№ 22205
гр. София, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20231110152249 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на К. О. К. срещу Б, уточнена
с молба от 23.01.2024 г., с която са предявени кумулативно обективно съединени
конститутивни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно
и отмяна на уволнението му от 08.08.2023 г., с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност – „управител“, както и
осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на
сумата в размер на 35 205 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради
незаконното уволнение за периода от 08.08.2023 г. до 08.02.2024 г.
Ищецът К. О. К. твърди, че въз основа на трудов договор № 001/16.07.2021 г. с
ответника се намирали в трудово правоотношение, по силата на което заемал длъжността
„управител“ при ответника - работодател Б. Поддържа, че на 08.08.2023 г. работодателят
прекратил едностранно без предизвестие трудовия договор между страните поради
съкращаване на щата. Tвърди, че уволнението е незаконно, тъй като е налице злоупотреба с
право от страна на работодателя, доколкото последният прекратил трудовото
правоотношение единствено поради лично негативно отношение към него. Сочи, че
действителната причина за настъпилото уволнение се явява нежеланието от страна на
ответното дружество да му изплати дължим бонус за привлечени корпоративни клиенти. На
следващо място поддържа, че подбор по смисъла на чл. 329 КТ не е извършван. В условията
на евентуалност ищецът излага съображения, че дори такъв да е формално осъществен, то
същият не е в съответствие със законовите критерии за съпоставяне на квалификация и ниво
на изпълнение на възложената работа. По така изложените доводи предявява разглежданите
искове, които моли да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Б, с който
оспорва предявените искове. Поддържа, че уволнението е извършено при спазване на
законовите изисквания. Твърди, че въпреки че не е бил задължен да извършва подбор по чл.
329 КТ поради обстоятелството, че съкратената длъжност е била единствена, то такъв е бил
извършен. Сочи, че същият е бил извършен съобразно приета от работодателя „Инструкция
за осъществяване на подбор“ чрез оценяване и съпоставяне изпълнението на трудовите
задължения на ищеца и на служител на сходна длъжност, като заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение с ищеца била издадена именно на база установеното при
извършената проверка. Твърди, че поканил ищеца да се яви за връчване на заповедта за
1
прекратяване на трудовото провоотношение, както по телефона, така и чрез официална
писмена покана изпратена с куриер, но ищецът отказал да се яви, както и да получи
поканата. Поради това сочи, че впоследствие изпратил заповедта за прекратяване на
правоотношението по лицензиран куриер, като ищецът отново отказал да получи пратката.
Поддържа, че при тези обстоятелства заповедта следва да се счита за надлежно връчена. По
така изложените доводи счита предявените искове за неоснователни и моли да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото са отделени за
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между тях е съществувало
трудово правоотношение, въз основа на трудов договор № 001/16.07.2021 г., по което ищецът
е заемал длъжност „управител“ при Б, както и че същото е прекратено на 08.08.2023 г.
поради съкращаване на щата. Нещо повече – същите се установяват и от събраните по
делото писмени доказателства - трудов договор от 16.07.2021 г. и посочената заповед, с
която трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т.
2 КТ поради съкращаване на щата, както и неоспорените от ищеца и представени от
ответника обратни разписки и известия за връчване на ищеца на процесната заповед с
отбелязване, че адресатът отказва да получи пратката, сочещи, че работодателят е изпълнил
задължението си за връчване на изявлението за прекратяване на трудовия договор (така
решение № 429 от 15.03.2016 г. по гр. д. № 132/2015 г., по описа на ВКС, IV ГО, решение №
226 от 30.10.2017 г. по гр. д. № 4471/2016 г., по описа на ВКС, IV ГО и др.).
Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства –
фиш за заплата за месец юли 2023 г. се установява, че последното получено от ищеца брутно
трудово възнаграждение за пълен отработен месец е в размер на 8074,63 лева, като именно в
този смисъл е и отбелязването в посочения фиш за заплата. Не е спорно също, а и от
представените щатни разписания се установява, че в дружеството е имало две длъжности –
длъжността „управител“ и длъжността „мениджър покупки-продажби“, като съгласно
щатното разписание от 08.08.2023 г. в дружеството има една длъжност и това е „мениджър
покупки-продажби“.
Съгласно представения по делото трудов договор основните задължения на ищеца на
заеманата от него длъжност – „управител“ са да ръководи цялостната дейност на
дружеството съобразно изискванията на Търговския закон, разработената стратегия и
правилата на добрата търговска практика, да разработва бизнес план за дейността на
дружеството, да осигурява изпълнение на бизнес плана чрез най-добрия наличен
технологичен, технически и кадрови ресурс, да отговаря на техническата и противопожарна
безоспасност в предприятието, както и за осигуряването на здравословни и безопасни
условия на труд, да спазва утвърдените правила за работа с клиенти, финансовите правила,
вътрешния правилник, да следи за сроковете за разплащане с клиентите и да ги
предизвестява за настъпването на падежа, да следи за отразяване на случаите на забавяне на
плащанията и да следи за спазване на изискванията на ЗЗБУТ, данъчното законодателство и
др.
По делото е приета и длъжностна характеристика за длъжността „мениджър покупки-
продажби“, съгласно която лицето, заемащо длъжността е подчинено на управителя, като
отговаря за развитието на бизнеса, извършва дейности по директни продажби с клиенти на
работодателя, съдейства за разразботването и прилагането на подобрения и иновации в
услугите, предоставяни от работодателя в търговската му дейност. Основните задължения и
отговорности на лицето, заемащо длъжността, са да отговаря за развитието на бизнеса в
България, постигане на целите на продажбите и нарастващата печалба на дружеството,
дейности по директни продажби с ключови клиенти и работа с бизнес клиентите на местно
равнище, прилагане на нови бизнес възможности и услуи, разработване на местни PR,
маркетинг и комуникационни дейности, развитие, внедряване и непрекъснато подобряване
на услугите, периодично отчитане на управителя, както и останалите членове на
управителните органи, поддържане на имиджа на предприятието на работодателя чрез PR
дейности, допринасяне за международните възможности за развитие на бизнеса на „Bepco
2
Group“, сключване на споразумения с основни доставчици на млечни продукти, месо, хлебни
изделия, риба. Сключване на споразумения за обслужване на пластмасови палети с клиенти
от хранителната промишленост „Направи си сам“, както и други клиенти. Основните
умения, които следва да се притежават от лицето, заемащо длъжността, са отлични
организационни умения, отлични комуникационни умения, отлично владеене на български
език, отлично владеене на английски език, комуникативност, честност, лоялност,
способноост за работа в екип.
По делото е представена инструкция за осъществяване на подбор по чл. 329 КТ на
ответното дружество от 20.07.2023 г., съгласно която същата има за цел да гарантира
обективни резултати от осъществяването на подбор по чл. 329 КТ и включва правила за за
осъществяване и оценка по критериите „Изпълнение на индивидуалните трудови
задължения“ и „Оптимизиране на раходите в предприятието“. Съгласно т. 2.1. подборът се
осъществява от управителя в предприятието, като съгласно т. 2.3. оценката се осъществява
на база документирана информация за всеки служител и оценка на управителя, а съгласно т.
2.4 оценката за всеки служител се документира във вид на карта за оценка на критерии за
подбор. Видно от представените от ответника с отговора на исковата молба карти за оценка
на служителите ищецът е получил общо 76 точки, а служителят, заемащ длъжността
„мениджър покупки-продажби“ е получил общо 100 точки.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже
съществувало между страните безсрочно трудово правоотношение, което е прекратено, а в
тежест на ответника е да докаже законността на уволнението на основанието, на което е
извършено – в случая – съкращаване на щата.
За да се приеме за законосъобразно уволнението поради „съкращаване на щата“, следва
да се установи при дължимото от ответника главно и пълно доказване, че то е реално, т.е.
съответната трудова функция действително се премахва, а не само да се променя
наименованието на съответстващата длъжност при запазване на характера на
извършваната работа; че е станало факт, след като е било възникнало трудовото
правоотношение и е налице към момента на уволнението, т.е уволнението да следва
съкращаването на щата; че е извършено по съответния ред и от органа, който има право да
извършва такива промени. Предвид наведеното в исковата молба основание за
незаконосъобразност на издадената заповед за уволнение, в тежест на ответника е да докаже
и че процесната заповед за уволнение е издадена от легитимирано/оправомощено за това
лице.
В разглеждания случай между страните не се спори, че заповедта от 07.08.2023 г. е
издадена от законния представител на дружеството, а именно от вписания в Търговския
регистър като управител АР. Не се твърди и не се установява правомощията на същия,
уредени в чл. 141 ТЗ, респ. чл. 147 ТЗ по представителство и управление на дружеството да
са ограничени по някакъв начин. Ето защо и доколкото в тази дейност несъмнено се включва
преценката за съкращаване на щата, се налага приемането на извод, че процесната заповед е
издадена от компетентно за това лице (в този смисъл са и Решение № 8 от 2.03.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 672/2011 г., III ГО, Решение № 343 от 28.12.2012 г. на ВКС по гр. д. №
748/2011 г., IV ГО, Решение № 255 от 24.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1344/2012 г., IV ГО).
В съдебната практика и теория е безспорно, че „съкращаване на щата“ по смисъла на
чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ изисква премахване, считано от един определен момент за в бъдеще на
отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите в предприятието
или учреждението, поради преустановяване на съответстващите им трудови функции. Освен
това реално съкращаване на щатна бройка за определена длъжност е налице не само при
отпадане на трудовите функции, но и когато част от тях се запазват и преминават към
друга длъжност или трудовите функции изцяло се разпределят между други длъжности.
Реално съкращаване на щата е налице и когато при запазване общата численост на
персонала се закриват щатни бройки за определени длъжности и се откриват нови щатни
места за длъжности, с различни трудови функции (така Решение № 154 от 18.04.2011 г. по
гр.д. № 1279/2010 г. на ВКС, ІІІ ГО).
3
В разглеждания случай от неоспорените и приети по делото щатни разписания се
установява, че се касае за премахване на едната от двете съществуващи в ответното
дружество длъжности, а именно тази на управител, заемана от ищеца. Спорен по делото е
въпросът извършен ли е твърденият от ответника подбор, респ. спазени ли са законовите
изискания за такъв.
Съгласно ТР № 3/2011 г. от 16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС преценката на работодателя
по чл. 329, ал. 1 КТ – кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и
работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите
от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително
притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на
възложената работа. Съгласно Решение № 752 от 13.12.2010 г. по гр. д. № 1095/2009 г. на
ВКС, IV ГО, подборът се извършва при уволнение само на три от основанията по чл. 328 КТ
– закриване на част от предприятието, съкращаване в щата и намаляване обема на работата.
Изброяването на основанията е изчерпателно - numerus clausus. Същността на подбора е да
се извърши преценка и съпоставяне между качествата на работници или служители,
изпълняващи еднакви трудови функции. Подборът в този случай е част от правото на
работодателя да прекрати трудовото правоотношение на посочените по-горе основания, тъй
като без извършването на такъв, правото на уволнение въобще не може да бъде упражнено.
Подборът трябва да се извърши по законовите критерии, които след 2001 г. са само два –
професионална квалификация и ниво на изпълнение на трудовите задължения.
Действително с разпоредбата на чл. 329 КТ се създава правна възможност за работодателя
да остави на работа работниците и служителите, длъжностите на които се съкращават, ако те
имат по-висока квалификация и работят по-добре или обратното – да съкрати такива, на
които длъжностите не се съкращават. Това действително е право на работодателя, но то е
различно и не е свързано със задължителния подбор, който трябва да се извърши. Когато
подборът е задължителен, работодателят е обвързан по силата на закона да го извърши.
Задължителен е подборът при съкращаване на щата на една или част от еднакви длъжности.
Такъв е поначало подборът при намаляване на работата, в която са заети повече работници и
служители или при съкращаване в щата на една щатна бройка от няколко идентични такива.
Неизвършването на подбор в тези случаи прави уволнението незаконно. Не е задължителен
подборът, когато уволнението засяга съкращаването на единствена длъжност или на всички
щатни бройки с еднородни трудови функции. В тези случаи извършването на подбор е
възможно и допустимо по преценка на работодателя, като при извършването му се включват
и други работници и служители, които изпълняват близки или сходни длъжности. Само при
такива длъжности е възможно сравнение на техните професионални качества и резултати в
работата и съпоставяне при оценката им. Упражняването обаче на правото на подбор по чл.
329 КТ подлежи на съдебен контрол. Не подлежи на съдебен контрол само отказът на
работодателя да извърши подбор по чл. 329 КТ, когато извършването му не е задължително,
а представлява негово право.
В разглеждания случай при съобразяване на изложеното и при съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства съдът намира, че не се установява при дължимото от
ответника главно и пълно доказване да е извършен реален подбор по установените в
Кодекса на труда критерии. Ответникът представя инструкция за осъществяване на подбор
по чл. 329 КТ на ответното дружество от 20.07.2023 г., съгласно която същата включва
правила за осъществяване и оценка по критериите „Изпълнение на индивидуалните трудови
задължения“ и „Оптимизиране на раходите в предприятието“, като съгласно т.2.3. оценката
се осъществява на база документирана информация за всеки служител и оценка на
управителя, а съгласно т.2.4 оценката за всеки служител се документира във вид на карта за
оценка на критерии за подбор. Видно от представените от ответника карти за оценка на
служителите работодателят е използвал два критерия за подбор: 1. „Изпълнение на
индивидуалните задължения“, който включва ефективност при изпълнение, качество на
работата, изпълнение на задачите, функциите и задълженията за длъжността, работна етика
и изпълнение на ценностите на Б, организационни умения, познаване и спазване на
вътрешните правила и процедури на дружеството, комунукационни умения, както и 2.
„Оптимизиране на разходите в предприятието“, който включва съотношение между основно
трудово възнаграждение и изпълнение на трудовите задължения, постигане на бюджетни
4
изисквания и капацитет на предприятеието да изплаща трудови възнаграждения. Съгласно
посчените карти по критерия „Изпълнение на индивидуалните задължения на служителя“
ищецът е получил 64 точки, а служителят, заемащ длъжността „мениджър
покупки/продажби“ – 70 точки, а по втория критерий – „Оптимизиране на разходите в
предприятието, ищецът е получил 12 точки, а служителят, заемащ длъжността „мениджър
покупки/продажби“ – 30 точки.
Представените писмени доказателства са оспорени от ищеца, а събраните останали
такива чрез разпита на свителя Александър Русанов не установяват приетите от
работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ да се основават на
действително притежаваните от двамата служители квалификация и ниво на изпълняваната
работа. Както бе посочено, прилагането на тези критерии подлежи на съдебен контрол при
проверката за законосъобразност на извършеното уволнение, каато съдът проверява
основават ли се приетите от работодателя оценки на законовите критерии по чл. 329 КТ на
действително притежаваните от работниците или служителите квалификация и ниво на
изпълнение на възложената работа. Критериите по чл. 329 КТ имат обективни признаци и
тяхното спазване е начинът за надлежно упражняване на правото на подбор и правото на
уволнение, което при спор се преценява от съда. Когато преценката е обективирана в писмен
документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорването му от уволнения
работник или служител, истинността на установените в него обстоятелства подлежи на
пълно доказване от страна на работодателя. Съдът може да проверява само обективното
съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества
на работника. Съдът проверява извършен ли е подбор, включени ли са в подбора всички
необходими участници, приложени ли са законовите критерии и основават ли се приетите
оценки по отделните показатели на действителни качества на работника (в този смисъл
Решение № 84/23.08.2016 г. по гр.д. 3959/2015 г., по описа на ВКС, IV ГО). В случая такова
обаче доказване не е осъществено. За установяване на обстоятелствата, отразени в
оспорените от ищеца карти за оценка на служителите, са ангажирани единствено гласни
доказателства и то чрез разпита на свидетеля Александър Русанов – законен представител на
дружеството от сключването на трудовия договор с ищеца до вписаната в ТР в хода на
производството промяна в управлението на ответника. Изложеното от свидетеля, освен че
не съдържа конкретика по отношение на отразеното в картите за оценка, но и същото
ценено по реда на чл. 172 ГПК не допринася за установяване при дължимото от ответника
главно и пълно доказване приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл.
329, ал. 1 КТ да се основават на действително притежаваните от двамата служители
квалификация и ниво на изпълняваната работа.
Предвид изложеното и с оглед липсата на други доказателства се налага извод, че по
делото не се установява ответникът законосъобразно да е упражнил правото си да прекрати
едностранно трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради
съкрщаване на щата, поради което искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява
основателен и следва да бъде уважен.
Относно иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
С оглед изхода на спора по главния иск основателен се явява и обусловеният иск по чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност –
„управител“ при ответника. В случая не е налице пречка за възстановяване ищеца на работа,
тъй като същият е работил по безсрочно трудово правоотношение, а не по срочно такова,
срокът на който да е изтекъл.
Относно иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ,
следва да са налице следните три предпоставки: 1/ уволнението на работника или служителя
да е признато за незаконно; 2/ да е налице вреда, съизмеряваща се с пропуснатото от
работника или служителя за времето след уволнението, през което е останал без работа, но
за не повече от шест месеца, брутно трудово възнаграждение и 3/ причинна връзка между
незаконното уволнение и оставането на служителя без работа. Ако липсва която и да е от
трите предпоставки, така предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
В конкретния случай уволнението е признато за незаконно и като такова следва да бъде
5
отменено.
Искът по чл. 225, ал. 1 КТ е предявен за период от 6 месеца – от 08.08.2024 г. до
08.02.2024 г. Съгласно ТР № 6 от 15.07.2014 г. по т.д. № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС фактът на
безработица може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на последващо
трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липса на регистрирано трудово
правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищеца в бюрото по труда
като безработен, или чрез установяването на други обстоятелства, от които може да се
направи извод за оставането без работа. От неоспорените и приети писмени доказателства –
удостоверение от НАП и заверен препис на трудова книжка се установява, че за периода от
датата на прекратяване на правоотношението до 08.02.2024 г. ищецът не е получавал доходи
от друго трудово правоотношение по смисъла на чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. В
действителност в представеното от ищеца удостоверение от НАП е налице отбелязване, че в
периода от 01.04.2022 г. до 09.02.2024 г. ищецът се е намирал и в трудово правоотношение с
друго дружество – „Компал кар рентал“ ООД. Доколкото обаче се касае за продължаване
съществуването през шестмесечния период и на друго трудово правоотношение с втори
работодател, нормата на чл. 225, ал. 1 КТ намира приложение. В този смисъл е решение №
161 от 30.07.2010 г. по гр. д. № 86/2009 г. на ВКС, IV ГО, съгласно което целта на
обезщетението е възмездяване на вредите от оставането без работа, изразяващи се в
пропуснати ползи от неполучаване на трудово възнаграждение. Този извод следва от
систематическото и логическото тълкуване на разпоредбите на КТ съобразно чл. 46, ал. 1 от
ЗНА и чл. 37 от Указ № 883 за прилагане на ЗНА с оглед изискването на чл. 37, ал. 1 и ал. 3
от посочения указ думата „работа“, употребена и в други разпоредби на КТ - чл. 61, ал. 1, чл.
62, ал. 3, чл. 63, чл. 64, чл. 66, ал. 1, чл. 68, чл. 69, чл. 110, чл. 111, чл. 225, ал. 3 и др., да се
използва в един и същ смисъл. Видно е, че във всичките разпоредби на КТ, в които тази
дума е употребена, тя се свързва с отношенията при предоставяне на работна сила, а те
съобразно чл. 1, ал. 2 от Кодекса се уреждат само като трудови правоотношения. Ето защо за
приложението на чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ е без значение осъществяването през
шестмесечния период на търговска дейност като едноличен търговец и реализирането на
печалба от нея. Чл. 225, ал. 1 от КТ намира приложение и при продължаване съществуването
през шестмесечния период и на друго трудово правоотношение с втори работодател. В КТ
/р-л IХ/ е предвидена възможност за полагане на допълнителен труд по трудов договор със
същия и/или с други работодатели /вътрешно или външно съвместителство - чл. 110 и чл.
111/. В случаи на външно съвместителство по силата на чл. 260 от КТ на
работника/служителя се дължи пълният размер на възнаграждението за основната работа,
както и възнаграждение за работата по съвместителство според уговореното с трудовия
договор за допълнителен труд. При незаконно прекратяване на договор за външно
съвместителство работникът/служителят остава без допълнителна работа, следователно
пропуска полза от неполучаването на възнаграждение за нея, която също подлежи на
обезщетяване при условията на чл. 225, ал. 1 КТ.
Между страните не се спори, а и от представения по делото фиш за заплата за месец юли
2023 г. (полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца,
предхождащ месеца, в който е възникнало основанието обезщетението – чл. 228, ал. 1 КТ) се
установява, че последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение за пълен
отработен месец е в размер на 8074,63 лева. Следователно за периода от 08.08.2023 г. до
08.02.2024 г. на ищеца се дължи обезщетение за оставане без работа съгласно чл. 225, ал. 1
КТ в размер на 48 447,78 лева. Ищецът претендира такова в по-малък размер – 35 205 лева,
поради което предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен в пълния му
предявен размер.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът.
Същият претендира такива в размер на 3600 лева за платено адвокатско възнаграждене.
Ответникът релевира възражение за прекомерност на същото, което съдът намира за
неоснователно. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101,
пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съдът следва да откаже да
приложи определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения поради нарушаване на забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. При това
6
положение за определяне размера на възнаграждението следва да бъде взета предвид
фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството, че са проведени няколко
съдебни заседания, което наред с характера на предявените искове и цената на иска по чл.
344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ обуславя извод, че претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение е в минимален размер, поради което същото следва да бъде присъдено в
пълния претендиран размер.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът Б следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СРС дължимата държавна такса в размер на 1568,20 лева.
Воден от горното, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ уволнението на К. О. К., с ЕГН **********,
извършено със заповед от 07.08.2023 г. на Б, ЕИК ,, с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 2
КТ е прекратено трудовото му правоотношение.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ К. О. К., с ЕГН ********** и
адрес **, на длъжността „управител“ в Б, ЕИК ,.
ОСЪЖДА Б, ЕИК , и със седалище и адрес на управление **, да заплати на К. О. К., с
ЕГН ********** и адрес **, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ сумата в
размер на 35 205 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради
незаконното уволнение за периода от 08.08.2023 г. до 08.02.2024 г.
ОСЪЖДА Б, ЕИК , и със седалище и адрес на управление **, да заплати на К. О. К., с
ЕГН ********** и адрес **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 3600 лева –
разноски по делото.
ОСЪЖДА Б, ЕИК , и със седалище и адрес на управление **, да заплати по сметка на
Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата в размер на 1568,20 лева –
държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7