Р Е Ш
Е Н И Е
№ .....................
гр. К., 17.08.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският районен съд І наказателен състав,
на двадесет и първи юни през две хиляди и осемнадесета
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Маргарита Тянчева
като разгледа докладваното от съдията
наказателно административен характер дело № 144 по
описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № 17-0281-001193 от 30.11.2017 г. на Началника РУП- К. към ОД на МВР П., на Г.М.Д.,
ЕГН **********,*** са наложени административни наказания на основание чл.183
ал.3 т.6от ЗДвП- глоба в размер на 30 лв., за нарушение на чл.43 т.1 от ЗДвП;
на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 50 лв., за
нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП- глоба в размер
на 10 лв., за нарушение на чл.190 ал.3 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1
пр.3 от ЗДвП- глоба в размер на 10 лв., за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП. Със същото наказателно постановление са отнети и 6 контролни точки на
основание Наредба № Із-2539 на МВР.
Недоволен от наказателното постановление е останал
жалбоподателят и го обжалва, като с жалбата прави искане за отмяна на същото
като неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се извършване на вменените
нарушения и се излагат доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не се представлява. Не взема становище по жалбата си. Не представя
доказателства.
Органът,
издал наказателното постановление, редовно призован, не изпраща представител.
Не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите
на страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата
е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
от съда е частично основателна.
След
като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на
разпитаните в качеството на свидетел полицейски служители Г. като актосъставител и Ж. като свидетел по акта, както и
приобщените писмени доказателства- АУАН бл. № 120948/09.11.2017 г., наказателно
постановление № 17-0281-001193 от 30.11.2017 г., разписка за връчване на
наказателно постановление, заповед № 8121з-952/20.07.2017 г., съдът намира за
установено следното:
На
09.11.2017 г. полицейските служители при Р.н.М.К.Г. и Ж. изпълнявали служебните
си задължения по безопасност на движението и пътен контрол в гр. С.. Около
09,55 часа, на по бул. „*******“ до № ** полицейските служители видели лек
автомобил „Фиат Пунто“ с ДК
№ *******, който се движил в посока от изток на запад и на участък от пътя с
ограничена видимост, поради денивелация на пътя извършил изпреварване на друго
МПС. В този момент срещу него се задал друг автомобил и двата едва се
разминали. Поради констатираното нарушение полицейските служители преследвали
със служебен автомобил описания автомобил, като междувременно забелязали, че
водача му е без поставен обезопасителен колан. Спрели
го за проверка на гл. път І-6, км.243+100 м. с. И. с посока на движение към с. К..
При извършената проверка установили, че водач на автомобила бил жалбоподателя Д.,
който не представил СРМПС, част ІІ, като било установено, че същият управлявал
МПС с неплатени глоби.
За
констатираното бил съставен на място от оправомощено
длъжностно лице- мл. автоконтрольор Г. процесния АУАН, с който било прието, че жалбоподателят Д.
като водач на МПС осъществил нарушения по чл.43 т.1 от ЗДвП, чл.137а ал.1 от ЗДвП, чл.190 ал.3 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП, тъй като на 09.11.2017 г.,
около 09,35 ч., в гр. С., по бул. „*******“ до № ** с посока на движение изток-
запад, управлявал лек автомобила „Фиат Пунто“ с ДК № *******, чужда собственост и извършил маневра
„изпреварване“ на участък от пътя с ограничена видимост, поради характера на
пътя. При последвалата проверка на път І-6, км.243+100 м. в с. И. с посока на
движение към с. К. било установено, че водачът управлявал без да използва обезопасителен колан, с който автомобила бил оборудван.
Водачът имал връчени и неплатени в срок наказателни постановления. При
проверката не представил СРМПС, част ІІ.
Жалбоподателят
получил препис от съставения АУАН, като заявил изрично, че няма възражения
срещу констатациите в него.
Въз
основа на така съставения АУАН, оправомощено
длъжностно лице издало атакуваното наказателно постановление, с което на
жалбоподателя Д. били наложени административни наказания на основание чл.183
ал.3 т.6от ЗДвП- глоба в размер на 30 лв., за нарушение на чл.43 т.1 от ЗДвП;
на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 50 лв., за
нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП- глоба в размер
на 10 лв., за нарушение на чл.190 ал.3 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1
пр.3 от ЗДвП- глоба в размер на 10 лв., за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП,
като били отнети и 6 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
Наказателното
постановление било връчено на жалбоподателя на 24.01.2018 г., а жалбата срещу
него- депозирана на същата дата.
С
жалбата, инициирала настоящото производство се оспорват извършените нарушения и
се претендират допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на процесния АУАН и издаденото въз основа на него наказателно
постановление.
Съдът
намира, че е допуснато съществено процесуално нарушение при даденото описание в
АУАН и наказателното постановление по отношение нарушението по чл.190 ал.3 от ЗДвП, а именно, че водачът е управлявал на инкриминираната дата с наложено
наказание глоба с наказателно постановление или електронен фиш, която не е
заплатена в срок. В съдържанието на АУАН и наказателното постановление не е
индивидуализиран акта, въз основа на който е била наложена незаплатената глоба.
При липсата на това обстоятелство остава неясна волята на административно-
наказващия орган, а и се препятства възможността да бъде извършена проверка на относимите към това нарушение обстоятелства. Поради
изложеното съдът намира атакуваното наказателно постановление за
незаконосъобразно, издадено при непосочване на съществен елемент от фактическия
състав на нарушението по чл.190 ал.3 от ЗДвП, поради което същото следва да
бъде отменено в частта му досежно посоченото
нарушение.
По
отношение нарушението по чл.43 т.1 от ЗДвП, съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление също страда от липса на относими
към нарушението обстоятелства. Липсва описано изпревареното МПС във връзка с
изискването на чл.43 т.1 от ЗДвП за изпреварване на автомобил или мотоциклет с
кош, за да е съставомерно нарушението. Не е описан и
характера на пътя, поради който е ограничена видимостта. Едва в съдебно
заседание бе установено, че пътя е с денивелация, поради която насрещно
движещите се МПС не се виждат. Поради изложеното съдът намира атакуваното
наказателно постановление за незаконосъобразно, издадено при непосочване на
съществени елементи от фактическия състав на нарушението по чл.43 т.1 от ЗДвП,
поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено в
частта му досежно посоченото нарушение.
Досежно нарушенията по
чл.137а ал.1 от ЗДвП и по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП съдът намира, че АУАН и
атакуваното наказателно постановление са издадени при спазване на изискванията
за императивното им съдържание, като описаните обстоятелства досежно така посочените нарушения са ясни и непротиворечиви.
При липсата на допуснати процесуални пороци за посочените нарушения съставения
спрямо жалбоподателя АУАН се ползва с презумптивна доказателствена сила, съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП.
Констатациите по акта в посочената част са категорично потвърдени и от
показанията на разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители Г. и Ж.,
явяващи се очевидци на нарушенията. Доказателства, оборващи така посочените
обстоятелства по делото не са представени от страна на жалбоподателя. С оглед
изложеното, съдът намира за безспорно и категорично доказано, че на инкриминираната
дата жалбоподателят е управлявал без обезопасителен
колан, с какъвто управлявания от него лек автомобил е бил снабден, каквото
задължение има съобразно чл.137а ал.1 от ЗДвП и не е носил СРМПС, част ІІ,
непредставено при проверката- задължение по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП. Тъй като
АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни длъжностни лица,
в рамките на техните правомощия, и при спазване императивните изисквания чл.42
и чл.57 ал.1 от ЗАНН за нарушенията по чл.137а ал.1 от ЗДвП и по чл.100 ал.1
т.2 от ЗДвП, приложени са съответните санкционни разпоредби, като наказанията
са наложени във фиксирания от чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП
размер, атакуваното наказателно постановление в частта му досежно
посочените по- горе нарушения следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Отнемането на 6 контролни точки с атакуваното наказателно
постановление, касае наложеното наказание по чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП, като
е съобразено с изискванията на чл.6 ал.1 т.10 от Наредба № Iз-2539
от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните
точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача,
извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение, в редакцията и от 04.04.2017 г., действаща
към инкриминираната дата. В действащата към момента Наредба № Iз-2539 е
предвидено също в чл.6 ал.1 т.10 отнемане на 6 контролни точки при неизползване
на обезопасителен колан.
Поради изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 17-0281-001193 от 30.11.2017 г. на Началника РУП- К. към ОД на МВР П., в
частта му с която на Г.М.Д., ЕГН **********,*** са наложени административни
наказания на основание на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП- глоба в
размер на 50 лв., за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183
ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП- глоба в размер на 10 лв., за нарушение на чл.100 ал.1
т.2 от ЗДвП, както и са отнети 6 контролни точки на основание Наредба № Із-2539
на МВР.
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 17-0281-001193 от 30.11.2017 г. на Началника РУП- К. към ОД на МВР П., в
частта му с която на Г.М.Д., ЕГН **********,*** са наложени административни
наказания на основание чл.183 ал.3 т.6 от ЗДвП- глоба в размер на 30 лв., за
нарушение на чл.43 т.1 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП- глоба в размер на
10 лв., за нарушение на чл.190 ал.3 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване от страните в
14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. П..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МТ