РЕШЕНИЕ
гр. София, 30.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на
шестнадесети октомври две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 6361 по описа за 2016 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 430 ТЗ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „П.и.б.“ АД твърди, че е
правоприемник на „МКБ Ю.“ ЕАД, и на
12.03.2007 г. между банката и ответниците Б.С.Б. – кредитополучател, И.Н.Б. –
солидарен длъжник и „М.И.“ ООД – солидарен длъжник, бил сключен договор № 328 –
0193/12.03.2007 г., по силата на който ищецът предоставил на ответниците
Юнионкредит „Домът“ – ипотечен банков кредит за покупка на недвижим имот. По
силата на посочения договор ищцовата банка била предоставила заем в размер на 68 100
евро, който бил напълно усвоен от кредитополучателя. Уговорената
възнаградителна лихва по договора съгласно
чл.6.1. за първата година от срока била фиксирана в размер на 6.95%. След
изтичане на гратисния период непогасения остатък от главницата се олихвявал с
плаващ лихвен процент, определен в размер на действащия 6-месечен EURIBOR плюс фиксирана надбавка в размер на
3.15 пункта, но не по – малко от 6.95%. В договора било отразено, че
действащият към момента на сключването му 6-месечен EURIBOR бил 3.80 пункта. По договор, в
случай на просрочие, била уговорена и наказателна лихва в размер на
договорения лихвен процент и наказателна
надбавка от 10 пункта. На основание чл.7 от договора банката събирала и
комисионни за управление на кредита. Договореният краен срок за издължаване бил
12.06.2032 г. и на 300 равни месечни анюитетни вноски. Договорът бил изменен
според изложеното в исковата молба с два анекса, както следва: Анекс № 1, изх.
№ 02-328 – 79/17.03.2011 г. и Анекс № 2 с изх. № 02- 328- 373/ 28.11.2012 г., и
съответните им Погасителни планове. Кредитът бил в просрочие, считано от
20.03.2014 г. – общо 15 вноски след сочената дата, поради което ищцовата
банка била уведомила ответниците с нотариални покани, че обявява кредита за
изцяло предсрочно изискуем, считано от
04.06.2015 г. Твърди още, че „П.и.б.“ АД подала заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист срещу сочените длъжници и било образувано ч.гр.д. № 34079/2015 г. по описа
на СРС, ГО, 50 състав. Издадени били исканите заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, като длъжниците депозирали възражения по чл. 414, ал. 1 ГПК.
Съобразно с изложеното моли съда да постанови Решение, с което да признае за
установено, че ответниците Б.С.Б., И.Н.Б.
и „М.И.“ ООД дължат солидарно на „П.и.б.“
АД следните суми: 62 870.71 евро
– просрочена главница по договор № 328 –
0193 от 12.03.2007 г. за предоставяне на „Юнионкредит Домът“, изменен с Анекс № 1, изх. № 02-328 – 79/17.03.2011 г. и
Анекс № 2 с изх. № 02- 328- 373/ 28.11.2012 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 17.06.2015 г. – датата на депозиране на заявлението по
чл. 417 ГПК, сума в размер на 6163.08
евро – просрочена договорна лихва за периода 20.03.2014 г. – 03.06.2015
г.; сума в размер на 569.48 евро - наказателна лихва за
периода 20.03.2014 г. – 16.06.2015 г.; сума в размер на 143.47 евро – комисионни по т.7.2.2 от договора и сума в размер на
288.00 лева – разноски за връчване на нотариални покани, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 34079/2015 г. по описа на СРС, ГО, 50 състав.
Претендира присъждане на разноски за заповедното производство в размер на
5314.53 лева и разноски за настоящото производство.
Ответниците оспорват така
предявените искове. Заявяват възражение за нищожност на следните клаузи от
договора и анексите към него, като поддържат, че са неравноправни: чл. 6.1.1. от договора в частта „ не по
–малко от 6.95%“; чл. 6.2 от договора
– при нарушаване на сроковете за погасяване на главницата по кредита – върху
просрочената част от главницата за времето на просрочие и/или при предсрочна
изискуемост на кредита банката събира от кредитополучателя наказателна лихва ,
включваща договорената лихва по т.6.1.( респективно т.6.1.1) и наказателна
надбавка от 10 пункта , която се начислява на годишна база; чл. 3,
т. 2 от Анекс № 1 в частта „но не по – малко от 7.42 %; чл. 3.2. от Анекс № 2 в частта „но не
по – малко от 7.68 %“; чл. 15 от
договора и Анекс №1 и чл. 9 от анекс № 2
с идентично съдържание, относно правото на банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем и условията за това. Поддържат, че оспорените клаузи не
били индивидуално договорени. При условията на евентуалност твърдят, че не са
били налице предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, тъй
като не са били в забава за плащане на
дължимите месечни анюитетни вноски, а напротив – погасявали са същите редовно и
в пълен размер. Не били налице фактическите основания за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем, тъй като ищцовата банка не актуализирала коректно
лихвата по договора. Твърдят, че по сметката им имало достатъчна наличност, за
да се удовлетвори ищецът от нея. Оспорват претенцията за възнаградителна лихва,
като считат, че същата се претендира за период след обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. Оспорват претенцията за наказателна лихва по аргумент за липса на забавено изпълнение.
След като не били в просрочие не следвало да дължат и наказателна лихва. Относно претенцията за комисионни сочат, че те
също са плащани редовно както са
договорени – в размер на 0.25% върху остатъка от кредита, която сума била
платима в началото на всеки следващ годишен период от действие на договора.
Разноските за нотариални такси в размер от 288.00 лева били недължими – нито в
договора, нито в анексите била предвидена отговорност на кредитополучателя и
солидарните длъжници да възстановяват на банката подобни суми. Претендират
присъждане на разноски за заповедното производство и за настоящото.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа
страна:
От приетите по делото писмени доказателства се установява,
че между ТБ „МКБ Ю.“ АД и Б.С.Б. в качеството й на кредитополучател, солидарно
с И.Н.Б. и „Застрахователен брокер М.И.“ ООД, бил сключен на 12.03.2007 г.
Договор № 328-0193 за предоставяне на Юнионкредит „Домът“ (ипотечен банков
кредит за покупка на недвижим имот). По силата на чл. 1 банката предоставила на
кредитополучателя ипотечен кредит в размер на 68 100 евро. Съгласно
оспорените от ответниците по делото клаузи на Раздел III чл. 6.1 и чл. 6.1.1. била договорена
между страните следната възнаградителна лихва: по чл. 6.1. – за първата година
от срока на кредита главницата ще се олихвява
с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 6.95%. След изтичане на
този срок, по силата на чл. 6.1.1. непогасената част от главницата по кредита
се олихвява с плаващ лихвен процент, определен в размер на действащия 6 –
месечен EURIBOR плюс фиксирана надбавка в размер 3.15
пункта, но не по – малко от 6.95 %. Действащият към датата на сключване на
договора EURIBOR,
съгласно отразеното в него, е 6.95 %. Съдът констатира, че в чл. 6.1.2 от
представеното по делото копие на процесния договор за ипотечен кредит индексът EURIBOR е дефинитивно определен, а именно:
„Шестмесечният EURIBOR ( Euro Interbank Offered Rate) e междубанковия предложен лихвен
процент за шестмесечни депозити в Евро за Еврозоната, публикуван на страница EURIBOR на REUTERS. Банката актуализира шестмесечния EURIBOR два пъти годишно , съответно на 15-то число на м.декември и
на 15-то число на м.юни, като се вземат предвид изписаните стойности в 11.00
часа / централно европейско време/ на шестмесечния EURIBOR на горепосочената страница на REUTERS за тези дати до втория знак след
десетичната запетая. В случай, че така посочените дати са неработни дни, актуализацията
се извършва като се вземе предвид стойността на шестмесечния EURIBOR за първия следващ работен ден.
Банката уведомява кредитополучателя за размера на прилагания EURIBOR чрез изнасяне на видно място в
банковите салони“.
На следващо място съгласно чл.
6.2. от договора – също оспорена клауза, при нарушаване на сроковете за погасяване на главницата по
кредита – върху просрочената част от главницата за времето на просрочието и/или
при предсрочна изискуемост на кредита, Банката събира от кредитополучателя
наказателна лихва, включваща договорената лихва по т.6.1.( респективно
т.6.1.1), и Наказателна надбавка от 10 пункта, която се начислява на годишна
база.
На основание чл. 7.2.2. от
договора банката събира комисионна за
управление на кредита както следва: за всяка следваща година от срока на
кредита 0.25% върху остатъка по кредита,
платима в началото на всеки следващ
годишен период от срока на действие на договора за кредит.
Съгласно уговореното в раздел V от договора, чл. 11 кредитът се
издължавал на 300 равни месечни анюитетни вноски, дължими ежемесечно съгласно
Погасителен план – съставляващ Приложение № 1 към договора ( също приет по
настоящото дело като писмено доказателство). Крайният срок за издължаване на
кредита бил 300 месеца от усвояването му, но не по – късно от 12.06.2032 г. По силата на чл. 11.2 – в
случай, че кредитополучателят не извърши дължимото плащане на определената за
това дата или ако извършеното от него плащане е в размер по – малък от
дължимата сума, непогасената част от кредита се отнася в просрочие.
В раздел VI от договора за ипотечен кредит е уредена предсрочната изискуемост на кредита. Така съгласно чл. 15 Банката има
право да обяви кредита за предсрочно изискуем и да пристъпи към принудително
изпълнение в следните случаи: чл.15.1.
– в случаите и при условията по чл. 432, ал. 1 ТЗ; чл. 15.2. –В случай, че не е погасена в срок която и да е анюитетна
погасителна вноска , дължими лихви, такси или комисионни, съгласно условията на
договора и/или при неизпълнение в срок на задължението по чл.19.8 ( да
предостави на банката средства за заплащане на държавните такси за подновяване
на ипотеката); чл. 15.3. – В случай,
че кредитополучателят наруши което и да е от задълженията си по договора и/или
от задълженията , произтичащи от други съглашения между кредитополучателя и
банката; чл. 15.4.- В случай, че от страна на трети лица се
насочи принудително изпълнение върху част
или цялото обезпечение, или настъпят други обстоятелства, които по
преценка на б.та могат да попречат за издължаване на кредита; чл. 15.5. – При настъпване на
предсрочна изискуемост и/или при пристъпване на принудително събиране на
формирания дълг по други договори за кредити, сключени с банката и свързани с кредитополучателя лица
; чл. 15.6. - В случай, че кредитополучателят е представил
неверни или неточни данни, които са
мотивирали банката да сключи договора; чл.
15.7. – В случай, че кредитополучателят е отказал
или не е осигурил достъп до учреденото
обезпечение.
Представени са по делото и Анекс
№ 1, изх. № 02-328 – 79/17.03.2011 г. и Анекс № 2 с изх. № 02- 328- 373/ 28.11.2012
г. С цитираните Анекси страните по делото договорили както следва: С Анекс № 1,
чл. 3 – считано от датата на подписване на анекс № 1 се променя размера на
договорената лихва, дължима по кредита, а именно: установен е гратисен период
от една година, през който главницата по кредита се олихвява с фиксиран лихвен
процент от 3.48% , като съгласно чл.
3.2. след изтичане на гратисния период до погасяване на кредита дългът ще се олихвява с
годишен лихвен процент в размер на 6 месечен EURIBOR с надбавка от 6.16 пункта, но не по
– малко от 7.42%. В съответствие с договореното се променял и погасителния план
– също приет по делото. В Анекс № 1 са възпроизведени клаузите от договора за
банков кредит относно предсрочната изискуемост – чл. 8. С Анекс № 2 страните се
споразумели да бъдат изменени следните условия по договора за банков кредит: б.та
предоставяла на кредитополучателя гратисен период от 20.12.2012 г. до
19.12.2013 г., през който същия не дължи вноски по главницата, като съгласно
чл. 3 за времето от началната до крайната дата на гратисния период дългът по кредита
ще се олихвява с годишен лихвен процент в размер на 5.57 %, а след крайната
дата на гратисния период до погасяване на кредита дългът ще се олихвява с
годишен лихвен процент в размер на 6 месечен EURIBOR с надбавка от 6.42 пункта, но не по
– малко от 7.68 %. Променял се съответно и погасителния план. В чл. 9 са
уредени предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост, а с чл. 9.3.1.
е уговорена автоматична предсрочна изискуемост при неплащане изцяло или
частично на което и да е парично задължение по договора за банков кредит в
продължение на повече от 60 дни от падежа на това задължение, считано от 61-я
ден, а според чл.9.4. вземанията се считали за предсрочно изискуеми от датата
на доставяне на писменото изявление до адреса за кореспонденция, посочен от
кредитополучателя, респективно солидарния длъжник по договора за банков кредит,
без значение дали е получено лично от адресата или същият не е намерен на
посочения от него адрес.
От приети по делото нотариални покани – 3 бр. на л. 39 и
сл. на нотариус В.Ч., рег. № 210 на НК, с район на действие Софийски районен
съд, се установява, че ищецът „П.И.Б.“ АД в качеството си на правоприемник на ТБ
„МКБ Ю.“ АД, е уведомила кредитополучателят Б.Б., и солидарните длъжници И.Б. и
„М.И.“ ООД за това, че е налице неизпълнение на задълженията по договор за
кредит, който възлизал на 62 870.71 евро главница; 5410.05 евро лихва,
такси в размер на 143.47 евро, от които
суми просрочените и изискуеми задължения възлизали на 7253.81 евро.
Предоставил е на всеки един от длъжниците 7 дневен срок от връчване на
нотариалната покана за доброволно изпълнение само на просрочените
задължения, като след изтичането на този
срок б.та щяла да счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем. Отразено е, че
това съставлявало уведомлението по смисъла на Анекс № 2 с изх. № 02- 328- 373/
28.11.2012 г.към договор за банков кредит № 328-0193 от 12.03.2007 г.Разписки
на л. 41, л. 42 и л. 47 установяват, че нотариалните покани, обективиращи
волеизявлението на кредитора, че ще обяви кредита за предсрочно изискуем при липса на доброволно изпълнение в седем
дневен срок, са връчени на настоящите ответници на една и съща дата – 15.04.2015 г. Представена е на л. 48 от делото сметка/фактура №
20666 от 14.04.2015 г. за сумата от
288.00 лева, видно от която ищцовата банка е платила посочената сума за
връчване на нотариалните покани до длъжниците.
На 17.06.2015 г. , т.е. след обявяване на предсрочната изискуемост,
„П.и.б.“ АД подала заявление за издаване
на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, по
което било образувано ч.гр.д.№ 34079/2015 г. по описа на СРС, ГО, 50 състав.
Посоченото заповедно дело е приложено към настоящото. Заявителят – ищец,
претендирал въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката от солидарно отговорните длъжници следните суми: просрочена главница в размер на 62 870.71 евро, просрочена договорна лихва в размер на
6163.08 евро за периода от
20.03.2014 г. до 03.06.2015 г., наказателна
лихва в размер на 569.48 евро за периода от 20.03.2014 г. до 16.06.2015 г.; комисионна на основание чл. 7.2.2. от
договора за ипотечен банков кредит в размер
на 143.47 евро за периода от 20.03.2014 г. до 20.03.2015 г. и разноски, свързани с връчване на нотариални покани в размер на
288.00 лева. Заповедният съд издал исканата заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист на 24.06.2015 г. за посочените суми, както и за разноски по заповедното дело в общ
размер 5314.53 лева, от които 2734.02 лева държавна такса и 2580.51 лева
възнаграждение за юрисконсулт. Длъжниците подали възражения по реда на чл. 414 ГПК- л. 47, л.50 и л. 51, в двуседмичния
преклузивен срок , видно от намиращите се на л. 168, л. 169 и л. 170 от заповедното дело покани за
доброволно изпълнение. Съдът дал указания на заявителя „П.и.б.“ АД да подаде
иск за установяване на вземанията си по реда на чл. 422 ГПК в едномесечен срок
от съобщаването им. Указанията са връчени на 25.04.2016 г., исковата молба е
постъпила в съда на 25.05.2016 г. – също в срок. Представено е и на л. 38 от
заповедното дело Удостоверение, изх. № 20140304102828 от 04.03.2014 г. на Агенция по вписванията, видно
от което б.та кредитор „Ю.“ АД се е преобразувала чрез вливане в настоящият
ищец и заявител по заповедното производство „П.и.б.“ АД, като последната се
явява правоприемник на преобразуваната банка.
Изслушана е съдебно – счетоводна експертиза / ССЕ/, установяваща, че размера на
дълга към датата на заявлението и съгласно извлечението от счетоводни книги на
„П.И.Б.“ АД, размера на дълга е както следва: просрочена главница в размер на
62 870.71 евро, просрочена договорна лихва, начислена на основание чл.
3.1. и чл. 3.2. от Анекс № 2 към договор за предоставяне на ипотечен кредит от
12.03.2007 г. , в размер на 6163.08 евро за периода от 20.03.2014 г. до
03.06.2015 г., наказателна лихва, начислена на основание чл. 6.2 от договора в
размер на 569.48 евро за периода от
20.03.2014 г. до 16.06.2015 г.; комисионна на основание чл. 7.2.2. от договора
за ипотечен банков кредит в размер на 143.47 евро за периода от 20.03.2014 г.
до 20.03.2015 г. и разноски, свързани с връчване на нотариални покани в размер
на 288.00 лева. Заключението на ССЕ, е че олихвяването на кредита е съгласно
договорените лихвени проценти с договора и анексите към него. Лихвата според
ССЕ била погасявана съгласно погасителния план, но със закъснения, отразени в
Приложение № 1 към експертизата.Наказателната лихва била начислявана върху
просрочената главница. ССЕ не дава отговор на въпроса дали има надвнесени суми с оглед промяната в
стойността на EURIBOR и след елиминиране на определения в договора и анексите към
него минимални лихвени проценти. За установяване на това обстоятелство е представено
допълнително заключение, което е в следния смисъл: след сравняване на реално начислената лихва и
реално заплатената от ответниците, налице било надплащане в размер на 888.79
лева, което не било възможно да се изчисли по месеци, поради това, че някои
вноски са внасяни със закъснение и за конкретния месец излизало, че има
недовнасяне, а в последствие на по – късна дата сумата е внесена. При
изслушването си по реда на чл. 200 ГПК вещото лице уточни, че е правило
изчисленията без да взема предвид минимума на договорената лихва, установен с
договора за ипотечен кредит и с анексите. Заключението е оспорено от
ответниците. Съдът кредитира заключението на ССЕ като обективно и компетентно
изготвено.
Като писмени доказателства по
делото са приети и Протоколи на Комисия за защита на потребителите във връзка с
проверки за съответствие на клаузи от Общите условия на „МКБ Ю.“ АД и „П.и.б.“
АД с правилата на ЗЗП, на които документи съдът не основава изводите си, тъй
като процесния договор за ипотечен кредит № 328 - 0193 от 12.03.2007 г. и анексите към него не са сключвани при Общи
условия на посочените в протоколите банки, нито се установява оспорените от
ответниците клаузи да възпроизвеждат или да препращат към преценени от
Комисията като неравноправни клаузи от Общите условия.
Други допустими и
относими доказателства на които съдът да основава изводите си не са ангажирани
по делото.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Ищецът „П.И.Б.“ АД основава вземането си срещу солидарно отговорните ответници Б.Б., И.Б.
и „М.И.“ ООД на Договор №
328 – 0193 от 12.03.2007 г. за предоставяне на „Юнионкредит Домът“ ( ипотечен
банков кредит за покупка на недвижим имот), изменен с Анекс № 1, изх. № 02-328
– 79/17.03.2011 г. и Анекс № 2 с изх. № 02- 328- 373/ 28.11.2012 г. Ответниците
от своя страна оспорват клаузи от договора и анексите, поддържайки, че са
неравноправни, поради което и нищожни. Ето
защо съдът следва първо да се произнесе по така
наведените възражения за нищожност.
Оспорените клаузи от договора, а
именно - чл. 6.1.1. в частта „не по
–малко от 6.95%“; чл. 3, т. 2 от Анекс №
1, изх. № 02-328 – 79/17.03.2011 в частта „но не по – малко от 7.42 %; чл. 3.2. от Анекс № 2 с изх. № 02- 328-
373/ 28.11.2012 г., в частта „но не по – малко от 7.68 %“, определят
възнаградителната лихва в полза на кредитодателя, която задължително му се
следва по аргумент от чл. 430, ал. 2 ТЗ, следователно съставляват част от основния предмет на договора и като такива на
основание чл. 145, ал. 2 ЗЗП подлежат на
преценка за неравноправност само ако са неясни и неразбираеми за средния
потребител. Изискването за съставяне на клаузите на ясен и разбираем език,
сочи на необходимост от предоставяне на информация, въз основа на която
потребителят да може да прецени икономическите последици от сключването на
договора и съответно даденото съгласие да е недвусмислено. В процесния случай
начинът на формиране на възнаградителната лихва, дължима от ответниците е ясно разписан в оспорените клаузи, като
никъде не е предвидено право на ищцовата банка да променя едностранно лихвения
процент въз основа на обстоятелства, които не са обективни и стоят едИ.твено и
само в преценка на кредитодателя. В тази връзка от съдържанието на Договор № 328 – 0193 от 12.03.2007 г. и
Анекс № 1 и Анекс № 2 , се установи, че размера
на плаващият лихвения процент е определен като сбор от размера на шестмесечния EURIBOR и фиксирана надбавка
съответно по договор 3.15 пункта, а по анекси - 6.16 пункта и 6.42 пункта. Клаузата на
чл.6.1.2. от договора, в която не е внасяна промяна с последващите анекси,
дефинитивно определя индекса EURIBOR като конкретизира, че
същият е междубанков
предложен лихвен процент за шестмесечни депозити в Евро за Еврозоната –
процесния кредит е отпуснат, усвоен и погасяван в евро, който лихвен процент е публикуван
на страница EURIBOR на REUTERS. Банката актуализира шестмесечния EURIBOR два пъти годишно , съответно на
15-то число на м.декември и на 15-то число на м.юни, като се вземат предвид
изписаните стойности в 11.00 часа / централно европейско време/ на шестмесечния
EURIBOR на
горепосочената страница на REUTERS за тези дати до втория знак след
десетичната запетая. В случай, че така посочените дати са неработни дни,
актуализацията се извършва като се вземе предвид стойността на шестмесечния EURIBOR за първия следващ работен ден. При
тези данни може да се обоснове извод, че методът на изчисление на лихвения процент съдържа ясна и конкретно
разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и
относителната тежест на всеки от отделните компоненти, формиращи размера на
възнаградителната лихва. Нещо повече – същата зависи изцяло от колебанията на
пазарен индекс – обективен фактор, неподчинен на контрола на кредитодателя, а
от друга страна надбавката към шестмесечния EURIBOR е договорена във фиксиран,
следователно непроменлив едностранно от б.та размер. При това положение е видно,
че методиката за изчисляване на лихвата по договора се съдържа в самия договор,
поради което ищцовата банка не се явява недобросъвестна, а от друга страна е
ясна и недвусмислена, поради което и ответниците са направили информиран избор
относно начина на формиране на възнаграждението на кредитора и произтичащите за
тях икономически последици. Оспорените клаузи
не са довели до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика, и потребителите – ответници по делото, предвид ясната методика на изчисляване на
лихвения процент и заключението на ССЕ, че е надвнесена сума в размер на 888.
79 лева ( 454.43 евро), и това несъответствие се дължи на забавата в
плащанията, когато за
конкретния месец излизало, че има
недовнасяне, а в последствие на по – късна дата сумата е внесена. Съобразно с
общия размер на претендираната лихва може да се установи, че разликата от 454.43
евро е незначителна. Допълнително следва да се обоснове във връзка с
твърденията на ответниците, че клаузите са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 10 ЗЗП и чл. 143, т. 12 ЗЗП, че изключение от прилагането на сочените
основания за неравноправност е
предвидено в разпоредбата на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП и се отнася за
финансови услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия
курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са
извън контрола на търговеца или доставчика. Соченото изключение е приложимо към
настоящия случай съобразно с изложените
по – горе мотиви, тъй като измененията в размера на лихвата се дължат на външни
причини – колебанията в пазарния индекс EURIBOR, които не
зависят от ищеца. В този смисъл и Решение от 26.11.2015 г. по дело
С - 326/14 на СЕС, каквото е възприето и с Решение
№ 98 от 25.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 535/2016 г., I т. о., според което при
уговорка в договора размерът на възнаградителната лихва да се променя
(индексира) съобразно конкретен показател, определян периодично от публична И.титуция
/ външен за доставчика орган, информацията за който е достъпна публично, когато
промяната на лихвата е функция от стойността на показателя, изменението
настъпва по силата на обективната промяна, без потребителят да има право да се
откаже от договора. Ето защо оспорените - чл. 6.1.1. от Договор № 328 – 0193 от 12.03.2007 г. за предоставяне на
„Юнионкредит Домът“ в частта „не по –малко от 6.95%“; чл. 3, т. 2 от Анекс № 1, изх. № 02-328
– 79/17.03.2011 в частта „но не по – малко от 7.42 %; чл. 3.2. от Анекс № 2 с изх. № 02- 328- 373/ 28.11.2012 г., в
частта „но не по – малко от 7.68 %“, не
са неравноправни. Изложеното се отнася и до чл. 6.2 от договора, съгласно който при нарушаване на сроковете за погасяване на
главницата по кредита – върху просрочената част от главницата за времето на
просрочие и/или при предсрочна изискуемост на кредита б.та събира от
кредитополучателя наказателна лихва , включваща договорената лихва по т.6.1.(
респективно т.6.1.1) и наказателна надбавка от 10 пункта, която се начислява на
годишна база, доколкото се установи, че клаузите относно размера на възнаградителната
лихва, от който зависи и размера на наказателната лихва, не са неравноправни.
Клаузите по чл. 15, чл. 15.1.- чл. 15.7 от договора за ипотечен кредит, както и
клаузите от последващите анекси с № 1 и с № 2 относно предсрочната изискуемост не
са неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП , доколкото е допустимо съгласно чл. 60, ал. 2 ЗКИ и чл. 432 ТЗ да се уговарят условия, при които кредиторът да има право
да обяви кредита за предсрочно изискуем, но тези клаузи не съответстват на
даденото с т. 18 от Тълкувателно Решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д.№
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС тълкуване на материалния закон относно упражняването
на правото на кредитора за принудително събиране на вземането. Като следва да
се внесе и уточнението, че в последният Анекс № 2 с
изх. № 02- 328- 373/ 28.11.2012 г., с чл. 9.5
и чл. 12 е уредено фингирано връчване на уведомлението на банката за
настъпилата предсрочна изискуемост, което е необходимо да се разглежда и с оглед възприетото с Решение №
180 от 23.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 2400/2015 г., I т. о. В тази връзка и в
хода на съдебното дирене по настоящото производство, така и пред заповедния
съд, банката ищец е представила 3 броя нотариални покани, ведно с разписки за
връчване към тях с номера, както следва: № 067/2015 г., с № 066/2015 г. и с №
065/2015 г. по описа на нотариус В. Червенкова, с рег. № 210 при НК, с район на
действие СРС. Видно от цитираните изявлението на „П.И.Б.“ АД до ответниците Б.Б.,
И.Б. и „М.И.“ ООД, че ако в 7- дневен срок от получаване на уведомлението не
изпълнят доброволно описаните в документа просрочени задължения по Договор № 328 – 0193 от 12.03.2007 г. за
предоставяне на „Юнионкредит Домът“ и Анекс
№ 1,
изх. № 02-328 – 79/17.03.2011 г. Анекс
№ 2 с изх. № 02- 328- 373/ 28.11.2012 г., б.та ще обяви кредита за изцяло и
предсрочно изискуем. Нотариалните покани са връчени на всички длъжници на 15.04.2015 г., поради което и на
сочената дата е настъпила предсрочната
изискуемост на процесния ипотечен кредит, с което на практика кредиторът „П.и.б.“
АД е действал съобразно с възприетото в
т.18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС при наличие на разискваните в мотивната
част на т.18 обективна и субективна предпоставка.
Недоказано по делото е възражението
на ответниците, че не са били налице обективните предпоставки ищцовата б. да ги
лиши от преимуществото на срока, като обяви и непадежиралите вноски за
изискуеми. След като са навели твърдения, че кредитът е обслужван редовно
съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал.
1 ГПК, ответниците следваше да ангажират доказателства в тази посока, а именно
- надлежни писмени документи за извършените от тях плащания. Напротив – изслушаната по делото ССЕ
установява, че към датата на заявлението по чл. 417 ГПК ответниците дължат
на б.та просрочена главница в размер на 62 870.71 евро, до който размер искът в частта относно вземането за главница е
основателен и доказан.
По отношение на вземането за
просрочена възнаградителна лихва в размер на 6163.08 евро, съдът намира,
че същото се претендира за период и след
обявяване на предсрочната изискуемост, поради което за времето след това
от 16.04.2015 г. до датата на заявлението 17.06.2015 г. искът в тази му част е
неоснователен. Възнаградителна лихва ще следва да се определи от датата на
просрочие 20.03.2014 г. до датата на предсрочната изискуемост - 15.04.2015 г. и
размерът на това вземане съдът изчислява по реда на чл. 162 ГПК като съобразява
последния редовен Погасителен план, приет по делото, а именно Погасителен план
с № 4 с отразен глобален № 130605 на л. 34 и сл. от делото. Така от 20.03.2014
г. до м.април 2015 г. и съответно вноски с номера от 84 до 97 вкл. в частта им
относно размера на лихвата, дават сумата от 5600.69 евро. От така
изчислената просрочена възнаградителна лихва следва да се приспадне и лихвата от 454.43 евро, която според
заключението на ССЕ е надвнесена от ответниците. Съобразно с изложеното искът
в частта относно вземането за просрочена възнаградителна лихва е
основателен до размера на сумата от 5146.26 евро и за периода 20.03.2014 г. до
15.04.2015 г.
Предвид действителността на клаузата на чл. 6.2 от договора,
установяваща, че при просрочие се начислява наказателна лихва и това, че със
заявлението по чл. 417 ГПК е претендирана и такава и е издадена и заповед за
изпълнение и изпълнителен лист в размер
на 569.48 евро и за периода 20.03.2014 г. до 16.06.2015 г. , и с оглед
заключението на ССЕ и Приложение № 3 към него ( л. 255 ), то искът в частта
относно соченото вземане за наказателна лихва е основателен в размер на 569.48
евро.
Съгласно
т. 7.2.2 от договора б.та
събира комисионна за управление на кредита както следва: за всяка следваща
година от срока на кредита 0.25% върху
остатъка по кредита, платима в началото
на всеки следващ годишен период от срока на действие на договора за
кредит. Според заключението на ССЕ размера
на комисионната за заявения период 20.03.2014
г. – 20.03.2015 г., е 143.47 евро, поради
което искът е основателен в тази си част.
Неоснователна е претенцията за
установяване, че
ищецът „П.и.б.“ АД е титуляр на вземане
в размер на 288.00 лева – разноски по връчване на нотариалните покани на
ответниците. В тази връзка възраженията на последните, че нямат подобно
задължение, установено с договора и с анексите към него, е основателно. В тази част искът следва да се отхвърли.
По разноските:
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно
Решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/2013 г., исковият съд в
производството по иска с правно основание чл. 422 ГПК следва да разпредели
отговорността за разноски, включително и за заповедното производство, по общите
правила съобразно с уважената, респ. отхвърлената част от исковете. Ето защо
при представен списък по чл. 80 ГПК и
съобразно с уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК всеки ответник дължи на ищеца следните суми: сумата
от 1742.01 лева за разноски за заповедното производство и сумата от 1021.60 –
разноски за исковото производство.
На
ответниците също се
следват разноски съобразно с отхвърлената част от исковете на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК. Ищецът следва да бъде осъден
да заплати на всеки ответник следните суми: сумата от 13.32 лева – разноски за
заповедното производство и сумата от 24.15 лева – разноски за исковото
производство. Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е
неоснователно – същия не надвишава
драстично минимума по Наредба № 1/2004 г., съответства на усилията по защитата
предвид фактическата и правна сложност на делото и броя заседания.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
422 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 430 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б.С.Б.,
ЕГН **********, И.Н.Б., ЕГН **********
и „М.И.“ ООД, ЕИК ******, дължат солидарно на „П.и.б.“ АД, ЕИК ******, следните суми: сумата от 62 870.71 евро –представляваща главница по Договор № 328-0193/12.03.2007 г. за предоставяне на Юнионкредит
„Домът“ ( ипотечен банков кредит за покупка на недвижим имот), ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 417 ГПК – 17.06.2015г. до
окончателното изплащане; сумата от
5146.26 евро - просрочена договорна
лихва по чл.3.1 и чл.3.2. от Анекс № 2 с
изх. № 02- 328- 373/ 28.11.2012 г., за
периода 20.03.2014 г. до 15.04.2015 г.; сумата от 569.48 евро – представляваща
просрочена наказателна лихва по чл. 6.2. от договора за периода 20.03.2014 г.
до 16.06.2015 г. ; сумата от 143.47 евро за периода 20.03.2014 г. до
20.03.2015 г.- представляваща комисионна по чл. 7.2.2. от договора, за които суми са
издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 34079/2015
г. на СРС, ГО, 50 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ
исковете за разликата над сумата от 5146.26
евро до заявения размер от 6163.08 евро
– просрочена договорна лихва, и за периода от 16.04.2015 г. до 03.06.2015 г.,
както и за сумата от 288.00 лева, представляваща разноски за връчване на
нотариални покани, като неоснователни.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК Б.С.Б., ЕГН **********, да заплати на „П.и.б.“ АД, ЕИК ******, следните суми: 1742.01 лева – разноски
за заповедното производство и сумата от
1021.61 лева – разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И.Н.Б., ЕГН **********, да
заплати на „П.И.Б.“ АД, ЕИК ******,
следните суми: 1742.01 лева – разноски за заповедното производство и сумата от 1021.61 лева – разноски за
настоящото производство.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК „М.Инс“ ООД, ЕИК ******, да заплати на „П.И.Б.“ АД, ЕИК ******, следните суми: 1742.01 лева – разноски за заповедното
производство и сумата от 1021.61 лева
– разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК „П.И.Б.“ АД, ЕИК ******, да заплати на Б.С.Б.,
ЕГН ********** следните суми: 13.32 лева
- разноски за заповедното производство и сумата от 24.15 лева - разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК „П.И.Б.“ АД, ЕИК ******, да заплати на И.Н.Б., ЕГН **********, следните суми: 13.32 лева - разноски за заповедното производство и
сумата от 24.15 лева - разноски за
настоящото производство.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК „П.И.Б.“ АД, ЕИК ******, да заплати на „М.Инс“ ООД, ЕИК ******, следните суми: 13.32 лева - разноски за заповедното производство и
сумата от 24.15 лева - разноски за
настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: