административнопроизводствените правила води до отмяна, а единствено съществено
такова. По делото, видно от приложената административна преписка, не се
установи съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП
принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по
този закон, поради което те са от категорията на преустановителните ПАМ.
Съгласно чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП се
налага принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство:а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година;
Предпоставка за издаването на заповед с
правно основание чл. 171, т. 2а, б.“а“
от ЗдДвП за прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца е
извършено от собственик на МПС административно нарушение по чл. 102, ал.1, т.1
от ЗДвП. Съгласно цитираната
разпоредба на водача, собственика или упълномощения ползвател
на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно
средство: на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на лице,
което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно
средство.
Доказателствената тежест за установяването на
фактическа обстановка, различна от тази в процесната заповед, е на
жалбоподателя. В конкретния случай се установи, че в правния мир не съществува
друг административен акт, освен оспорената Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №22-1030-000767 от 07.06.2022г. на Началник сектор към
ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“.
МПС „Пежо 3008“ с рег. № *** на визираната в
ЗППАМ дата е управляван от лицето А.Л.С., който не притежава СУМПС и контролен
талон към него. Осъществен е съставът на чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП. ПАМ е
наложена на собственика, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,
за което са налице визираните в цитираната норма обстоятелства.
Следва
да се посочи, че в конкретния казус основанието на чл.146 т.5 от АПК -
противоречие с целта на закона, е изключено като отменително основание на
оспорената заповед, поради факта, че тя е издадена от административния орган в
условията на обвързана компетентност.
При
наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки,
административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да
наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от
закона съдържание, тоест той действа при условията на обвързана компетентност.
След
като са налице условията по чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, то
административният орган не само е имал право, но и задължение да издаде заповед
за прилагане на предвидената в чл.171, т.2а, б.“а“от ЗДвП принудителна
административна мярка, доколкото нормата е императивна и административният
орган действа в условията на задължителна администрация. Т.е. преценката и
мотивите за прилагане на принудителната мярка са направени от законодателя при
създаване на самата правна норма. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че в
заглавната част на обжалвания административен акт е посочено изрично, че се отнася
за Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл.171 т.2а, б.“а“
от ЗДвП, т.е. посочен е и нормативният акт, послужил за правно основание за
издаването й. В диспозитивната част на заповедта е изписано също, че се налага
санкция по цитираната разпоредба.
При
наличие на посочените фактически основания за издаването на акта,
законосъобразно е наложена принудителната административна мярка, която е с
период на действие в предвидения от закона срок. Ето защо, подадената жалба се
явява неоснователна и направеното с нея оспорване следва да бъде отхвърлено.
Ответникът не претендира разноски и съдът не
следва да се произнася по дължимостта им.
Воден
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен
съд, III състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Лизингова къща София лизинг“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от Р.А.Р., против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №22-1030-000767 от 07.06.2022г. на Началник сектор към
ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“,
Решението е окончателно.
Административен
съдия: /п/