№ 1237
гр. София, 27.10.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Тони Гетов
Мирослав С.
като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно частно наказателно
дело № 20211100604069 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243 ал. 6 и 7 от НПК.
С определение от 21.09.2021г.,постановено по нчд № 11625/21г.СРС,НК,21 състав е
отменил постановление на СРП от 20.07.2021г.,с което наказателното производство по д.п.
№15183/20г. по описа на 1 РУ-СДВР,пр.пр. №1000/19г. по описа на СРП водено за
престъпление по чл.206 ал.1 от НК е било прекратено.
Против определението е постъпил частен протест от СРП.В протеста се излагат
доводи за неправилност на съдебния акт ,като се прави искане за неговата отмяна и
постановяване на ново определение,с което постановлението на СРП да бъде потвърдено.
Въззивната инстанция, след като прецени събраните по делото доказателства и
изложените в протеста доводи, намира за установено следното:
Протестът е подаден в законоустановения срок,поради което е допустим.Разгледан
по същество,същият е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
От събраните в хода на досъдебното производство доказателства се установява,че
св.Л.Д. е бил клиент на дружеството „Т.к.“ ООД,представлявано от управителя св.В.В.Г..На
30.01.2018г. св.Д. сключил договор за лиизинг № 200Р1515 с предмет „БМВ 120 Д“ , per. №
****. Неразделна част от договора бил и погасителен план за дължимите лизингови вноски.
На 07.06.2018 година между същите страни се сключил договор за лизинг на автомобил
„Ауди А4“ , с per. № ****, придружен от същите документи. И двата договора за лизинг на
автомобил съдържали идентични типизирани общи условия: в точка 42 било предвидено, че
лизингополучателят не може да предоставя ползването на автомобила на трети лица изцяло
1
или отчасти без изричното писмено съгласие на лизингодателя. В точка 43 се посочвало, че
независимо от прехвърляне правото на ползване лизингополучателят не се освобождава от
отговорност,като има задължение да полага грижи на добър стопанин по отношение на
автомобилите, и да върне автомобилите в случай на прекратяване на договора.
С договор от 01.03.2018 г.св.Д. предоставил за срок от една година за временно
ползване на лицето В.М.В. получения по договора за лизинг лек автомобил „БМВ 120Д“. С
договор за временно ползване от 18.06.2018 година Д. предоставил за ползване на същото
лице -В.М.В. за срок от една година лек автомобил „Ауди А4“, който бил получил по
договора за лизинг от „Т.к.“ ООД.И в двата случая,разпореждането от страна на св.Д. било
без знанието и съгласието на собственика-Т.к. ООД. След заплащането на встъпителната
вноска,св.Д. преустановил плащането по двата договора за лизинг,което принудило св.В.В.-
заместник-управител да потърси услугите на фирма „ А.а. и и.“ ЕООД да осъществи контакт
със св. Л.Д., за да върне двата лизингови автомобила.За целта на 10.12.2018г.св.В.
упълномощил св.Д.С.,управител на горепосоченото дружество.Между С. и Д. била
проведена среща на 07.01.2019 година в търговски център в град София, бул.“****. На
срещата С. връчил на св.Л.Д. две отделни уведомителни писма и покани за изпълнение.В
поканите за изпълнение било посочено,че на основание т.52 от договора за лизинг,същият се
считал за едностранно прекратен,поради закъснели плащания,поради което следвало в 3-
днивен срок от получаване на поканата,колите да бъдат върнати на осн.т.53 от
договора.Св.Д. се запознал със съдържанието на поканите и собственоръчно ги
подписал.Заявил на св.С.,че автомобилите се намират у трето лице,за което не дал
подробности.След като автомобилите не били върнати в срока ,посочен на поканите св.С. в
качеството си на пълномощник на управителя на Т.к. ООД сигнализирал СРП с данни за
извършено престъпление.
При така установеното от фактическа страна,първият съд е приел,че е налице
извършено престъпление по чл.206 ал.1 от свидетеля Л.Д. ,поради което е отменил
атакувания прокурски акт,с който наказателното производство е прекратено поради липса на
извършено престъпление от общ характер.
Въззивната инстанция споделя изводите на първостепенния съд,които почиват на
верен прочит на събраните по делото доказателства и правилният им анализ.
Съгласно константната съдебна практика, разпореждане с една вещ по смисъла на
чл. 206 от НК, е всеки акт който води до ограничаване възможността на собственика на
вещта да се разпорежда с нея, а умисъл винаги е налице, когато деецът е наясно какво има
право да прави с предоставената му чужда вещ и въпреки това предприема действия извън
дадените му правомощия от собственика.
В случая, от събраните по досъдебното производство материали е установено по
безспорен начин, че между представляваното от св.Г. дружество, от една страна като
лизингодател, и лицето Л.В. Д. от друга страна, като лизингополучател, са сключени два
2
договора за лизинг, по силата на които Д. е придобил фактическата власт върху процесните
МПС.Последното е обективирано в приложените по делото приемо-предавателни
протоколи,подписани от страните по договорите.
На следващо място, от съдържанието на двата договора за лизинг, безспорно се
установява задължението на лизингополучателя да не предоставя процесните МПС на трети
лица без съгласието на лизингодателя. Изложеното в постановлението на СРП, че
дружеството-лизингодател знаело за предаването на автомобилите на трето лице е без
каквото и да е правно значение, доколкото липсва изразено писмено съгласие на
лизингодателя за това предаване. Още повече, че както и в самото постановление е прието,
това уведомяване е станало след извършеното разпореждане с вещите от страна на
лизингополучателя. В съответствие с клаузите на договорите за лизинг лизингополучателя е
бил длъжен да плаща лизинговите вноски, да полага грижи на добър стопанин по отношение
на автомобилите, да не предоставя автомобилите за ползване на трети лица без съгласието
на лизингодателя, съответно да върне автомобилите в случай на прекратяване на договора.
От представените по делото счетоводни справки се установява по безспорен начин,
че лизингополучателят е преустановил заплащането на лизинговите вноски по двата
договора,което не се оспорва от св.Д..Поради неплащане на лизинговите вноски през един
продължителен период от време, лизингодателя е прекратил едностранно сключените
договори, за което лизингополучателя е бил уведомен по надлежния ред като са му
връчени и покани за връщане на процесиите МПС в определен срок. Въпреки, че лично е
получил уведомленията и макар да е бил длъжен ,лизингополучателя не е върнал
процесните МПС в срока.Без правно значение е и факта,че автомобилите са предоставени за
временно ползване на третото лице,доколкото изначално липсва съгласие за подобно
разпореждане, а последното е довело и до обявяване на автомобилите за
издирване.Ирелевантно за съставомерността на деянието е обстоятелството ,че дружеството
лизингодател е използвало и гражданско-правни способи за връщане на вещта или
паричната им равностойност,тъй като това не изключва констатираното противноправно
поведение.Умисъла се обективира в извършените поредица от действия от страна на
Д.,които се субсумират под признаците на престъплението по чл.206 ал.1 от НК.
В обобщение на гореизложеното,настоящата инстанция счита ,че липсват основания
за ревизия на атакувания съдебен акт ,който следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 246, ал. 5 и 6 от НПК Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 21.09.2021г.,постановено по нчд № 11625/21г.СРС,НК,21
състав,с което е отменено постановление на СРП от 20.07.2021г.за прекратяване на
наказателното производство по д.п. №15183/20г. по описа на 1 РУ-СДВР,пр.пр. №1000/19г.
по описа на СРП водено за престъпление по чл.206 ал.1 от НК.
3
ВРЪЩА делото на СРП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4