Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 05.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 53 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети октомври
през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Д.Илиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 8008/2020
г. по описа на Районен съд - Варна, 53
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявен от П.Л.М., чрез адвокат Й.К.А., срещу „***“ АД иск с правно
основание чл. 405, ал. 1 КЗ за
осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 20 лева
- частичен иск от общо 708,08
лева, представляваща неизплатено обезщетение за причинени имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на капак багажник,
облицовка задна броня и спойлер задна броня, причинени
в резултат на настъпило на 13.04.2020
г. застрахователно събитие по Договор № ***г. за ***за лек автомобил
марка и модел ***, със срок на действие
от 26.05.2019 г. до 25.05.2020
г., ведно със
законната лихва, считано от датата
на предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че
на 21.05.2019 г. била сключена застраховка ***за лек автомобил
марка и модел *** с ответника, със срок на действие
от 26.05.2019 г. до 25.05.2020
г. Автомобилът бил застрахован за 14 000 лева, като застрахователната
премия, съгласно Застрахователна полица № 93001910037383
от 21.05.2019 г., възлизала
на 745,42 лева, която към
момента на предявяване на иска е изцяло заплатена.
Сочи се, че на
13.04.2020 г. се установило,
че намиращият се на паркинг
пред дома на ищеца в град
Варна, ул. ***лек автомобил
е увреден от неизвестно МПС. Заявява се,
че на същата
дата ответникът бил уведомен за
настъпилото застрахователно
събитие и служители на същия огледали
автомобила, изготвили снимков материал и съставили Опис – заключение по щета
***. В описа като увредени детайли били описани: капак
багажник, облицовка задна броня и спойлер
задна броня. Ищецът твърди, че до
предявяване на иска не е получил
застрахователно обезщетение.
Сочи се, че след извършено
проучване в няколко сервиза се установило,
че сумата, необходима за възстановяване
на щетите, била в размер на
708,08 лева.
В открито съдебно заседание процесуалния представител на ищеца поддържа
исковата претенция. Претендира заплащане на разноски.
В срока по чл. 131
ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, като не се оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение с ищеца. Оспорват се твърдените материални
щети по автомобила,
както и размера на претендираното за същите обезщетение.
Твърди се, че на ищеца
е заплатено обезщетение в размер на 53,20
лева, което съответства на действителните щети по процесния автомобил.
В открито съдебно заседание ответникът не се представлява. В писмено
становище се иска отхвръляне на иска като
неоснователен. Претендират
се направените в производството съдебно-деловодни разноски.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
От Договор № ***г. за
***се установява, че между страните в производството е
сключен валиден договор за застраховка за лек автомобил марка
и модел ***, със срок на
действие от 26.05.2019 г. до 25.05.2020 г.
Видно от Опис -
заключение ***., при заявяване на щетата са
констатирани увреждания на капак багажник, облицовка задна броня и спойлер
задна броня.
От приетото по делото
заключение по назначената Съдебно-автотехническа експертиза
се установява, че претендираните и констатирани от застрахователя
увреждания по процесния лек автомобил са получени
вследствие на пряк контакт между същия, който е възможно да е в покой, и друго
превозно средство или друг обект, движещ се в близост до процесния
автомобил. Вещото лице е посочило, че общата стойност на щетите по увредените
вследствие на застрахователното събитие детайли, а именно: капак багажник, облицовка задна броня и спойлер
задна броня, е в размер на 761,55 лева, определена по средни
пазарни цени към датата на събитието.
Констатирано е, че в случая уврежданията са в задната част на автомобила
в зоната на удара и са вследствие на деформация и изместване на увредени
детайли. Експертът е посочил, че при съпоставяне на механизма на произшествието
и установените увреждания се достига до извод за наличие на причинно-следствена
връзка между процесното събитие и настъпилите вреди.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
За да бъде уважен предявеният иск с правно
основание чл. 405 КЗ, следва да се установи наличието на следните материалноправни предпоставки: 1. наличието на валидно
облигационно правоотношение по договор за имуществена застраховка; 2. настъпили
вреди в срока на договора, които да са причинени от застрахователно събитие –
покрит риск.
Безспорно между страните е наличието на сключен между
страните договор, обективиран в Застрахователна полица № ***г. за
***за лек автомобил марка и модел за лек
автомобил марка и модел ***, със срок на
действие от 26.05.2019 г. до 25.05.2020 г.; изпълнение на задълженията на ищеца по
заплащане на застрахователната премия по същия; както
и обстоятелството, че на 13.04.2020 г. пред застрахователя е заведена извънсъдебна претенция – щета ***.
Съдът намира за установени от
събраните писмени доказателства и от приетото заключение по назначената Съдебно-автотехническа експертиза също така вида на процесните щети по детайлите: капак багажник, облицовка задна броня и спойлер
задна броня, времето и механизма на тяхното получаване,
подробно описани в констативната част на заключението.
Поради изложеното,
настоящият съдебен състав намира предявеният иск с правно основание чл. 405 КЗ
за доказан по своето основание.
Спорният въпрос в
производството касае размера на исковата претенция, като по отношение на същия съдът намира следното:
След допуснатото в съдебно заседание изменение на иска, същият се смята
предявен за сумата от 708,35 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ,
при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в размер, равняващ се на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието, като негова горна граница е уговорената застрахователна сума /аргумент
от ал. 1/. В случаите на пълна увреда обезщетението
се съизмерва с действителната стойност на
застрахованото имущество, тоест стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се закупи друго със същото качество /чл. 400,
ал. 1 КЗ/. При частична увреда релевантна е възстановителната стойност – цената
за възстановяване на имуществото от същия вид /чл. 400, ал. 2 КЗ/.
Целта на законодателната уредба е да бъдат гарантирани правата на
застрахования, така че в пълен обем да бъдат репарирани настъпилите вследствие
на реализирания застрахователен риск вреди, обезпечени със застрахователния
договор.
Трайната съдебна практика е
еднопосочна и приема, че в случаите на съдебно предявена претенция за заплащане
на застрахователно обезщетение, последното се определя по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, а
уговорки, съдържащи се в общите условия на застрахователя и водещи до
ограничаване обема на отговорността на застрахователя, са непротивопоставими
на застрахования. Последните представляват единствено минимална долна граница
при определяне на застрахователното обезщетение, като при наличието на спор
между страните относно неговия размер, съдът следва да съобрази действителната
стойност на вредата.
При съобразяване на разпоредбата на чл. 162
ГПК и на заключението по назначената Съдебно-автотехническа експертза се установява, че пазарната стойност, необходима за отстраняване на щетите по капак багажник, облицовка задна броня и спойлер задна броня, е 761,55 лева. Поради което, предявеният иск в размер на 708,35 лева се явява изцяло доказан и по своя размер. Върху определената сума за обезщетяване на увреденото лице
следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от предявяване на иска – 13.07.2020 г. до окончателното
заплащане на задължението.
По разноските:
С
оглед изхода на спора, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в
производството разноски за заплатена държавна такса в размер на 50 лева,
депозит за вещо лице в размер на 200 лева и адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК. По отношение на последното, съдът намира за неоснователно
възражението на ответната страна за прекомерност на същото, като видно от
разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, адвокатското възнаграждение е определено
в минимален размер, а именно: 360 лева, който следва да бъде присъден изцяло в
полза на ищеца.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „******” АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление
***, ДА ЗАПЛАТИ
на П.Л.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 708,35
(седемстотин и осем лева и тридесет и
пет стотинки) лева, представляваща неизплатено обезщетение за причинени имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на капак багажник,
облицовка задна броня и спойлер задна броня, причинени
в резултат на настъпило на 13.04.2020
г. застрахователно събитие по Договор № ***г. за ***за лек автомобил
марка и модел ***, със срок на действие
от 26.05.2019 г. до 25.05.2020
г., ведно със
законната лихва, считано от датата
на предявяване на иска - 13.07.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „******” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, ДА ЗАПЛАТИ
на П.Л.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от общо 610 (шестстотин и десет)
лева,
представляващи съдебно – деловодни разноски, от която сума: 50 (петдесет) лева – внесена държавна такса, 200 (двеста) лева – депозит за вещо лице и 360 (триста и шестдесет) лева с ДДС– адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: