ОПРЕДЕЛЕНИЕ
04.12.2019 г., град София
Софийски
градски съд, Търговско отделение, VI - 3 състав, в
закрито зaседание в следния състав:
СЪДИЯ: ВЕНЕТА
ЦВЕТКОВА
като разгледа
докладваното от съдия Цветкова т.д. N 1593 за 2019г.,
СЪДЪТ намира следното:
Предявеният
иск по чл. 92 ЗЗД е недопустим. Същият е предявен по реда на чл. 422 ГПК и е за
установяване на вземането за неустойка в размер на 40 392,98 лева. по
договор от 09.12.2017 година, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК. По общите правила, иск за парична сума в размер над 25 000 лева
не е подсъден на районен съд.
Съгласно чл.
107 ЗЕ, общественият доставчик, крайните снабдители, доставчиците от последна
инстанция, операторът на електропреносната мрежа и операторите на
електроразпределителни мрежи могат да поискат издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс за вземанията си за
доставена или пренесена електрическа енергия, както и за оказваните от тях
услуги по този закон независимо от техния размер.
Предвид
цитираните норми, на първо място вземането не попада в хипотезата на чл. 410,
ал. 1, т. 1 ГПК, а на второ място не попада и в приложното поле на чл. 107 ЗЕ, с
който в специалния закон е предвидено изключение от общото правило. От една
страна, ищецът нито твърди, нито доказва да е сред субектите, изчерпателно
изброени в посочената разпоредба. Същият сочи и представя доказателства за това
да участва в пазара на ел. енергия и по-конкретно като страна по конкретната
сделка като търговец на електрическа енергия и координатор на балансираща група /по см. на
чл. 92 ЗЕ/ в отношенията си с ответника, но не и за това да участва в сделката
в качеството на едно от лицата, изброени в чл. 107, вр. чл. 92 ЗЕ. От друга
страна, вземанията, за които е издадена ЗИ не попадат в предметния обхват на
чл. 107 ЗЕ, тъй като не се отнасят конкретно до вземане за доставена или
пренесена ел. енергия, нито е вземане за друга услуга, предоставяна по
специалния закон и в специалното качество на продавача. Предендира се неустойка
от договорно неизпълнение, което вземане не е сред предвидените в чл. 107, а е
основано на общите правила по отношение на облигационната връзка.
Според
възприетото в РЕШЕНИЕ № 81 ОТ 20.07.2015 Г. ПО Т. Д. № 1823/2014 Г., Т. К., І
Т. О. НА ВКС, издадена от районния съд заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1,
т. 1 ГПК за вземане над 25 000 лева не е нищожна, а недопустима, поради което
поражда правни последици. В хипотезата, обаче, на издадена заповед по чл. 410,
ал. 1, т. 1 ГПК за изпълнение на парично вземане в размер над 25 000 лева,
исковото производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е недопустимо, но не поради
недопустимостта на заповедта за изпълнение, а поради приложението на чл. 410,
ал. 1 ГПК и при определяне на допустимия предмет на специалния установителен
иск по чл. 422, ал. 1 ГПК с оглед обусловеността му от предмета на заповедното
производство. Предмет на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, може да бъде само право по чл.
410, ал. 1 ГПК, за което е издадена заповедта за изпълнение. Ако една от тези
две предпоставки не е налице: 1. правото не е от очертаните притезания в чл.
410, ал. 1, т. 1 ГПК до 25 000 лева; 2. не е издадена заповед за изпълнение за
него, искът по чл. 422, ал. 1 ГПК е недопустим.
Предвид
горното, настоящият състав приема, че правото, предмет на предявения иск по чл.
422 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД не е в очертаните по чл. 410, ал. 1, т. 1, ГПК и не
попада в изключенията на специалния закон, поради което и искът е недопустим.
Предвид обоснования от ищеца правен интерес /произтичащ от необходимостта от
провеждане на производство по чл. 422 ГПК, а не чрез осъдителен иск/, не се
налага и даване на указания от съда в този смисъл /относно обосноваване на
правен интерес/, поради което исковата молба по този иск подлежи на връщане.
Следва да се
приложат и последиците, съобразно приетото в т. 13 Тълкувателно решение №
4/2-13 година на ОСГТК на ВКС.
В останалата
част производството е допустимо, но доколкото предявеният иск по чл. 86 ЗЗД е
за вземане под 25 000 лева, делото е подсъдно на Софийски районен съд.
Мотивиран
така, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА, като недопустима и на
основание чл. 130 ГПК, исковата молба в частта по предявения по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД установителен иск
за сумата от 40 392,98 лева - неустойка по договор от 09.12.2017 година,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. №
58679/2018 г. на СРС, 41 състав.
ОБЕЗСИЛВА
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 58679/2018 г. на СРС, 41
състав в частта за сумата от 40 392,98 лева - неустойка по договор от
09.12.2017 година и издадения изпълнителен лист за тази сума.
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист на основание
чл. 245, ал. 3 ГПК на ответника за сумите, посочени в искането на ответника
/съдържащо се в отговора на исковата молба/, с изключение на сумата от 594,67
лева – лихва по чл. 86 ЗЗД, по отношение, на което вземане производството по
делото не е прекратено.
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 104, т. 4, вр. чл. 103 ГПК и чл.118, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
производството по т. д. № 1593/2019 година на СГС, ТО - 3
състав в частта по иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за сумата от 594,67 лева
и ИЗПРАЩА исковата молба в тази част по подсъдност на Софийски районен
съд.
Определението
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му с частна жалба пред
Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: