№ 18579
гр. София, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110123178 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на М. Р. Х., Ц. Г. Ц. и Й. М. Х.а
срещу /фирма/, дружество с ограничена отговорност, учредено и регистрирано в
Ирландия, вписано с рег. № ***********.
Ищците твърдят, че между тях и ответника е сключен договор за въздушен
превоз, по силата на който ответникът следвало да изпълни превоза им на 18.11.2023г.
посока София-Мадрид и на 26.11.2023г. посока Мадрид – София. Посочват, че първият
полет бил осъществен, като на 26.11.2023г. се явили на летището в Мадрид, чекирали
се и били допуснати до гейта, но не били допуснати до борда на самолета, който
излетял без тях и още 10 пасажери. Наложило им се да закупят обратни билети за
28.11.2023г. Считат, че неоснователно им бил отказан достъп до борда, поради което
имат право на обезщетение съгласно чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент № 261/2004г.
Съобразно изложеното, молят за постановяване на решение, с което ответникът
да бъде осъден да заплати на всеки от тях сумата от по 400 евро, представляваща
обезщетение съгласно чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент № 261/2004г. за отказан достъп
до борда на полет от дата 26.11.2023г. с № FR6410 по направление Мадрид - София,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Посочва, че единствената причина ищците да не бъдат допуснати на борда е, че не са
се явили навреме на изхода за качване на борда. Твърди, че съгласно общите условия
ищците следвало да се явят на изхода най-късно в 05:40ч. местно време, но те не го
направили, поради което нямат право на обезщетение. Изтъква, че всички пътници,
които са спазили изискването, били качени на борда.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане осъдителни искове с правно основание чл. 7, пар. 1,
1
б. „б“ от Регламент № 261/2004г.
С доклада по делото, обективиран в определение от 22.07.2024г., е отделено за
безспорно, че между страните е сключен валиден договор за превоз на пътници с
общи условия, по силата на който ответникът се задължил да превози ищците на
твърдените дата и час по сочения маршрут; че разстоянието между точката на
излитане и точката на кацане е 1500-3500 км; че на ищците е отказан достъп до борда
на самолета; че полетът е изпълнен от ответника на 26.11.2023г. и ищците не са били
на него.
Спорен е въпросът дали ищците са се явили навреме според общите условия към
договора за превоз на изхода за качване на самолета (т. нар. бординг) или са закъснели,
поради което им е отказан достъп до борда.
Съгласно чл. 6.7 от общите условия към договора за въздушен превоз /л. 59/,
пътниците трябва да бъдат на изхода за качване на борда поне тридесет минути преди
излитането по разписание. Качването приключва двадесет минути преди излитане. Ако
пристигнат по-късно от това време на изхода за качване на борда, няма да бъдат
допуснати да пътуват.
Следва да се има предвид, че приложимите общи условия към договора са тези,
действали и приети при сключването му, а не тези, действали към момента на
изпълнението му (датата на извършване на полета). Между страните не се спори, че
закупуването на билетите е станало значително по-рано от датата на полета, поради
което съдът приема, че приложими са представените от ответника общи условия, в
които се съдържа цитираната клауза. От това следва, че за пътниците съществува
задължение да се явят на изхода на качване на самолета поне тридесет минути преди
часа на излитане по разписание.
По отношение доказването на изпълнението на това задължение, съдът намира,
че нито в Регламента, нито в практиката на СЕС е прието наличието на оборима
презумпция за този факт в хипотеза като процесната. Ищците се позовават общо на
практиката на СЕС, без да цитират нито едно конкретно решение в този смисъл. На
настоящия съдебен състав му е известно решение от 24.10.2019г. по дело С-756/2018г.
на СЕС, което обаче разглежда различна от настоящата хипотеза, а именно отнася се за
пътници в хипотезата на голямо закъснение на полет, а не на отказ до борда поради
неявяването навреме за това. В решението фактите са закъснение на полета с над 3
часа и е прието, че „след като въздушният превозвач е качил на борда на самолета си
пътници с потвърдена резервация за въпросния полет и ги е превозил до крайния
пункт на пристигане, какъвто е случаят в главното производство, трябва да се приеме,
че тези пътници са се съобразили с изискването да се представят на гишето за
регистрация преди този полет. Следователно при тези условия, когато се предявява
претенция за обезщетение, не е необходимо да се доказва наличието на подобно
представяне на гишето за регистрация“. Самият диспозитив гласи, че член 3, параграф
2, буква а) от него, трябва да се тълкува в смисъл, че на пътниците на полет, който
има закъснение с три или повече часа, установено при пристигането му,
притежаващи потвърдена резервация за този полет, не може да бъде отказано
предвиденото в разглеждания регламент обезщетение единствено поради това че в
рамките на претенцията си за обезщетение те не са доказали, по-конкретно
посредством бордните си карти, че са се представили на гишето за регистрация за този
полет, освен ако не бъде доказано, че тези пътници не са били превозени с
разглеждания полет, което националната юрисдикция следва да провери.
Хипотезата в настоящото производство е напълно различна – не се спори, че
пътниците са се явили навреме за регистрация, както и че не са превозени с полета, а
единствено, че им е отказан достъп до борда поради това, че не са изпълнили
2
изискването да се явят навреме (най-малко 30 минути по-рано) на изхода за качване на
самолета. Ето защо, доказването на изпълнението на това задължение тежи изцяло
върху пътниците и не се презюмира.
По делото не е спорно, че полетът от Мадрид до София на 26.11.2023г. е плануван
за излитане по разписание за 06:10ч. местно време, като ясно в билетите на пътниците
е посочено, че трябва в 05:30ч. да пристигнат на изхода за качване и същият затваря в
05:40ч. /л. 103-111/. Установява се от събраните писмени и гласни доказателства, че
ищците са пристигнали на летището около час и половина – два преди датата на
излитане, като са чекирали своя багаж. Спорен е единствено въпросът дали след това
навреме са се явили на изхода за качване.
За изясняване на този спорен факт, по делото са събрани гласни доказателства
чрез разпит на двама свидетели. Първият от тях – К. А. посочва, че пътувал с
процесния полет на 26.11.2023г. от Мадрид за София и на самото летище се видял с
ищците, на които трябвало да се чекира багажът, а свидетелят бил само с ръчен багаж,
поради което продължил към проверките и качването на самолета. След този момент –
чекирането на багажа на ищците, повече не ги видял. Посочва, че не си спомня точно
в колко часа се явил на изхода за качване на самолета, но бил от първите и не видял
ищците. След като се качил в автобуса за извозване на пътниците към самолета, вече
не знае какво станало назад. Установил, че ищците ги няма в самолета и се свързал с
М., като дори казал на стюардесата, че чакат още на летището и си помислил, че за
това самолета закъснява. В крайна сметка самолетът излетял без ищците, като в него
имало свободни места. След това се чул с ищците и те му казали, че им било дадено
обяснение, че закъснели и поради това не били допуснати, а свидетелят се учудил,
защото били на летището по едно и също време.
Свидетелят З. Б. посочва, че трябвало да пътува с процесния полет, като били
заедно с ищците на гости при техни роднини в Испания. Два часа по-рано отишли
заедно на летището, като багажът на ищците трябвало да се чекира. След чекирането
продължили към митническия контрол и след това към изхода за излитане и около
17:30ч. били там. Пред тях имало хора, на които им отворили вратите, но някои не
били допуснати. Имало група от десет човека, от които пуснали двама и се качили на
първия автобус, а осем останали с тях. Посочва, че докато били горе се срещнали с
познат на ищците – М. (другия свидетел), който се качил на самолета и поддържал
връзка с тях по телефона, но никой не могъл да им обясни защо не се качват на
самолета. След това ги насочили към полицията, оттам към митническия контрол и
после към гишето на превозвача, но никой не им дал обяснение защо са ги оставили на
летището. Приблизително над 20 човека останали извън самолета. Посочва, че имало
опашка като отишли на изхода за качване и докато били там, допуснали хората, които
били с групичката преди тях, и спрели да допускат до хората преди тях. На самата
опашка чакали около 10 минути. Докато ходили, влизали хора и се качвали в автобуса,
който тръгнал и след това затворили и дошъл втори автобус, но той останал празен.
Съдът намира, че при преценка на събраните доказателствени източници, не
може да се изгради обоснован и категоричен извод за точно изпълнение на
задълженията на ищците за явяването им навреме на изхода за качване на самолета. По
делото е представен списък на пътниците на борда на самолета, който има задължение
да се изготвя и който не е оспорен /л. 123/. Видно е, че същият е от автоматизирана
техническа система, отразяваща информация относно имената на пътниците, точен час
на преминаване на изхода, място в самолета и др. От този списък се установява, че
качването на самолета е започнало в 04:29:47ч. и е приключило в 04:51:59ч. UCF, като
са се качили 146 пътници. Установява се, че свидетелят К. А. е преминал в 04:35ч. UCF
или 05:35ч. местно време, което съответства на казаното от него, че е бил от първите.
3
Същият обаче категорично посочва, че на това място не се е видял с ищците, а
последно с тях се видял преди да си чекират багажа. Този свидетел няма роднинска
връзка с ищците, нито пък има претенции към превозвача, поради което се явява
напълно незаинтересован от изхода на спора. Отделно от това, показанията му
кореспондират с писмените доказателства. Ето защо, съдът дава пълна вяра на
показанията на този свидетел, което обстоятелство от своя страна напълно опровергава
сведението на другия свидетел, че са били на изхода в 05:30ч. В случай че бяха по това
време на изхода и са чакали около 10 минути, както твърди свидетелят Бачева, то
същите несъмнено биха се засекли със свидетеля А.. В пълно противоречие с неговите
показания е и даденото от нея сведение, че никой не им дал обяснение защо са
останали на летището. Свидетелят А. ясно посочва, че се чул с ищците след това и те
му казали, че им било дадено обяснение, че не са допуснати, защото били закъснели.
Налице е и допълнително противоречие в показанията на свидетелката, изразяващо се
в точно колко лица са допуснати, предвид че веднъж казва, че двама от групата от
десетте човека останали с тях, а след това, докато били на опашката хората, които били
с групичката преди тях, ги допуснали. Тези противоречия и несъответствия, ценени с
оглед близката роднинска връзка на свидетеля с ищцата (първа братовчедка на Ц. Ц.) и
явната заинтересованост, предвид че самата тя не е била допусната до борда и
съответно също би имала претенция към превозвача, макар към настоящия момент да
не е заведена съдебно, разколебават достоверността в показанията му, като съдът ги
намира за неверни. В тази връзка следва да бъде посочено, че свидетелят А., чийто
показания съдът цени, ясно посочва, че в самолета е имало свободни места при
излитането му. Този факт категорично опровергава извод за продажбата на повече
билети от наличните бройки в самолета като основание за отказ за достъп до борда (т.
нар. overbooking). Настоящият съдебен състав споделя доводите на ответника, че е
напълно нелогично и икономическо необосновано превозвачът да не допусне част от
пътниците до борда, при наличие на свободни места за това, без наличие на конкретна
причина, доколкото би рискувал да дължи обезщетение на всеки от тях за
неоснователен отказ до борда. Ето защо, при съвкупната преценка на приетите за
достоверни доказателствени източници и при следване правилата на формалната
логика, както и с оглед липсата на проведено пълно и главно доказване на факта, че
ищците са се явили навреме на изхода за качване на борда, каквото задължение имат
според общите условия към договора за превоз (за което изрично им е разпределена
доказателствена тежест), съдът намира, че в полза на същите не се е породило право
на обезщетение за отказан достъп до борда. Обстоятелството дали изпълнението на
полета е закъсняло с определен времеви интервал е ирелевантно за изпълнението на
задълженията на пътниците. Същите са длъжни да се явят на време на изхода за
полета, за да се качат в самолета според установеното разписание. Дали полетът
впоследствие закъснява, след като не е над 3 часа и не се претендира обезщетение на
това основание, е без правно значение за настоящото дело. Закъснението може да се
дължи на ред причини с оглед регулациите по въздушното движение и не изключва
изпълнението на задълженията на пътниците.
По изложените съображения, съдът намира предявените искове за неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на разноски има ответникът,
който е доказал такива в размер на 139,16лв. за платено адв. възнаграждение.
Възражението на насрещната страна за прекомерност е неоснователно, предвид че
размерът на възнаграждението е незначителен.
Воден от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Р. Х., ЕГН: **********, Ц. Г. Ц., ЕГН:
**********, и Й. М. Х.а, ЕГН: **********, и тримата с адрес: с. Я., общ. Кюстендил,
срещу /фирма/, дружество с ограничена отговорност, учредено и регистрирано в
Ирландия, вписано с рег. № ***********, със седалище и адрес на управление:
************ офис, /населено място/, за заплащане на сумата от по 400 евро на всеки
от тях, представляваща обезщетение на основание чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент №
261/2004г. за отказан достъп до борда на полет № FR6410 от дата 26.11.2023г. по
направление Мадрид - София, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателното плащане.
ОСЪЖДА М. Р. Х., ЕГН: **********, Ц. Г. Ц., ЕГН: **********, и Й. М. Х.а,
ЕГН: **********, и тримата с адрес: с. Я., общ. Кюстендил, да заплатят на /фирма/,
дружество с ограничена отговорност, учредено и регистрирано в Ирландия, вписано с
рег. № ***********, със седалище и адрес на управление: ************ офис,
/населено място/, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 139,16лв. – разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5