Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 07.09.2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІV-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена
Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Таня Орешарова
Димитринка
Костадинова-Младенова
при секретаря Кирилка
Илиева, като разгледа докладваното от съдия
Костадинова-Младенова в. гр. дело №
12156 по описа за 2020год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
С Решение № 162986
от 29.07.2020г., постановено по гр. дело № 23081/2019год. по описа на СРС, ГО, 86
състав, е осъдил З. „А.“ АД ЕИК ******** да заплати на ищеца Е.Б.Й., ЕГН **********
следните суми: на осонавние чл. 405, ал.1 КЗ сумата от 10 000 лв.,
главница- представляваща застрахователно обезщетение за застрахователно събитие
„кръжба“ на лек автомобил „Додж Нитро“ с рег. № ********, настъпило на 14 срещу
15 февруари 2018г. в гр. София, ж.к. „********и съставляващо покрит риск по
договор за имуществено зазстраховане „Каско“ № 0306Х0351175/21.12.2017г., сключен
между страните, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване
на исковата молба -22.04.2019г. до окончателното плащане; на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 886.11 лв. представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 07.06.2018г. до 21.04.2019г.; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 1940 лв. разноски за производството.
Срещу
решението е постъпила въззивна жалба от ответника З. „А.“ АД, ЕИК ********.
Твърди, че настъпилото събитие не представлява покрит риск по сключената между страните застраховка
„Каско“. Съгласно т. 38.1 от раздел VІІ „Сключване на застраховката“ на
приетите от застрахованиа Общи условия
изрично е уговорено между страните, че задължително условие за покритите
рискове кражба, грабеж и противозаконно отнемане на МПС е наличието на
функционираща сигнално-охранителна система със светлинна и/или звукова
сигнализация. Сочи, че липсват категорични доказателства както относно
наличието на сигналто-охранителна система, така
относно това ако има фабричан такава, че тя е функционираща. Излага
аргументи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че дължимото от
застрахователя обезщетение няма право да бъде отказано на основание чл. 408,
ал. 1 т. 3 от КЗ. Във въззивната жалба се излагат и аргументи, че съдът
неправилно е определил размера на дължимото застрахователно обезщетение. Според
клаузата на т. 69 от ОУ, при които е сключендоговора за застраховка и в съответстви с разпоредбата на чл. 386,
ал. 2 от КЗ застрахователното обезщетение
следвало да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
съботието. Сочи, че при определяне на стойността на откраднатия авгомобил не са
приспаднати уврежданията на автомобила, които са били налични към момента на
сключване на застрахователния договор и отразени в представени по делото
протокол № ********* от 29.12.2017г. Според този протокол при извършване на огледа
са констатирани повреди на следните
детайли на автомобила, а именно деформиран десен фар, шупли челно стъкло,
наранена боя преден капак, преден ляв калник и предна лява врата, поради
стойността на тези увреждания е следвало да бъдат взети предвид при определяне
размера на обезщетението. Моли съда да отмени решение в обжалваната част и да отхвърли
предявения иск като неоснователен. Претендира разноски за двете инстанции както
и юрисдконсултско възнагражздение. Прави възражение за прекомерност по чл. 78,
ал. 5 от ГПК.
Ответникът
по въззивната жалба – Е.Б.Й., представляван от процесуалния си представител адв.
К.А.П. оспорва същата като неоснователна. Изразява становище, че постановеното
решение е правилно и законосъобразно и постановено след обсъждане на събраните
доказателства в тяхната съвкупност, от които безспорно се установило наличие на
валидно застрахователно правоотношение между страните, настъпило
застрахователно събитие – кражба на лекия автомобил, както и липса на
обстоятества изключващи отговорността на застрахователя. По отношение на
изразените във въззивна жалба твърдения за неправино оределено застрахователно
обезщетение, въззивамият изтъква обстоятелството, че твърдените увреждания са
описани в протокол, който е изключен от доказателствата по делото. Поради изложеното моли за отхвърляне на
въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване на решението като правилно.
Претендира юрисконултско възнаграждение
Софийски градски съд, след като взе
предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира следното:
Въззивната жалбата е допустима -
подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
След извършената служебна проверка на
първоинстанционното решение въззивният съд счита, че то е изцяло валидно и е
допустимо в обжалваната част, което обуславя настоящата инстанция да се
произнесе по неговата правилност. Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК и
постановките в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. №
1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, при произнасянето по правилността на
обжалваното съдебно решение въззивният съд е ограничен до релевираните в
жалбата оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила и на
материалноправните норми, както и до проверка за правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материалноправни норми, дори ако тяхното
нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е правилно по същество и не страда от пороците, посочени във въззивната жалба Фактическата обстановка по делото е правилно и пълно установена, поради което и оглед възможността на чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към тази част от мотиви на СГС като обосновка на собствения си акт.
Предявен е за разглеждане иск, с предмет - реално изпълнение на договор задължение, породено от договор за имуществена застраховка "Каско", сключен межд страните.
Ищецът в обстоятелствената част на исковата молба твърди, че е носител на вземане, породено от обстоятелството, че в срока на действие на договора за имуществена застраховка с застрахователно покритие за риск кражба на МПС, застрахованото имущество е било предмет на кражба. В отговора на ИМ ответникът е навел възражение за това, че са налице да основания откаже плащането на обезщетение, на основание клауза от ОУ, при които е сключен застрахователния договор.
При така установеното ответникът- застраховател поддържа възражение за липса негово договорно задължение за заплащане на обезщетение и за съществуване на него право да откаже плащане на застрахователно обезщетение. Същото възражение е направено и във въззивната жалба..
По делото е безспорно установено, че между страните е съществувало валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществно застаховане „Каско“ № 0306Х0351175/21.12.2017г. на лек автомобил Додж Нитро с рег. № ******** със срок на покритие 22.12.2017г. до 21.12.2018г., по която е платена застрахователна премия в размер на общо 646 лв. с еднократно плащане на 21.12.2017г. Видно от представената декларация за сключване на застрахователен договор от 21.12.2017г. ищецът е декларирал, че автомобилът му има алармена система.
Не се спори, че договорът за имуществено застраховане е породил действие и е обвързвал страните, както и че е бил сключен при действието на ОУ приети от застрахованото лице, което е видно от подписаната комбинира застрахователна полица и чиито клаузи представляват част от договорното съдържание съгласно чл. 348 от КЗ.
От представените ОУ на договора за застраховка Каско на МПС се установява, че застраховката при клауза „пълно каско“ покрива щетата от кражба на цялото МПС. Съгласно чл. 38, ал. 1 ОУ задължително условие за покриване на риска „Кражба“ е наличието функционираща сигнално охранителна система със светлинна или звукова сигнализаци като наличието на имобилайзер не отменя задължението за наличие на такава система.
Установено е по делото, че в срока на покритие застрахованият автомобил бил противозаконно отнет на 14 срещу 15 февруари 2018г. За установяване на това застрахователно събиите е съставен представения по делото протокол на 03РУ на СДВР от 18.02.2018г. по ДП № 227 ЗМК 395/2018г. По делото не се спори, че ищецът своевременно заявил пред застрахователя кражбата на МПС като застрахователно събитие и предоставил исканите от него документи, въз основа на които е образувана щета № 10018030104810.
С писмо изх. № 100-2476/07.06.2018г. ответното дастрахователно дружество е уведомило ищецът за отказа си да изплати застрахователно обезщетение. Основание за това е клаузата на т. 38.1 на ОУ на застрахователния договор, като се твърди, че при извършен оглед на 29.12.2017г. не било установено наличието на такава система. Отказът на застрахователя да заплати обезщетение се базира на обстоятелството, че към датата на застрахователното събитие процесното МПС е било без всякаква сигнално-охранителна система или ако е имало поставена фабрично такава, тя не е функционирала.
По делото е прието и неспосторено от страните заключение на допълнителна съдебно автотехническа експертиза, която настоящата инстанция също кредитира изцяло. Според вещото лице процесното МПС е фабрично оборудвано с алармена система. Закллючението на вещото лице е подкрепено и от приложеното удостоверение от „Балкан стар“ ЕООД, съгласно което МПС Нисан Нитро с конкретна рама № ID8GUE898W225047 е оборудвано с фабрична алармена система.
Наличието на сигнално-охранителна система в застрахования автомобил се установява и от събраните по делото гласни доказателства. Според свидетеля П.М.С.процесният автомобил имал алармена система. Самият той многократно е чувал при отключване и заключване звукови сигнали. Случвало се е алармата да се включва и сама, при което е издавала звукови и светлинни сигнали с мигачите.
По делото е изслушаната САТЕ, съгласно която средна пазарна стойност на процесния лек автомобил към момента на настъпване застрахователното събитие е 11157 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правно изводи:
Предявен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ. Съгласно чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, като срокът не може да бъде по – дълъг от срокът, посочен в чл. 108, ал. 1-3 и 5 от КЗ - 15 дни от датата, на която застрахованият е представил на застрахователя всички необходими документи, посочени в нормата на чл. 106 от КЗ. Според чл. 386, ал. 2 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Съобразно постигнатата уговорка между страните договорът между тях е с клауза "П" – "пълно каско", съобразно т. 12 от ОУ към същия. Видно от представените по делото протокол, издаден от 03РУ на СДВР МПС-то, предмет на застрахователния договор е противозаконно отнемане на МПС от застрахования с намерение за ползване, което съставлява застрахователно събитие по смисъла на чл. 11. 3 от ОУ, извършено в срока на действие на договора, поради което същото се явява покрит риск по същия.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно автотехническа експертиза, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена, се установи, че действителната стойност на процесния автомобил към датата на застрахователното събитие възлиза на сумата от 11157 лв. Няма данни по делото, а и ищецът не е навел подобни твърдения в исковата си молба, че договорът за застраховка да е сключен при условията на чл. 387, ал. 1 от КЗ при договорена застрахователна стойност. Наличие на такава клауза липсва в договора, а и не може да се извлече по тълкувателен път с оглед уговорките по т. 17 и т. 18. 1 и т. 18. 2 от ОУ, съгласно които застрахователната сума не може да надвишава действителната стойност на МПС към датата на начало на застраховката.
В нормата на чл. 408, ал. 1 от КЗ са изброени хипотезите, при наличието на които застрахователят може да откаже плащане на застрахователно обезщетение. От разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ е видно, че правно релевантно за правото да се откаже плащане на застрахователното обезщетение е единствено неизпълнението на това задължение на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие. Следователно заплащането на застрахователното обезщетение може да се откаже само, ако неизпълнението на уговорените в Общите условия на застраховката задължения на застрахования при настъпване на застрахователното събитие е способствало за настъпване на застрахователното събитие или е оказало друго въздействие върху него, или пък това неизпълнение е довело до невъзможността да бъдат предотвратени вредите от събитието. Настоящият съдебен състав счита, че в случая доказателства за наличие на такава причинна връзка липсват.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че при постановяване на решението съдът не взел предвид обстоятелствот, че по делото са представени доказателства за липса на алармена систева. От заключението на назначената по делото съдебно-почеркова експретиза е несъмнено установено, че подписът в графа „застрахован“ в протокол за оглед І№ ********* от 29.12.2017г. не е положен от ищеца. По тази причина протоколът е изключен от доказателствения материал и не е ценен при постановяване на решението.
Така направените от ответника възражения, че не дължи заплащане на претендираното застрахователно обезщетение са неоснователни. Съгласно заключението на допълнителната съдебно автотехническа експертиза и показанията на свидетеля С. към момента на сключване на застрахователния договор лекият автомобил Додж Нитро е бил оборудван с алармена система.
На следващо място липсва основавание на възражението на въззивника, че не дължи плащане, съгласно изричната разпоредба на чл. 362, ал. 5 от КЗ, съгласн която застрахователят не може да се позовава на неточно обявяване на съществени за риска обстоятелства, които са били проверени от него при сключване на застрахователния договор. Ответникът - застраховаелт чрез свой представител, е направил оглед на автомобила, имал е възможност констатира дали същият е годен обект на договор за застраховка пълно Каско. Наличие или липсата на алармена система е обстоятелство, което представителят на ответника можел да констатира. Дали този представител на ответника е извършил огледа коректно не е въпрос, касаещ този спор. Правнорелевантно е, че автомобилът е бил предоставен оглед, оглед е извършен, констатирана е годността на същия да бъде застрахован при ответника, ответникът е получил застрахователната си премия и поради това и на осн чл. 362, ал. 5 от КЗ застрахователят е загубил правото да се позове на обстоятелството, процесният автомобил няма алармена система, дори и то да е съществено за риска обстоятелство, тъй като то е било проверено от него при сключването на договора.
На второ място, неоснователни са твърденията на ищеца за това, че не дълж плащане на застрахователно обезщетение поради действия на застрахованото лице, кои действия в ОУ на договора за застраховка Каско представляват основание освобождаване на застрахователя от отговорност.
Съгласно КЗ при настъпило вече застрахователно събитие правото на застраховате да откаже плащане на застрахователно обезщетение е уредено в хипотезите на нормите чл. чл. 363, ал. 4, 403, ал. 4, чл. 408 от КЗ. Посочените разпоредби уреждат възможност застрахователя да откаже плащане на обезщетение в случай, когато вследствие съзнателни действия или бездействия на застрахованото лице, в нарушение на договора закона, е настъпило застрахователно събитие, неговото настъпване е улеснено ил неговото установяване е затруднено именно от поведението на застрахования. От твърденията поддържани от въззивника-застраховател се установява, че той поддържа съществуването на своето право да откаже изплащане на застрахователно обезщетен поради липса на сигнално-охрантелна система на процесния автомобил. В същото време по делото няма доказателства, че ищецът съзнателно е обявил факти по сключването на договора или при настъпването на застрахователното събитие, с които подвел застрахователя или е попречил за установяване на застрахователното събитие. По никакъв начин застрахователят не установява, че липсва алармена система на лекия автомобил и че има някаква въобще връзка с настъпилото застраховател събитие. Съгласно чл. 408, т. 1 от КЗ застрахователят има право да откаже плащане обезщетение при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или застрахователния договор. Съгласно задължителната практика на ВКС по нормите отменения КЗ, аналогични с горецитираните, както и по сега действащия чл. 408 от КЗ се приема, че е значително с оглед интереса на застрахователя онова бездействие застрахования по отношение на задължения, установени в закона или поставени в него тежест с конкретни клаузи в договора, когато неизпълнението му е виновно и се намира в пряка причинна връзка било със съществено увеличаване на риска от настъпване застрахователното събитие или директно е довело до реализиране на последното. Случаите, когато обосновано може да се приеме, че при изпълнение на задълженията застрахования застрахователното събитие не би настъпило, констатираното действителност тяхно неизпълнение следва да се преценява като "значително с оглед интереса на застрахователя". В този смисъл е тълкуването на закона в решения № 2/201 по т. д. № 1031/2011г на ІТО и № 102/2012г по т. д. 615/2011г на ВКС, ІТО и др.
С оглед изложеното съдебният състав приема, че по делото се установяват предпоставките за ангажиране на договорната отговорност на застрахователя и не установяват основания за неговото освобождаване от задължение да запла застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 405 вр. чл. 386 от КЗ при настъпване на застрахователно събит застрахователят дължи заплащане на обезщетение в размер на действително претърпени вреди към деня на настъпване на събитието, но в рамките на застрахователната сума. В случая, според изслушаната САТЕ тази стойност възлиза на сумата от 11157 лв, която стойност е в рамките на застрахователната сума. При тези ангажирани от страните доказателства съдът намира, че искът е основателен и доказан за пълния му предявен размер от 10 000лв. Първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че следва да се вземе предвид стойността на вредите по средни пазарни цени.
Предвид изложеното въззивният съд
счита, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено като такова.
По разноските:
При този изход на спора въззивникът
ответник няма право на разноски. По претенциите за разноски на въззиваемата
страна за въззивната инстанция–настоящият съдебен състав намира, че такива не
следвада бъдат присъждани, защото не са представени доказателства за тяхното
извършване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 162986 от
29.07.2020г., постановено по гр. дело № 23081/2019год. по описа на СРС, ГО, 86
състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/