Р Е Ш Е Н И Е
№ 106
гр. Силистра,19 декември 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
Силистра, в открито съдебно заседание на двадесет и
първи ноември през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Чернева
с участието на секретаря Антония Стоянова, като
разгледа докладваното от съдията административно
дело номер 165 по описа за 2022 година
на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба и уточнение към нея, подадени от „СИТИ ЕНЕРДЖИ“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище в гр. Силистра, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-1099-000467/ 16. 09. 2022 г., издадена
от Началник група „МПСВАНД“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна
полиция“ на ОДМВР – Силистра, за прилагане на принудителна административна
мярка /ПАМ/ по чл. 171, т.2а, б.“а“ от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/
спрямо дружеството, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на
притежавания от дружеството товарен автомобил „Форд Транзит“-самосвал с рег. № ***
за срок от шест месеца, считано от 13. 09. 2022 г. до 13. 03. 2023 г.
В жалбата се сочи, че органът е
преценил неправилно фактическата обстановка и имащите значение за решаване на
преписката факти и обстоятелства. Допълнително в съдебно заседание
процесуалният представител на жалбоподателя адв. В. В. изтъква, че управителят
на дружеството не се е намирал на територията на Рългария, не е предоставял
управлението на автомобила на лицето О.И.и не е бил уведомен по някакъв начин
за това. Счита, че обществената опасност на деянието не съответства на
определената продължителност на принудителната мярка. По тези съображения моли
за отмяна на оспорената заповед.
Ответникът по жалбата – Началник група към ОДМВР – Силистра, сектор
„Пътна полиция“ в отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Силистра, действащ чрез
гл. юриск. В. А., е депозирал писмено становище, според което жалбата е
неоснователна. Моли същата да бъде оставена без уважение и да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Производството е по реда на чл.
172, ал. 5 от ЗДвП във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК от лице, което е
адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла
на чл.147, ал.1 АПК; атакува се индивидуален административен акт, подлежащ на
съдебен контрол, пред компетентния съд. В тази връзка жалбата се явява допустима, но
разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Със № 22-1099-000467/ 16. 09. 2022
г. на Началник група към ОДМВР – Силистра, сектор „Пътна полиция е прекратена
регистрацията на притежавания от дружеството товарен автомобил „Форд
Транзит“-самосвал с рег. № *** за срок от шест месеца, считано от 13. 09. 2022
г. до 13. 03. 2023 г.
Като фактическо основание за
издаване на заповедта е посочено обстоятелството, че на 13. 09. 2022 г. товарният
автомобил се управлява от водача О.Х.И., който не притежава валидно СУМПС за
територията на Република България, не отговаря на приложение № 7 към
Конвенцията за движението по пътищата и не притежава международно свидетелство
за управление, за което е съставен АУАН
серия GA № 765121/ 13.09. 2022 г.
Видно от приложения АУАН № GA №
765121/ 13.09. 2022 г. (л. 9 от делото) е обстоятелството, че при проверка,
извършена от полицейски служители на 13. 09. 2022 г. в 08.30 часа в гр.
Силистра, по бул. „Велико Търново“ в посока ул. „Тутракан, е установено, че О.Х.И. управлява товарен
автомобил „Форд Транзит“ с рег. № *** със СУМПС образец Съединени американски
щати-Северна Каролина (страна, която не е в Конвенцията за движение по
пътищата) с номер 000033401106, невалидно за територията на Република България,
защото свидетелството не отговаря на приложение № 7 към Конвенцията за ДП-не
притежава международно СУМПС. След извършена справка е установено, че
собственик на товарния автомобил е дружеството-жалбоподател.
Както се коментира по-горе, във
връзка с констатираното нарушение по АУАН № GA № 765121/ 13.09. 2022 г. е
издадена заповедта за прилагане на ПАМ,
а оспорването ѝ е
станало повод за инициирането на настоящото производство, в което предвид разпоредбата на чл.168, ал.1
от АПК съдът следва да прецени законосъобразността на обжалвания
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК - валидността му,
спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването
му и съобразен ли е с целта, преследвана от закона.
Съгласно чл.172, ал. 1 ЗДвП
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. ”а” и
т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. Със служебно известната на съда Заповед № 8121з-1524 / 09.
12. 2016 г. Министърът на вътрешните
работи е определил Областните дирекции
на МВР като една от трите основни структури, осъществяващи контрол по ЗДвП.
Съобразно предоставената в закона възможност Директорът на ОД на МВР Силистра
със своя Заповед № 342з-1315 / 30.12.2021 г. (л. 15) е делегирал правомощия на
изрично посочени длъжностни лица, включително и на началниците на сектор/група
в „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР – Силистра, какъвто от ответника по
делото, да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки.
С оглед изложеното процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в
рамките на неговите правомощия.
Заповедта е издадена в писмена форма и
съдържа задължителните установени в закона реквизити. Ясно са изложени
фактическите основания обосноваващи налагането на принудителната
административна мярка и са посочени съответните правни норми, представляващи
основание за издаването на заповедта. Вписването на съставения на О.Х.И. АУАН в
обстоятелствената част на заповедта за ПАМ по съществото си е препращане към
изложените в акта факти и обстоятелства по случая, което е допустимо съгласно
Тълкувателно решение № 16 от 31. III. 1975 г., ОСГК.
Заповедта е издадена в съответствие и с материалния
закон. С оспорената заповед административният орган е приложил правилно
относимите материалноправни разпоредби. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т.
2а, б. "а" от ЗДвП, посочена като правно основание за издаване на
процесната заповед, се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е правоспособен
водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е
лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по
реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
При анализ на цитираната
норма е видно, че приложението ѝ е обусловено от няколко алтернативно
предвидени хипотези. Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава
възможност на органа да упражни властническата си компетентност с цел
преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по
пътищата. В случая, за да приложи ПАМ по отношение на дружеството, в качеството
му на собственик на МПС, административният орган се е позовал на наличието на
последната от посочените в чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП хипотези, а
именно притежаваното от дружеството МПС
е управлявано от водач, който не притежава валидно свидетелство за
управление. В случая не е спорно, че при проверката водачът е представил само
издадено в САЩ СУМПС без апостил, заедно с превод на български език. Съгласно чл. 161 ЗДвП, СУМПС, издадено в друга държава, е
валидно на територията на Република България за категорията, за която е
издадено, в следните случаи: 1. държавата, в която е издадено е договаряща
страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на
изискванията на приложение № 6 към конвенцията; 2. държавата, в която е
издадено, е договаряща страна по договор относно статута на техните въоръжени
сили при условията на чл. IV, буква "а" от него; 3. свидетелството е
придружено от легализиран превод на български език; 4. свидетелството е
международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за
движението по пътищата;
5. свидетелството е издадено от държава-членка на Европейския съюз, или от
друга държава – страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство,
или от Конфедерация Швейцария. САЩ не е договаряща страна по Конвенцията за
движението по пътищата (Виена -1968г.), което изключва приложението на т. 1 от
чл. 161 ЗДвП. Хипотезите на т. 2, 4 и 5 от чл. 161 ЗДвП също са неприложими в конкретния
случай. Следователно за да бъде валидно на територията на Р. България,
представеното от водача СУМПС, издадено от Северна Каролина – САЩ, следва да е
легализирано. При положение, че България и САЩ са страни по Конвенцията за премахване на изискването за легализация
на чуждестранните публични актове,
то приложими за установяване достоверността на административен документ,
какъвто е СУМПС, се явяват член 3 и 4 от конвенцията и върху документът следва да бъде
поставен Apostille, какъвто липсва в представеното при проверката СУМПС (в този
смисъл Решение № 16282 от 28. 12. 2018 г. на ВАС по адм. д. № 4957 / 2018 г.).
Не е била представена и Международна шофьорска книжка заедно с американското
СУМПС, за да се приеме последното за валидно в страната. В този ред на мисли
правилна се явява преценката на органа, че към момента на проверката водачът не
е притежавал валидно СУМПС.
Не може да бъде споделен изложеният от жалбоподателя
довод, че управителят на дружеството не се е намирал на територията на
Рългария, не е предоставял управлението на автомобила на лицето О.И.и не е бил
уведомен по някакъв начин за това. На
първо място следва да се подчертае, че по делото нито се твърди, нито се
доказа, че товарният автомобил е бил противозаконно отнет. Напротив - от
разпита на свидетеля К.Д.И.се установява, че автомобилът е бил оставен от
управителя на дружеството под негов надзор, със задълженията да го поддържа и
плаща данъците за него, като е имал
съгласието му да ползва автомобила. Установи се също, че О.И.е получил
ключовете за автомобила именно от свидетеля К.И., т. е. предоставянето на
превозното средство е станало със знанието и съгласието на лицето, натоварено
от собственика на вещта с управлението ѝ, поради което основанието, на
което водачът е получил и управлявал
автомобила, е с договорен характер, а не носи белезите на деликт. Не може да не
се отбележи и това, че съдебната практика е категорична, че законът не
предвижда като предпоставка за прилагане на ПАМ наличието на виновно поведение
на собственика на автомобила, който е и адресат на мярката (в този смисъл Решение № 14573 от 27.11.2018 г.
на ВАС по адм. д. № 3275/2018 г., I о.). Следва да се има предвид, че при наличието
на предвидените в закона материалноправни предпоставки, административният орган
няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е
длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание. В случая
посочената по-горе хипотеза на чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП е била налице, тъй като е било
констатирано управление на товарния автомобил на дружеството от лице, което не
притежава валидно свидетелство за управление на МПС, поради което органът,
действащ в условията на обвързана компетентност, е следвало да издаде заповед
за прилагането на ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за определен срок,
а дружеството, в качеството му на собственик на превозното средство, следва да
понесе неблагоприятните последици от действията на лицето, в чиято фактическа
власт е допуснало да попадне автомобила, като изтърпи наложената принудителна
административна мярка.
Срокът на мярката, определен от административният
орган, е в минимума, определен в нормата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, поради което съдът намира, че наложената принудителна административна
мярка е съобразена не само с материалния закон, но и принципа за съразмерност
по чл. 6 от АПК, като изложените доводи от жалбоподателя в противната насока са
неоснователни.
В случая не са налице и отменителни
основания по смисъла на чл.146, т. 5 от АПК, тъй като процесната заповед е
издадена в съответствие с целта на закона. Наложената ПАМ има превантивен и преустановителен
характер. С нея не се цели санкциониране на нарушителя и/или трети лица, а
постигане на определен резултат – подобряване на пътната обстановка в страната
посредством ограничаване и намаляване на пътнотранспортните произшествия,
причинени от водачи, които не притежават валидно СУМПС, явяващо се гаранция за
придобити умения при управлението на МПС и знания относно установените правила
за движение.
Въз основа на изложените съображения съдът приема, че
оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.
171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП е валидна и законосъобразна, а жалбата срещу нея е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора и своевременно направеното
искане за присъждане на разноски, на осн. чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 78,
ал. 8 от ГПК, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определено съгласно чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. По аргумент от §1, т. 6 от ДР на АПК възнаграждението следва да се присъди
в полза на юридическото лице, в структурата на което е административния орган,
т. е. на Областна дирекция на МВР – Силистра.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл.172, ал. 5 от ЗДвП, Административен съд гр. Силистра
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
ОСПОРВАНЕТО на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-1099-000467/16. 09. 2022 г., издадена от Началник група „МПСВАНД“ в сектор
„Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ на ОДМВР – Силистра, за
прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б.“а“ от
Закона за движението по пътищата спрямо „СИТИ ЕНЕРДЖИ“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище в гр. Силистра, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на
притежавания от дружеството товарен автомобил „Форд Транзит“-самосвал с рег. № ***
за срок от шест месеца, считано от 13. 09. 2022 г. до 13. 03. 2023 г.
ОСЪЖДА „СИТИ ЕНЕРДЖИ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище в гр. Силистра,
ул. „***, представлявано от Т.Г.В., да заплати на Областна дирекция на МВР - Силистра разноски по делото в размер на
100. 00 (сто) лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: