Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV Б въззивен състав, в
публичното заседание, проведено на седми
ноември през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ
КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.съдия
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря
Капка Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Спасенов в.гр.дело № 5269 по
описа за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №
56535/05.03.2019г., постановено по гр.д. № 55912/2018г. по описа на СРС, 167ми
състав, са отхвърлени предявените от М.И.П. искове с правно основание чл. 439
от ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на „К.И.И.Б.“ ЕАД сума в
размер на 605 лева, представляваща главница по договор за кредит за покупка на
стоки и услуги № CREX 01202530 от 02.06.2006г., сумата от 70 лева,
представляваща неустойка по чл. 92 от ЗЗД и на сумата от 24 лева сторени
съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 16.02.2009г. по гр.д.№
7651/2008г. по описа на СРС, 52ри състав и е образувано изпълнително дело №
20098500400562 по описа на ЧСИ А.Б.като неоснователни.
На основание чл.
78, ал. 3 от ГПК в полза на ответното дружество са присъдени сторените по
делото разноски в размер на 100 лева.
От името на М.И.П.,
чрез процесуалния му представител адв. М., е депозирана въззивна жалба с вх. №
5044534/14.03.2019г., в която се излагат съображения за неправилност на
постановеното от СРС решение. Поддържа се, че съгласно чл. 330, ал. 1,т. 8 от ГПК, когато взискателят не предприеме изпълнителни действия в рамките на две
години изпълнителното производство се погасява по закон, а тъй като кредиторът
„БНП П.П.Ф.“ ЕАД не било предприело никакви действия след образуване на
изпълнителното производство, същото е било прекратено, което обстоятелство не
било съобразено от първоинстанционния съд. Предвид това се посочва в жалбата,
че всички действия извършени в рамките на изпълнителния процес след
24.09.2011г. са незаконосъобразни. От въззивника се подчертава, че с
Тълкувателно решение по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че
Постановление на пленума на ВС № 3/18.11.1980г. е загубило силата си, поради
което давностният срок е започнал да тече от датата на последното валидно
извършено действие по изпълнение. Сочи се, че предвид изложеното не може да се
приеме, че наложените запори през 2013г., 2015г., 2017г. и 2018г. са прекъснали
погасителната давност. Предвид всичко посочено се моли обжалваното решение да
бъде отменено, като вместо това бъде постановено друго, с което бъде признато
за установено, че ищецът не дължи процесните суми на ответното дружество.
Претендира се и присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от „К.И.И.Б.“ ЕАД, с който
се оспорват твърденията на насрещната страна. Сочи се, че обжалваното решение е
правилно, доколкото е постановено при спазване на материални закон и
задължителната тълкувателна практика на ВКС. Излагат се подробно фактите по
делото, като се твърди, че давността по отношение на процесните суми е била
многократно прекъсвана в рамките на изпълнителното производство от
предприеманите от взискателя действия. Процесуалният представител на
въззиваемото дружество се позовава на разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД, като посочва, че давност не е текла докато е траело изпълнителното
производство съгласно разясненията дадени в ППВС № 3/18.11.1980г., което е било
в сила към датата на образуване на изпълнителното дело по описа на ЧСИ Бизов.
Подчертава се, че разрешенията по въпроса за давността, дадени в Тълкувателно
решение от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се
прилагат занапред, след постановяването му. Релевирано е искане за бъдат
съобразени и изложените доводи в отговора на исковата молба, както и да бъдат
приети представените към отговора на исковата молба доказателства. Предвид това,
се моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение
да бъде потвърдено като правилно. Направено е и искане за присъждане на
сторените по делото разноски, съобразно представен списък.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба вх. № 2023673/21.08.2018 г., подадена от името на М.И.П.,
ЕГН ********** с адрес: ***. „******и съдебен адрес:*** – адвокат А. М. срещу
"К.И.И.Б." ЕАД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление:***,
Бизнес център „******, с която е поискал от съда на основание чл. 124 вр. с чл.
439 от ГПК да признае за установено, че не дължи на ответника суми, както
следва: сума в размер на 605 лева, представляваща главница по договор за кредит
за покупка на стоки и услуги № CREX 01202530 от 02.06.2006г., сумата от 70
лева, представляваща неустойка по чл. 92 от ЗЗД и на сумата от 24 лева сторени
съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 16.02.2009г. по гр.д.№
7651/2008г. по описа на СРС, 52ри състав и е образувано изпълнително дело №
20098500400562 по описа на ЧСИ А.Б.. В исковата молба се навеждат твърдения за
недължимост на процесните суми, поради погасяването им по давност. Поддържа се,
че по изпълнително дело № 20098500400562 по описа на ЧСИ А.Б., рег. № 850 в
КЧСИ, с район на действие СГС не са извършвани никакви действия в период от две
години, считано от датата на неговото образуване /24.09.2009 г./, поради което
изпълнителното производство следва да се счита з прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. В тази връзка се твърди, че след прекратяването на
изпълнителното производство по силата на закона, считано от 24.09.2011 г.,
взискателят не е предприел действия за принудително събиране на дълга, т.е. не
е образувал ново изпълнително производство срещу длъжника. Посочва се, че на
основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от прекратяването на изпълнителното
производство по силата на закона е започнала да тече нова давност по отношение
на процесните вземания, която е тригодишна, доколкото производството е
завършило с определение, което не се ползва със сила на присъдено нещо, и е
изтекла на 24.09.2014 г. Поддържа се, че дори да се приеме, че новата давност
за процесните вземания е петгодишна, то тя е изтекла на 24.09.2016 г. Посочва
се, че в настоящия случай, доколкото вземанията по главницата са погасени по
давност, то погасени са и задълженията за лихви, тъй като същите са акцесорни
спрямо главното вземане.
Ответникът "К.И.И.Б."
ЕАД, ЕИК ******в предоставения му срок е оспорил исковете. В отговора се
навеждат твърдения, че давностният срок за процесните вземания не е изтекъл.
Поддържа се, че давностния срок за процесните вземания е петгодишен. Излагат се
съображения, че след образуването на изпълнително дело № 20098500400562, по
същото са извършвани множество действия, а именно изпратена е покана за
доброволно изпълнение, извършвани са справки за имущественото състояние на
длъжника, на 10.01.2013 г. са наложени запори върху банкови сметки на длъжника
в осем банки, осъществяващи дейност на територията на Република България, на
20.02.2013 г. са изпратени запорни съобщения за налагане запор върху банкови
сметки на длъжника в „Общинска банка“ АД, „Българо-американска кредитна банка“
АД и „С.Ж.Е.“ АД, както и на 20.07.2015 г. в качеството на взискател по
изпълнителното дело е конституирано дружеството "К.И.И.Б." ЕАД, ЕИК *******,
поради което се поддържа, че давността многократно е прекъсвана в хода на
изпълнителното производство с предприемане на изпълнителни действия, целящи
удовлетворяването на кредитора. Твърди се, че давността не е изтекла, доколкото
в конкретния случай следва да се прилага ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно
разрешенията на което давност не тече, докато трае изпълнителното производство.
Моли се за
отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.
По делото е
изискано и приобщено гр. д. № 7651/2008 г. по описа на СРС, ГО, 52 състав, от
което се установява, че с решение от 15.07.2008 г., влязло в сила на 28.11.2008
г., ищецът М.И.П., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Д.Ф.И.“ ЕАД сума в
размер на 605 лева, представляваща главница по договор за кредит за покупка на
стоки и услуги № CREX 01202530 от 02.06.2006г., сумата от 70 лева,
представляваща неустойка по чл. 92 от ЗЗД и сумата от 24 лева сторени съдебни
разноски в производството.
По делото са
приети неоспорен от страните договор за кредит за покупка на стоки или услуги с
№ CREX-01202530, фактури и касови бонове, които са
ирелевантни за конкретния спор и не следва да бъдат обсъждани.
По делото е
приет договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.05.2015 г., от които
се установява, че вземанията по договор за кредит за покупка на стоки или
услуги с № CREX-01202530 с длъжник М.И.П., за събирането на които е образувано изпълнително
дело № 20098500400562 по описа на ЧСИ А.Б.са прехвърлени от цедента по договора
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на ответното дружество „К.И.И.Б." ЕАД,
ЕИК *******.
По делото са
приети неоспорени от страните заверени преписи от книжа от изпълнително дело № 20098500400562
по описа на ЧСИ А.Б., рег. № 850 в КЧСИ, с район на действие СГС, съгласно
които същото е образувано по молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД от 24.09.2009
г. срещу М.И.П., за събиране на вземанията по изпълнителен лист, издаден на 16.02.2009
г. по гр. д. № 7651/2008 г. по описа на СРС, ГО, 52 състав, като на основание
на чл. 18 от ЗЧСИ е възложил на ЧСИ да проучи имуществено състояние на длъжника
и да определи начина на изпълнение. На 10.01.2013 г. ЧСИ е изпратил запорни
съобщения до 12 банки за налагане на запор върху вземания на длъжника по
банкови сметки в тези банки. 10 от банките са отговорили, че длъжникът няма открити
банкови сметки при тях и не е клиент на банката, Централна Коперативна банка АД
на 23.01.2013 г. е посочило, че сметката на длъжника е блокирана, каквото е
посочено и от Първа инвестиционна банка със съобщение от 14.01.2013 г. На
20.01.2013 г. ЧСИ
е изпратил запорни съобщения до 15 банки за налагане на запор върху вземания на
длъжника по банкови сметки, разкрити на негово име в тези банки, като всички
банки са отговорили, че длъжникът няма открити банкови сметки при тях и не е
клиент на банката. На 20.07.2015 г. е постъпила молба от „К.И.И.Б." ЕАД,
ЕИК *******, с която последният е уведомил съдебния изпълнител за сключения на
15.05.2015 г. между него и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД договор за цесия с
предмет вземанията, за които е образувано изпълнителното дело, като е направено
и искане на основание чл. 429 ГПК „К.И.И.Б." ЕАД, ЕИК ******да бъде
конституирано като взискател в изпълнителното производство. С молбата от
20.07.2015 г., „К.И.И.Б." ЕАД, ЕИК *******, на основание на чл. 18 от ЗЧСИ
е възложил на ЧСИ да проучи имуществено състояние на длъжника и да определи
начина на изпълнение. На 13.07.2017 г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до Първа
инвестиционна банка АД за налагане на запор върху вземания на длъжника по
банкови сметки, разкрити на негово име в тази банка, като със съобщение от
18.07.2017 г. третото задължено лице е отговорило на съдебния изпълнител, че
откритата на името на длъжника банкова сметка ***ана с посочения в запорното
съобщение размер, както и че към датата на изпращане на съобщението по сметка
няма наличности. На 20.09.2018 г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до Първа
инвестиционна банка АД и Централна кооперативна банка АД за налагане на запор
върху вземания на длъжника по банкови сметки, разкрити на негово име в тези
банки, като със съобщение от 27.09.2018 г. третото задължено лице Първа
инвестиционна банка АД е отговорило на съдебния изпълнител, че откритата на
името на длъжника банкова сметка ***ана с посочения в запорното съобщение
размер, както и че към датата на изпращане на съобщението по сметката няма
наличности.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му - в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е
допустимо.
По правилността
на решението в обжалваната част:
Предявеният
отрицателен установителен иск е с правно основание чл. 124 вр. с чл. 439 от ГПК
- иск за установяване недължимост като погасени по давност на суми за главница
по договор за кредит за покупка на стоки и услуги № CREX 01202530 от
02.06.2006г., за неустойка по чл. 92 от ЗЗД и сторени съдебни разноски,
присъдени с влязло в сила на 28.11.2008 г. решение, постановено по гр. д. №
7651/2008г. по описа на СРС, ГО, 52-ри състав.
При така
предявения иск в тежест на ответника е да докаже валидно възникнало вземане към
ищеца за заплащане на суми за главница по договор за кредит за покупка на стоки
и услуги № CREX 01202530 от 02.06.2006г., за неустойка по чл. 92 от ЗЗД и
сторени съдебни разноски, че е проявил активност за събиране на вземанията си
като е предявил своевременно действия за събирането им.
Ищецът следва да
докаже правен интерес от иска, тоест че ответникът претендира плащането на
процесните суми, че е изтекъл определен период от време между две
последователни действия на ответника по събиране на вземанията по изпълнителния
лист.
По делото е
установено, че с решение от 15.07.2008 г., влязло в сила на 28.11.2008 г.,
ищецът М.И.П., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Д.Ф.И.“ ЕАД сума в размер
на 605 лева, представляваща главница по договор за кредит за покупка на стоки и
услуги № CREX 01202530 от 02.06.2006г., сумата от 70 лева, представляваща
неустойка по чл. 92 от ЗЗД и сумата от 24 лева сторени съдебни разноски в
производството. Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че правилно
районният съд е приел, че при определяне срока на давността в процесния случай,
приложимо е правилото на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Съгласно тази разпоредба ако вземането
е установено със съдебно решение /какъвто е настоящия случай, видно от
събраните по делото доказателства/, срокът на новата давност е всякога пет
години. Съобразно установеното по делото обстоятелство, че решението, с което е
установена дължимостта на процесните вземания е влязло в законна сила на
28.11.2008 г. и по аргумент от разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, въззивният
съд намира, че считано от 28.11.2008 г. е започнал да тече петгодишния
давностен срок за погасяване на процесните вземания.
Погасителната
давност е сложен юридически факт, съвкупност от два елемента: бездействие на
титуляра на правото и изтичането на определен период от време. Съгласно чл. 114
от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, като според, ал. 2 на същата разпоредба, ако е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало.
Съгласно чл.
116, буква "б. " от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск
или възражение, но ако същите бъдат отхвърлени, давността не се счита за
прекъсната.
Съгласно чл.
116, буква "в" от ЗЗД давността се прекъсва и с предприемане на
действия за принудително изпълнение.
Погасителната
давност се прекъсва с предприемането на изпълнителните действия, като в хода на
принудителното изпълнение тя може да бъде прекъсвана многократно. Давността се
прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ, независимо от това дали то е поискано от взискателя
или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя на основание на чл. 18 от ЗЧСИ. Такива действия са искането на
взискателя да се приложи определен изпълнителен способ, както и изпълнителните
действия от този способ, като насочване на изпълнението чрез налагане на
запор/възбрана върху определена вещ, присъединяването на кредитора, възлагане
на вземането за събиране или вместо плащане, извършването на опис, оценка на
вещта, назначаването на пазач, насрочването и извършването на публичната продан
и следващите действия до постъпването на сумите от проданта или плащанията от
третите задължени лица. Тези изпълнителни действия водят само до прекъсване на
давността, но не и до спирането й. В изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно и от всяко прекъсване започва да тече нова погасителна давност. Не
са изпълнителни действия, които прекъсват погасителната давност образуването на
изпълнителното дело, изпращането и връчването на поканата за доброволното
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, набавянето на
документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне непогасен остатък
от дълга, извършването на разпределението. (В този смисъл т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС).
Съгласно
даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване,
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността като по време на
изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015
година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, обаче е дадено
съвсем различно разрешение като е прието, че в изпълнителното производство
давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от
момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във
връзка с това е отменено цитираното ППВС.
В конкретния
случай по издадения на 16.02.2009 г. изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело на 24.09.2009 г., като в периода от датата на образуване на
изпълнителното производство до 10.01.2013 г., когато от страна на съдебния
изпълнител са изпратени запорни съобщения до 12 банки за налагане на запор
върху вземания на длъжника по банкови сметки в тези банки не са представени по
делото доказателства, че по изпълнителното дело е искано извършването на изпълнителни
действия. Запорните съобщения от 10.01.2013 г. са изпратени от съдебния
изпълнител след като са изтекли повече от 2 години от последното искано
изпълнително действие, тоест в момента, в който изпълнителното дело по силата
на закона на основание на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е било прекратено.
Съгласно
разрешенията дадени в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк.
д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство
се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната
практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното
производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона,
а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни
факти. В цитираното тълкувателно решение е прието още, че без правно значение е
дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното
производство става по право, като новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. В
конкретния случай от образуването на изпълнително производство, извършено на
24.09.2009 г. до 25.09.2011 г. не е искано извършване на изпълнителни действия.
С оглед гореизложеното съдът приема, че по силата на закона на 25.09.2011 г. изпълнителното
дело е било прекратено по право. Предприети впоследствие изпълнителни действия
по това изпълнително дело на 10.01.2013 г., 20.01.2013 г., 20.07.2015 г.,
13.07.2017 г. и 20.09.2018 не са от естество да прекъснат погасителната давност
за вземанията, защото са предприети по вече прекратен изпълнителен процес. С
оглед гореизложеното съдът приема, че погасителната давност за процесните вземания
е започнала да тече от момента на влизане в сила на решението, постановено по
гр. д. № 7651/2008г. по описа на СРС, ГО, 52-ри състав, а именно 28.11.2008 г. и
е изтекла на 28.11.2013 г.
При така
възприетото, съдът приема, че исковете са основателни, решението на СРС следва
да се отмени и исковете следва да бъдат уважени.
По отношение на разноските в производството пред СРС:
С оглед изхода
на спора съдът приема, че в тежест на ответника следва да се поставят разноските
на ищеца по делото. Ищецът е представил доказателства за сторени разноски,
както следва: 1/ за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат в
производството пред СРС – 300,00; 2/ за държавна такса, заплатена в производствота
пред СРС – 50,00 лева. При
така възприето ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
350,00 лв., представляваща разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в производството пред СРС.
Възражението на
ответника за прекомерност на възнаграждението за адвокат в производството пред
СРС е неоснователно. Това е така, защото ищеца е претендирал 300 лева за
възнаграждение за адвокат за производството пред СРС, като тази сума не
надхвърля минималния размер по Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения и съдът приема, че не е прекомерна с оглед сложността на делото.
По отношение на разноските в производството пред СГС:
С оглед изхода
на спора пред въззивната инстанция право на разноски на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, вр. с чл. 273 от ГПК има въззивникът. От името на същия своевременно е
направено искане за присъждане на разноски, представляващи заплатена държавна
такса в производството пред СГС.
Предвид горното ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 25,00 лв., представляваща
разноски за държавна такса в производството пред СГС.
С оглед цената
на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт не
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 56535/05.03.2019г.,
постановено по гр.д. № 55912/2018г. по описа на СРС, 167ми състав, са
отхвърлени предявените от М.И.П., ЕГН ********** с адрес: *** и съдебен адрес:*** – адвокат А.
М. искове с правно основание чл. 124 вр. чл. 439 от ГПК за признаване за установено,
че ищецът не дължи на „К.И.И.Б.“ ЕАД сума в размер на 605 лева, представляваща
главница по договор за кредит за покупка на стоки и услуги № CREX 01202530 от
02.06.2006г., сумата от 70 лева, представляваща неустойка по чл. 92 от ЗЗД и на
сумата от 24 лева сторени съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен
лист от 16.02.2009г. по гр.д.№ 7651/2008г. по описа на СРС, 52ри състав и е
образувано изпълнително дело № 20098500400562, и с което ищецът е осъден да
заплати на ответника съдебни разноски от 100 лв., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отрицателни
установителни искове, предявени с искова молба вх. № 2023673/21.08.2018 г. на М.И.П.,
ЕГН ********** с адрес: *** и съдебен
адрес:*** – адвокат А. М. срещу "К.И.И.Б." ЕАД, ЕИК ******със
седалище и адрес на управление:***, Бизнес център „****** с правно основание
чл. 124 вр. с чл. 439 от ГПК, че М.И.П., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ заплащане на "К.И.И.Б." ЕАД, ЕИК ******суми,
както следва: 1/ сумата от 605 лева, представляваща главница по договор за
кредит за покупка на стоки и услуги № CREX 01202530 от 02.06.2006 г.; 2/ сумата
от 70 лева, представляваща неустойка по чл. 92 от ЗЗД; 3/ сумата от 24 лева
сторени съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от
16.02.2009 г. по гр.д.№ 7651/2008 г. по описа на СРС, 52 ри състав, поради
погасяването им по давност.
ОСЪЖДА "К.И.И.Б." ЕАД, ЕИК ******със
седалище и адрес на управление:***, Бизнес център „****** да заплати на М.И.П.,
ЕГН ********** с адрес: *** и съдебен
адрес:*** – адвокат А. М. на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 350,00
лв. (триста и петдесет лева), представляваща разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение в производството пред СРС.
ОСЪЖДА "К.И.И.Б." ЕАД, ЕИК ******със
седалище и адрес на управление:***, Бизнес център „****** да заплати на М.И.П.,
ЕГН ********** с адрес: *** и съдебен
адрес:*** – адвокат А. М. на основание на чл. 78, ал. 1 вр. чл. 273 от ГПК
сумата от 25,00 лв. (двадесет и пет лева), представляваща разноски за държавна
такса в производството пред СГС.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.