№ 941
гр. Стара Загора, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, X-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Милена Костова Колева
при участието на секретаря Лазарина Ф. Лазарова
като разгледа докладваното от Милена Костова Колева Гражданско дело №
20225530100995 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1 ЗЗД и
чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД твърди в исковата си молба, че са
подали заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен
съд - Стара Загора за вземанията си към „Сокол - Хан Аспарухово“ ЕООД. По входираните
документи било образувано ЧГД № 5627/2021г. По посоченото дело била издадена заповед
за изпълнение, срещу която длъжникът подал възражение, поради което ищцовото
дружество подало настоящата искова молба на основание чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК в срока по
чл. 415, ал. 4.
На 07.04.2016г. между „Електроразпределение Юг" ЕАД (с бивше наименование
„ЕВН България Електроразпределение" ЕАД) в качеството му на оператор на
електроразпределителната мрежа, притежаващо Лицензия за разпределение на електрическа
енергия № Л-140-07/13.08.2004г. и „Сокол - Хан Аспарухово" ЕООД в качеството му на
Мрежови клиент, бил сключен Договор за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа (наричан за краткост Договора).
Съгласно Договора „Електроразпределение Юг" ЕАД, в качеството си на собственик
и оператор на електроразпределителната мрежа, предоставяло на мрежовия клиент право на
ползване на мрежата с цел снабдяване на неговите обекти с електрическа енергия, като
предоставените услуги по силата на същия били достъп до електроразпределителната
мрежа, пренос през електроразпределителната мрежа и допълнителни услуги. Съгласно чл. 5
Договорът влизал в сила от датата на неговото подписване от страните и се прекратявал,
1
съгласно срокове и условия, посочени в чл. 54 от същия, като за всички неуредени изрично
въпроси в договора, се прилагали Общите условия на договорите за достъп и пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, които действали между
страните за съответния период. Съгласно чл. 28 от Договора мрежовият клиент заплащал на
„Електроразпределение ЮГ" ЕАД дължимите суми за ползваните мрежови услуги и
допълнителни услуги в срок до 10 дни от издаване на фактура. Съгласно чл. 25 от Договора
мрежовият клиент се задължил да заплаща изчислените суми за ползваните мрежови услуги
по одобрени от КЕВР цени за ползване на мрежата, както и установените по действащия
ценоразпис цени при ползване на допълнителни услуги, като към цената се начислявали и
нормативно определените данъци и акцизи, свързани с тези услуги. Съгласно действащите
между страните Общи условия в случай на забавено плащане мрежовият клиент заплащал
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимата сума за всеки ден
закъснение. В изпълнение на задълженията си по Договора „Електроразпределие Юг“ ЕАД
предоставило мрежови услуги до обекта на „СОКОЛ - ХАН АСПАРУХОВО" ЕООД на
обща стойност 1186,76 лв., за период 01.01.2019г. - 31.03.2019г., за което били издадени
описаните по-долу фактури, както и предвид обстоятелството, че „СОКОЛ - ХАН
АСПАРУХОВО" ЕООД не заплатил в уговорените срокове горепосочените фактури,
общият размер на претендираната неустойка в размер на законната лихва за забава за период
12.02.2019г. - 09.12.2021г., възлизала на 322,64 лв., както следва:
Фактура № **********/31.01.2019г., за периода от 01.01.2019г. до 31.01.2019г., на
стойност 470.80 лв., /с ДДС/, с падеж 11.02.2019г., от която сума, поради извършено
плащане претендират сумата от 455.61 лв., ведно с дължимото обезщетение за
забавено плащане на тази фактура, в размер на законната лихва върху главницата, за
периода 12.02.2019г. - 09.12.2021г., в размер на 127.37 лв.;
Фактура № **********/28.02.2019г., за периода от 01.02.2019г. до 28.02.2019г., на
стойност 363.47 лв., /с ДДС/, с падеж 12.03.2019 г., ведно с дължимото обезщетение за
забавено плащане на тази фактура, в размер на законната лихва върху главницата, за
периода 13.03.2019г. - 09.12.2021г., в размер на 98.55 лв.;
Фактура № **********/31.03.2019г., за периода от 01.03.2019г. до 31.03.2019г., на
стойност 367.68 лв., /с ДДС/, с падеж 10.04.2019 г., ведно с дължимото обезщетение за
забавено плащане на тази фактура, в размер на законната лихва върху главницата, за
периода 11.04.2019г. - 09.12.2021г., в размер на 96.72 лв.
Моли съда да признае за установено съществуването на вземанията на
„Електроразпределение Юг" ЕАД към „Сокол -Хан Аспарухово" ЕООД, съгласно
издадената заповед за изпълнение по частно гр. дело 5627/2021г. от Районен Съд - Стара
Загора, както следва:
1509,40 лв., представляващи стойността на предоставените мрежови услуги съгласно
сключения Договор до обектите на мрежовия клиент за периода 01.01.201 9г. —
31.03.2019г.;
322,64 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода
12.02.201 9г. - 09.12.2021 г.;
законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на
задължението;
Моли съда в тежест на ответника да бъдат присъдени направените по делото
разноски, а именно държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
2
Моли съда на основание Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013г., т. 12, да осъди „Сокол - Хан Аспарухово" ЕООД да им заплати
присъдените в заповедта за изпълнение по частно гр. дело 5627/2021г. по описа на PC -
Стара Загора, разноски в размер на 30,19 лв. - държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
В законоустановения срок по делото постъпил писмен отговор от ответника
„СОКОЛ – ХАН АСПАРУХОВО“ ЕООД, в който заявява, че предявеният иск е
неоснователен и недоказан, като в тази връзка излага следните фактически и правни доводи:
Доводите на ищцовото дружество в подкрепа на искането му са, че за претендираните
вземания са издадени фактури, както следва:
Фактура № **********/31.01.2019г., за периода от 01.01.2019г. до 31.01.2019г., на
стойност 470.80 лв., /с ДДС/, с падеж 11.02.2019 г., от която сума, поради извършено
плащане претендирали сумата от 455.61 лв., ведно с дължимото обезщетение за
забавено плащане на тази фактура, в размер на законната лихва върху главницата, за
периода 12.02.2019г. - 09.12.2021г. в размер на 127.37 лв.
Фактура № **********/28.02.2019г. за периода от 01.02.2019г. до 28.02.2019г., на
стойност 363.47 лв., /с ДДС/, с падеж 12.03.2019г., ведно с дължимото обезщетение за
забавено плащане на тази фактура, в размер на законната лихва върху главницата, за
периода 13.03.2019г. - 09.12.2021г., в размер на 98.55 лв.
Фактура № **********/31.03.2019г., за периода от 01.03.2019г. до 31.03.2019г. на
стойност 367.68 лв., /с ДДС/, с падеж 10.04.2019г., ведно с дължимото обезщетение за
забавено плащане на тази фактура, в размер на законната лихва върху главницата, за
периода 11.04.2019г. - 09.12.2021г. в размер на 96.72 лв.
Счита, че гореизброените доводи на ищеца са необосновани и недоказани.
Видно било от приложените от ищцовото дружество фактури, че в някои от тях
посочените като дължими суми не съответстват на сумите, които се претендират с исковата
молба, от което следва, че искът в тази си част се явява неоснователен и недоказан.
На следващо място твърди, че за претендирания период, по отношение на имота, за
който се търси незаплатени доставки на ел. енергия, е сключен договор за наем, т.е. лицето,
което реално държи въпросния имот (цех) и съответно ползва ел. енергия, следва и да
заплати тази енергия, следователно искът е предявен срещу ненадлежен ответник.
Твърди, че „СОКОЛ-Хан Аспарухово“ ЕООД от 2011г. не е собственик на сградата
(цех), за която се претендира заплащане на незаплатена електроенергия, което е още един
допълнителен довод за становището им, че дружеството не дължи претендираните вземания
и съответно, че заведеният срещу него иск е неоснователен и недоказан.
Имайки предвид всичко гореизложено, счита заведения срещу „СОКОЛ- Хан
Аспарухово“ ЕООД иск за неоснователен и недоказан и моли съда да го отхвърли изцяло.
Моли съда да им присъди разноските, направени в настоящото производство.
След като обсъди събраните в хода на производството доказателства съдът намери за
установено следното:
От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело № 5627/2021г. по описа на Районен
съд - Стара Загора се установява, че на основание чл. 411 ал.3 ГПК, съдът е издал заповед за
изпълнение № 2194/14.12.2021г., с която е разпоредил длъжникът „СОКОЛ-ХАН
АСПАРУХОВО” ЕООД гр. Стара Загора да заплати на кредитора
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД, сумата от 1186,76 лева – главница,
представляваща неплатена стойност на мрежови услуги, предоставени за периода от
01.01.2019г. до 31.03.2019г. на основание сключен Договор за достъп и пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа № 17105152-1/07.04.2016г. по
3
партида с клиентски № **********, сумата от 322,64 лв. – мораторна лихва за периода от
12.02.2019г. до 09.12.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от 13.12.2021г. до
изплащането й, както и сумата от 80,19 лв. – разноски по делото.
В срока по чл. 414 ал.2 ГПК, ответникът е възразил, че не дължи вземането по
издадената заповед за изпълнение. С разпореждане от 15.02.2022г. на заявителя е указано, че
може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от получаване на
съобщението. В законоустановения срок по чл. 415 ал. 1 ГПК заявителя е предявил иск за
съществуване на вземането си, който е предмет на настоящото дело.
В конкретният случай ищецът трябва да установи, че законосъобразно е начислил
посочените във фактурите суми и да докаже възникването на задължението на ответника,
размера на същото, основанието за пораждането му и качеството на изправна страна на
ищеца чрез установяване точно изпълнение на насрещните си задъжения. В тежест на
ответника е да проведе насрещно доказване като установи плащане в уговорения срок на
дължимите суми или да докаже въведеното с отговора на исковата молба възражения.
По делото безспорно е установено, че ищецът в качеството си на краен снабдител,
съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката е продавал електрическа енергия
при публично известни общи условия, а ответникът като потребител на крайния снабдител е
използвал разпределителната мрежа, към която е бил присъединен и процесния обект.
Общите условия на договорите за достъп до електроразпределителната мрежа и
пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД, които са публично известни, са одобрени с
Решение на ДКЕВР № ОУ-1/19.03.2021г. и обвързват потребителя ответник, съгласно
разпоредбата на чл.104а, ал.1 и ал.4 от ЗЕ, поради което не е нужно писменото им
приемане.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено по безспорен
начин, че по силата на Договор за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа от 07.04.2016г., сключен между страните, ищецът е
предоставил на ответника право на ползване на електроразпределителната мрежа с цел
снабдяване на неговия обект с електрическа енергия, за което е открит клиентски №
**********, като за задължението на ответника за периода от 01.01.2019г. до 31.03.2019г.са
издадени от ищеца фактури с номера: **********/31.01.2019г., за периода от 01.01.2019г. до
31.01.2019г., на стойност 470.80 лв., /с ДДС/, с падеж 11.02.2019 г., **********/28.02.2019г.
за периода от 01.02.2019г. до 28.02.2019г., на стойност 363.47 лв., /с ДДС/, с падеж
12.03.2019г., **********/31.03.2019г., за периода от 01.03.2019г. до 31.03.2019г. на стойност
367.68 лв., /с ДДС/, с падеж 10.04.2019г., на обща стойност от 1201,95 лева.
Няма данни през процесния период ответникът да е поискал от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД преустановяване на мрежовата услуга „достъп до
ел. разпределителната мрежа" за процесния обект. Такова преустановяване на достъпа
означава демонтаж на електромера и съответната комутационна и защитна апаратура в
електромерното табло на обекта. Ответникът не представи никакви доказателства в
подкрепа на твърдението си, че е преустановено ползването на предоставяните услуги от
ищеца, поради което следва да се направи извода, че продължава да ползва мрежовата
услуга достъп до ел.разпределителната мрежа и дължи съответните такси за нея. Истинското
преустановяване на достъпа до ел.разпределителната мрежа става с писмено заявление от
клиента, свързано е с демонтаж на измервателна и защитна апаратура, а такова не беше
представено, като доказателство по делото. Недоказано остана и твърдението на ответника
за наличие на договор за наем на процесния обект, тъй като такъв не беше представен по
делото.
От заключението на съдебно – икономическата експертиза, което съдът възприема
като изготвено добросъвестно и компетентно, се установява, че ответникът е заплатил на
4
ищеца сумата от 15,19 лева на 25.03.2019г. по фактура № **********/31.01.2019г., като
остава да дължи главница в размер на 1186,76 лева по трите процесни фактури.Вещото лице
заявява, че до момента на представяне на заключението по делото ответникът не е
предоставил достъп до счетоводните му документи, поради което не може да отговори на
въпроса дали са осчетоводени процесните фактури в счетоводството на ответното
дружество и дали е ползвал данъчен кредит по тях. Общият размер на дължимата мораторна
лихва от ответното дружество върху претендираната главница за процесния период е 327,55
лева.
Ето защо, предявеният иск за установяване на вземането за главница в размер на
1186,76 лева, представляваща дължима и неизплатена сума за стойност на мрежови услуги,
предоставени за периода от 01.01.2019г. до 31.03.2019г. на основание сключен Договор за
достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа №
17105152-1/07.04.2016г. по партида с клиентски № ********** по фактури с №,№
**********/31.01.2019г., **********/28.02.2019г., **********/31.03.2019г. се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 33 на раздел III от приетите с Решение на ДКЕВР №
ОУ-1/19.03.2021г. Общи условия на договорите за достъп до електроразпределителната
мрежа и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД е предвидено, че за забавено плащане на дължими
суми на електрическа енергия, клиентът заплаща обезщетение в размер на законната лихва
върху дължимата сума в деня на забавата до деня на плащане на сумата.
Видно от заключението на съдебно-икономическата експертиза, размерът на лихвата
за забава върху главницата от 1186,76 лева при съобразяване с горецитираната разпоредба, е
в размер общо на 327,55 лева. Ето защо установителния иск за мораторна лихва, предмет на
настоящото дело следва да бъде уважен в размера, в който е претендиран от ищеца, а
именно в размер на 322,64 лева.
С оглед пълното уважаване на исковата претенция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с уважената част от исковете
направените по настоящото дело и по ч.гр.д.№ 5627/2021г. по описа на Районен съд – Стара
Загора разноски за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за
вещо лице в размер на 610,38 лв.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „СОКОЛ-ХАН АСПАРУХОВО”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.Княз
Александър Батенберг № 32, ет.8, ап.23, представлявано от БОНКА ГЕНЧЕВА ТЕНЕВА, че
дължи на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Пловдив, ул.Христо Г.Данов № 37, представлявано от ЙОАХИМ ГАСЕР и
ЗДРАВКО ОГНЯНОВ БРАТОЕВ сумата от 1186,76 лева, представляваща стойността на
мрежови услуги, предоставени за периода от 01.01.2019г. до 31.03.2019г. на основание
сключен Договор за достъп и пренос на електрическа енергия през
5
електроразпределителната мрежа № 17105152-1/07.04.2016г. по партида с клиентски №
********** по фактури с №,№ **********/31.01.2019г., **********/28.02.2019г.,
**********/31.03.2019г., сумата от 322,64 лева, представляваща мораторна лихва за периода
от 12.02.2019г. до 09.12.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от 13.12.2021г.
до изплащането й, за което вземане е издадена заповед за изпълнение № 2194/14.12.2021г.,
по ч.гр.д. № 5627/2021г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА „СОКОЛ-ХАН АСПАРУХОВО” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.Княз Александър Батенберг № 32, ет.8, ап.23,
представлявано от БОНКА ГЕНЧЕВА ТЕНЕВА ДА ЗАПЛАТИ на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул.Христо Г.Данов № 37, представлявано от ЙОАХИМ ГАСЕР и
ЗДРАВКО ОГНЯНОВ БРАТОЕВ, сумата от 610,38 лева, представляваща направени
разноски по настоящото дело и по ч.гр.д. № 5627/2021г. по описа на Районен съд – Стара
Загора, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6