Решение по дело №567/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 873
Дата: 14 юли 2020 г.
Съдия: Диана Георгиева Ганева
Дело: 20207040700567
Тип на делото: Касационно частно административно дело
Дата на образуване: 9 март 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер    873                                   от 14.07.2020г.                                        град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Бургас, петнадесети състав, на втори юли  две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Лилия Александрова

 Членове: 1.Диана Ганева

                  2. Галя Русева

 

при секретаря С. Х. и прокурор Дарин Христов като разгледа докладваното от съдия Ганева КАД номер 567 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от АПК вр.  чл. 285, ал. 1, изр. второ от ЗИНЗС.

Образувано е  по касационна жалба, подадена от И.П.Н., с ЕГН ********** срещу Решение № 385 от 28.02.2019 г., постановено по адм. дело № 2829 по описа на Административен съд - Бургас (АС - Бургас) за 2017 г., с което е отхвърлен предявеният от Н. иск против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГД „ИН“) за заплащане на обезщетение в размер на 50 000,00 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в ампутация на десния му крак, силен стрес, притеснение и уплаха за живота му, нечовешко и унизително отношение към него, поставящо го в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора - гр. Бургас, лишило го от адекватно, своевременно и професионално медицинско обслужване и условия за лечение в Затвора - гр. Стара Загора и в Затвора – гр. Бургас, липса на елементарни хигиенни условия и грижи за болен човек за периода от 01.09.2016 г. до 16.10.2017 г. Касаторът иска отмяна на оспореното решение и моли да бъде уважен предявеният от него иск срещу ГД "ИН". Твърди, че е бил лишен от възможността да се лекува адекватно, като довело до ампутацията на крака му.

По делото е постъпила и частна жалба, подадена от ГД „ИН“, чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Определение № 571 от 21.03.2019 г., постановено адм. дело № 2829 по описа на АС – Бургас за 2017 г., с което е отхвърлено искането на ГД „ИН“ за допълване на Решение № 385 от 28.02.2019 г., постановено по адм. дело № 2829 по описа на АС - Бургас за 2017 г. в частта му, касаеща присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Иска отмяна на оспореното определение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С определение № 3367/05.03.2020г., постановено по адм.дело № 6914/2019г., Върховният административен съд е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото по подсъдност на Административен съд – Бургас.

Касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.  

 

Ответникът по касация - ГД "ИН", не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Бургас, като взе предвид постъпилите жалби, становищата на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази приложимите законови разпоредби, намира следното:

Касационната и частната жалби са подадени в законоустановените срокове и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, Административен съд- Бургас, ХV-ти състав ги намира за неоснователни по следните съображения:

Производството пред Административен съд – Бургас е образувано по исковата молба на И.П.Н. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГД „ИН“) за заплащане на обезщетение в размер на 50 000,00 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в ампутация на десния му крак, силен стрес, притеснение и уплаха за живота му, нечовешко и унизително отношение към него, поставящо го в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора - гр. Бургас, лишило го от адекватно, своевременно и професионално медицинско обслужване и условия за лечение в Затвора - гр. Стара Загора и в Затвора – гр. Бургас, липса на елементарни хигиенни условия и грижи за болен човек за периода от 01.09.2016 г. до 16.10.2017 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284 ал. 3 от ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните, е направил своите правни изводи.

С решението си по делото административният съд е отхвърли предявения иск. За да постанови този резултат, съдът е приел, че у Н. е било налично въпросното заболяване, чийто признаци са се проявили при престоя му в затвора. Изложени са мотиви, че след първоначалната поява на симтомите на болестта, затворническата администрация  е осигурила необходимата квалифицирана медицинска помощ, като Н. е бил хоспитализиран в УМБАЛ Стара Загора на два пъти. При първата хоспитализация е лекуван само медикаментозно, но след като болестта не се е повлияла се е наложила и втора хоспитализация. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза, като вещото лице е категорично, че проведеното лечение в стационарите в Стара Загора и в Бургас  е правилно и не се откриват съществени нарушения в диагностично-лечебния процес. Съдът е изложил мотиви, че по делото липсват доказателства Н. да е заявил необходимостта било  писмено - чрез молби, искания, жалби, сигнали и други  до началника на затвора или до други лица от затворническата администрация или устно от набавянето на медикамента ксарелто и длъжностните лица от Затвора Бургас да са отказали възможността за набавянето му –дали чрез ОПЛ или чрез роднините му.

Решението на Административен съд - Бургас  е правилно.

 

Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284 ал. 3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284 ал. 5 от ЗИНЗС е направил правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3, който в своята ал.1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3 ал. 2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284 ал. 5 от ЗИНЗС, в случаите по ал.1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Правилен е извода на административния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая не са налице законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди. Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284 ал. 3 от ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави доказателства от значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно доказателства е приел за недоказани твърдените в исковата молба факти.

Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая не е установено неизпълнение на законови задължения, в следствие на което да са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.

По делото е установено по несъмнен начин от събраните доказателства, че на касатора са били осигурени условия за лечение. Нормативно установеното задължение на администрацията в местата за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода е създаването на условия за опазване на физическото и психичното здраве на лицата, изтърпяващи това наказание. По делото обаче не е доказано, че са допуснати незаконосъобразни бездействия, както и действия, нарушаващи правилата за осигуряване на адекватни медицински грижи и диагностициране.

 

 

В мястото за лишаване от свобода Затвора-Стара Загора и Затвора-Бургас, където е изтърпявал наказанието си касаторът, е организирано медицинско обслужване – създадени са Медицински центрове. Н. е бил насочен  и към специализирана болница за активно лечение УМБАЛ Стара Загора със съответните специалисти. Спрямо него е извършена медицинска дейност по преценка на необходимостта от оказването на медицинска помощ и провеждането на медицинско лечение, т. е. своевременно са му предоставени адекватни медицински грижи и медицинска помощ, и няма никакви доказателства да му е отказано предписано лечение, съответно да не са изпълнени медицински предписания. Съгласно разпоредбите на глава десета от ЗИНЗС на лишените от свобода се осигурява медицинско обслужване, отговарящо на медицинските стандарти. По какъв начин ще се проведе лечението се преценява от компетентни лекари. Налице е разлика между дължимата административна дейност по материално-битово осигуряване, наличие на медицински специалисти, оборудване с медицинска техника, снабдяване с лекарства и др., които се организират от ГДИН, и медицинската такава – профилактична, диагностична, лечебна и др., като качеството на последната следва да се основава на медицински стандарти и добра медицинска практика, но не представлява административна дейност, и контролът върху обема и качеството  е извън обхвата на защитата по Глава шеста от ЗИНЗС. В случая твърденията в предявената искова молба по същество се отнасят и до качеството на медицинската дейност, но административният орган не отговаря за начина, по който е лекуван касаторът, и за медикаментите, които са му предписани. Вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза пред първата инстанция е категорично, че проведеното по отношение на Н.  лечение в стационарите в Стара Загора и в Бургас е правилно. Няма как по отношение на касатора да е проведено правилно лечение, ако затворническата администрация не е осигурила своевременно необходимата и професионална медицинска помощ.

При липса на една от материалноправните предпоставки по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, искът правилно е отхвърлен като неоснователен от първоинстанционния съд.

При извършената служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не се установиха касационни основания за отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Неоснователни са възражения на ГДИН, обективирани в частната жалба, относно искането за  присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС ищецът дължи заплащане на разноските по производството, ако искът бъде отхвърлен изцяло, при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло. В ал. 3 на чл. 286 от ЗИНЗС е предвидено, че ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Законодателното разрешение на въпроса относно отговорността за разноски в съдебния исков процес по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с  чл. 285, ал. 1 във вр. с чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, представлява отклонение от общите правила по ГПК. При прилагането на тази нормативна регламентация от една страна следва извода, че хипотезите, при които ищецът дължи разноски, са изброени изрично и изчерпателно в чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС, а от друга, че отговорността за разноски на загубилия делото ищец, се ограничава само до разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 от ГПК, са средствата за възнаграждение за свидетели и вещи лица т. е разноските, направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска, обуславя извод, че в производството по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ето защо независимо от изхода на делото, предвид специалните разпоредби на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, не се следва присъждането на юрисконсултско възнаграждение в полза на Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията", поради което и искането на процесуалния представител на ответника, обективирано в частна жалба, за присъждане на такова възнаграждение, следва да бъде оставено без уважение. Предвид изложеното,  съдът правилно е възприел въведения специален ред за дължимост на разноски и неприложимостта на общите разпоредби, визирани в ГПК и АПК.

          Тъй като не се установиха основания за касиране на обжалваното определение, същото следва да бъде оставено в сила.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с  чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №385/28.02.2019 г., постановено по адм. д. № 2829/2017 г. по описа на Административен съд – Бургас.

ОСТАВЯ В СИЛА Определение №571/21.03.2019 г., постановено по адм. д. № 2829/2017 г. по описа на Административен съд – Бургас.

Решението и определението са окончателни.

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                      

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                        2.