№ 224
гр. Пловдив , 07.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ в закрито заседание на седми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария П. Шишкова
Членове:Миглена Р. Маркова
Силвия Люб. Алексова
като разгледа докладваното от Силвия Люб. Алексова Въззивно частно
наказателно дело № 20215300601287 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и ал. 8 от НПК.
С Определение № 260449/25.05.2021 г., постановено по ч.н.д. №
7008/2020 г., Пловдивският районен съд, XIV-ти н.с., е оставил без
разглеждане, като недопустима, депозираната от адв. И.Н. жалба, срещу
Постановление на Районна прокуратура – гр. Пловдив от 26.10.2020 г., с
което е прекратено наказателното производство по ДП № 17/2019 г. по описа
на сектор „РПТ“ – гр. Пловдив и е прекратил производството по делото.
Срещу така постановения съдебен акт, е постъпила въззивна частна
жалба от С.В. Д., депозирана чрез повереника му – адв. И.Н., с която изразява
несъгласие с изводите на първостепенния съд . Твърди, че атакуваното
Определение прегражда достъпа му до правосъдие и грубо погазва правата
му на пострадало лице, изброени в чл. 75 от НПК. Сочи още, че адв. Н.
притежава активна процесуална легитимация, произтичаща от сключения
между двамата договор за правна помощ. Излага аргументи относно това, че
депозирайки жалбата срещу Постановлението за прекратяване на
наказателното производство, адв. Н. не е действал от свое име, а от името и за
сметка на доверителя си. С тези съображения, се иска атакуваният съдебен
акт да бъде отменен, а жалбата, депозирана пред РС – Пловдив – да бъде
уважена.
Пловдивският окръжен съд, като обсъди материалите по делото и
доводите в жалбата и извърши проверка за законосъобразност и
обоснованост на атакуваното определение, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок по чл. 243, ал. 7
от НПК, от процесуално легитимирано лице, срещу съдебен акт, който
подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е процесуално
1
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА поради следните
съображения:
С Постановление от 26.10.2020 г., на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, Районна прокуратура – гр. Пловдив е прекратила
наказателното производството по ДП № 17/2019 г. по описа на Сектор
„Разследване на престъпления по транспорта“, пр. преписка № 1816/2019 г.,
образувано срещу З.Д.З. за престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. последно б.
„А“ предл. 2-ро, вр. ал. 1, б. „б“, предл. 2-ро, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3-то.
Прокурорският акт е постановен след като с Протоколно определение
№ 306, от проведено на 14.02.2020 г., разпоредително заседание по н.о.х.д. №
395/2020 г., РС – Пловдив XXII-ри н.с., е прекратил съдебното производство
и е върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснати, отстраними
съществени процесуални нарушения на досъдебното производство. Въпреки
че пострадалият Д. и процесуалният му представител – адв. Н., не са взели
лично участие в съдебното производство, именно адв. Н., в качеството си на
повереник на С.Д., е депозирал становище по реда на чл. 247б, ал. 3, в което е
изразил вижданията си по всички въпроси, предмет на обсъждане в
разпоредителното заседание, като в становището изрично е уточнено, че
пострадалият не желае да се конституира като граждански ищец и частен
обвинител в производството. Това изявление обаче, не лишава адв. Н. от
представителната му власт, предвид връщането на делото в предходна
процесуална фаза – на досъдебното производство.
Постановлението за прекратяване на наказателното производство е
атакувано пред РС – Пловдив от адв. И.Н. – повереник на пострадалия С.Д..
С Определението си, което е предмет на настоящата въззивна проверка,
първостепенният съд е приел, че адв. Н., като повереник на пострадалото
лице – С.Д., не притежава право на жалба срещу Постановлението за
прекратяване на наказателното производство, тъй като в чл. 243, ал. 4 от НПК
изчерпателно са посочени лицата, активно легитимирани да обжалват, като
повереникът не е сред тях. Според първоинстанционния съд, в случая
жалбата изхожда от повереник в това му качество, а не от пострадалия чрез
неговия повереник. Изложени са аргументи и относно това, че макар съдът да
е приел жалбата за недопустима, това не препятства пътя на защита на
пострадалото лице, доколкото нормата на чл. 243, ал. 10 от НПК предвижда
възможност прокурорските постановления, които не са преминали през
съдебен контрол, да бъдат контролирани от прокурор от по-горестоящата
прокуратура.
Настоящият съдебен състав намира следното:
В случая няма спор, че жалбата пред първата инстанция е подадена от
процесуален представител на лице, което притежава качеството „пострадал“
от престъплението, за което е образувано и водено ДП № 17/2019 г.
2
Пострадалият – С.Д., е упълномощил като свой повереник адв. И.Н., член на
Адвокатска колегия – гр. Пловдив. По силата на приложеното по делото
пълномощно /л. 30 от ДП/, пострадалият изрично е делегирал права на адв. Н.
– да бъде представляван от него не само в хода на досъдебното производство,
но и до окончателното свършване на делото във всички инстанции, както и
„да подава тъжби и жалби“.
В действителност, в разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК е посочено,
че постановлението за прекратяване на наказателното производство може да
се обжалва пред съответния първоинстанционен съд от обвиняемия,
пострадалия или неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице.
Формално, повереникът не попада в кръга лица, притежаващи право на
обжалване. Настоящият съдебен състав обаче, намира, че така подадената
пред първостепенния съд жалба „от адв. И.Н., като повереник на С.Д.“,
отговаря по форма и съдържание на изискванията на закона дотолкова,
доколкото очертава активната легитимация на пострадалия Д. да инициира
производство по чл. 243 от НПК. Въззивният съд счита, че тъй като
повереникът винаги черпи правата си от процесуалните права на своя
доверител, то в случая депозираната жалба – от адв. И.Н., като повереник на
С.Д., се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество от
първостепенния съд.
В противен случай, в каквато насока са и възраженията във въззивната
жалба, правата на пострадалия, надлежно упълномощил своя повереник,
биват ограничени и нарушени. Настоящият състав отчита и изявлението на
С.Д. в жалбата, станала повод за образуване на въззивното производство,
видно от което пострадалият по недвусмислен и категоричен начин
потвърждава действията, извършени от процесуалния му представител по
обжалване на постановлението за прекратяване на наказателното
производство.
Предвид изложените по-горе съображения, въззивният съд прие, че
Определението следва да бъде отменено и делото да се върне на
първоинстанционния съд за разглеждане на жалбата по същество.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 260449/25.05.2021 г., постановено по ч.н.д. №
7008/2020 г. по описа на Пловдивския районен съд, XIV-ти н.с.
ВРЪЩА делото на същия състав на Пловдивския районен съд за
разглеждане на жалбата по същество.
3
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4