Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260110
гр. Севлиево, 15.11.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х.Х.
при секретаря Станислава Цонева, като разгледа докладваното от
съдията Х. гражданско дело № 1354/2020 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 45
ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Р.Г.Д., с ЕГН **********,*** срещу Х.М.Х.,
с ЕГН **********,***.
Ищеца твърди, че с влязло в сила споразумение по НОХД № 398/2017 година по описа на PC - Севлиево,
ответника е признат за виновен, че е извършил престъпление по отношение на
ищеца, а именно: на 12.08.2016 г., около 18,30 часа, в село Градница, общ.
Севлиево, чрез нанасяне на удари с длан в областта на лицето на ищеца, му
причинил увреждания представляващи - избиване на зъби - счупване на 2-ри горен
десен и 3-ти горен ляв зъб, избиване на 6-ти горен ляв зъб, паднала зъбна
протеза /мост/, носена от споменатите зъби, без които се затруднява дъвченето и
говоренето /средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал 2, предл.9 от НК/,
с което е осъществил състава на престъплението по чл.129, ал.2 във вр. с ал. 1
от НК. За извършеното престъпление по
чл.129, ал.2 във вр. с ал. 1 от НК и при приложението на чл.55, ал.1, т.2,
б.“Б“ от НК на ответника е определено наказание пробация, включващо пробационни мерки по чл.42”а”,
ал.2, т.1 и т.2 от НК: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от една година, като на основание
чл.42”б”, ал.1 от НК е определена периодичност на явяване и подписване пред
пробационен служител 2 пъти седмично; задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от една година. Ищеца бил нападнат на улицата пред
дома си и съседи, клеветен, обиждан
удрян и в невъзможност да реагира, тъй като скоро бил в реанимация след сложна
хирургична операция – перфорирана язва и перитонит. Ищеца изпитал унизително
безсилие, било накърнено човешкото му достойнство, изживял стрес, тревожност и тягостни дни пред
лекарски кабинети. За ищеца било невъзможно да дъвче с увредените си зъби
храната си, което се налагало с оглед перфорираната му язва и перитонит. При
падането се разкървавила и зарасналата
му хирургична рана, което наложило два месеца да му се правят превръзки и да се упражнява контрол.
Затрудненото говорене, лошата дикция и неудобството от нелицеприятния вид
принудили ищеца да преустанови и дейността си като преводач. Предвид изложеното
ищеца иска осъждане на ответника да му заплати обезщетение в размер на 5000,00
лева, за причинените му от него неимуществени вреди, вследствие на описаната
по-горе телесна повреда.
Препис от исковата молба и доказателствата са
връчени на ответника и в едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор. Ответника заявява липса на доказателства за основателността на
предявения иск и то в размера, претендиран от ищеца. С поведението си ищецът
провокирал ответника да потърси физическа саморазправа. Ответника забравил
телефона си в магазин, зад него на опашката се намирал ищецът, който заявил на
касиерката в магазина, че мобилният апарат всъщност бил негов и започнал да
упражнява фактическа власт върху него. С поведението си ищецът станал повод за
нанесения му побой, респективно за настъпилите вследствие на него вреди. В
приложено съдебномедицинско удостоверение № 170/2016 г. било написано, че по
данни на пострадалото лице – ищеца, последният бил нападнат пред дома му от
трима мъже, които му нанесли побой, от който получил съответните травми.
Вредоносният резултат за ищеца бил настъпил вследствие действията на три лица и
не било само в тежест на ищеца да репарира вредните последици. Претендира разноски.
В съдебното заседание ищеца поддържа предявените искове по доводите
изложени в исковата молба.
В съдебното заседание ответника чрез процесуалния си представител, поддържа отговора по доводите изложени в него.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от СМУ № 170/2016 г. и протокол от 05.12.2017
г. по НОХД № 398 по описа на
Севлиевският районен съд за 2017 година, че с определение от 05.12.2017 г. е
одобрено споразумение, с което ответника Х.М.Х., е признат за виновен, че е
извършил престъпление по отношение на ищеца, а именно: на 12.08.2016 г., около
18,30 часа, в село Градница, общ. Севлиево, чрез нанасяне на удари с длан в
областта на лицето на ищеца, му причинил увреждания представляващи - избиване
на зъби - счупване на 2-ри горен десен и 3-ти горен ляв зъб, избиване на 6-ти
горен ляв зъб, паднала зъбна протеза /мост/, носена от споменатите зъби, без
които се затруднява дъвченето и говоренето /средна телесна повреда по смисъла
на чл. 129, ал 2, предл.9 от НК/, с което е осъществил състава на
престъплението по чл.129, ал.2 във вр. с ал. 1 от НК. За извършеното престъпление по чл.129, ал.2
във вр. с ал. 1 от НК и при приложението на чл.55, ал.1, т.2, б.“Б“ от НК на
ответника е определено наказание пробация,
включващо пробационни мерки по чл.42”а”, ал.2, т.1 и т.2 от НК: задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от една година, като на основание чл.42”б”, ал.1 от НК е
определена периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител 2
пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
една година.
На въпроси зададени на ищеца, по реда на чл. 176 ГПК, същият заявява, че бил в хранителен магазин, в който имало опашка преди него
и сумата, която трябвало да плати била малка и касиерката му поискала по -
дребни пари, ищеца започнал да търси по - дребни пари, платил и понеже вадил
неща и видял телефон същия като неговия и попитал касиерката, дали телефона е
нейния и си прибрал нещата и излязъл. Взел забравен телефон, същия като неговия
- черна Нокия, с копчета, по грешка. Веднага след това на автогарата връхлетял
срещу него някакъв с колело и викал: ,‚Телефона, телефона!‘‘, ,,Сега ще видим
сим картата!‘‘. След два часа върнал телефона на автогарата, пипнал се в джоба
си и като, че ли извадил и двата телефона и после взели телефона, проверили
дали е вадена сим картата.
От показанията на свидетеля Димитрий Обретенов,
се установява следното: ищеца откраднал
телефона на приятел на свидетеля – Ичо;
в западния комплекс на Ера Елит в магазина, пристигнал ответника; Ичо си забравил
телефона, а ответника прибрал телефона; Ичо започнал да вика: ,,Телефона ми
изчезна.‘‘; свидетеля бил с колело и на връщане минал през автогарата след
обиколки да търси ответника; свидетеля видял ответника, чакал автобуса за село
Градница; ответника отишъл и спрял при него и му казал: ,,Върни телефона!‘‘, като
телефона бил изключен, когато го намерили, свидетеля прибрал телефона, ответника се качил на автобуса и си заминал.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна
страна:
Уважаването на предявения иск с правна
квалификация чл. 45 ЗЗД, предполага установяването от ищеца на следните
предпоставки: поведение извършено от ответника /действие или бездействие/;
противоправност на поведението; вреда причинена на ищеца; причинна връзка между
поведението и вредата. В тежест на ответника е да докаже всички изгодни за него
твърдяни положителни факти, на които основава възраженията си, включително
твърдяното провокиращо поведение на ищеца.
Установи се от протокол от 05.12.2017 г. по НОХД
№ 398 по описа на Севлиевският районен
съд за 2017 година, че с определение от 05.12.2017 г. е одобрено споразумение,
с което ответника Х.М.Х., е признат за виновен, че е извършил престъпление по
отношение на ищеца, а именно: на 12.08.2016 г., около 18,30 часа, в село
Градница, общ. Севлиево, чрез нанасяне на удари с длан в областта на лицето на
ищеца, му причинил увреждания представляващи - избиване на зъби - счупване на
2-ри горен десен и 3-ти горен ляв зъб, избиване на 6-ти горен ляв зъб, паднала
зъбна протеза /мост/, носена от споменатите зъби, без които се затруднява
дъвченето и говоренето /средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал 2,
предл.9 от НК/, с което е осъществил състава на престъплението по чл.129, ал.2
във вр. с ал. 1 от НК. За извършеното
престъпление по чл.129, ал.2 във вр. с ал. 1 от НК и при приложението на чл.55,
ал.1, т.2, б.“Б“ от НК на ответника е определено наказание пробация, включващо пробационни мерки по чл.42”а”,
ал.2, т.1 и т.2 от НК: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от една година, като на основание
чл.42”б”, ал.1 от НК е определена периодичност на явяване и подписване пред
пробационен служител 2 пъти седмично; задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от една година. С оглед разпоредбата на чл. 300 ГПК, съгласно която решението на
наказателния съд е задължително за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, преценено съвкупно с
показанията на разпитания свидетел и СМУ № 170/2016 г., по делото се установи, че
ищеца, след побоя на 12.08.2016 г. е търпял обичайните предвид причинените му
телесни увреждания неимуществени вреди. Установи се по делото, че при побоя
нанесен от ответника на ищеца, на последния са му причинени описаните по - горе
увреждания, които обстоятелства са безспорно установени
с определение от 05.12.2017 г. по
НОХД № 398 по описа на Севлиевският
районен съд за 2017 година.
Предвид възприетите по – горе обстоятелства, съдът
намира елементите от фактическият състав на предявения искове с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за установени от
доказателствата по делото. На първо място установи се, че твърдените и описани
в исковата молба от ищеца вреди са причинени в причинна връзка с действията на ответника,
за които същият е признат за виновен по НОХД №
398 по описа на Севлиевският районен съд за 2017 година. Поведението на
ответника е противоправно, тъй като същият е нарушил разпоредбите на чл.129, ал.2
във вр. с ал. 1 от НК, както е прието със споразумението, одобрено с определение
от 05.12.2017 г. по НОХД № 398 по описа
на Севлиевският районен съд за 2017 година. Пряка и непосредствена последица от
деянието на ответника са въприетите и посочени по – горе неимуществени вреди
причинени на ищеца. Вината в гражданското право, се предполага до доказване на
липсата й – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като в случая обсъдените по – горе доказателства
обосновават извод за наличието й.
Въз основа на ангажираните в производството
доказателства съдът приема за установено настъпването на твърдените от ищеца
неимуществени вреди. По отношение на размера на дължимото обезщетение,
определено по справедливост съгласно чл. 52
ЗЗД, настоящият състав съобразява следното: характера и вида на причинените
увреждания; продължителността и интензивността на свързаните с тях болки и
страдания; възрастта на ищеца; установените преживявания на ищеца в резултат на
получените увреждания и обществено - икономическите условия към момента на
настъпване на увреждането. Предвид изложеното след като съобрази и актуалната
съдебна практика по сходни на процесния случаи съдът, намира, че за
обезщетяване на неимуществените вреди на ищеца следва да бъде определено
обезщетение в размер на сумата 5000,00 лева.
С оглед изложените обстоятелства съдът
определя обезщетение за неимуществените
вреди, причинени на ищеца от ответника, в размер на посочената сума, въз основа
на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, поради което иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е доказан и поради това
основателен и
следва да бъде уважен.
Неоснователни са възраженията в отговора. По
възражението, че и други лица са участвали в причиняването на процесните вреди,
неговата неоснователност следва от разпоредбата на чл. 300 ГПК, съгласно която със
споразумението, одобрено с определение от
05.12.2017 г. по НОХД № 398 по описа на
Севлиевският районен съд за 2017 година, по задължителен за гражданския съд начин е
установено, че ответника е извършил процесното деяние и само той е виновен за процесните вреди,
причинени на ищеца. По възражението, че с поведението си ищецът провокирал
ответника да потърси физическа саморазправа, тъй като ответника забравил
телефона си в магазин и ищецът, който заявил на касиерката в магазина, че
мобилният апарат е негов, започнал да упражнява фактическа власт върху него,
съдът намира същото за неоснователно. Възражението по същество е такова за съпричиняване, като наличие на такова
може да се приеме, единствено при пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Приносът на увредения - обективен
елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но
всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния
резултат, като го обуславя в някаква степен. Приносът може да се изрази в
допринасяне на пострадалия за възникване на самото увреждащо деяние или в
допринасяне за настъпване на вредата спрямо самия него, като и двата факта
водят до приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Следва да се разграничат две хипотези
- първата допринасяне за настъпване на самото увреждащо деяние и втората,
когато пострадалият не е допринесъл за настъпване на събитието, но с
поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, респективно за
увеличаване размера на вредата. В конкретният случай, от доказателствата по
делото не се установиха факти, които да обосновават извод, че конкретно
действие или бездействие на ищеца е противоправно.
Не се установи, при доказателствена тежест за това на ответника, ищеца
умишлено да е отнел чужда движима вещ, с намерение противозаконно да я присвои.
Липсват каквито и да било данни, които да обосноват субективната страна на
деяние по чл. 194 НК, предвид и краткотрайно осъществената фактическа власт по
отношение на телефона от страна на ответника, неизваждането на СИМ картата на телефона
и неизвършването на каквито и да било други разпоредителни действия с вещта,
които да обосноват извод за присвоително намерение у ищеца и дори, за каквито и
да било съзнателно осъществени действия насочени към прекратяване фактическата
власт на собственика и установяване на фактическа власт от страна на ищеца върху
чужда вещ (при съобразяване и на разпоредбата на чл. 14, ал.
1 НК – незнание от страна на ищеца, че телефона е чужд, обстоятелство,
недоказано от ответника, при негова доказателствена тежест). По същите съображения и предвид липсата на обективния признак – в продължение
на една седмица да не се съобщи за вещта на собственика, на властта или на
този, който я е загубил, не е налице и деяние по чл. 207 НК. С оглед изложеното
липсва противоправно деяние извършено от ищеца, в каквато и да било връзка с
процесното деяние извършено от ответника, поради което по делото не може да се
обоснове извод, че ищеца е допринесъл за настъпване на увреждащото деяние или е
спомогнал за собственото си увреждане, респективно за увеличаване размера на
причинените му вреди. По изложените съображения съдът намира възражението за
съпричиняване, за неоснователно.
С оглед уважаване на исковете, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, ищеца има право на разноски, но същия не е направил и не е
претендирал такива, а ответника няма право на разноски. На основание чл. 78,
ал. 6 ГПК ответника следва да плати в полза на РС – Севлиево държавна такса, от
заплащането, на която ищеца е освободен, в размер 200,00 лева, както и 5,00 лева за служебно издаване на
изпълнителен лист, в случай че присъдените суми не бъдат внесени доброволно.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл. 45 ЗЗД, Х.М.Х., с ЕГН **********,*** да заплати на Р.Г.Д., с
ЕГН **********,*** сумата от 5 000,00 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, причинени му на 12.08.2016 г., в резултат на
непозволено увреждане, представляващо престъпление по чл. чл.129, ал.2 във вр.
с ал. 1 от НК, за което ответника е признат за виновен с влязло в сила споразумението,
от 05.12.2017 г. по НОХД № 398 по описа
на Севлиевският районен съд за 2017 година.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Х.М.Х., с
ЕГН **********,***, да заплати на РС – Севлиево сумата 200,00 лева за дължима
държавна такса по делото, както и 5,00
лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай че присъдените суми не
бъдат внесени доброволно.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: