РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е Н И Е
№
1450
Град
Пловдив, 27 юли 2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отд.,
ХІV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
осми април през две хиляди двадесета и трета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА,
като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 335 по описа за 2023 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния
кодекс във връзка с във връзка с чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/.
Делото е образувано по
жалба на П.О.Н., ЕГН **********,
от гр.Пловдив, чрез адв. К. Г., против принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.167 ал.2 т.2 от ЗДвП във вр.с чл.26 ал.1 от
Наредба за РСППППСТГП на Общински съвет - Пловдив от 26.01.2023 г., наложена
/извършени фактически действия по блокирането/ от С.К.П. и Р.Д.Х. и двамата
служители в Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ при Община Пловдив,
спрямо управлявания и паркиран от жалбоподателя собствен автомобил марка
„Волво“ с рег.№ ***, обективирана в констативен протокол № 0118202 от
26.01.2023 г.
В жалбата се навеждат
доводи за нищожност и незаконосъобразност
на наложената административна мярка и се иска нейната отмяна от съда, респ.
прогласяването й за нищожна. Жалбоподателят твърди, че не е извършил нарушение
на правилата за паркиране и престой. Посочва, че е лице с трайни увреждания, за
което е била поставена карта за инвалидност на таблото на автомобила. Твърди,
че не е заплатил таксата за паркиране, тъй като е инвалид с трайна
неработоспособност от 60%, за което има
издадено експертно решение, и има право на безплатно паркиране на предвидените
паркоместа, попадащи в „синя зона“ за паркиране. Посочва също, че тъй като на
паркомястото, обозначено със знак Д21-„Инвалид”, е имало паркиран друг
автомобил, а в същото време е нямало друго обособено място за паркиране на лица
с увреждания, жалбоподателят е паркирал на друго свободно място до него, попадащо
в обхвата на т.нар. „Синя зона“. На предното стъкло на
автомобила е имало поставен в долния десен ъгъл Картата за паркиране за хора с
трайни увреждания със сериен № 014094, валидна до 01.01.2025 г., издадена от
Община Пловдив на негово име, тъй като е лице с увреждане, за което има и
решение на ТЕЛК. Посочва също, че автомобилът е бил паркиран около 11,40ч., а
на издадения фискален бон и подписания констативен протокол е посочен час
11,04ч. Позовава се на нормите на чл.99, ал.1-3 от ЗДвП, на чл.53, ал.1 от ЗХУ
и на чл.4, §1, б.“а“ от Конвенцията за правата на хората с увреждания. Счита,
че нормите на Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни
превозни средства на територията на град Пловдив в частта на чл.15, ал.8
противоречи както на посочените по-горе нормативни актове, така и на чл.15,ал.3
от същата наредба.
На следващо място
твърди, че процесната ПАМ е наложена при нарушение на чл.6 ал.1 и ал.2 АПК, тъй
като правомощията на административните органи не са упражнени но разумен начин,
добросъвестно и справедливо, като от изпълнението на административния акт са
засегнати права и законни интереси в но-голяма стенен от най-необходимото за целта,
за която актът се издава, както и на ал.3 от същата разпоредба, тъй като
административните органи не са приложили онези мерки, които са били по-благоприятни
за жалбоподателя, като по този начин не е постигната целта на закона. В този
смисъл счита наложената ПАМ за такава при липсата на съразмерност.
Счита също, че Община
Пловдив и Общинският съвет в противоречие с чл.15 ал.1 от Наредбата за реда за
спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град
Пловдив не са осигурили достатъчно фиксирани и обозначени със знак
Д21-„Инвалид” места за безплатно паркиране на ППС, превозващи и/или управлявани
от хора с увреждания, а в същото време в следствие на тяхното бездействие се
налагат санкции като обжалваната ПАМ на граждани. Посоченото прави според
жалбоподателя процесната ПАМ дискриминационна - наложена в противоречие с чл.6
ал.2 от Конституцията на Република България, чл.4 от ЗЗДискр, чл.4 т.2 от ЗХУ и
чл.14 от ЕКЗПЧОС и форма на тормоз срещу жалбоподателя по см.на §1 т.1 от ДР на
Закона за защита от дискриминация.
В съдебно заседание жалбата
се поддържа от адв. Г.. Счита също, че паркоместата не са били очертани, поради
което било невъзможно жалбоподателят да се ориентира къде да паркира. Иска се
отмяна на оспорения акт и присъждане на 1000 лв. адвокатско
възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата, 10 лв. заплатена държавна
такса и 1 лв. банков превод.
Ответникът – блокиращ екип
С.К.П. и Р.Д.Х. при Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ при Община Пловдив,
не се явяват, редовно призовани. Позовават се на изложени в писмено становище
съображения, като се приема жалбата за неоснователна.
Окръжна прокуратура -
гр. Пловдив не встъпва в процеса.
Съдът, като разгледа
становищата и възраженията на двете страни и въз основа на приложената
административна преписка и събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Жалбата е подадена от
надлежна страна, в срока по чл. 149, ал.1 от АПК/ на 03.02.2023 г. в съда, а
блокирането е извършено на 26.01.2023 г./ срещу подлежащ на съдебно обжалване
индивидуален административен акт, поради което е допустима.
Установява се от
събраните по делото доказателства, че на 26.01.2023 г. в 11,04ч., след
установяване на нарушение, блокиращите оператори – С.К.П. и Р.Д.Х., в
качеството си на длъжностни лица при ОП "Паркиране и репатриране" при
община Пловдив, съставили констативен протокол № 0118202/26.01.2023г., в който
отразили извършено действие по принудително блокиране на пътно превозно
средство с рег. № ***, марка Волво, с водач П.Н., извършено на 26.01.2023 г. на
бул. "Марица - юг" срещу № 106 в гр. Пловдив. Според съдържанието на
протокола за установяване на нарушението са направени пет броя снимки.
Протоколът е подписан от водача и посочените длъжностни лица.
Според приложените към
протокола снимки лек автомобил с рег. № ***, марка Волво, с водач П.Н. на дата 26.01.2023
г. в 11,04ч е паркирал в „Синя зона“. На таблото на автомобила е поставена
карта за инвалидност.
Според представената към
преписката схема на вертикална сигнализация, от двете страни на участъка от
бул. "Марица – юг“ са предвидени места за паркиране на превозни средства,
сигнализирани със знак "Синя зона" и указателна табела за
принудително преместване на спрелите в нарушение превозни средства.
С решение на ТЕЛК –
Пловдив от 16.11.2022 г. на П.О.Н. е
определена 60 % инвалидност с водеща диагноза „Инсулинозависим захарен диабет,
с неврологични увреждания“. От лицето е представена карта за паркиране на хора
с трайни увреждания, по модел на Европейската общност със сериен номер 014094, валидна до 01.11.2025 г., издадена от зам.кмет
на Община Пловдив Г.Т..
За удостоверяване на
компетентността да издаде оспорения административен акт, ответната страна
представя заповед № 22ОА-2347/05.10.2022 г. на кмет на община Пловдив, с която
на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл.
167, ал. 2, т. 2, чл. 168 и чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.15, ал.1 и чл. 27 от
Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на територията на град
Пловдив, ОП "Паркиране и репатриране" е определено за звено при
община Пловдив, което да осъществява принудителни мерки при неправилно
паркиране чрез използване на техническо средство за принудително задържане и
блокиране – тип „скоба“ на пътното превозно средство на територията на община
Пловдив. Според т. II от заповедта възлага се на определените от кмета служители
на ОП "Паркиране и репатриране" да използват техническо средство за
принудително задържане тип "скоба" и съставят констативни
протоколи за принудително блокиране, да контролират престоя на пътните превозни
средства, паркирани в обхвата на зоните за платено паркиране на територията на
община Пловдив съобразно правилата на НАРЕДБА за организацията на движението и
паркирането на територията на община Пловдив, като следят за спазването на
определеното в Наредбата време за престой, да контролират и отчитат
времетраенето на безплатното паркиране на ППС, превозващи и/или управлявани от
хора с увреждания на обозначените за това места със знак Д21-Инвалид. При
използване на техническо средство за принудително задържане и блокиране - тип
„скоба" да събират дължимата цена за паркиране по чл.99, ал.3 от ЗДвП и разходите по прилагането на техническото средство, като издават
съответните документи, удостоверяващи плащането.
Според допълнително
споразумение № 60 от 23.05.2022 г. към
трудов договор № 34/10.09.2015 г. за Р.Д.Х. и допълнително споразумение № 101
от 23.05.2022 г. към трудов договор №
112/30.07.2013 г. за С.К.П., са назначени с място на работа ОП "Паркиране
и репатриране" при община Пловдив, направление "ПП" – синя зона,
длъжност „инкасатор плащания“, съответно на длъжност "скобар".
По делото е приложена
справка от ОП“Паркиране и репатриране“ при Община Пловдив/л.63 по делото/, с
която се удостоверява, че на територията на град Пловдив в обхвата на зоната за
платено ("Синя зона"),включваща улиците и булевардите с разрешено
кратковременно платено паркиране - Списък Приложение № 1 от Наредба за
организацията на движението и паркирането на паркирането на територията на
община Пловдив са обособени 247 паркоместа за безплатно паркиране до 3 часа за
автомобили, обслужващи хора с увреждания. Местата са маркирани със знак Д21 и
допълнителни табели Т17 с текст „Безплатно паркиране до 3 часа.
По делото се разпита и
свидетелката С.К.К., която живее във фактическо съжителство със жалбоподателя. Същата
посочва, че в края на месец януари с мъжа й имали работа около районния съд в
гр. Пловдив, на 26.01 /спомня се, защото е родена на тази дата/, тръгнали да
търсят къде да паркират колата. Тръгнали по бул. Марица, малко след пешеходния
мост. Мъжът й е инвалид и си търсили инвалидно място. Обиколили малките улички,
през водната палата, след кръговото, посока пешеходния мост, видели знак за
инвалиди, поставен фронтално на тях. Посочва, че обичайно знаците били
поставени по посока на движението, а този се оказал пред тях. Видели го, след
като паркирали, пред самия автомобил. Завили да паркират на мястото и знакът бил
срещу тях. Твърди, че отдясно на знака бил паркиран автомобил и те паркирали отляво,
до знака. Долу нямало разграфени места. Знакът бил между двете дървета. Твърди,
че винаги паркирали на инвалидно място. От лявата страна на знака паркирали, а
от дясната страна на знака имало паркиран друг автомобил. Нямало указание за
кое паркомясто се касае този знак, пишело само до 3 часа. Спомня си, че се
забавили около половин час. Върнали се и вече имало скоба. Стикерът бил
поставен на автомобила. Звъннали на посочения телефон и дошли служители, които
им казали, че знакът важи само пред него. Ако е важало и от ляво и отдясно, е
щяло да пише отдолу две места. Посочва, че отдолу не било разграфено. Изглеждало,
че може да се паркира свободно. Според свидетелката знакът бил позициониран,
както бил паркираният автомобил, на левия му фар. От другата страна на знака,
до дървото също имало паркиран автомобил с поставена скоба. Счита, че знакът не
показвал за какво е сложен там, бил между двете коли. На асфалта нямало нищо
изобразено, дори не било разчертано. Твърди, че са сложили скоби на всички,
защото действието важало само пред знака, ако важало за двете места, щяло да
пише два броя със стрелки. Пишело само до 3 часа безплатен престой.
Представени бяха от
жалбоподателя и снимки от гугъл мапс на процесното място и поставения знак за
онагледяване – л.76-77 по делото.
От изложеното дотук
съдът намира от правна страна следното.
Съгласно чл. 99, ал. 1 –
ал. 3 от ЗДвП в населените места собственикът или администрацията, управляваща
пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и
безплатно паркиране в определени часове на денонощието; местата за паркиране се
обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се
указват условията за паркиране; общинският съвет определя цената за паркиране
на обозначените места, както и условията и реда за плащането й от водачите на
специализираното звено на общината или на юридическото лице по чл. 14, ал. 1,
т. 5 от Закона за обществените поръчки, на което е предоставено управлението на
тези места, включително приема годишния инвестиционен план.
Нормата на чл. 10, ал. 1
– ал. 3 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни
средства на територията на град Пловдив /приета с Решение № 14, взето с Протокол
№ 1 от 19.01.2012 г. предвижда, че на територията на града се определят райони,
пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране ("Синя
зона") в определени часове на денонощието, от понеделник до събота
включително, с изключение на обявените с нормативен акт официални национални
празници, в часовия диапазон от 08. 30 до 18. 30 часа. Таксуването се определя
съобразно действителното време на паркиране в зоните за паркиране. За паркиране
в "Синя зона" се заплаща цена в размер определен с Наредбата за
определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията
на Община Пловдив, с изключение на електрически превозни средства /ЕПС/,
паркирали до зарядна колонка за ЕПС и намиращи се в режим на зареждане от
същата. Обхватът на "Синя зона" се определя от Общински съвет
Пловдив, съгласно одобрен списък, Приложение № 1 на настоящата Наредба.
Условията и редът за паркиране в зоната, се указват с хоризонтална маркировка и
вертикална пътна сигнализация от съответните звена на Община Пловдив, при
спазване на действащите нормативни разпоредби и действащия Генерален план за
организация на движението в гр. Пловдив.
Нормата на чл. 167, ал.
2, т. 2 от ЗДвП предвижда, че службите за контрол, определени от кметовете на
общините, използват техническо средство за принудително задържане на пътното
превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл.
99, ал. 3, до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото
средство.
Съгласно чл. 27 от
Наредбата поставянето на "скоба" може да се извършва само от звеното
на общината, определено със заповед на кмета на общината, на основание чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. По правилото на
чл. 35, ал. 1 вр. ал. 2, т. 3 от същия подзаконов нормативен акт, кметът на
общината или определено с негова писмена заповед звено на общината и длъжностни
лица осъществяват контрол по спазването на наредбата, който контрол включва
използването на техническо средство за принудително задържане на пътното
превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране до
заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство.
По правилото на чл. 15,
ал. 1 и ал. 2 от Наредбата във всяка "Синя зона" и "Зелена
зона" се осигуряват фиксирани и обозначени със знак
Д21–"Инвалид" места за безплатно паркиране на ППС, превозващи и/или
управлявани от хора с увреждания. На тези места могат да престояват до 3 часа
само автомобили, снабдени с карта, удостоверяваща правото на ползване на такова
място. Картата задължително съдържа международния знак "Инвалид". Тя
трябва да бъде поставена в долният десен ъгъл на предното стъкло на ППС, откъм
вътрешната му страна, по начин, осигуряващ видимостта на изображението отвън.
Според чл. 99а от ЗДвП
карта за паркиране на местата, определени за превозните средства, обслужващи
хора с трайни увреждания и използване на улеснения при паркиране, се издава от
кмета на съответната община или оправомощено от него длъжностно лице по образец
съгласно приложението. Картата е валидна на територията на цялата страна.
Картата за паркиране трябва да отговаря на изискванията на стандартизиран модел
на Общността от Приложението към Препоръка 98/376/ЕО на Съвета от 4 юни 1998 г.
относно картата за паркиране на хора с трайни увреждания.
Съгласно правилото на
чл. 15, ал. 2 вр. 7 от Наредбата, карта за паркиране на местата, определени за
превозните средства, обслужващи хора с увреждания и използване на улеснения при
паркиране, се издава за определен срок от кмет на общината или от упълномощено
от него лице, който не може да бъде по дълъг от срока, посочен в експертизата
на ТЕЛК/НЕЛК/ЦЕЛК и РЕЛК.
Принудителното задържане
на пътно превозно средство чрез техническо средство - скоба е принудителна
административна мярка, която по своето предназначение цели да отстрани вредните
последици от констатирано правонарушение - паркиране на определените за целта
места, без да е заплатена дължимата за това такса по чл. 99, ал. 3 ЗДвП.
Мярката е предвидена в закон - чл. 167,
ал. 2, т. 2 ЗДвП. С оглед на това по своя характер налагането й представлява
проява на властта на съответния орган едностранно да предизвика промяна в
правната сфера на адресата на мярката и следователно има белезите на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Нормата на чл.
167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП изисква да е налице паркиране на моторно превозно
средство в зона, определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо
заплащане и това плащане да не е извършено към установения за валидността му
момент. Елементите на фактическия състав трябва да са налице кумулативно.
Законодателят не
предвижда съставяне на нарочен акт в писмена форма за налагане на посочената
мярка. Аргумент в тази насока се извлича при тълкуване на разпоредбата на чл.
172, ал. 1 от ЗДвП, според която изброените в чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5,
буква "а", т. 6 и 7 принудителните административни мерки се прилагат
с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По
аргумент на противното за мярката по чл.
167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП не се изисква писмена форма. Същата се налага чрез
фактически действия – използване на техническо средство за принудително
задържане. Предвид изложеното, съдът намира, че процесната ПАМ е приложена от
материално и териториално компетентен орган.
Съставения по
приложената мярка констативен протокол съдържа данни за мястото на извършване
на нарушението, което е включено по реда на чл. 10, ал. 3 от Наредбата от
компетентния орган - Общински съвет Пловдив в обхвата на "Синя зона"
на гр. Пловдив.
От представената от
ответника схема на вертикална сигнализация в процесния пътен участък е видно,
че оспорващият е паркирал в "синя зона", за която предварително са
указани условията и редът за паркиране, а изготвеният и представен по
преписката снимков материал кореспондира на установената фактическа обстановка.
От изложените в жалбата
съображения става ясно, че жалбоподателя не се спори, че е паркирал автомобила
си на паркомясто, което не е било обозначено за ползване от хора с увреждания:
„Тъй като на паркомястото обозначено със знак Д21-„Инвалид” е имало паркиран
друг автомобил, а в същото време е нямало друго обособено място за паркиране на
лица с увреждания, жалбоподателят е паркирал на друго свободно място до него,
попадащо в обхвата на т.нар. „Синя зона““. В същото време от разпита на св. К.
се излагат твърдения, че автомобилът им е бил спрян пред знак, обозначен за
ползване от хора с увреждания,
като паркирали от лявата страна на знака, а от дясната страна на знака имало
паркиран друг автомобил и не било ясно за кой от двата автомобила се отнася
знакът, обозначен за ползване от хора с увреждания.
Съдът е не кредитира с
доверие свидетелските показания в тази им част, тъй като, видно от снимковия
материал, изготвен при прилагането на процесната ПАМ от 26.01.2023 г., както и
този, представен от жалбоподателя като извлечение от гугъл мапс, е видно, че
знакът, обозначаващ правото на ползване на хора с увреждания е поставен на
лявата страна от общо двете места, предвидени за паркиране между двете дървета
на снимката на л.77, а автомобилът на жалбоподателя е бил паркиран отляво на
дървото, позиционирано в ляво на снимката на л.77. Последното е видно и от
снимковия материал на л.58 и л.59 по делото. Отново там е видно, че между двата
автомобила - белият на жалбоподателя, и
този отдясно има дръвче и място, обособено за растежа му /същото дръвче отляво
на л.76 и 77/, поради което няма как да се приеме твърдението, че е било налице
съмнение за кой от двата автомобила важи знакът.
Съдът
кредитира показанията на св. К. за това, че не са разграфени местата за
паркиране на автомобилите, което се потвърждава отново от снимковия материал,
но последното в процесния случай е без значение, тъй като по отношение на
мястото, където е бил паркиран автомобилът на жалбоподателя, и паркомястото, пред
което е поставен знакът, обозначаващ правото на ползване на хора с увреждания,
има широка, естествена преграда – дърво, която не позволява друг автомобил да
навлезе отляво на знака, за да се приеме, че не е ясно за кой от двата
автомобила би се отнасяло обозначението. В този смисъл по отношение на
конкретно позиционирания автомобил на жалбоподателя на сочената дата наличието
на очертания на паркоместата не би имало значение за преценката къде да се
позиционира, за да спази изискванията на закона и наредбата. Пследното би имало
значение, ако автомобилът му е бил паркиран отдясно на знака, както е снимката
на л.76 от гугъл мапс.
Изложеното налага да се приеме,
че на процесната дата ползваният от жалбоподателя автомобил не е бил паркиран
на някое от местата, предназначени за хора с трайни увреждания и обозначени със
знак Д21 предвидени, а на място за платено паркиране. Причините за това са, че
е знаел, че има право на това като лице с установена трайна неработоспособност.
От друга страна обаче за
това, че в процесния участък е било принципно осигурено място, обозначено със
знак Д21–"Инвалид" - места за безплатно паркиране на ППС, съобразно
изкисването на чл. 15, ал. 1 от Наредбата не са представени доказателства от
ответната страна. Представена е схема на вертикална и хоризонтална пътна
сигнализация, изискана от съда служебно, но не е представена схема на
паркоместата, обозначени със знак Д21, както и е дадена информация колко са
местата за паркиране в "Синя зона" обозначение със знак Д21
"Инвалид" на процесния булевард, а само данни общо за местата за
безплатно паркиране в "Синя зона" за територията на община Пловдив,
видно от представената справка на директора на общинското предприятие.
С оглед липсата на
ангажирани от страна на ответника доказателства за наличните места в "Синя
зона", обозначени със знак Д21 – "Инвалид" в района на ул.
"Марица – юг" срещу № 106 гр. Пловдив, по делото не може да се
установи с категоричност, че от страна на общинските органи са предприети
достатъчно мерки за изпълнение на условията и създаването на гаранции за
равнопоставеност на хората с увреждания. Твърденията на жалбоподателя, че
когато е паркирал, а и по време на проверката, инвалидното място до него е било
заето, преди да паркира автомобила си. Последното се потвърждава от
представения снимков материал от ответника, а също и от разпита на
свидетелката, в които част от показанията съдът кредитира като непротиворечащи
на останалите доказателства по делото.
Действително, в административната преписка се
съдържа писмо на изпълнителния директор на Агенция за хората с увреждания при
Министерство на труда и социалната политика, от което става ясно, че агенцията
е съгласувала без забележки проекта на Наредбата за изменение и допълнение на
Наредбата за организацията на движението и паркирането на територията на общ.
Пловдив. Няма данни обаче дали този проект на наредбата е представен със
съответната схема на паркоместата, а в Приложение № 1 на наредбата се посочват само
местата с разрешено краткотрайно платено паркиране. С други думи не се
установява по категоричен начин, че извършеното съгласуване е въз основа на
направен анализ за броя на хората с увреждания в град Пловдив, съответно
издадените инвалидни карти за паркиране на ППС.
Предвид изложеното, настоящият
съдебен състав приема, че в случая приложената мярка по отношение на автомобила
на жалбоподателя се явява непропорционална и засяга в много по-голяма степен
жалбоподателя, като водач на МПС, превозващо инвалид, спрямо засегнатия защитен
от закона обществен интерес.
В този смисъл е и
постановеното решение № 7055 от 27.06.2023 г. па адм.д.№11383 по описана
върховен административен съд, който приема, че „Нормативите за достъпни
места за паркиране на автомобили на хора с увреждания са регламентирани в чл.
22 от Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за
достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в
урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството. В посочената разпоредба в зависимост
от предназначението на сградите и капацитета на паркинга са предвидени
минимален брой места за паркиране на автомобили на хора с увреждания. В тежест
на ответната страна е да докаже, че в района на паркиране на процесния
автомобил са спазени тези нормативи.“
Ето защо съдът намира,
че оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона
форма при спазване на процесуалните правила, но не е постановен в съответствие с
материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу
него жалба се явява основателна.
На жалбоподателя се
следват сторените разноски – 10 лв. за държавна такса, с изключение на
претендираната сума от 1 лв., тъй като съдът не възстановява разходи по
заплатени извършени услуги към трети лица. Следва да се присъди и исканото
адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38 от Закона за адвокатурата на процесуалния представител в претендирания
размер от 1000 лв., който е минималният такъв съобразно чл.8,ал.3 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК Административен съд - Пловдив, І отделение, ХІV състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на П.О.Н., ЕГН **********,***,
против принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.167 ал.2 т.2 от ЗДвП във
вр.с чл.26 ал.1 от Наредба за РСППППСТГП на Общински съвет - Пловдив от
26.01.2023 г., наложена /извършени фактически действия по блокирането/ от С.К.П.
и Р.Д.Х. и двамата служители в Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“
при Община Пловдив, спрямо управлявания и паркиран от жалбоподателя собствен
автомобил марка „Волво“ с рег.№ ***, обективирана в констативен протокол №
0118202 от 26.01.2023 г.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на П.О.Н.,
ЕГН **********,***, сумата от 10 /десет/ лева разноски по делото.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на адвокат
К.Д.Г. сумата от 1000 /хиляда/ лева за адвокатско възнаграждение на основание
чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото постановяване с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: