№ 29181
гр. София, 18.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20221110170354 по описа за 2022 година
Постъпила е молба от 22.02.2024г. от адв. А. М. – назначен като особен представител
на ответниците по реда на чл.47, ал.6 ГПК с искане за увеличаване на размера на
определеното от съда адвокатско възнаграждение. Поддържа, че определеният от съда
размер на възнаграждението не съответства на правилата по Наредба за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Размерът на дължимото адв. възнаграждение
следвал да се определи за процесуално представителство за всеки един от ответниците
поотделно, освен това и за всеки иск поотделно съгласно правилото по чл.2, ал.5 НМРАВ.
Дори и съдът да приемел, че се следва едно общо възнаграждение на база общия материален
интерес по делото, то определеното от съда възнаграждение от 500 лева отново не
съответствало на правилото по чл.7, ал.2, т.2 НМРАВ, според което същото се равнявало на
820,38 лева.
Отделно от това с молба от 02.05.2024г. адв. А. М. е поискал на основание чл.628
ГПК съдът да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейските общности по
конкретно посочени въпроси, които се свеждат до това дали с оглед тълкуването на член
101, параграф 1 ДФЕС възнаграждението на процесуален представител – адвокат, назначен
от съда, следва да се определя по наредба за минималните адвокатски възнаграждения,
определени от съсловната организация. Поддържа, че отговор на формулираните от него
въпроси не е даден с решение на СЕС по дело C-438/22, защото същото давало отговор на
въпроси единствено за минимални цени на адвокатските услуги само в светлината на
свободния пазар и предоставянето на правна помощ, защита и съдействие, основана на
договор, сключен между клиент и адвокат.
По искането по чл.628 ГПК :
Съдът приема, че отговор на поставените от адв. М. въпроси вече е даден в решение
на СЕС по дело C-438/22 („Ем акаунт БГ" ЕООД срещу „Застрахователно акционерно
дружество Армеец" АД). В същото е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с
член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101,
параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. При това съдът приема, че СЕС е дал
1
отговор на въпроса и относно размера на адвокатското възнаграждение, дори когато същото
не е договорено между клиент и адвокат, като в последната хипотеза следва да се включи не
само случай на безплатна правна помощ (чл.38, ал.2 ЗА), но и случая на определяне на адв.
възнаграждение от съда съгласно чл.47, ал.6 ГПК, което съгласно задължителните
разяснения на т.6 от ТР № 6/2012г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС се определя по
Наредбата на минималните размери на адвокатските възнаграждения. Именно последните
случаи касаят хипотези, в които размерът на дължимото адв. възнаграждение не е предмет
на договаряне между клиент и адвокат, а същият се определя от съда. При това отговор на
поставените от адв. М. въпроси към искането за отправяне на преюдициално запитване до
СЕС произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на СЕС, което дава основание
настоящият съд да отхвърли искането по чл.628 ГПК – арг. чл.629, ал.3 ГПК.
Определението, с което съдът отхвърля искането за отправяне на преюдициално запитване,
не подлежи на обжалване – чл.629, ал.2, изр.1 ГПК
По искането на адв. М. за увеличаване на размера на възнаграждението:
Както се посочи и по – горе в решение на СЕС по дело C-438/22, което е
задължително за настоящия съд на основание чл.633 ГПК, е прието, че Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения не е обвързваща за настоящия съд при определяне
на размера на дължимото адв. възнаграждение, вкл. и в хипотеза на липса на договаряне на
размер на адв. възнаграждение, в която следва да се включи и настоящата хипотеза на
определяне на адвокат като особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК, в който случай
липсва договаряне, а размерът на адв. възнаграждение се определя от съда. НМРАВ, без да
обвързва настоящият съд, може да бъде само ориентир за определяне на размера на адв.
възнаграждение във всеки отделен случай – в този смисъл е определение № 959 от 5.03.2024
г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 5106/2023 г. и определение № 712 от 21.03.2024 г. на ВКС по к. т.
д. № 175/2023 г. При това съдът не е обвързан да приложи правилото по чл.2, ал.5 НМРАВ,
според което адв. възнаграждение се дължи по всеки иск поотделно. Цитираната от адв. М.
съдебна практика на ВКС по приложението на чл.2, ал.5 НМРАВ е формирана преди
постановяване на ползващото се с обвързваща сила решение на СЕС по дело C-438/22. В
конкретния случай дори и да се правилото на НМРАВ по чл.7, ал.2, т.2 за определяне на
възнаграждението по общ материален интерес, размерът на адв. възнаграждение е 840,38
лева. Основният принцип, от който следва да се ръководи съдът при определяне на
възнаграждението на адвоката, назначен като особен представител, е правната и фактическа
сложност на делото, като установеният в НМРАВ размер на възнаграждението може да бъде
намален и под минималния, но не с по – малко от половината - чл.47, ал.6 ГПК. В случая
съдът е определил възнаграждение в размер на 500 лева, което не е по – малко от половината
от минималния размер по НМРАВ съгласно общия материален интерес по чл.7, ал.2, т.2
НМРАВ. Съдът отчита, че в случая делото не се отличава с висока правна и фактическа
сложност, защото се касае за дело с предмет вземания за неплатена цена за топлинна енергия
и за дялово разпределение, както и претенции за вземания за обезщетение за забава, по
които дела има формирана обилна съдебна практика и правните въпроси по дела със същия
предмет не са спорни. Съдът не възприема довода на особения представител, че
възнаграждение следва да му се определи за всеки един ответник поотделно, защото видно
от подадените отговори на исковите молби, същите са напълно идентични, от което следва,
че обемът на предоставената правна помощ и съдействие е еднакъв спрямо двамата
ответници.
Предвид горното съдът намира, че искането на адв. М. за увеличение на размера на
адв. възнаграждение е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Предвид изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОТХВЪРЛЯ искането по чл.628 ГПК на адв. М., назначен като особен представител
на ответниците по реда на чл.47, ал.6 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ искането на адв. М., назначен като особен представител на ответниците
по реда на чл.47, ал.6 ГПК, за увеличаване на размера на адвокатското възнаграждение.
Определението в частта, в която се отхвърля искането на адв. М. за увеличаване на
размера на адвокатското възнаграждение, подлежи на обжалване пред Софийски градски
съд в 1 – седмичен срок от връчването.
В останалата част определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на адв. М..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3