№ 629
гр. Варна , 17.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на
седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100500393 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на П. Т. Т. и К. Ю. Т. срещу Решение №
261228 от 16.11.2020г. по гр.д. № 4259/2018г. по описа на ВРС, 42-ри състав, с което на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено по отношение на въззивниците, че
И. Р. К. с ЕГН **********, А. Р. К. с ЕГН **********, А. П. С. с ЕГН **********, В. Г. Б. с
ЕГН **********, С. Г. С. с ЕГН **********, Н. П. Б. с ЕГН **********, А. Н. Г. с ЕГН
**********, М. Г. Б. с ЕГН **********, В. Г. Е. с ЕГН **********, Н. Г. Н. с ЕГН
**********, А. К. Н. с ЕГН ********** и К. К. К. с ЕГН ********** са собственици на
недвижим имот, находящ се в землището на гр. Варна, м. „Маница“, представляващ
Поземлен имот с идентификатор 10135.2017.158 по КККР на гр. Варна, одобрени със
Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, с площ от 7398 кв.м. и при граници:
поземлени имоти с ид. 10135.2017.157, 10135.2017.134, 10135.2017.133, 10135.2017.132,
10135.2017.131, 10135.2017.484 и 10135.2017.156, като всеки притежава идеални части от
правото на собственост върху описания имот,както следва: И. Р. К. – 1/20 ид.ч.; А. Р. К. –
1/20 ид.ч.; А. П. С. – 1/30 ид.ч.; В. Г. Б. – 1/30 ид.ч.; С. Г. С. – 1/30 ид.ч.; Н. П. Б. – 2/10 ид.ч.;
А. Н. Г. – 1/10 ид.ч.; М. Г. Б. – 1/30 ид.ч.; В. Г. Е. – 1/30 ид.ч.; Н. Г. Н. – 1/30 ид.ч.; А. К. Н. –
1/10 ид.ч. и К. К. К. – 1/10 ид.ч.
Решението е постановено при участието на К. А. Н. с ЕГН **********, в
качеството й на трето лице помагач на страната на ответниците.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и на
1
съдопроизводствените правила. Съдържа доводи, че по делото не е установена по
категоричен начин идентичността на възстановения на наследниците на Георги Полишев
Георгиев имот с Решение № 1609/06.10.2008г. на ОСЗ – Варна и закупения от въззивниците
с договора по НА № 141/2014г. и процесен недвижим имот. От установеното от експертното
заключение, че процесният имот попада в м. „Маница“, в землището на кв. „Виница“,
каквато местност съществува и в землището на гр. Варна, както и в землището на с.
Куманово, Община Аксаково, както и че наследодателят Георги Полишев Георгиев е бивш
жител на с. Еникьой/с. Куманово, общ. Аксаково, като придобития от него имот по договора
за доброволна делба от 1919г. е описан като намиращ се в землището на с. Еникьой, с
посочена граница „кестрички ниви“ /нивите на с- Виница/, следва да се приеме, че не е
налице идентичност между имота, придобит от наследодателя на ищците и процесния имот,
придобит от ответниците. При цялостно кредитиране заключението на вещото лице по СТЕ,
съдът не е съобразил, че с решението по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ на наследниците на Георги
Георгиев е признато правото да възстановят собствеността върху земеделски земи,
находящи се в землището на гр. Варна, а в решението на ОСЗ е постановено възстановяване
на имот в землището на с. Виница. Това са две самостоятелни землища и във всяка има м.
„Маница“, но и в двете няма м. „Ташлъ тепе“, каквато местност обаче има в землището на с.
Куманово, общ. Аксаково. В този смисъл заключението на вещото лице не е обосновано и
противоречи на констатациите на експерта. На основание чл. 202 от ГПК поради това
заключението следва да се обсъди заедно с другите доказателства по делото. От НА №
188/1919г. се установява, че към този момент са съществували като две отделни местности
м. „Маница“ и м. „Тащлъ тепе“, които са различни местности и не се припокриват.
Решението по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ е непротивопоставимо на въззивниците, а основният
спор по делото е доколко възстановеният на наследниците имот е идентичен с придобития
от наследодателя по силата на договора за доброволна делба от 1919г. и дали последния е
идентичен с процесния имот. Възстановеният на ищците имот в м. „Маница“ вместо имота в
м. „Ташлъ тепе“ /Ташлъка“ в землището на с. Куманово, общ. Аксаково не е идентичен с
придобития от наследодателя им имот на соченото придобивно основание – липсва
съвпадение по землища, местности, по конфигурация и по граници. От друга страна, от
момента на придобиване на имота от Петя Терзийска, тя го владее и стопанисва; трасирала
го е; провела е процедура за проучване за външно ел.захранване; сключила е предварителен
договор за присъединяване на обект към ЕРМ. Както тези възражения, така и събраните по
делото гласни доказателства не са обсъдени от ВРС във връзка с наведеното възражение за
придобиване по давност. Отправили искане поради всичко изложено за постановяване на
решение, с което обжалваното такова да се отмени и предявените искове с извод за
неоснователност да се отхвърлят.
В отговор на жалбата въззиваемите страни оспорват доводите в нея. Изложили
съображения, че землищните граници на населените места преди сто години не са били
2
точно установени, като границите на отделните землища и местности частично се застъпват
и припокриват. Процесният имот на север граничи със сегашната землищна граница на
землището на с. Куманово, общ. Аксаково, като за съда по иска по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ,
както и за административния орган, постановил позитивно решение в тяхна полза не е
имало съмнение, че възстановения имот е този по делбата от 1919г. при съвпадение на една
граница. От заключението на СТЕ е установено от друга страна, че праводателят на
ответниците не е имал имот, сходен на процесния, а произволно е настанен в чужд имот. Не
е установено и владение, осъществено от ответниците и праводателите им с изискуемите от
закона характеристики спрямо собствениците на имот, поради което не е налице и
придобиване на оригинерно основание. Отправили искане за постановяване на решение, с
което обжалваното такова се потвърди като правилно.
В отговор на жалбата третото лице помагач изложило съображения за основателност
на жалбата. Заявило, че от закупуването на имота от нея на 19.07.2013г. до завеждане на
исковата молба срещу правоприемниците й на 23.08.2018г. е изтекъл период, достатъчен за
придобиване на имота на основание кратка давност. Както тя, така и ответниците по делото
са добросъвестни владелци, упражнили фактическа власт с намерение за придобиване. А
нейния праводател Шидер Йорданов Шидеров е владял имота повече от 10 години
необезпокояван. С тези доводи отправила искане за отмяна на обжалваното решение и
отхвърляне на исковете.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирани страни по делото,
имащи правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на
съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 22.03.2021г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото и
третото лице помагач.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
3
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4